„Длъжни сме, братя, всякога да благодарим на Бога…” – 2Сол.1:3
Драги приятели, какво представлява за вас благодарността към Бога? Как възприемаме акта на благодарността по отношение към Бога, като желателен, като уместен или дължим? Възприемаме ли ние наистина благодарността, като длъжност пред Бога, като дълг пред Онзи, на Когото дължим всичко, което имаме и притежаваме?
От стиха, който прочетохме е видно, че за ап. Павел и първите християни благодарността е била разбирана като дълг пред Бога. Четем: „Длъжни сме, братя винаги да благодарим на Бога…”
И когато говори това, ап. Павел употребява същата гръцка дума, която употреби Христос в притчата Си за безмилостния слуга. Този слуга, на който е бил простен собствения му дълг, четем „като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш.”.
Да дължиш нещо на някого, означава сериозен ангажимент. Тук не говорим за желателно или уместно връщане, а на задължително. Искаш или не искаш, можеш или не можеш, ти го дължиш. Вижте какво се случва днес с онези, които дълги години са крили данъци, които не са давали дължимото на държавата? Дългът е сериозно нещо, и рано или късно той се изисква. Когато съвестно се отнасяме към онова, което дължим на някого, сън не ни хваща, храната ни се отщява и т.н.
Когато ап. Павел казва „длъжни сме братя винаги да благодарим на Бога”, той използва същото значение на дълг, за който говорихме преди малко, само че посочва в случая благодарността като дълг пред Бога.
Впрочем понятието дълг е тясно свързано с християнския живот.
В 1Ин. 2:6 Който казва, че пребъдва в Него, длъжен е да постъпва тъй, както Той е постъпвал.
1Ин3:16 Любовта познахме по това, че Той положи за нас душата Си: и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята.
Римл. 15:1 Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите…
И още много други стихове свидетелстват за това, че в нашия християнски живот, имаме сериозни, задължения. И добрия християнин се старае да не остава длъжен на никой в нищо. И най-вече в това, да благодари Бога.
Скъпи мои, разбирате ли колко голяма отговорност пред Бога е нашата благодарност на Него? Тя е дълг, Който Му дължим. Благодарността не от онези неща, на които слагаме етикета уместно или желателно…Тя е дълг, тя е дължима! И горко на онзи, който си ляга и става, ходи и сяда, без да отдава дължимата си на Бога благодарност.
Защо благодарността е дълг? Защото дългът е ответно действие, дългът предполага отговор от наша страна на нещо, което сме получили или ни е било направено. Когато казваме, че дължим нещо на някого, това предполага вътрешно осъзната необходимост да отвърнем чрез слово или дело на оказаната от някой помощ или дар.
Когато говорим за дълг по отношение към Бога, имаме предвид отговор на Неговите милост и деяния в живота ни – било в духовно или физическо измерение. Когато разсъждаваме върху Божиите дела в живота ни, ние се натъкваме на тяхното голямо разнообразие. Ап. Павел, дори казва в Римл.11 гл., че буквално „всичко е от Него, (и) чрез Него…”
Нещо повече, Неговите благодеяния към нас не са резултат на наша заслуга пред Него, Той не ни дължи нищо, всичко, което получаваме от Бога е изцяло поради Неговата милост и благост. „Благ е Господ” – възклицава псалмистът.
Нещо повече, Неговата благост към нас е безкористна. Има хора, които също проявяват благост, но благостта им е продиктувана от користни подбуди. Бог проявявайки Своите благодеяния в живота ни нищо не „печели” от това. Обратно Неговата любов е жертвена, Той пожертва даже Единородния Си Син за грешните.
Скъпи мои, в този ред на мислите, нашата благодарност към Бога е повече от дължима. Ако на един доктор, който поради задължение ни преглежда, и за който преглед взема пари, ние се чувстваме длъжни да благодарим, то колко повече на Бога, Който „дава на всички щедро, без да укорява”. Колко повече на нашия Отец, Който е на небесата, и Който, казва Христос…”прави слънцето Си да изгрява и над злите и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните”?
И така, „длъжни сме, братя (и сестри), винаги да благодарим на Бога”…
Как?
С „плод на устните си”, с думи на хвала – Евр.13:15
Пс. 50:23 Който принася жертва на хвала, той Ме прославя
С „делата си” с дела на благодарност –– Римл.12:1, 1Кор.6:20 „защото сте били купени с цена; затова прославете Бога с телата си и душите си, които са Божии”.
Благодарността трябва да е основа на нашия обновен живот – 2Кор. 5:15 и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.
Кол. 3:17 И каквото и да вършите, словом или делом, вършете всичко в името на Господа Исуса, благодарящи чрез Него на Бога Отца.
Гласът на проповедника 