Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘себеотричане’

„И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва.” Марк 8:34

Въплъщението на Исус Христос, Божият Син и Неговото уникално служение предизвика верига от разнообразни реакции сред Неговите съвременници. Едни реагираха остро и крайно негативно, други предпочитаха да наблюдават отстрани, имаше обаче и такива, в някои случаи дори мнозинство, които под впечатление от внушителната личност на Христос, искаха да вървят с Него, да последват Христос като Негови ученици.

Някои бяха дори толкова ентусиазирани от това, което чуваха и виждаха в Христос, че вземаха решението твърде импулсивно, както се случва често впрочем и днес.

Един от представителите на тази група срещаме в Лука 9:57 „а като вървяха по пътя, един човек Му каза: „Ще Те следвам, където и да идеш”. Проблемът обаче на тези бързи и импулсивни решения е, че не са обмислени. В повечето случаи те са взети под емоционално въздействие, под влиянието на възторжени чувства, а не от размишление. И такива решения от опит знаем, бързо губят позиция.  

Спомнете си Петър, който беше готов да отиде в тъмница и дори на смърт с Христос. Но какво се случи в двора на първосвещеника? Той дори отрече, че познава Исус!

В случая с нашия герой от Лука 9 глава, нещата стояха по същия начин. „Ще те следвам, където и да идеш!” Но Исус познавайки емоционалните предпоставки за това решение, в отговор му казва буквално „Почакай приятелю…Добре си решил, но помислил ли си за цената на ученичеството? Дал ли си сметка, какво ще ти струва това решение?”.  Спасителят го предупреждава, че не всичко с Него ще бъде възхитително, условията и жертвата на ученичеството не бива да се забравят. И дори му посочва Своето собствено незавидно положение: „Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони.”

Не знаем какво се случи с този човек, но вероятно като студен душ му дойдоха думите на Исус.  Но по-добре така, отколкото впоследствие да стане жертва на дълбоки разочарования.

Исус беше искрен с хората. За разлика от врага на човешките души, Спасителят искаше всеки да знае, още в началото какво ще му струва решението да бъде ученик на Христос. Спасителят не прави реклами. Той не се натрапва и не убеждава никого на всяка цена да стане Негов ученик. И не скрива трудностите по пътя на ученичеството.

Днес има такива проповедници, които обаче баламосват хората с преукрасени представи за християнското ученичество, с екзотични, но безпочвени обещания за фантастичен живот и благоденствие в Христос. Преди няколко дни се натъкнах на едно такова пагубно за душата, но гъделичкащо ушите послание, че животът в Христос е живот в свобода от грях, болести и бедност”. И колко подмамени души слушат и приемат това с вяра, че действително ще бъдат здрави и богати в Христос, а после знаете ли какво се случва с тези хора – съсипани от дълбоко разочарование стигат дори до клинично лечение в психиатрии? А измамливите учители, пълнят джобовете си с пари на гърба на тези наивни хора.

Методът на Христос обаче е различен – Той е честен и открит и не си играе с чувствата на хората.  Спомнете си богатия юноша, който също беше дошъл при Христос с желание да Го следва и да наследи вечен живот. Младежът бил опазил Божиите заповеди. Исус като погледна, четем, го възлюби… и именно, защото го възлюби, Христос открито му заяви, че трябва да жертва богатството си, ако иска да бъде Негов ученик.

На мястото на Христос, някой от днешните учители биха загърбили редица принципи, биха затворили очи на всичко, само да имат покрай себе си такъв богат човек, от чийто пари да се възползват.

Но Христос беше искрен и честен с богаташа. Юношата си отиде с посърнало лице. Но по-добре така, отколкото да бъде измамен по-късно в очакванията си. Именно, поради това, да не остане някой измамен в своите очаквания, Исус, четем „ повика народа заедно с учениците Си и им каза…”

Като един добър и загрижен Учител, Исус подканва всеки да стане Негов ученик “Ако някой иска...” Той се обръща към народа и към учениците. Нашия Спасител призовава всеки да Го следва, но никога не определя този път като лесен. Всъщност обратно, Той направил този път изключително труден, поради целта, която пък е изключително висока – да бъдем Негови ученици, съобразни на Него, Своя Небесен Господ и Учител.

В прочетения стих, Христос ни призовава да пресметнем цената, какво ще ни струва този наш избор да Го следваме, да не би да заприличаме, както пише Джон Стот, в една от своите книги, на “недостроени кули, приличащи на полуразвалини”.

Впрочем и Самия Христос говори за това в Лука 14:28-30 „Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара, Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват: Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.”

Може би ти си действащ Христов ученик или потенциален последовател на Христос, да не се случи с нас същото, днес Учителят се обръща към нас и ни напомня, какво означава в действителност да бъдем Негови ученици, посочва ни цената…

  1. Преди всичко, ако наистина си решил да следваш Хрисос, да бъдеш Негов ученик, тогава трябва да се отречеш от себе си. 

Първата стъпка към истинското ученичество е себеотричането. Много правилно е отбелязал някой: “Азбуката и първият тезис на християнството е себеотричането.”

Но какво означава това? Според тълковния речник – то е отказване от лично щастие в името на възвишена цел (или) в полза на други. Малко или много почти всеки човек преживява себеотричане в името на нещо или някой. Вземете един родител, който се отказва от нещо свое в полза на децата си. Или спортист, който е решил да стигне до първо място….Когато говорим обаче за себеотричане в цитираните случаи обикновено имаме предвид отказ от определени неща, частичен отказ. Също така и целите са различни.

Предвид обаче контекста на Христовия призив за себеотричане, става ясно, че това себеотричане има за цел да ни доведе по-близо до Христос, да ни запише в Неговото училище, да ни приближи до Неговата истина и воля… А самото себеотричане, обърнете внимание включва нас целите!

„нека се отрече от себе си”…тук става дума не за частично отричане от храна, удоволствия или собственост, а за пълно себеотричане. Това пълно себеотричане, можем да идентифицираме с отричане от своето „его”, от вътрешния „аз”, който държи в ръката си целия ни живот.

Ако Сократ е казал: “Познай себе си”, Цицерон: “Проверявай себе си”, Творецът на душите ни, който познава губителната сила на този постоянен представител на греха в нас – егото, себичността, ни съветва да се отречем от него, буквално да го изтръгнем от себе си, или изразявайки се с друга терминология – да го разпънем на кръста.

Лицето на греховната природа в нас –  егото, е в постоянна борба с Божията воля. Не тялото, не парите, не дрехите или GSMите. Можеш да се отречеш от всичко това, в полза на вярата, но пак ще бъдеш враг на Божията воля. Следователно себеотричането е свързано не толкова с физически неща, но с духовното „аз”, което трябва да бъде разпънато.

И целта на това себеотричане, чрез него да освободим пътя на Христовото господство в нашия живот, на царството на Духа. В противен случай, докато нашето „себе” диктува, в нас никога няма да се изпише Христовото писмо.

Нещо повече, имайки предвид претенциите на „аза” да налага своето и да се  противи на Божията истина, ние просто никога няма да напреднем в духовното си обучение от Христос и няма как да бъдем пълноценни ученици на Христос.

Докато се учим от плътта, няма как да се учим от Духа! Ето защо, Христос казва, ако иска някой да Ме последва, ако желае някой да бъде Мой ученик, той трябва да се отрече от себе си, да се откаже от своето „аз”. Когато това се случи, започва процеса на действителното ученичество.

Ап. Павел пише към Галатяни 2:20 „съразпнах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен”. Малко по-късно, той казва в 5:24 „а които са Исус Христови, разпънали са плътта заедно със страстите и похотите й”.

Какво се случва всъщност, когато някой се отрича от себе си? Той просто категорично заявява на себе си и на духовният свят, че се отказва от правата и претенциите на своето „аз” (както Мойсей се отказа от правото да се нарича син на фараоновата дъщеря), от мислите и желанията и целите на плътта, и че те отсега насетне са нищо за него, и че е от значение единствено Христос и Неговата воля.

Затова себеотричането е първата стъпка към духовен прогрес, защото даваме Бог да ни ръководи, и Неговият Дух да ни учи и управлява мислите, желанията и целите ни.

И така, Христос ни призовава, ако искаме да бъдем Негови действителни ученици – да се отречем от себе си, да загърбим своето в полза на „онова, което е Исус Христово”.

Да бъдеш Христов ученик означава пълно отдаване в ръцете на Учителя. Както апостолите трябваше да оставят всичко и да Го последват, така и ние трябва да оставим своето в полза на Христовото. Още няколко важни истини:

–          ученичеството касае всеки, а не някаква група от вярващи

–          тук не става дума просто за добра воля от наша страна, „ако някой от вас не се отрече…не може да  бъде Мой ученик” (Лука 14:33)

       2.  Нека вземи кръста си! – второто условие, посочено от Христос за ефективно ученичество. И тук искам да изясня още в началото, някои недоразумения във връзка с понятието “кръст”.

Някои християни си представят кръста като болест, наказание или просто съдба от Бога. Едни го заявяват с вдигната глава, други с наведена…зависи от обстоятелствата и настроението. Но дори и да изглежда логична една такава връзка между наказанието и кръста, те не са едно и също. Едното е Божие дело, другото е делото вярващия. Едното е наложено без нашето съгласие, другото е наш личен избор. Вижте Христос, Който поема кръста Си като личен избор. Това се отнася и до Неговите ученици – „нека вдигни кръста си”. – казва Спасителят.

Но какво е кръстът?  Очевидно тук не става въпрос за дървения инструмент на наказание, както и сакралният символ на Египет, нито като съдба от Бога, защото ние не я избираме и не зависи от нас, дали ще я вдигнем или пуснем. Но тогава какво? Кръстът на вярващия е неприятната, болезнена страна от нашето следване на Христос.

С това „нека вдигни кръста си” – всъщност Исус ни казва, че когато тръгнем след Него, този избор ще ни донесе отхвърляне и болка в този свят, която обаче трябва да я поемем, ако сме решили да бъдем Негови ученици. Точно както и Самия Той, с идването Си на света, следвайки волята на Отца, пое Своя кръст. За Него кръста не означаваше само кръстосани дървени талпи, но както се пее в една песен той бе „знак ярък на мъка и срам”. Кръстът е събирателен образ на унижението, отхвърлянето и позора, който претърпя Исус с избора си да остане послушен на Бога Отца и в името на Своя божествена мисия.

По същия начин е и кръстът на вярващия. Нашият път на служение и вярност на Бога, несъмнено ще мине през кръста, така, както и служението на Божия Син. Това, което важи за Учителя, това важи и за учениците. Да вдигнеш кръста си, означава да поемеш неприятните последствия на своя избор да следваш Христос и да Му бъдеш верен ученик. Дори кръста да включва и физическо страдание, както при Христос.

Разбира се, ти можеш просто да избегнеш този кръст, като тръгнеш по пътя на най-малкото съпротивление, като се приспособиш към този свят и неговите пътища. Тогава вместо кръст, можеш дори венец да получиш (от света). Но никога няма да бъдеш Христов ученик.

В Лука 14 глава, четем: „който не носи своя кръст и не върви след Мен, не може да бъде Мой ученик”. Това е абсолютната истина!

Йоан Златуст: Ако си тяло Христово, то носи кръста си, така, както Той носеше. Епископ Игнатий: Кръста е знак на Божието избрание, печат на Христос, с който запечатва Своите”.

Всеки Христов ученик има свой кръст и постоянно носи свидетелството на кръста в себе си.

Всеки кръст е напълно индивидуален. “Кръста си...” Ние не носим общ кръст, но всеки си има свой собствен и не бива да гледаме на чуждия като по-лек и по-поносим.             

Няма венец без кръст!

     3.   Нека Ме следва – буквално – да вървиш по следите на Христос. Това, разбира се, не се ограничава с нашето покаяние, но е един всекидневен процес на пълно подчинение и съобразяване с Неговата истина и воля, или буквално с Неговите стъпки.

Да следваш Христос означава същото, каквото характеризираше Неговия Собствен живот. Живот в пълно послушание на Бога. Живот в силата на Святия Дух. Живот на любов към хората. Живот на истинско пребъдване в Бога и Неговата воля.

Когато учениците Му донесоха храна, в покрайнините на Самария и Го молеха да яде, спомнете си какво им отговори „Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело”.

 Може ли да те попитам коя е твоята духовна храна, с която се храниш всеки ден? Можеш ли да кажеш същото като Христос, ако казваш, че си Негов ученик? В Йоан 15 гл. Христос сравнява учениците Си с пръчките на Лозата. В 7-8 стих, Той казва: „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдват във вас; искайте каквото и да желаете и ще ви бъде.  В това се прославя Отец Ми, да пренасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.”

Има две истини важни във връзка със следването. Докато следваме и се ръководим от дирята, която Христос ни остави, ние ще сме вън от всякаква опасност да се заблудим и изгубим в тъмния лабиринт на този грешен и зъл свят.

И второто, всеки който върви по Неговите стъпки, най-накрая ще стигне до същото място, където е Той, в небесната Си слава. „ако някой служи на Мен, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми” (Йоан 12) и още „където съм Аз, да бъдете и вие” (Йоан.14)

Скъпи мои, готови ли сме да последваме Христос при тези условия, които ни посочва Самия Той, и при тази цена, която Самия Христос определя да бъдем Негови ученици.

Спасителят е честен с нас. Без да лукави, и да ни залъгва с розови обещания, нашият Учител Исус Христос ни разкрива това, което ще ни струва да бъдем Негови ученици.

И така, „ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва”.

Избери днес на кого да бъдеш ученик! Ако избираш да вървиш след Исус, остави емоцията настрана, и бъди готов да живееш според Неговите условия на ученичество.

който казва, че пребъдва в Него (Христос), е длъжен да постъпва, както е постъпвал Христос” (1Йоан.2:6)

1Йоан2:28 „да не се посрамим пред Него при пришествието Му”.

Опасност от неразпознаване на Свои ученици в нас – „Аз никога не съм ви познавал; Махнете се от Мен….” (Матей 7:23)

Advertisements

Read Full Post »