Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘семейство’


„…а домът на праведните ще стои”. Притчи 12:7

Живеем във време, когато определението „Моето семейство – моята крепост” придобива най-голяма смислова тежест. Днес, както никога преди, върху семейството се изсипва шквал от разнородни атаки – духовни, морални, политически и други. Неприятелските нападения особено върху автентичното християнско, библейско семейство са безпощадни. За да се опази семейството то трябва в действителност да бъде като крепост, като устойчив дом срещу опасните влияния на злото.

Да си представим образно какво се случва с днешното семейство, погледнете на (1) снимка. Подобно на този дом, над семейството са нависнали зловещи, тъмни облаци. Съвременните тенденции, като водата на снимката заплашват с корозия основите на християнското семейство. На (2) снимка виждаме разразена буря с гръмотевици. Същото преживява семейството днес, не само християнското. Гръмотевиците стават все по-начесто и по-близо падат, с все по-голям трясък. И мнозина семейства просто не устояват, претърпяват сериозни щети, а някои просто се рушат под удара на многоликата човешка умопомраченост.

Най-голямото предизвикателство за християнското семейство днес е, именно, устояването – да бъде здраво като крепост, като къщата, за която говори Христос в Проповедта на Планината. Там, Той оприличава разумния човек, който слуша и изпълнява волята на Бога, на човек, построил къща на канара. „и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; но…тя не падна, защото бе основана на канара” (Мат.7:24-25).

Такава е Божията воля и за семейството. Вече прочетохме в началото, „домът на праведните ще стои” – казва Божието Слово. Какво означава да стои, какво представлява крепкото християнско семейство? То е като крепост, а крепост е способност да издържаш на ударите, да преминаваш през всичките изпитания, проблеми и трудности, без да губиш любовта, мира, единството и най-доброто, което Бог е дал на човека. Тази крепост не се изгражда бързо и лесно. За създаването на едно здраво, любящо и задружно семейство няма кратки пътища. Нужни са време, упорита работа и жертви. Сълзите са също част от този труден процес, но както се казва в един от Псалмите „които сеят със сълзи, с радост ще пожънат”. За да се построи издръжлив на неблагоприятни метеорологични условия дом, се изисква прецизен и упорит труд, разумни и последователни действия. Същото важи и за семейството.

Преди няколко години, по време на една от предбрачните ми консултации се роди идеята да пресъздам изграждането на здраво библейско семейство, именно, в образа на дом, с характерната му конструкция и последователност в строежа. Вложих известно въображение, за да може всеки основен строителен детайл да намери своя духовен аналог в семейството. Не претендирам за изчерпателност и точност, но мисля, че е полезно да разгледаме изграждането на здраво библейско семейство, именно, по този начин. Хората често уподобяват семейството на дом. Дори в Библията почти навсякъде, където се говори за семейство, се употребява евр. дума баит, чийто първо значение е дом като сграда.

И така, нека онагледим процеса на изграждането на здраво, библейско семейство с това на здрава и устойчива къща.

1.        ОСНОВИТЕ.

Както при къщата, така и семейството основите са първата и най-важната стъпка в строежа. Върху тях се очаква да легне целия товар и при все това да издържат. Колкото по-дълбоки са те, толкова по-устойчива става къщата срещу корозията на дъждовните води. Затова фундаментът е винаги най-здравата част от сградата. Избира се най-здравия материал – обикновено това е камък, а с напредването на технологиите – железобетон.

От основите за семейството се очаква да бъдат също толкова стабилни, здрави и издръжливи. За мен, няма по-правилна и по-издръжлива основа за един брак и семейство, от тази на Бога. Не случайно, за Него е казано, че е твърда „канара”. Тук съм съгласен напълно с Давид, който пее в 2Царе 22:3 „Бог е канара моя, на Когото се надявам”. Само ако в Бога е нашата надежда, сигурност и строеж, било на живота или на семейството, ние можем да разчитаме на здрава основа.

Някой полагат в основите на семейството си друг материал – емоционалната си привързаност и любов, психологичната, социалната или астрологичната си съвместимост, и други…Но съгласете се, че това са пясъчни основи. На пръв поглед изглежда, че вършат работа, крепят семейството определено време, докато, разбира се, не дойдат трудностите. А като „придойдат реките”, като задухат ветровете основите се разклащат и семейството се накланя като кулата в Пиза, или направо рухва.

Полагайки обаче в основата на семейството Бога – Неговата воля и благословение, ние полагаме един здрав фундамент, който може да издържи силни сътресения и да опази къщата от срутване.

Основата Бог е единствения предвиден правилен фундамент за семейството още от началото. Бог създаде семейството! Той е семейния архитект. И когато вярата в Него, Неговата воля и благословение се поставят в основите, бъдете сигурни, че това е най-сигурния фундамент от всички останали. Семейството може да преминава през големи трудности, но ако основата му е живата вяра в Бога и Неговото благословение, то ще премине и устои, защото Бог е твърда канара, здрава опора или както се казва още в Словото „няма твърдиня като нашия Бог” (1Царе 2:2). От Бога идва силата да устояваме, от Бог идва и най-побеждаващата, всичко превъзмогващата любов агапе – „Ние обичаме, защото първо Той възлюби нас” – казва 1Йоан 4:19.

2.        СТЕНИТЕ.

След като са положени основите, идва реда на стените. Те обикновено са вертикални – разделят се на вътрешни и външни. Стените отделят вътрешната част от сградата от външния свят и я обособяват като жилище. От това дали е добре изолирана фасадата, зависи доколко външния студ или горещина ще влизат вътре. Те също трябва да бъдат построени така, че да издържат не само покрива, но и натиска отвън. Стените имат и защитна функция. Знаете какво се случва там, където стените са от крехък или тънък материал. Един юмрук и си вътре. Но опитай да удариш тухлена или каменна стена.

Стените са следващата по важност стъпка в изграждането на здрава и устойчива къща. Същото важи и за семейството! Разбира се, Бог участва в целия строеж, Той е проектанта и техническия ръководител. И това не бива да забравяме! В Пс.126:2 четем: „Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й”

Кои са строителите? – Мъжът и жената, а после и децата! А аналогът на стените според мен са библейските принципи за брак и семейство, които като добри стени първо обособяват дадена семейство като християнско и второ го защитават от натиска на злото и греха.

Библейските принципи за брак и семейство са толкова важни, както и стените за една къща. Можем да имаме перфектната основа, да сме вярващи и призовали Божието благословение върху семейството, но ако в самия процес на семейния живот оставим Бога някъде встрани – встрани от плановете и решенията на семейството, встрани от действията, които предприемаме, встрани от възпитанието на децата – такова семейство рано или късно се проваля първо във взаимоотношения, а после и в друго.

Каква полза от добрия конструктивен замисъл или добре изпълнени основи в един проект, щом като сме започнали да строим, започваме да видоизменяме, да променяме с цел икономия или улеснение? По-същия начин и със семейството, в чието основа е бил Бог, но в чийто градеж с цел улеснение са били включени човешки и плътски мнения, светски принципи и нагласи. Такова семейство силно ще пострада при някоя житейска буря. Понеже се е отклонило от нормите и стандартите на Бога, то не е защитено и е изложено на много опасности.

Затова решението е, да градим правилни, здрави стени на своето семейство, които са библейските принципи, Божиите правила за взаимоотношения, устройство и йерархия, грижа един за друг, вземане на решения, възпитание на децата, интимен живот, както и отношение към финансите (виж някои от тях в Битие 2:24; Ефесяни 5:22-25,33; 1Петрово 3:7; Евреи 13:4; Притчи 5:18-19, 22:6; Евреи 13:5 и др.). Това е материала, с който трябва да изграждаме и можем да изградим здрави стени на брака и семейството.

3.        ПОКРИВЪТ.

Самата дума ни подсказва, че става дума за покриване с цел предпазване. Основната функция на покрива е да не позволява проникването на дъжд, сняг и прах вътре в къщата.

Вероятно и от личен опит знаем, колко важно покрива да е здрав и да не тече. За тази цел обикновен редовно го оглеждаме и проверяваме, и ако има пукнатина или разместена керемида, ние го поправяме.

Същото важи и за семейството. Духовния аналог на покрива тук е личната святост пред Бога и чистота на всеки от членовете му. Както казахме вече, основната функция на покрива за една къща е да предпазва дома от дъжд, сняг и прах.Същата функция да предпазва има и светостта и моралната чистота в семейството, неговото духовно състояние, което е сигурна защита срещу всякакви духовни влияния – откъм духовните нечисти сили в поднебесните места, от стрелите на лукавия изпращани във формата на различни изкушения.

Където семейството духовно е здраво, пази себе си свято и чисто пред Бога, там трудно прониква врага, дори е невъзможно. И обратно, там, където има и малка пролука в нашата святост и чистота пред Бога, бъдете сигурни, че дяволът веднага ще се възползва от нея да ни навреди. Затова Библията ни призовава да бъдем святи (1Петрово 1:13-16, 2Коринтяни 7:1), в цялото си поведение, включително и семейното.  В друго място, в 1Иоан 5:18, се казва, че който се е родил от Бога и пази себе си, дяволът не се докосва до него.

Нека постоянно проверяваме себе си, изряден ли е покривът на светостта и чистотата ни пред Бога? Ако забележим пукнатина, нека веднага побързаме да я оправим, като изповядаме пред Бога греха си и получим прошка, за да се възстанови нашата духовна цялост. Пазете себе си, чисти!

4.        ВРАТАТА.

Вратата е също много важен елемент в една къща. Тя обезпечава достъп или обратно, ограничава проникването в затворено пространство. От качеството й зависи, колко лесно може да се влезе в къщата. Вратата е символ на защита от външни заплахи, но също така, и на гостолюбие.

Да започнем от нейните защитни функции. От какво? – от нежелани посетители, някой от които, дори се натрапват!  Те се появяват, още в момента, в който се ражда брака и семейството. И с времето, тези нежелани посетители могат да станат повече.  Това могат да бъдат близки, комшии, приятели, колежки или колеги или всеки друг човек, който по някакъв начин неправомерно желае да проникне във вашия брак и семейство.  Целта е ясна – да се наруши духовното или физическото единство. Средствата могат да бъдат – изкушение и съблазън, манипулация, шантаж или други.

Затова вратата на един брак е много важна, тя регулира „посещенията”, както и нивото на достъп. Тази врата е единството, верността в брака и семейството!

Нека припомним целта, която Бог поставя за брака – Битие 2:24 „ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът”. Ако това „остави” важи за най-близките, родителите, то колко повече за останалите.  Семейството трябва да е независимо, затворено за външно влияние – контрол и натиск от хора, дори близки и приятели. Трябва да се научи да затваря врата за всичко, което се противопоставя на единството в брака и семейството.

Вратата обаче е символ и на гостолюбието. В Библията гостолюбието е едно от качествата на зрелия християнин. Ап. Павел пише в Евреи 13:1-2 „Постоянствайте в братолюбието. Не забравяйте гостолюбието”. Смисълът на гостолюбието е в любовта и почитта, която оказваме на гостите си. Бъдете гостоприемно семейство. Отворете дома си както за вярващи, така и невярващи с цел взаимно насърчение, приятелство и благовестие.

5.        ПРОЗОРЕЦЪТ.

Прозорецът е отвор в стената на сграда, предназначен за достъп на светлина и чист въздух.

Какво представлява той в брака и семейството? Предвид функцията му да дава светлина, мисля да сложа тук съвместната молитва и изучаване на Библията. Тези моменти наистина привнасят светлина в брака и семейството.

Божието Слово често е сравнявано със светлината. В Псалм 119:105 „Твоето слово е светилник на нозете ми, И виделина на пътеката ми”; Псалм 19:8 „Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господня е светла, просвещава очите”; Псалм 119:130 „Изясняването на Твоето слово просвещава, Вразумява простите”.

Божието присъствие и ръководство, което търсим в съвместната молитва е също сравнявано със светлината. Давид пише в 43:3 Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят…Съвместната молитва и изучаване на Библията имат огромен просвещаващ ефект за семейството и привнасят светлина във взаимоотношенията .

Що се касае до функцията на прозореца да внася чист въздух, мисля, че като аналог в брака и семейството, можем да посочим – съвместните празници, разходки, почивки, които наистина действат освежаващо за цялото семейство и са чудесен лек срещу стреса и напрежението, което искаме или не, днес те просто нахлуват и в семейството.  Не бива да забравяме, че по времето на съвместните семейни почивки и мероприятия, се създават прекрасни условия за по-добро сближаване, което също освежава семейните взаимоотношения и действат изграждащо. Любопитен е фактът, че всички юдейски празници са предполагали участие на целите семейства (виж Второзаконие 16:11) Чудесен пример в тази връзка е и семейството на Исус, което заедно празнуват Пасха в Йерусалим (Лука 2:41-42).

Така според мен, можем да онагледим процеса на изграждането на здраво, библейско семейство, в което цари Божията благодат и благословение.

А ето и няколко обещания на Бога спрямо едно такова семейството и дом.

Притчи 3:33 – Проклятия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.

Притчи 14:11 – Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденства.

Исая 65:23 – Няма да се трудят напразно, нито ще раждат деца за бедствие; защото те са род на благословените от Господа, също и потомството им.

Advertisements

Read Full Post »

„И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният”. Матей 23:9

 

Днес (3-та неделя от юни), в България както и в други десетки страни по света се отбелязва за поредна година международния ден на бащата.

В далечната 1910 година, на този ден, една дъщеря решава да основе ден на бащата в чест на своя собствен баща – ветеран от Гражданската война в САЩ – мъжествен, всеотдаен и любящ баща на 6 деца. Празникът веднага получава широка неофициална подкрепа от много хора, включително и политици. Официалното му признаване обаче идва през 1972 г, когато американския президент Ричард Никсън обявява този ден за национален празник на Бащата. След това празникът се възприема и от десетки други държави, а вече пет-шест години „Денят на бащата” се празнува и в България.

Идеята без съмнение е добра, и бих казал дори чрезвичайно необходима.

Живеем в свят, в който бащинството е поставено на карта. Крайния феминизъм, разводите, хомосексуализма и много други порочни тенденции в света подронват ролята и авторитета на бащинството. Правят така, че бащите да не се чуват, нито да се виждат. По принципа на Оскар Уайлд, ирландски писател и отчаян хомосексуалист.

В този смисъл подобни прояви, като днешния празник са полезни и нужни. Нужни са да ни напомнят за ролята на бащата в семейството, ролята на бащинството особено във възпитание на децата.

Библията в много места ни посочва, че бащинството е специална част в Божия план за семейството. То е толкова специално, че Самия Бог се отъждествява с него. И майчинството е важно, особено за първите години от живота на едно бебе. Но на бащинството, както Божието Слово, така и дори светската психология отдава по-голямо значение в изграждането и формирането на подрастващите вече деца. Навсякъде в Библията, където се говори за изграждане и формиране на децата, тази роля се отдава на бащата.

Ефесяни 6:4 И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господне.

Едва ли ще е пресилено, ако кажем, че въздействието на добрия баща е решаващо. Съществуват огромен брой изследвания, които сочат, че там, където има добре изразено бащинство рискът децата да пропушат, да пият алкохол, да вземат наркотици е много по-малък. А какво да кажем за ролята на бащата особено във формирането на мъжката същност и характер у момчетата? Това просто е наложително, жизненоважно е! Тези, които израстват без баща около себе си, се налага да градят мъжа в себе си от нищото.

Ще ми се, обаче, в деня на бащата да си поговорим най-вече за бащинството по вертикала, това на Бога. Бащинството на Бога е една дълбока и необятна тема. Трудно е да схванем необятното бащино сърце на Бога. Още по-трудно е да го обясним, да го облечем в думи. Но въпреки това, смятам, че Бог-Отец достатъчно се е открил, за да можем открием и намерим Баща си в Него. А когато това се случи животът тепърва започва!

Бог – Отец на нашия Господ Исус Христос.

Римляни 15:6 – Щото единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос”.

Бащинството на Бога, не е започнало на земята, а още в небесата, от вечността. Вечния Бог е Баща на нашия Господ Исус Христос, и като такъв е изобразен в цялата Библия, както и от Самия Спасител (например, в израза ”моя Отец”). Този пример може да ни каже толкова много за бащиното сърце на Бога, за едни близки изпълнени с любов взаимоотношения между Отец и Син. „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си” (Лука 23:46)

Бог – Отец на всички, като Създател!

Отдавна хората се вълнуват от това, всички хора ли трябва да се считат за Божии деца? Вероятно има и между нас такива, които все още търсят отговора. Отговорът е и да и не!

Да, защото в онзи общ смисъл, който влагаме, когато говорим за Бога като Творец, всички хора са Негово творение, и поради това са Божии деца. Фактът, че сме деца на Бога по творение, се подразбира и от думите на Павел към атиняните в ареопага в Деяния 17 гл. „защото в Него живеем, движим се и съществуваме…и така, сме Божий род…” Яков също определя Бога като Баща на всичко в смисъла на сътворяване „всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините”. Този факт, може би още по-ясно се подчертава в Малахия 2:10, където пророкът задава два риторични въпроса: „Нямаме ли всички ние един Отец? Не ни ли е създал един Бог?” . Да, Бог наистина ни е създал и всички хора са Негови чада по творение. Ап. Павел, в Ефесяни 3:14-15 стих, споделя една своя молитва, като казва в нея: „Затова прекланям коленете си пред Отца…, от Когото носи името си всеки род на небесата и земята…”

Да, Бог е Отец на всичко, което е сътворил, Отец като Създател, но поради грехопадението на Адам и Ева, и последствията, които дойдоха върху цялото човечеството като греха и смъртта, Бог не е Отец в тесния смисъл на думата, не е личен Баща на всички. Така например, в 1Йоан 3:10 четем, че има деца на Бога и деца на дявола! Исус каза на Павел, че неговата мисия ще бъде да обръща хората от тъмнината към светлината и от властта на сатана към Бога (Деяния 26:18).

Няма такова нещо като всемирно бащинство или братство на човека – всички са деца на Бога и никой няма да отиде в ада. В лицето на Адам и Ева човечеството се отдели от Бога. Трагедията е била толкова голяма, че Самия Бог описва това отделяне като смърт, духовно умиране. Грехът донесе осъждение, вражда, раздяла между детето (разбирай човека) и Отца. В този смисъл, отношенията на човека с Бога са не повече от това между Създател и творение. Падналия човек изгуби личната връзка с Бога, и вместо синове и дъщери, станахме врагове на Бога (Яков 4:4).

Бог – Отец на отделни хора, като Родител, Баща.

Но в същото време Бащиното сърце на Бога е търсело начин да ни осинови отново. И това се случи, преди близо 2000 години, когато дойде Христос ”да потърси и да спаси погиналото”. Тогава Бог от любов към нас прати Своя Единороден Син, и забележете „за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението”…

Осиновяването е чрез Исус Христос „никой не идва при Отца, освен чрез Мен” (Иоан.14:6) Бог„ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исус Христос, по благоволението на Своята воля” (Ефесяни 1:5) Възстановяването на Бащинството и Синовството става единствено чрез вяра в заместителната и оправдателната жертва на Христос, която води след себе си едно ново раждане, раждане отгоре, от Бога, раждане на Божие дете.

В Йоан 1:12-13 се казва: „А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име. Които се родиха не от кръв, нито от плътско пожелание, нито от мъжко пожелание, но от Бога”. В друг библейски текст четем: „а сега в Христос Исус вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христос…защото чрез Него и едните и другите, имаме свой достъп при Отца, в един Дух. Затова вие сте вече странници и пришълци, а сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство” (Ефесяни 2:13, 18-19)

Благодарение на Христовата жертва, и вярата в нея, ние получаваме нов статут – статут на дете, както и ново състояние – състояние на мир, покой и Бащинско благоволение.

Придобиваме способност да изричаме онези услаждащи сърцето ни думи: „Авва Отче”. Тази способност ни я дава Святия Дух, Духът на осиновението – Римляни 8:14-17. Какви прекрасни блага носи възстановеното Бащинство на Бога и нашето осиновяване?

Ефектът на Бащинството върху децата(разбирай християните)!?

Върху самите тях:

–          нова самоличност – синове и дъщери на Бога!

  • прошка – ние сме простени!
  • Ние сме примирени. Не само простени, но и примирени. Отстранена е враждата и от двете страни. Общението е възстановено! Това означава също и доброжелателност от страна на Бога – липса на подозрителност, недоверие и враждебност. (виж Притчата за блудния син).
  • Синове и дъщери – прилики с Отца. Ако кажете, че сте син или дъщеря на еди кой-си, то вероятно хората ще потърсят прилики у вас – следи от Божия характер!

–          Свободни – Божието дете вече не е роб, служещ на Бога по принуда, в страх. Библията казва в Римляни 8 глава: „не сте приели дух на робство…а дух на осиновение”…Това означава, че всичко, което тепърва вършим го правим като син и дъщеря на Бога, с радост, удоволствие, от любов към Отца. 1Ин. 4:18 В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха

–          Ставаме обект на специалната Бащина грижа, която Той проявява към децата Си.

1Петрово  5:7 и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас. Христос казва в Матей 6:26 „Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?”

Павел, отново в Римляни 8, отбелязва, че „сме Божии чада, и ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници на Христос”. Това означава, че имаме достъп до всички ресурси на Отца.

Вижте какво казва Павел на Филипяните, в 4:19: „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса”. Вярващия може да разчита на Бога за всяко нещо, като знае, че за Неговия Небесен Баща няма нищо невъзможно.

 Разбира се, в Своята грижа за нас, Небесния Баща проявява добрата с мъдрост. Ако за нас се казва „да бъдете мъдри относно доброто”, колко повече, това е характерно за Бога!

–          Обект на специална Бащина защита и сигурност – най-сигурното място е в ръцете на Баща си.

  • Сигурност тук – по повод защитата на Божиите чада, Христос казва в Йоан 10:29 „Отец Ми, Който Ми ги даде е по-голям от всички, и никой не може да ги грабне от ръката на Отца”. За Израел – Втор. 32:10 – “пазеше го като зеницата на окото Си”.  Това важи и за християните, новия Израел – „ако Бог е с нас, кой е против нас” (Римляни 8:31).
  • Сигурност там (вечността)– 2Коринтяни 5:1 „Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен”. „да не се смущава сърцето…в дома на Моя Отец има много обиталища…ще отида да ви приготвя място…така, че където съм Аз, да бъдете и вие” (Йоан14:1-3)

–          Обект и на специално обучение и възпитание. Бог е нашия Небесен Баща, а не небесния Дядо. Така, че нашето осиновяване включва обучение, ако се налага и чрез наказание – Евреи 12:5-11

Спрямо Бога, Бащата:

–          благодарност1Солунци  5:18 „За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса”.

–          Обич – „ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас” (1Иоан 4:19).  „обичам те тате” – любимите думи, които чувам редовно от сина си.

–          Уважение, почит„…син почита баща си, а слуга – господаря си. Ако Аз съм Баща, къде е почитта към Мене”? (Малахия 1:6).

–          зависимост, доверие  – липса на тревога и парализиращо безпокойство!

  • „не се безпокойте” – казва Христос. Павел повтаря същото на Филипяните (4:6-7) „Не се безпокойте за нищо; но за всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса”. Това са много силни и въздействащи думи!

–          Послушание – „послушанието е по-приемливо от жертвата” – казва Бог на Саул. Послушанието е белег на правилно отношение на децата към родители. Същото важи и за нас към Бога.

  • и който пази Неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в него” (1Иоан 3:24)
  • Божието дете върши волята на Отца „който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра…” – така казва Христос за своите роднини!

–          вярност и чистота

  • 1Иоан  5:18 Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава; но оня, който се е родил от Бога, пази себе си
  • Яков 1:27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца  е това: да се грижи човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.
  • 2Коринтяни  6:17 „Затова излезте от средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема; и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери“, казва всемогъщият Господ”.

Спрямо другите деца в Божието семейство – между нас, вярващите:

–          Ние сме братя и сестри – 1Иоан 3:1 Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада; а такива и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна.

–          имаме общ Баща – отношения на любов, грижа и т.н. „И нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела като не преставаме да се събираме заедно…(Евреи 10:24,25).

  • Ние сме тясно свързани с другите Божии деца. „...така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части един на друг” (1Коринтяни 12).
  • Някои конкретни характеристики дадени в Библията относно тези взаимоотношения вътре в църквата:
    • Ние трябва да се обичаме. Най-голямото ни задължение към другите Божии деца, така както и във взаимоотношенията ни с Бог е любовта (Римляни 13:8; 1Йоан 3:11, 23; 4:7,11,12; 2Йоан 1:5).
    • Ние трябва да се почитаме и да си служим (Римляни 12:10; Галатяни 5:13; 1Петрово 4:10).
    • Трябва да бъдем щедри и гостоприемни (Римляни 12:13; 1Петрово 4:5).
    • Трябва да правим всичко възможно да се изграждаме духовно, а не да се охулваме (Римляни 14:13).
    • Трябва да говорим истината (Ефесяни 4:25; Колосяни 3:9).
    • Трябва да си прощаваме (Ефесяни 4:32; Колосяни 3:13).
    • Трябва да се назидаваме един друг (Римляни 15:14).
    • Трябва да се молим един за друг (Яков 5:16).
    • Трябва да се утешаваме във време на нужда (1Тимотей 5:11).
    • Трябва да се насърчаваме в живот на святост (Евреи 3:13;10:24-25).

Извод:

Писателя и теолога Дж. И Паркър пише: „Ако искате да разберете колко добре един човек разбира християнството, вижте какво мисли по въпроса за това да бъде Божие дете и за Бог като свой Баща. Ако това не е мисълта, която стимулира и контролира неговото хваление и молитви и цялостния му живот, това означава, че той изобщо не разбира християнството правилно

Нуждата от Бащинството на Бога днес е огромна. Наложително е ново осмисляне, нов прочит на тези забравени в съвременността взаимоотношения… А когато това се случи, животът тепърва започва.

В Библията ясно се казва „защото Един е вашият Отец – Небесният”. Ако е така, значи без Него ние сме сираци! А такъв живот едва ли може да наречем удовлетворяващ.

Можеш ли да кажеш, приятелю, че Бог е Твоят Баща? Ако все още не си познал Бога като Свой Небесен Баща, побързай да Го откриеш. Небесният Отец те чака! Той копнее да те осинови…

Йоан 1:12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;

И последно, когато осъзнаем и преживеем бащинството на Бога лично, то ви уверявам, че ще последва едно реформиращо осмисляне и на нашето собствено бащинство, това в нашите физически семейства. Аз съм от тези, които са дълбоко убедени, че доброто и пълноценно бащинство по хоризонтала (в семейството) е възможно само тогава, когато се осмисли и преживее бащинството по вертикала – това на Бога.

Read Full Post »