Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘съвети от Павел’

Но това, което беше за мене придобивка, заради Христос го сметнах за загуба. Наистина смятам, че всичко е загуба в сравнение с предимството да се познава Иисус Христос, моят Господ, заради Когото се отрекох от всичко. Всичко за мене е смет, за да придобия Христос и да пребъдвам в Него. Аз търся не своето оправдаване, произхождащо от Закона, а придобиваното чрез вяра в Христос – оправдаването от Бога чрез вярата, за да позная Него и силата на възкресението Му, да споделя страданията Му и да умра подобно на Него, та дано достигна възкресението от мъртвите.
Не мисля, че вече съм достигнал нещо или че съм станал съвършен, но се стремя, дано постигна това, заради което Иисус Христос ме завладя. Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: забравил това, което остана назад, и отправил се към това, което е напред, аз се стремя към целта – към наградата на небесното призоваване от Бога чрез Иисус Христос. 
И тъй, нека ние, които се стремим към съвършенство, да мислим така
Филипяни 3:7-15а

Една жена е влязла в банята си вкъщи и вижда как мъжа й се опитва гълтайки корема си да се претегли на кантара. Жената си помислила „Ама че работа, той наистина ли си мисли, че с гълтане на корема ще намали килограмите си“ и саркастично подхвърлила на съпруга си -„Скъпи, това няма как да ти помогне!“ „Напротив, ще ми помогне“ – отвърнал съпруга, – това е единствения начин да видя числата долу“. 😊

Не зная дали някой от нас е стигал някога до подобна манипулация за да види числата на кантара, но вероятно всички ние, всеки по своят си начин, тези дни, се опитваме да погледнем на едни други цифри и дори отвъд тях – тези от календара на изминаващата година, и да си направим една рекапитулация за „килограмите“ на живота, работата, учението и т.н.

Така е в края на годината…идва време на равносметките.

Някои обръщат внимание на приятните неща, други напротив се фокусират върху загубите, трети мислят за поуките през годината, четвърти подобно на финансовите анализатори, които наблюдават вълнообразните движения на акциите и валутите, така и те се оглеждат назад за да видят върховете и спадовете в техния живот през годината и направят съответните изводи.

И всичко това е добре и прозорливо, защото кога другаде, освен в края на годината, е най-подходящото време за всичко това.

Шина Йенгър, професор от Колумбийският университет и световен експерт в областта на изборите и решенията, е открила, че средностатистически, човек взема около 70 осъзнати решения на ден, или… 25 550 решения през годината! Което потвърждава старата философска истина, че животът ни е сбор от всички наши избори и решения.

Затова краят на годината е един невероятен шанс да спрем и направим преглед и анализ на изборите и решенията си през годината, приоритети, ценности, стремежи и цели, шанс да претеглим живота си и да видим накъде клонят везните.

Защото в крайна сметка, знаем от Писанието, че животът всъщност е едно настойничество – на време, възможности, таланти, знания и други дарове и ресурси, които Бог ни дава да управляваме по начин, по който Той да бъде прославен, а ние да станем повече подобни на Неговият Син, нашият Спасител Исус Христос. Затова винаги съм казвал, че да бъдеш духовен според Библията е въпрос не само на четене и молитва, а и отношение към ресурсите, които Бог ти дава, дали като дарби и възможности, време и пари, съпруг или деца, това как ние се отнасяме към тях, разкрива твоята и моята духовност.

И знаете ли, едва ли има по-подходящо време от края на годината, за това, да теглим чертата и видим къде сме. Затова изключително дълбоко ценя онези хора, които не претъпкват 31 декември в суетата около това как да посрещнат „весело“ Новата Година, а се спират, размишляват, измерват вярата и живота си и извличат поука, дори от най-големите си провали през изминалата година. И трябва да ви кажа, че именно там обикновено получаваме нашите най-добри уроци в живота – не толкова от добре свършената работа, колкото от най-големите си грешки, които осъзнаваме и анализираме.

И тази сутрин бих желал да разгледаме свидетелството на Павел към вярващите в Филипи, като възможност да открием някои полезни прозрения и напътствия в края на годината. Разбира се, апостолът говори за много по-широка рамка от една календарна година. Той споделя може би за период в своя живот дълъг около 20 години. Но изводите, до които стига Павел, може да ни са от голяма полза за нас и в обстоятелствата на една годишна равносметка.

Ето го и първият извод, който откриваме в свидетелството на Павел за нас – загубата, не те прави автоматично неудачник (8).

В много отношения, аз завършвам тази година по-зле, отколкото съм планирал и очаквал. Много от нещата, които съм искал да се случат, уви, просто не се сбъднаха. Може би същото се отнася и за всички вас. Зная, че при някои от вас дори нещата са още по-лоши. Случиха се неща, които не сте искали да се случват – като загуба на работа, доходи, здраве и дори любим човек…

Но знаете ли, загубата не винаги е нещо лошо, а още по-малко тя трябва да е определяща за качеството на живота ни. Да, тя може да измести нашия фокус, да размести някои наши приоритети, но по-никакъв начин не бива да гледаме на загубата като край на всичко. Напротив, трудностите и страданията в живота са полезни и откриват очите ни за много по-важни неща в нашето човешко битие, а в някои случаи дори ни позволяват да открием неща, които преди това не сме притежавали.

Павел, споделя на вярващите във Филипи, че именно такова нещо му се е случило, преди години. Той е изгубил много неща, като станал християнин. От някои придобивки, той дори сам се е отказал. Но въпреки тези загуби, той се определя като печеливш. Апостолът нито за миг не е помислил за себе си, като за „карък“ човек- някой, който не сполучва, а напротив, въпреки загубите, той счита себе си за спечелил много повече, отколкото е изгубил.

Чуйте още веднъж неговото свидетелство – 8 стих. Забележете какво трябва да определя успеха и качеството на живота ни – не загубите, а печалбите, трябва да определят нашия живот, особено това трябва да важи за нас, християните, които чрез Божията благодат сме приведени и призовани да се движим в съвсем друга плоскост на Божията ценностна система. Най-важното, което откриваме за нея в Писанието спрямо нас човеците, е нейния център, който е човешката личност и душа, която е вечна. В този смисъл определящо е не какво губи човек във физически или веществен план, а какво печели за душата си.

Докато беше на земята, Христос директно се обърна към учениците Си и им откри тази истина, като каза: „…каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си…“ (Мат 16:26, СИ) Така придобивките и загубите в живота ни трябва да се разглеждат в съвсем друга плоскост и ъгъл – от гледната точка на душата и вечността, а не веществената част на живота ни.

Вземете случая с вавилонския цар, Валтасар. Един изключително успял монарх, в ръцете му е била най-голямата за онези времена империя, с безчетни богатства от покорените народи. Според човешките измерения е достигнал може би най-високия праг на успеха. Но в Божиите очи, уви нещата бяха съвсем различни – „претеглен си на везните и си намерен твърде лек“.

Виждате колко са различни Божите везни от човешките. И Самият Исус подчертава това в Лука 16, като казва, че „което е на почит сред хората, (обикновено) е мерзост пред Бога“.

Ето защо, поглеждайки назад, ние трябва да мислим, не какво сме изгубили във физически или веществен план, а за това, което имаме в Христос и сме спечелили за душата си. Може да съм изгубил работа, например, но ако с това съм станал по-близо до Бога и повече посветен на духовните неща, тогава аз не съм губещ, а печеливш. Ако съм изгубил близък човек, но през това време съм разпознал по-ясно в църквата своето духовно семейство, аз също не мога да се нарека губещ. Ако съм се разболял физически през изминалата година, но по време на моето боледуване съм открил лек за душата си, намерил съм мир с Бога, аз не съм карък човек, напротив, аз съм сред най-печелившите през изминалата година, защото съм придобил неща с вечна стойност.

Нека не гледаме на загубите с очите на света около нас, а тези на Бога и Неговото Слово. Защото един ден всичко ще премине, но Божието ще остане и пребъде. Ето защо истински щастлив е онзи, който намира своето щастие във вечните придобивки.

Вторият извод или съвет, който откриваме в свидетелството на Павел тук е – важни са основите – и по-точно колко е важно в основата на нашата ежедневна праведност през годината да бъде любовта към Христос, а не религиозния обред, традиция и закони – 7-8, 9 ст.

В края на една година, много от нас се замислят за качеството на духовния си живот, който са живели през годината. И обикновено в тази духовна равносметка включваме външната страна на нашия християнски живот – нашето поведение, дела и служение.

Тази сутрин обаче бих желал да помислим не за това, което сме успели или не успели да направим в духовен план, а за това как вършим онова, което вършим, с какви подбуди и мотиви живеем своята вяра пред Бога.

Знаете ли, ако попитаме повечето християни защо правят това или онова за Бога, защо ходят на църква, защо се молят, защо четат Библията, защо дават десятък и т.н., вероятният отговор на повечето от тях ще бъде – „защото така казва Библията“, „защото така казва Бог“. И това тяхното „защото“ на пръв поглед изглежда напълно приемливо и дори „библейски“.

Но такива християни, които ходят с Бога в атмосфера на студено религиозно задължение да правят това или онова, защото това го изисква Бог, рано или късно идва време когато изпитват сериозни проблеми с мотивацията. Идва време, когато те се изморяват и казват „не мога повече“. Духовният им живот се превръща в товар, който отнема цялата им радост в живота. Вътрешно са изпълнени с протести и ропот, защото сърцето им е раздвоено между това, което се изисква от тях и техните собствени желания.

И в един момент те просто не издържат и се сриват…като децата, в чийто отношения с родителите има само робско послушание – студена воля, която изпълнява и прави нещо, поради страх от камшика или просто авторитетното „защото аз така казвам“, като в едноименната американска комедия, в която една властна майка се опитва на всяка цена да подреди живота на една от своите 3-и дъщери – „защото аз така казах“. Да, за определено време това може да действа и върши работа…Но в такива отношения няма трайност, защото няма сърце…

Така и с много християни, които ходят и служат на Бога, само защото Библията така казва, и Бог така казва, рано или късно се сблъскват със сериозни кризи във вярата и своята мотивация да ходят с Бога.

Искам да ме разберете правилно – аз не казвам, че да правиш нещо, защото така казва Библията или така е казал Бог – е недобро. Напротив, Неговият авторитет за нас трябва наистина да ни смирява – във всичко, което мислим и правим ние трябва да се съобразяваме с Неговото мнение и воля, защото ние сме човеци, а Той е нашият Създател и Бог.

Проблемът идва тогава, когато оставяме задължението и страха да задвижват нашите отношения с Бога – когато правиш нещо от робски страх пред господаря, който те изтощава, ограбва и ти нямаш никаква радост и удоволствие в това, което правиш, защото го правиш не защото искаш, а само защото някой ти казва какво да правиш. Съгласете се, че в такива отношения, в които няма сърце, няма да има и искреност, а лицемерие.

Затова, когато Библията говори за отношението на човека към Бога, подчертава, забележете дори още в закона – „Обичай Господа, своя Бог, с цялото си сърце, от цялата си душа и с всичките си сили“ (Втор 6:5). Обичай! И това е красотата на истинските и трайните отношения, на истинското служение и даване…когато идва от сърце, което обича.

И Самият Бог казва, че благоволи не просто в жертвите, а в жертвите, които са от сърце. Спомнете си, какво каза Той на Моисей, когато е трябвало да започне строежа на скинията и се събираха приноси от народа за това. Тогава Бог каза: „от всеки човек, който дава от сърце, вземайте принос за Мене“ (Изход 25:2). Сърце, което служи, любов, която дава – това е Божият модел и стандарт за истински отношения – било с Бога, било с хората на улицата, в църквата или семейството между съпруг и съпруга или родители и деца.

И такива отношения виждаме тук между Павел и Христос – сърце, което е толкова запалено по Исус, че е готово всичко да загуби и от всичко да се отрече, само да познава и бъде с Възлюбения си Спасител. Когото толкова много обича и превъзнася, че за апостола дори ще е чест ако успее да сподели и страданията Му, и копнее даже да умре подобно на Него – 10 ст.

Съгласете се, че в такива отношения никога няма да се повдигат въпроси или оправдания от типа на – „а защо аз?“, „ох, Господи, пак ли?“ или „не искам“, „не ми е удобно“ и т.н. Защото обичаш ли някой нищо вече не е същото. Обичаш ли нещо, ти не само го правиш, а го правиш по-най-добрият начин и го правиш с радост и удоволствие. И още – чакаш с нетърпение да го направиш. Дори си готов да преодоляваш препятствия за да го направиш. Както пише Шекспир: „всяко препятствие само засилва любовта“. А Соломон заявява, че „големи води не могат да угасят любовта, нито реките могат да я потопят (8:7).

Любовта, а не задължението и страха, е факторът за трайни и радостни отношения.

Ето защо, всеки от нас трябва да се запита съвсем сериозно тази сутрин за причините и мотивите, които движат отношенията му с Бога? Дали правя това или онова в моята християнска практика защото обичам Бога и Той е моето най-голямо богатство и наслада в живота, или защото така се изисква от мен, такава е традицията, такива са религиозните обреди на църквата?

Знаете ли, битката на Бога с фарисеите продължава и днес, с хората които миеха чашата и паницата, и даваха десятък от джоджен, копър и кимион, а пренебрегваха вярата и любовта. Хора, които и днес разбират светостта като безгрешност, а не като посветени отношения с Бога. Бог, Който винаги е търсел преди всичко сърцето ни, а не онова, което правим.

И спомнете си упрека Му към църквата в Ефес – зная делата ти, зная труда и служението ти, зная, че си чудесен разпознавач на лъжливите апостоли, и дори зная как си понасял хули заради Мене, „Но едно имам против теб: ти изостави любовта, която имаше в началото. Затова, спомни си къде беше преди да паднеш, и се покай…В противен случай ще дойда при теб и ще махна светилника ти от мястото.“ (Откр 2)

Забележете упрека – твоята любов не е като в началото. Ти може да си добър в делата си, да си редовен на църква и дори да даваш редовно в дискуса, и в същото време, сърцето ти да е студено за Бога и хората. А случи ли се това, всичко останало е без значение (1Кор 13).

Затова в края на годината Божието Слово ни предизвиква да анализираме не само това, което сме направили или не успяхме да направим, а най-вече сърцето си – причините, мотивите, атмосферата в която сме вършели едно или друго нещо, най-вече за Бога.

Дали можем да кажем също като Павел, че единствената причина за всичко, което правим е Христос и любовта ни към Него? Ако не, тогава решението е да се покаеш и спомниш къде си бил в любовта си в началото и да се върнеш…докато още можеш!

И последно – никога не губи надежда в своето християнско състезание (12-15а).

Не знам дали сте гледали филма „Огнени колесници“, стара британска спортна драма осно­вана върху реална история за двама спортисти участвали в летните олимпийски игри през 1924 г. в Париж.

Ерик Лидъл, син на шотландски мисионер в Китай се подготвя за състезание по бягане на 100 метра. В последния момент обаче научава, че му се пада да бяга в неделя. Като верен християнин той отказва надпреварата в Господния ден, въпреки силния натиск от страна на Уелския принц и британския олимпийски комитет. За сметка на това обаче му се отваря възможност за състезание на 400 метра в четвъртък, което той приема с благодарност, макар и да не е неговата дисциплина. Така в неделя той проповядва в Париж, а в четвъртък излиза на игрището да бяга.

Това, което обаче се случва с него по време на бягането има пряко отношение към думите на Павел в този текст. Точно, когато състезанието достига връхната си точка – остана последния крос, в един от завоите спортистите се сблъскват помежду си и единия от тях е избутан извън границите на пътеката за бягане. Това е Ерик Лидъл. Повечето от нас, вероятно, в такъв момент, биха си казали, всичко свърши, състезанието е загубено, няма надежда. Но не и Лидъл, който сякаш преди това е чел този пасаж от посланието на Павел. С бързината на светкавица същия се изправя, догонва останалите, възстановява дефицит от цели 20 метра и печели състезанието.

Спортистите-лекоатлети знаят, че състезанието не се смята за спечелено или загубено, докато не стигнеш финалната лента.

Скъпи мои, колко е важно да не губим надежда в нашето духовно състезание, наречено християнски живот. Ето, един пореден откъс от него сме изминали през 2017-а. И може би някой от нас, подобно на Павел ще констатира – 12а, 13а. Означава ли това, че трябва да останем там където сме? Съвсем не! Напротив, Библията чрез устата на Павел ни съветва да забравим това, което е било, да напрегнем всичките си сили и да вървим напред, устремени към крайната цел, която е Божието Царство.

Не позволявай на разочарованието да ти ограби бъдещето благословение. Нека чуем още веднъж текста в 12-14. Ако Павел признава за себе си, че още не е стигнал финала, но напротив все още се движи напред, то колко повече ние трябва да помним, че не сме завършени и едва ли изобщо ще достигнем завършването си тук на земята.

Въпросът е да се движим напред…без да спираме…докато стигнем финалната черта…уверени в същото време, че Онзи, Който е започнал доброто дело в нас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос – Фил 1:6.

Каква чудесна перспектива за идващата Нова Година?

Ще завърша с едно стихотворение на Катлин Уилър, което сме превели на български, и смятам за много уместен завършек изобщо за цялата година. Може да не сме успели да запазим римата, но важно е съдържанието. 😊

Нов лист

Той дойде до бюрото ми с треперещи устни—

Урокът бе свършил.

“Скъпи учителю, искам нов лист“ – ми каза той,

“Аз изхабих този.”

Взех стария лист, надраскан и неугледен,

И му дадох нов – чист и неопетнен,

И се усмихнах пред тъжните му очи,

“Сега гледай да се справиш по-добре, дете мое.”

Аз застанах пред трона с разтреперена душа—

Старата година си беше отишла.

“Скъпи Отче, имаш ли нов лист за мен?

Аз изхабих този.”

Той взе старият лист, надраскан и неугледен,

И ми даде нов – чист и неопетнен,

И се усмихна пред натъженото ми сърце,

“Сега гледай да се справиш по-добре, дете мое.”

Read Full Post »