Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘християнско свидетелство’

андрей и Петър след Христос „На следващия ден Йоан пак стоеше с двама от учениците си. И като видя Исус, когато минаваше, каза: Ето Божия Агнец! И двамата ученици го чуха да говори така и отидоха след Исус. А Исус, като се обърна и видя, че идват след Него, ги попита: Какво търсите? А те Му казаха: Равви (което значи Учителю), къде живееш? Каза им: Елате и ще видите. И така, дойдоха и видяха къде живее, и този ден останаха при Него. Беше около десетия час. Единият от двамата, които чуха от Йоан за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симон Петър. Той първо намери своя брат Симон и му каза: Намерихме Месия (което значи Христос)”. Йоан 1:35-41

Днес, както знаете според народния календар е Андреев ден, в чест на единия от апостолите на Исус Христос, Андрей.

Разбира се както обикновено става с много от библейските имена, народът прибавя към тях и им приписва много неверни неща, измислени някак си да си паснат с националния фолклор или даже суеверия. Такова например е вярването, че Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. Или че, прогонва зимата и дългите нощи и какво ли още не, което няма нищо общо с истината, но обратно е едно грубо, просташко изопачаване на библейската личност и образа на апостол Андрей. Най-жалкото в случая е, че мнозина от тези, които наричат себе си християни вярват на всичко това и го приемат, и така са се вживели в тези пусти суеверия, че ги спазват от година на година. Да оставим обаче това, какво казват хората и в какво вярва народът, и да видим какво казва Библията, Първоизточника на информацията за всички апостоли, включително и за Андрей.

Когато говорим за Андрей и обстоятелствата около него, ние виждаме силата и въздействието на християнското свидетелство. От историята с Андрей можем да почерпим много поука, насърчение и кураж да свидетелстваме на хората за Христос, защото това свидетелство посято у някого, винаги принася плод, ако не на покаянието, то поне провокира сериозни размисли, въпроси и изводи.

Преди това, обаче нека видим първото свидетелство в този пасаж – свидетелството на Йоан Кръстител, което продължава от предишния пасаж, който завършва буквално с думите „и видях и свидетелствам, че Този е Божият Син”.

Йоан, като предтеча на Христос, когото Бог беше призовал да приготви пътя за Него, стоеше на своето място и изпълняваше повереното си от Бога служение. В един от тези дни, когато хората идваха при Него и се кръщаваха, като изповядваха греховете си, дойде и Христос, обещания Месия. Още щом Го съзря, Йоан започна да свидетелства за Христос, разкривайки Кой е Той 29 стих, „Ето Божия Агнец, Който поема греха на света!”

Споменаването на „Агнеца” тук от Йоан, и причисляването му към Христос, не е случайно. Пророк Исая нарича идващия Месия също Агне, водено на клане заради нашите беззакония (виж Исая 53).  Това е толкова важно относно Христос, че Йоан повтаря своето свидетелство и на следващия ден, четем той отново, като видя Исус, засвидетелства „Ето, Божия Агнец”.

Какво обаче се случи в резултат на това свидетелство? Свидетелството на Йоан падна толкова дълбоко в сърцето на двамата му ученика, че същите вземат решението да последват Христос. Единия от тях е Андрей. Въпреки, че първоначално е бил последвал Йоан и беше ученик на Кръстителя, когато разбира, че Христос е Месията, и е по-Горния от Йоан, както се изразяваше самия Кръстител, Андрей взема решението да последва Христос. Това е времето на неговото обръщение към Христос, и начало на едно ново ученичество, този път в школата на Спасителя. Ролята на свидетеля Йоан е била изпълнена, Неговото свидетелство даде плод и Андрей е сред първите ученици на Христос.

Тук можем да видим какво трябва да е проявлението и на нашето свидетелство днес. Ролята ни като благовестници за Христос е да запознаваме и довеждаме хората до Христос, до ясното разбиране за Него и ученичество с Него. Не сме ние учителите, не сме ние важните персони, които хората трябва да следват, а Христос. Това е смисъла на християнското свидетелство – да говорим и създаваме ученици на Христос, а не на себе си. И само, когато това се случва, именно по този начин, само тогава ще има и такъв траен плод на нашето свидетелство, какъвто е Андрей за Йоан. Четем в 37 стих – „И двамата ученици го чуха да говори така и отидоха след Исус”.

Разбира се, в самото начало на ученичеството при Христос имаме много въпросителни, включително и косвени такива, които на пръв поглед изглеждат като детско любопитство. Такова изглежда е бил и въпросът на Андрей, заедно с другия си съученик „Рави, къде живееш?”. Реакцията на Христос ни успокоява, че дори и на такива въпроси, Бог е готов да ни даде отговор. От друга страна, въпросът на Андрей и неговия съученик, може да ни говори за твърдото решение да последват Христос. Интересът към Неговото местоживеене може да бъде обяснен с желанието им да останат при Него повече време. И това наистина се случи, четем, в 39 стих „и този ден останаха при Него”.

И така, свидетелството на Йоан за Христос даде много добър плод в лицето на Андрей и другия ученик. Те последваха Христос и оттам насетне станаха вече Негови верни ученици.

Но свидетелството на единия, преминава в другия, в третия и т.н. Когато има истинско обръщение, има винаги и свидетелство. Всеки от нас е повярвал чрез нечие свидетелство, дори това да бъде свидетелството на природата (Псалм 19). Но когато повярваме в Бога и последваме Христос, и това наше обръщение е истинско, сърдечно, това безусловно поражда и у самите нас желание да свидетелстваме, да говорим за Онзи, Когото сме намерили.

Такива са обстоятелствата и при свидетелството на Андрей. Намирането на Спасителя, го накара бързо да намери брат си и да му сподели за намереното. Четем в 41 стих – „Той първо намери своя брат Симон и му каза: Намерихме Месия…”

Реакцията на Андрей е класически модел на поведение на християнския свидетел във всички времена.

Той незабавно започва да свидетелства първо на своите близки, домашни, семейство. Той отива при брат си Симон и му казва въодушевено „Намерихме Месия”. О, дано всеки от нас да бъде толкова възторжен свидетел, като Андрей за своите близки и приятели, пламенни в това да споделяме с другите, придобитите благословения от и в Бога.

Второ, Андрей не ограничава свидетелството си само с думи, но освен да каже на брат си, той го взема и го завежда при Христос – 42 ст. „като го заведе при Исус..”

Скъпи мои, думите са хубаво нещо, нужни са, но решителната покана и действие да доведем някого в църква, при Бога, при Христос, е много по-въздействащо. Андрей взема брат си и го завежда там, където Симон може да види Христос, да се срещне с Него. Правим ли същото и ние, когато искаме да кажем на някого за Христос? Довеждаме ли ги там, където те могат да видят, усетят и да се срещнат с Него, каквото място е църквата, в чийто събрания Христос присъства.

Трето, стремежът на Андрей да довежда другите при Христос не се ограничава само с Петър.

В 6 глава откриваме, как същия довежда при Христос момчето с петте хляба и две риби. И тогава, както всички знаете стана едно от най-големите чудеса на Христос – нахранването на 5000 души, без жените и децата. В 12 глава намираме случая с гърците, които искаха да видят Исус. Андрей, този път заедно с Филип, играят ключова роля в това тези хора да се срещнат с Христос.

За Андрей малко се говори, в сравнение с другите ученици на Христос. Той няма големи изяви, като другите, нито висока позиция в първата църква, нито писма и послания, каквито имат Петър и Йоан, но образа и характера му, каквито ни ги представя Библията, са не по-малко забележителни от другите апостоли.

Първо, Андрей е човек, който беше готов да бъде втори. Него неведнъж го наричат просто брата на Симон Петър. Очевидно е, че той беше винаги в сянката на Петър, макар, че Андрей беше един от първите ученици и причина самия Петър да повярва. Той обаче приемаше първото място на брат си Петър, и скромната си роля сред учениците, без да роптае или да отдава значение на място и почести, като пръв от учениците. Андрей е пример за всички онези, които скромно, вярно и безкористно заемат второто място, за които е по-важно да бъдат с Христос и да Му служат, отколкото да се наредят на челните места в Църквата.

И второ, Андрей се отличава изключително много с желанието си да представя другите на Христос. Той изпитва огромна радост и възторг, когато му се отдавало възможност да доведе някого при Спасителя. Той е човекът с мисионерско сърце. Веднъж, след като самия той се сприятелява с Христос, Андрей посвещава целия си живот, за да сближава другите с Него. В него виждаме великия пример на човек, който не се опитва да запази Христос само за себе си, но да Го направи достъпен и за останалите.

Скъпи приятели, нека бъдем днешните Андреевци в средата на Христовата църква и по отношение на духовната загриженост за онези, които са все още далеч от Христос.

Read Full Post »