Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘чудо’

„И когато Исус дойде в къщата на Петър, видя, че тъща му лежеше болна от треска. И се допря до ръката й и треската я остави; и тя стана да Му прислужва.”  Матей 8:14-15

в служба на БогаИсторията, която току-що прочетохме е единствената в Новия Завет, в която се говори за тъща. А и в Стария Завет, думата «тъща» се среща само веднъж. За разлика от световната литература, в която тъщата често присъства като персонаж, в Библията за нея се споменава твърде малко, и дори това малкото няма нищо общо със семейна драма.

Днес, няма да говорим за тъщата в такъв аспект. Историята с тъщата на Петър е в съвсем друга плоскост. Тя е обект на Христовото чудо – обект на Божията сила и милост.

Малко предистория… Исус влиза в Капернаум, град в Галилия, разположен на северно-западния бряг на Генисаретското, или известно още като Галилейско езеро. Градът е пристанищен, с добри икономически показатели. Имало митница, в града са били разквартирувани части от римската армия. Не случайно, Христос говори по-късно за Капернаум, който до небе се е въздигнал.

Но въпреки това, Исус извършва в града няколко важни неща – призовава Петър, Андрей и Заведеевите синове, изгонва нечист дух, изцелява паралитик, изцелява човек с изсъхнала ръка, извършва чудо и в дома на военния стотник, и много други чудеса. Нещо повече, Исус бил възприел Капернаум като Свой втори дом, след Назарет.

И ето сега, Спасителят е дошъл на гости при Петър, вероятно да си отдъхне. Но вместо това Той заварва тъщата на Петър сериозно болна.

Ако хвърлим един поглед в древната история, ще открием че местността около Капернаум е била много влажна и блатиста, събирала купища маларийни комари. И по тази причина в Капернаум и Тивериада е била силно разпространена маларията. А един от първите симптоми на тази болест е внезапна треска с физически тресения и висока температура. Лука, който е бил в същото време лекар по професия, описва болестта на Петровата тъща, като „силна треска”. По всяка вероятност, става дума наистина за малария.

И ето, Исус докосва ръката на тъщата и в един миг я изцелява. „треската я остави”.

Това чудо е поредното потвърждение, че за Бога няма нищо невъзможно. Нещо повече, чудото, който извърши Исус в дома на Петър, говори колко велика е Неговата милост, и с каква охота, дори тогава, когато е изморен, Спасителят посреща нуждите на хората.

Неговата добрина е искрена, далеч от всякаква показност. Той не търси публика, не чака овации. Той извършва чудо, отдава силата и любовта Си на всеки, както сред тълпа, така и в тази стара, бедна къща, където една горка жена се мятала на леглото си от треска.

Можем още много да говорим и да се възхищаваме от Христос и Неговото отношение към хората. Но няма да ни е от кой-знае каква полза, да говорим само за Него, и нищо за себе си, за нашето отношение към Него и делата Му в живота ни.

Една от грешките на много християни, е, именно, в това, че, разглеждайки Христос, забравят да разгледат себе си и своето собствено отношение към Него.

В днешната история, освен чудодействената проява на Божия Син, се споменава и за реакцията на изцелената жена – „и тя стана да Му прислужва”. Още щом треската остави тъщата на Петър още щом Исус я изцели от страшната болест, тя се изправи и започна да Му служи. Каква достойна и уместна реакция?

Съзнанието на тази жена може да се изрази в няколко думи „спасена, за да служи”. Осъзнавайки от какво Христос я спаси, тя в същото време, осъзнала и това, заради какво е била изцелена. Това е много важен поучителен момент! Да осъзнаеш не само от какво си избавен, но и това заради какво си избавен.

Нека отнесем тази поука към нашето спасение. Чрез вяра в Христос, Бог ни спасява от ужаса на греха и Неговия гняв, в същото време обаче, това спасение не е безцелно, то е не само от, но и заради нещо…Ние сме спасени от греха, за да живеем в правда и в служение на Бога.

Павел пише в Римляни 6:22 „но сега, като се освободихте от греха…станахте слуги на Бога”. 1Солунци 1:9 „сте се обърнали от идолите към Бога, за да служите на жив и истинен Бог”.

Това е един естествен процес, който протича в живота на искрения християнин, осъзнал от какво е изцелен и спасен, и в същото време, заради какво…за да принадлежи на Бога, и да употребява новия си живот в прослава и служение на Него.

В 1Коринтяни 6:19 четем следното: „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си”.

Спасението, духовното изцеление трябва да ни води към служението на Този, Който ни е дарил с тази благодат. В противен случай ние просто се поругаваме над Божието милосърдие.

Същото се отнася и до всеки друг дар от Бога в живота ни.

Жената получила изцеление, посветила възстановеното си здраве на Христос. Какво правим ние с даровете на Бога в живота си?

Английският писател Оскар Уайлд, има разказ, в който се говори как Христос влязъл веднъж в един град. И като минавал по първата улица, чул гласове и видял пиян младеж, да се провисва от прозореца. „Защо прахосваш душата си в пиянство?” – попитал Той. „Господи, казал младежът, аз бях прокажен, и Ти ме изцели, какво друго да правя?” Малко по-нагоре, Исус видял млад човек да следва жена с леко поведение и му казал: „Защо отдаваш душата си на блудство?” Младежът отговорил: „Господи, аз бях сляп, и Ти ме изцели, какво друго да правя”? Накрая, в центъра на града, Исус видял стар човек, който пълзи и плачи. Когато Христос го попитал, защо плаче, старецът отговорил: „Господи, аз бях мъртъв, и Ти ме възкреси за живот, какво друго да правя, освен да плача?

Това е наистина ужасна притча, за това как хората се отнасят към Божиите дарове и Неговото милосърдие. Какво трагично нехайство към скъпата благодат на Бога?

Как стоят нещата с теб, приятелю? Как и за какво използваш същия живот, който всекидневно получаваш като дар от Бога?

Спомни си думите на Божието Слово в Римляни 12:1 „поради Божиите милости…представете телата (живота) си…на Бога, като ваше духовно служение”.

Кога човек реагира като изцелената жена? Когато е благодарен, първо, и второ, когато осъзнава, че това, което е получил, не е неговото, а Божие, следователно трябва да бъде отдадено в служение на Него. Божието на Бога!

Римляни 11:36 „Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин”.

Advertisements

Read Full Post »