Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘рождество Христово’

Защото не на ангелите Бог подчини бъдещия свят, за който говорим. Напротив, някой бе засвидетелствал някъде в Писанията, казвайки: „Какво е човекът, та го помниш, и човешкият син, та го зачиташ? Поставил си го малко по-ниско от ангелите, със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на ръцете Си. Покорил си всичко под краката му.“ А като му е подчинил всичко, това означава, че не е оставил нищо, което да не му е подчинил. Сега обаче все още не виждаме всичко да му е подчинил. А виждаме, че Иисус, поставен за кратко време по-ниско от ангелите, заради претърпяната смърт беше увенчан със слава и чест. Така с Божията благодат вкуси смърт заради всички. Защото не беше уместно Бог, заради Когото е всичко, да доведе мнозина до слава и да усъвършенства чрез страданията Иисус, Който постави началото на човешкото спасение. Както Освещаващият, така и освещаваните от Него, всички са от единия Отец и затова Иисус не се срамува да ги нарича братя, като казва: „Ще възвестявам Твоето име на братята Си, ще Те славя сред събранието на вярващите.“ И пак: „На Него ще се уповавам“. И още: „Ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде.“

А понеже децата са от плът и кръв, и Той Сам прие човешка природа, за да унищожи чрез Своята смърт онзи, който властва над смъртта, тоест дявола, и да избави всички онези, които поради страх от смъртта през целия си живот бяха осъдени на робство. Защото явно Той идва да помогне не на ангели, а на Авраамовото потомство. Затова трябваше да прилича на братята Си по всичко, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в служението пред Бога и да очисти греховете на народа, тъй като Сам бе изкушаван и пострада, и може да помогне на изкушаваните.

Евреи 2:5-18

Витлеем, градчето, което наброяваше едва няколко десетки жители. Студена зимна нощ. Въпреки тежката умора от дългото пътуване, която вече няколко дни не си отива от тях, Йосиф пали огъня и приготвя топла вода. Мария, почиства мястото в яслите, където доскоро дъвчеха животните, и слага чиста слама, за да приготви кътчето, където щеше да бъде поставен Спасителят на света.

Решаващият миг наближава. Контракциите започват. Няма обаче системи с обезболяващи, няма лекари и акушерки. Единствено Йосиф който е хванал Мария за ръка за да й вдъхне кураж, макар и собственото му сърце да тупти притеснено – как ще стане, защо те, защо по този начин, защо в такъв хаос и немотия… А Той идва…Царят на света се ражда. След минути, голото Му телце вече лежи в дланта на Йосиф. И двамата с Мария разбират, че това е обещаният Месия.

Въпросите, обаче, остават и продължават да предизвикват умовете ни вече близо 20 века.

Защо Витлеем? Защо Мария и Йосиф? Защо тази изненадваща бременност? Внезапно преброяване? Дългият път от Назарет до Витлеем? Оборът и сламата? Защо изобщо Бог решава да напише тази Рождествена история, в която освен всичко накрая вместо задължителният „хепи-енд“, идва кръста, а на него смразяващата кръвта гледка – най-чистият и най-святият измежду живелите някога на земята, издъхва прободен и разпънат като престъпник. Защо? Нима Бог е нямал друг начин? Нима не можеше най-креативният ум във Вселената, да напише друга Рождествена история и сценарий?

Разбира се, че можеше! Бог може всичко! Друг е въпросът дали го иска? А тук вече нещата стоят по друг начин, защото става дума не за сила и способности, а сърце и отношение. И ако някога сте се питали защо Бог е решил да напише Рождествената история по този начин, такава каквато е, можете да намерите отговора единствено в Божието сърце.

И авторът на текста от Евреи 2 глава, ни приканва да надникнем в това сърце на Бога по един нетрадиционен начин. Вместо да ни казва какво е чувствал Бог в сърцето Си пишейки Рождествената история, авторът говори за действията на Бога, които най-добре разкриват едно сърце.

Знаем от собствен опит колко истина има в това. Макар, че всички обичаме топлите думи и топлите чувства, истината е в действията, които могат да ни уверят в топлината на някой, или усъмнят когато видим как едно се казва, а друго върши. Както е поговорката: „На уста му мед, зад гърба му гроб“.

И когато Посланието към Евреи говори за действията на Бога, които разкриват най-добре какво е било в сърцето на Бога, когато е писал Рождествената история във Витлеем, ние виждаме Бога, Който не само има претенциите да бъде Любов, както казва Библията в 1Ин 4:8 -„Бог е любов“, но върши действия, които прилягат на една удивителна любов.

И ако можем да опишем Рождествената история с някакъв по-лиричен език, то това е най-великата любовна история, съществувала или написвана някога. А Рождество е нашата най-добра среща с Бога, Който ни е пожелал още от самото начало. Ако не беше раждането на Исус ние може би никога нямаше да разберем силата на любовта, която Бог изпитва към нас. Но Бог избра да напише тази Рождествена история и това е най-подходящият начин да разкрие Себе Си и нашето място в Неговото сърце.

И пред нас е един великолепен текст, в който, обаче, няма да откриете нито веднъж думата любов, но тя присъства толкова силно тук, защото както казахме вече за чувствата, силата на любовта не е в думите и термините, а действията й. И аз ви предлагам заедно да видим онези действия на Бога към нас, които разкриват удивителната Му любов към нас и стоят в основата на това Бог да напише Рождествената история такава каквато е.

Първо, в 10 стих, четем „защото беше уместно Бог, заради Когото е всичко да доведе мнозина до слава…“  Ето го един от най-изчерпателните библейски отговори защо Бог избра да напише историята във Витлеем – защото това е най-подходящият начин да изрази колко много ни обича и желае обратно в Своята Слава.

Минали са хиляди години от времето, когато грехът е лишил човеците от Божията слава. Измамени от сатана, Адам и Ева, а в тяхно лице и цялото човечество изгуби близостта си с Бога – това сигурно и безопасно място в Божието присъствие. Място където Бог е замислил всеки от нас да се чувства значим и пълноценен, като някой, който носи в себе си образа и подобието на Бога – изпълнен с Неговата святост, мъдрост и сила, и най-вече живот. Бог никога не ни е създавал да умираме или страдаме. Той дори раждането е планирал да бъде без болка.

Но грехът ни отне всичко това. Още в момента когато първите човеци съгрешиха, те изпитаха цял куп негативни неща и емоции, които не познаваха преди това. Те се почувстваха изплашени и разтревожени, виновни и засрамени, отхвърлени, слаби и безсилни. Божията сила вече не е била с тях, и те трябваше да се справят с всичко сами, със собствени сили и възможности, без Божията благодат.

И така се раждаме всички ние в този свят. Но знаете ли, в същото време се раждаме и със силният копнеж да придобием обратно онова, което нямаме. Истината е, че ние не знаем как да го направим. Светът ни предлага своите лъжливи уравнения за значимост, сигурност и приемане, които за известно време може да работят, но те не са трайни и дълбоко удовлетворяващи. Днес може да се чувстваш значим, защото си на висока позиция, а утре? Днес може да се чувстваш приет и одобрен от хората, защото си красив и силен, а утре? Когато се сбръчкаш, или ако не дай си Боже, нещо те осакати? Ще можеш ли да кажеш същото?

Виждате в каква жалка позиция ни поставя греха и дявола, чиято цел е да ни лиши от най-малкия вкус на Божията слава в живота ни. Първо ни залъгва, че без Бога можем да успеем в живота, а после ни съсипва с тежки депресивни мисли, че за нищо не ставаме!

Истината е, че в същото време, Бог никога не се е примирявал с факта, че грехът ни е лишил от славата и присъствието Му. Бог никога не е преставал да мисли за нас и за това как отново да ни върне в славата Си, мястото, където Той с такава любов е планирал и замислил да бъдем.

И Библията казва „защото беше уместно Бог, заради Когото е всичко да доведе мнозина до слава…“  Забележете, уместно, подходящо е Бог да иска да доведе отново всички нас до славата, в която ни е създал да бъдем. И е готов на всичко за да направи това…Дори да постави Сина Си във Витлеемският обор и ясла. Защото нищо не може да Го спре да те обича. Дали е сатана или ти самият, каквото и да се опиташ да направиш, Той няма да престане да те обича. Дори да живееш в грях, Бог може да мрази онова, което вършиш, но няма да престане да те обича и да те желае в Своята Слава, защото Неговата любов не е въпрос на това какво правиш и как се чувстваш, а въпрос на Неговият характер. Той просто е Бог любов!

И когато изпраща Сина Си като бебе в скута на Мария, Той протегна толкова широко ръцете Си към нас по един показателен начин за това, колко много ни желае да бъдем в Неговата слава, там където е Той. А когато Го изпраща на кръста да умре за теб, това което всъщност казва Той тогава е, че не може да живее без теб. Любовта, и само любовта на Бога към нас е причината да съществува Рождество.

И Писанието продължава: „за Бога беше уместно да ни доведе до слава и усъвършенства чрез страданията на Исус, Който постави началото на човешкото спасение“.

Още в момента на грехопадението Бог вече беше решил как да ни върне обратно към Себе Си. Връщане, което Той знаеше, че няма как да стане без битка. И затова каза още тогава, че е готов да се бие за нас.

Миналият път говорихме за обещанието в Бит 3:15, когато Бог каза на змията, че ще дойде време, когато потомството на жената ще я порази в главата и Бог отново ще Си върне онези, които дяволът и грехът са поробили. Бог знаеше, че пътят към тази победа ще мине през страданието на Месия, Който ще порази сатана в главата, а сатана ще Го ожали в петата. Това бе начина, по който трябваше да се случи нашето спасение. Затова, казва Библията, когато се изпълни времето, Бог даде Сина Си за да стане нашият съвършен Спасител.

Ние самите не бихме могли да се върнем никога в славата на Бога. А Божията любов не спираше да ни иска обратно. Затова, пише Евреи 2:10 „за Бога беше уместно да ни доведе до слава и усъвършенства чрез страданията на Исус, Който постави началото на човешкото спасение“. Това трябваше да се случи – Исус да се роди и умре, защото това е единствения подходящ начин Бог да ни върне в славата Си. Всичко друго щеше да е временно и неефективно, и нямаше да хармонира с реалността на Божията любов към нас.

Разбира се, Бог би могъл да измисли и друг начин да ни спаси, който не изисква страданието на Божият син, но каква би била тази любов, която избягва страданието, избягва жертвата заради любимия? Защото между нас, хората дори, разбирането за любовта включва даване, жертва. Такава е просто истинската любов. Когато Давид искаше да купи от Орна мястото да изгради жертвеник за Господа, и Орна му каза, че не само мястото, но и волове и дърва, всичко ще му даде безвъзмездно.  Какво отговори Давид тогава: „Няма, аз искам да купя от тебе всичко това срещу заплащане. Защото няма да принеса на Бога жертва, взета безплатно или жертва, която не струва нищо“ (2Царе 24). Така и Божията любов идва и се проявява в жертва. Тя просто нямаше как да стане без жертва – без това да се облече с нашата човешка природа и пострада за нас.

И авторът на Евреи, продължава в 10-17 стихове да ни разкрива какво точно Бог направи в любовта Си към нас, така, че да ни доведе до слава.

Жертвата започна още в раждането на Исус, Който трябваше да стане първо по-ниско от ангелите – 9 ст. И тази жертва продължава с това, че Той стана човек като нас – 14 ст. За някои от нас въплъщението може да не изглежда голяма жертва, това е само защото не можем да си представим какво означава бидейки Бог да станеш човек.

Но само за миг помислете какво би означавало за някой от вас да стане овца или паяк, или червей – да приемеш плътта и ограниченията на червея, да станеш като един от тях, и то не за друго, а да им покажеш верният път към спасението и ти самият да станеш жертвата, чрез която тези твои „събратя“ червеи да се спасят. Сега е различно, нали? Много по-разбираема е по този начин жертвата на Исус, да стане наш „по-голям брат“, Който прие нашата плът и кръв като ощети Себе Си.

Ето защо Библията нарича тази жертва на Исус в Фил 2 „опразване“. В нашите преводи е „унизи Себе Си“ или се отказа от всичко. На гръцки терминът е ekenosen (познат в същ. му форма като кенозис) – опустоши или изпразни Себе Си от славата и привилегиите, които Му принадлежаха, за да приеме ограниченията на човешката плът. Каквито и сравнения да правим за себе си, ние никога няма да разберем напълно какво означаваше наистина това за Исус – Безграничният Бог да влезе в нашата форма и ограничения.Така, че жертвата на Божията любов не започна от кръста, а от утробата на Мария и яслите на Витлеем. И това беше Неговият желан избор, не от любопитство, а любов към нас и в името на нашето спасение.

Второ, Исус не просто прие нашата плът и кръв, но се отъждестви напълно с нас до степен, в която изпитваше дори същите изкушения като нас – 18. Той познава какво е да бъдеш изкушен от богатство. Какво е да бъдеш изкушен като беден, като някой, който е на власт или някой, който е изкушаван от жена. С други думи, няма нищо което да срещнем в живота си днес или утре, като чувства или преживяване което да не е изпитал Исус.

Знам, че някой от нас може да се усъмни в това, дали Исус наистина е бил изкушаван като нас, защото в края на краищата Той не съгреши, следователно изкушенията Му не са били истински. Но чуйте какво казва Библията „изкушаван и пострада“. Изкушенията Му са били толкова реални, че Той страдаше дори под техния натиск.

Можем даже да кажем, че Неговото изкушение е било дори по-трудно от нашето. Защото когато натискът на изкушението се натрупва в нас, някои намират облекчение от него, като се оставят на изкушението, когато Исус никога не е правил това.

Както пише Спърджън: „Много хора са изкушавани, но не страдат от това, че са изкушени. Когато нечестивите мъже се изкушават, стръвта е по техния вкус и те я гълтат лакомо. Изкушението е удоволствие за тях; Всъщност понякога те дори изкушават дявола да ги изкушава. Но праведните мъже страдат, когато се изкушават, и колкото по-добри са те, толкова повече страдат.“ Като Исус, Който бе изкушен и страдаше.

И Библията казва, че така е трябвало да стане – „Той трябваше да прилича на братята Си по всичко“ (17). За да може после и да помага на изкушените, като Един, Който е преминал през слабост и изпитание, преживял е всичко – освен грях.

Ако някога сте се чудили дали Бог наистина ви разбира, не забравяйте, че Той е носел вашето бреме, много преди вас. И затова имаме надежда в Рождествената история, защото е история за Бог, Който е носел товара ни върху Себе Си и знае как да ни помогне, и има волята и силата да го направи.Защото Той за това и дойде – за да бъде с нас във всичко, и да можем да кажем като Павел „За всичко имам сила, чрез Онзи, Който ме укрепява“.

Кулминацията на историята, обаче, е в това, че Исус стана човек за да умре. Бог реши да стане смъртен в Исус за да ни направи нас живи в Него! Като Бог, Той не може да умира. А нашето спасение изискваше смърт. Затова Исус не просто става човек, но Човек, Който отива на кръста и умира вместо нас -14 стих. „за да унищожи, казва Библията, чрез Своята смърт, онзи, който властва над смъртта, тоест дявола и да избави всички … (15).

Разбира се, това не означава физическо ликвидиране на дявола, защото дори във вечността, дяволът, знаем, ще бъде наказан с вечен огън, но не и унищожен. Библията говори тук за ликвидиране на правото и способността на дявола да властва и управлява над човека.

Знаем, че дяволът властва чрез греха – непростеният грях и съответно смъртта и страха от нея. Затова ни изкушава да съгрешим, а после ни обвинява пред Бога, че сме грешни и заслужаваме смърт. На кръста, обаче, Бог ни прости и така отне от сатана неговото главно оръжие, както и властта на смъртта над вярващия. Защото, онези, които вярват получават заедно с прошката и дара на живота. И Исус казва в Ин 11:25 „Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее“. Затова когато вярващият в Исус се среща със смъртта и вижда нейното сурово и покрито с мрак лице, казва, като Павел в 1Кор 15 глава: „Къде ти е, смърте, жилото? Къде ти е аде, победата?“ Няма страх. Няма робство и това е още сега, сега и завинаги!

Ето защо Бог е решил да напише Рождествената история и тя да бъде точно такава каквато е – да започне във Витлеем и завърши с кръста и възкресението на Исус! Това бе най-красивият и подходящия начин Бог да покаже любовта Си към нас и извърши Своят изкупителен план за довеждане на всеки от нас до славата, в която е Той! Бог, чийто единствено желание на Рождество е ние да бъдем там, където е Той.

Ако се питате какво иска Исус на Рождество?

Отговорът е Йоан 17:24: „Отче, искам тези, които Си Ми дал, да бъдат с Мене там, където съм Аз, за да гледат Моята слава…“ Това е копнежа на Исус на Рождество, копнежът с който Той идва в нашият свят и Си отива от нашият свят – копнежът да бъдем там, където е Той и да виждаме и се наслаждаваме на Неговата слава. А след това, продължава в 26 стих „за да бъде в тях любовта, с която Си Ме обикнал, и Аз да бъда в тях“. С други думи, не пасивни наблюдатели, а активни участници в любовта на Рождествената история.

Ако все още не си там, където Исус иска да бъдеш днес все още можеш да промениш това. Никога не е късно да дойдеш при Него и опиташ любовта Му от първо лице. И това е добрата новина на Рождество – Той е направил всичко, което е нужно за да бъдеш простен и опиташ от славата Му още сега, от теб се иска само отворено сърце и стъпка на вяра за да влезеш там, където е Той.

Ако пък си вече там, където Исус иска да бъдеш и се наслаждаваш на Неговата слава, и Божията любов е изпълнила сърцето ти, тогава не я задържай егоистично само за себе си, сподели я с другите…Както си видял как Той те обича, обичай и другите… Исус дори посочва в Йоан 13 глава, че тази любов ще бъде нещо като нашата търговска марка, нашият отличителен знак, по който ще ни познаят дали сме Негови ученици.

Обичай и Него Самия. Отвърни на любовта, която Той ти е дал като един, на когото много е дадено (Лк 7:47). Не бъди свидлив спрямо Онзи, Който опразни Себе Си за да ти дари прошка и живот в слава. Не забравяй Витлеем, мястото, където Бог въплъти любовта Си към теб в дара на Исус. Той наистина те обича, а ти?

Advertisements

Read Full Post »

nativity

В началото беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог. То беше в началото у Бога. Всичко беше сътворено чрез Него; и без Него не е станало нищо от онова, което е станало…И Словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина. И ние видяхме славата Му, слава на Единородния от Отца.

Йоан 1:1-3, 14

Една от ирониите на съвременната история е, че по-голямата част от хората, които празнуват Рождество никога не са чували в действителност рождествената история. А тези, които са чували, в по-голямата си част освен да назоват героите в рождествения сюжет не знаят нищо друго…

Може да прозвучи странно, но дори бебето Исус в яслите не е всичко в историята на Рождество. Да, очевидно тази идея се харесва и на малки и големи и добре се продава. Мария и Йосиф, бебето Исус, овчарите и мъдреците ще ги видите в почти всеки рождествен сувенир. Има хора и компании, които печелят от това милиони. И макар самото физическо раждане на Исус да е специално и чудотворно събитие, това не е всичко в днешния празник.

Централната истина на Рождество и идея, която отказва да се подчини на всякакви пазарни правила се нарича Въплъщение! Бог стана човек! Детето на Рождество не е просто бебе на име Исус, а Вечният Бог, Който идва в плът като нашата! Йоан пише „И Словото стана плът и живя между нас…“

Колкото да е впечатляваща картината на малкият Исус, положен в ясли, а покрай него животни и наведени кротки овчари има нещо по-голямо и мащабно от това, нещо което умът отказва да приеме, нещо, което изглежда твърде невъобразимо за да се случи и все пак това се случва – Създателят на света влиза в света ставайки един от нас! Този който е направил човека Сам става човешко същество. Бог става човек!

Това е истинската история на Рождество, централната идея на днешния празник, реалност, която често се изгубва в рождествените пейзажи и декорации. Това е новината, която заслужава челното място в пресата и медиите, и която заслужава да бъде чута от всеки човек на Планетата поне веднъж в живота – Живият Бог се превърна в един от нас.

И това е наистина, както обичат да казват репортерите – не е за вярване! Не в смисъла, че това не е вярно, но в смисъла, че това събитие надхвърля и най-смелото ни въображение, че нещо подобно може да се случи.

Можем да приемем, че има Бог и Този Бог е създал Вселената от нищо. Можем да приемем, че Той е направил стотиците чудеса описани в Библията, включително и това да раздели Червеното море на две за да премине един народ през него като по суша. Можем да приемем, че Бог е способен да опази тримата верни младежи във Вавилон, които бяха хвърлени в пещ разпалена 7 пъти по-силно от обичайното.

Но това, което Бог направи в онази далечна Рождествена нощ, когато Цезар Август е император на Рим, а Квириний е управлявал римската провинция Сирия в чийто състав е влизала тогава Палестина, е наистина голямо, надхвърля и най-смелото ни въображение. Живият Бог влиза напълно в човешкото битие както се е родил всеки от нас. Създателят става създание! Бог стана човек! Не е за вярване, но се случи!

И в същото време, повечето хора, които празнуват Рождество никога не са чували тази уникална рождествена история. Да, повечето от тях са чували за малкото еврейско момче родено от една специална, изпълнена със страх и почит към Бога, двойка. Също са чували, че това специално малко бебе е еврейският Месия. И днес милиони всяка година се тълпят около празниците да чуят забележителната оратория на Хендел „Месия“. И в същото време, не знаят и никога не са чували, че малкото еврейско момче в действителност е „Бог, чрез Когото всичко е станало“, както пише Йоан още в началото на своето Евангелие.

Тук липсва традиционната история за раждането на Исус. И това не е случайно! Йоан пропуска яслите и овчарите, дори Мария и Йосиф, за да ни отведе към онова, което лежи под повърхността на всичко, и което може да ни помогне правилно да разберем не само Рождествената, но цялата земна история на Исус Христос.

Със своето забележително начало на Евангелието, Йоан иска всеки от нас да осъзнае, че Детето на Мария, Човекът от Галилея, Който ходи, яде и общува с истински хора от плът и кръв, не е нищо друго освен Създателят на Вселената. Човекът, който плаче до гроба на Лазар, е Онзи, Който е създал цялата палитра на човешките чувства. Човекът, Който бе изморен и жаден до толкова, че да поиска от една самарянка глътка вода, е Онзи, Който е създал в началото първите водородни и кислородни атоми и определил химичното им съединение, така че да се получи вода – H2O – два атома водород и един кислород. (Лукадо). Същият Бог, пише Йоан стана плът и живя между нас… И продължава в 16 стих „от Неговата божествена пълнота всички ние получихме благодат…“

Идването на Исус не е самоцелно… Позволете ми да ви приведа няколко конкретни причини, поради които Исус прие нашата плът чрез утробата на Мария за да получим благодат от Него…

Например, в Ин 3:16 „Защото Бог толкова много обикна света…“

Любовта е решението на задачата наречена Въплъщение. В раждането на Исус Бог слезе при нас за да покаже, че ние наистина сме Негово творение, и създание на което Той държи. Държи до такава степен, че е готов да приеме нашата плът за да ни го покаже.

Повечето хора вярват, че Бог може да съчувства на болките ни, но се чудят дали Той може да преживее истинска съпричастност с нашите страдания. Отговорът е в думите „Словото стана плът…“ Божият Син срещна очи в очи прокажения, разбойника и жената хваната в прелюбодейство. И дори Сам усети върху Себе Си силата на изкушението в пустинята. Той знае какво е болка и какво е скръб. И вижте, как няколко десетки години по-късно, Павел, описва това в Евреи 4:15.

Нека не забравяме също как продължава историята на младенеца Исус –Той пораства и увисва пригвозден на дърво. Това е Бог, Който преживява човешкото насилие, несправедливост и страдание от първа ръка. За да ни покаже колко много държи на нас, и как в любовта Си към нас е готов на всичко! Не съм сигурен, че някой е готов да отиде толкова далеч в отношенията със собствените деца, но Бог го направи, защото е наистина Бог, Който държи на нас. И това е една невероятна утеха в нашите собствени страдания, в нашата собствена битка със злото на тази земя – Той взе участие в същото (Евр 2:14). Но Той дойде не само да изрази Своята съпричастност с нас…

Но и да ни изведе от последствията на греха върху нас.

Вижте как продължава същата 3 глава от Йоан, признанието на Исус, 17 стих, всеки от вас го има на картичката, която намерихте на стола си в началото на службата – „Бог не изпрати Своя Син в света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него“.

Спомнете си, какво научи Йосиф от ангела за Сина Си, преди същия да се роди „ще Му дадеш името Исус, защото Той ще спаси Своя народ от греховете Му“. И когато Исус идва, Йоан записва едно от ключовите Му изказвания в тази връзка – 12:46-47

Във въплъщението на Христос ние виждаме желанието на Бога да спаси човечеството, потънало в мрака на греха, неверие и отчаяние. За жалост много хора и днес продължават да живеят с погрешни представи за Бога. Едни Го смятат за начумерено същество, мразещо човечеството. Други си Го представят като абстрактна субстанция, която не й и до нашия живот, до нашите проблеми и нужди. Но почакайте, празникът на Рождество не е ли разкриване на Личност, която се интересува от нас, интересува се точно от нашите проблеми.

И не само това, но Личност, Която прави всичко възможно за да ни освободи от зловещото робство на греха и дявола и да ни отведе на сигурно място – „Аз дойдох…за да не остане в мрак този, който вярва в Мене“ (Йоан 12:46). Бог приема човешка плът в Исус Христос за да ни каже къде можем да сме на безопасно място и Сам осигурява достъпа до това място.

Пол Харвей, разказва любопитна история, която илюстрира тази истина.

Било е бъдни вечер, някъде в Средния Запад. Имало един човек, който гледал на Рождество, като на някаква глупост. Не е бил лош човек, напротив, бил добър и порядъчен, щедър към семейството си, честен в своите отношения с другите. Но не е вярвал във всичко това, което се е говорело по Рождество. Бил е прекалено честен, за да се преструва, че вярва.

«Аз не искам да те огорчавам, казал на жена си, която редовно ходела на църква, но аз просто не мога да разбера тезата, че Бог стана човек. За мен това е пълна безсмислица. Вечерта, на бъдни вечер, жена му с децата отишли на вечерна служба, а той отказал. „Ще се чувствам като лицемер, обяснил той, по-добре да си остана вкъщи. Ще ви чакам”.

Не след дълго, започнало да вали навън сняг. Снежинките ставали все по-големи и по-големи. „Ех, щом е Рождество, нека бъде бяло” – помислил си мъжа. Върнал се към камината и започнал да чете вестник. След няколко минути обаче, се стреснал от глух удар. Чул се още един, после още. Той си помислел, че може би някой хвърля снежни топки в прозореца. Отворил вратата за да разбере какво става, вижда малко ято свити помежду си птици. Сигурно заради лошото време и в търсене на укритие, се опитали да влязат през прозореца. Мъжът си помислил: „Не мога да позволя на бедните птици да замръзнат, но как да им помогна?” Сетил се за навеса, където стояло понито. Там птиците ще им е добре. Той бързо си облякъл палтото и ботушите, и по дълбокия сняг стигнал до навеса. Отворил широко вратата, включил тока. Но птиците не влизали.

„Трябва да ги примамя с нещо” – помислил си човека. Бързо отишъл до къщата, взел малко хляб, натрошил го по снега по посока на навеса. Но за негово съжаление, птиците игнорирали хляба и продължили да се удрят в дълбокия сняг. Опитал се да ги подкара към навеса, като обикаля около тях и размахва ръце. Птиците се разбягали в различни посоки, но не и в топлия, светъл навес. Сигурно им се струвам странно и плашещо създание, казал си мъжа, как да им помогна да разберат, че могат да ми имат доверие? Ако имах възможност само за няколко минути да стана птица, като тях, със сигурност бих успял да ги отведа на безопасно място”.

Точно в този момент започнали да звънят църковните камбани. И човекът замръзнал на място, прислушвайки се към звъна, възвестяващ Рождествена вест. След което паднал на колене, направо в снега, и прошепнал към Бога „Сега зная, защо Ти направи това”.

И Словото стана плът…пише Йоан, преодолявайки точно тази бариера, която човекът не е могъл да преодолее за да спаси птиците. Но Бог го направи! Той стана един от нас, за да ни покаже изхода от безцелното лутане в грях, страдание и смърт.

Аз живея и вие ще живеете – казва Исус на учениците в Ин 14 гл.

Това е истинската история на Рождество, история на надежда… история за това, как Божият Син идва в нашия повреден свят, за да изпитаме прошка, изцеление и свобода. Ап. Павел пише в Колосяни 1 глава „чрез Него ние имаме изкупление – прошка на греховете“, а думите на Исус към Своите съвременници бяха „ако пребъдвате в Моето учение…ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“.

Историята на древният свят е изпълнена с множество митове за богове, които идват на земята за известно време, а като се изморят се връщат обратно. Никъде обаче в света преди и сега е нямало такова нещо, като Бог да стане плът в желанието си да спаси човека. Освен, чудото на въплъщението на Божият Син в древният Витлеем! И това е нашата обща рождествена радост тази сутрин – Създателят стана създание, за да върне човека там, където е бил – в прегръдките и славата на своя Създател и Бог. И самото име „Исус“ от еврейски означава „Бог спасява“.

Историята на Въплъщението безспорно е най-завладяващата история, която светът някога е познавал, и събитие, което няма аналог в световната история. И ако това е вярно, тогава би трябвало да осъзнаем, колко прави са били овчарите да паднат пред Младенеца в яслата, а мъдреците от Изток да оставят работата си и да пътуват хиляди километри през Арабската пустиня за да Го открият и Му се поклонят

Ако Всемогъщият Бог е дошъл на земята, и Синът на Мария се оказва Творецът увит в нашата плът и носещ нашата кръв, тогава нека Го чуем, когато ни казва „Елате при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя…и ще намерите покой за душите си“ (Мат 11:28-29). Една рождествена картичка го казва по друг начин: „Словото не е станало философия за да бъде дискутирано, нито теория за да се разисква, нито концепция за да се обмисля. Словото стана Човек за да бъде следван и обичан“.

Ин 1:1-3, 14, 12-13

Рождество Христово е шанс да се родиш и ти – за Бога и вечността! Той се роди на земята и прие човешка плът, за да можем ти и аз чрез вяра в Него да станем Божии деца! А да бъдеш Божие дете – това е следващата завладяваща история, чийто начало можеш да положиш днес, разбира се, ако тя все още не е започнала за теб.

Read Full Post »

„И когато бяха там, дойде й време да роди. И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата”.  Лука 2:6-7

 

 

Близо 4000 г., евреите очакваха този Младенец. Още в Едем, преди оттам да бъдат изгонени Адам и Ева, Бог обеща Спасителя. Тогава Бог каза, че ще дойде ден, когато потомството на жената ще порази главата на змията. И започвайки от Адам, през вековете, юдеите с голямо старание се опитваха да проникнат в тайната и да разберат същността на Младенеца.

Колкото повече наближаваше денят на Неговото въплъщение, толкова повече и Самият Бог говореше чрез пророците, като разкриваше в различни детайли начина, мястото и целта на Христовото Рождество. Историческите справки за времето преди Христос, сочат, че целият народ е бил в очакване. С особено внимание юдеите следели пророчествата на Исая и Даниил за идването на Месия.

И ето, Той се ражда, в Юдея, във Витлеем, в града Давидов, в изпълнение на десетки библейски пророчества, но уви…за Святия Младенец няма място. Няма място за Онзи, Който бил очакван, Който дойде да спаси от греховете не само народа Си, но и целия свят.

Помислете само малко – защо Той дойде? Дойде да намери и спаси погиналото, да даде мир и покой на обременените, зрение на слепите, слух на глухите, изцеление на съкрушените. И въпреки това, за Него не се намери място!

Съгласете се, че няма по-нещастни думи в цялата рождествена история от тези „и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.” Царят на Царете, Божият Син, Спасителят на света бе поставен в кърмилката на животните, защото не се намери място за тях в гостилницата (авторът поддържа идеята, че тук всъщност става дума за стая от къща, гостна стая (κατάλυμα), а не хотел).

Преброяването на Давидовите потомци, означавало да се съберат на едно място прекалено много хора. Макар Йосиф и да е бил от рода и дома на Давид, за разместването им очевидно е нямало достатъчно място, особено за раждане. Да не забравяме, че нашите пътешественици са се предвижвали бавно. Мария е била в девети месец. Това правело пътуването бавно и тежко, пристигнали във Витлеем във време, когато вече всичко е било препълнено. Така, че когато настъпва момента на раждането, единственото свободно и спокойно място се оказало мястото, където са били животните. И тогава, Царят на Славата се ражда в обор и положен в ясли, вместо бебешко креватче.

Защо? Защо – се питаме ние, така се е получило с Христос, с Онзи, Който е бил очакван, с Онзи, Който е Божий Син? Нима Бог не можеше да въплъти Своя Възлюбен на друго място, например в царския дворец, в дома на знатен юдей, или поне на достойно място в гостилницата? Разбира се, че можеше. „За Бога няма нищо невъзможно” – каза ангелът на Мария. В това не бива да се съмняваме изобщо. Защото ако за Бога беше възможно да произведе зачеване у Мария без мъжко участие, то колко повече да намери достойно място за Сина Си във Витлеем?

Но Всемогъщия Бог допусна това унижение на Исус. Той позволи на Сина Си да се роди в ясла не защото не можеше да Му приготви по-добро място, а защото чрез раждането в обора, Бог иска да ни каже няколко важни неща. Първо във връзка със Самия Младенец Христос.

Исус бе оставен да се роди в яслите, за да се покаже Неговото смирение. За Него бе казано още от пророка, че ще бъде презрян и отхвърлен, човек на скърби и навикнал на печал, като човек, от когото хората отвръщат лице, в когото нямаше благообразие и приличие. И това се изпълни още в раждането на Христос. Още в яслите ние виждаме смирението на Небесния Слуга, Който остави небесната Си слава, за да послужи на света и да ни изкупи чрез Собствената Си кръв.

Яслите бяха само началото на Неговото велико смирение, като Човешки Син, Който нямаше къде дори глава да подслони. В Матей  8:20 четем: „Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони”.  В Филипяни 2:6-7 се казва, че „като беше в Божият образсе отказа от всичко, като все на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците…”

Исус Сам избра този път, за да понесе върху Себе Си нашата немощ и грях. На фона на човешката гордост, борба за власт и богатство, Той идва с кротост и смирение. Дори, посрещнат като Цар в Йерусалим на Цветница, за Него се казва „кротък и възседнал осле”.Такъв Го виждаме и на кръста – „презрян… наскърбен… наранен поради нашите престъпления и бит поради нашите беззакония; върху Него –  продължава пророка, дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме” (Исая 53)

Яслите и кръста стоят не случайно в началото и края на Христовия земен път. Те ни разкриват Спасителя, Който се снишава до човеците, приема образа на Слуга, за да ни спаси и отвори пътя към вечния живот.

Второ, с раждането Си в яслите, Христос се обявява за Цар и покровител на нищите, най-обикновените и унижени хора. Вижте с каква радост овчарите посрещнаха вестта на ангелите? Те се зарадваха твърде много на Исус, Царят, Който се ражда обаче в яслите на животински обор. И отидоха веднага да Го видят.

Ако Христос се беше родил в царски дворец, те никога не биха имали възможността да се приближат до Него. Човек се страхува да се приближи до трон, но да се приближи до яслите може всеки, дори хора без никакви обноски, могат да влязат и да видят Спасителя. С раждането Си в яслите, Христос ясно ни показва, че е дошъл да спаси погиналото, да приюти отхвърлените и възвиси унижените.

В Исус още от самото начало, тясно се преплита Божественото и човешкото, царственото и презряното….. В Него и знатният може да намери нещо за себе си и онзи, който е отхвърлен и унижен, защото Самия Той е започнал живота Си в обор.

Четох за едно дете, който е останало сираче и живял в село, където хората се грижили за него. Неговите връстници се присмивали над него, когато разбрали, че е бил роден в обор. От своя страна детето му било мъчно да слуша всичко това, до онзи ден, обаче когато е разбрало, че Исус – Царят на Царете, също е бил роден в ясли. Тогава момчето толкова обикнало Исус, че Спасителят станал Царят и на неговата душа.

Ето така, Исус достига и става Цар на обикновени, унижени и отхвърлени грешници. Разбира се, не само с яслите Си. Той е Първосвещеникът, Който ходи сред човеците, разговаря с тях, страда заедно с тях, допуска до Себе Си всеки, дори блудниците. Около Него е нямало никога бодигардове, всеки, можел да се докосне, да се оплаче и потърси помощ. За Него се казва, че ядеше с грешните и бирниците. Да, Христос се роди в яслите, за да покаже, колко уникално достъпен е за хората.

Ние се поразяваме колко Велик и Могъщ е Христос, когато лекуваше слепците, когато изгони демоните от човека в Гадаринската земя, когато прости греховете на паралитика, но в същото време, вижте колко достъпен е Той за обикновените хора, дори дечицата, които учениците Му нямаха търпението да изслушат, Той Ги взе в скута Си и благослови.

Затова «елате всички отрудени и обременени»  и намерете покой и мир за душите си. Ела…без оглед на раса, каста, образование или положение. Ела, докосни се до Него и бъди изцелен.

Раждането на Исус в яслите обаче, е показателен момент не само за Него, но и за нас, човеците.

Раждането на Исус в яслите, ни показва колко порочен е света, показва ни покварата и упадъка на нравите по онова време. А те не са по-различни от днешните.

Ако хората във Витлеем имали поне малко човечност, те не биха оставили жена по време на родилни мъки в обор. Но това се случи… Хората се бият в гърдите, че са добри и заслужават благоволението на Бога, но уви…правдата им нищо не струва, ако не могат да отстъпят и едно място на родилка.

В Своята Си велика мъдрост и правда, Бог беше подложил на изпитание човешката добрина и правда, да ни покаже за пореден път, че тя е недостатъчна и неспособна да ни оправдае пред Него.

Нещо повече, тогава в лицето на жителите и гостите на Витлеем, които не предоставиха място за Христос, Бог категорично ни показа, че „всички станахме като човек нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър” (Исая 64:6)

Раждането на Исус в яслите разкрива колко дълбоко грехът е навлязъл в човешката същност, и до каква степен той е обезобразил човешката душа.

Липсата на място за Христос дори в гостилницата, символично ни показва, колко е нежелан Той за хората, колко отхвърлен е Той в човешките сърца.

Сърцето на човека е вид „гостилница” за различни идеи, учения и желания. То е място, където могат да бъдат приютени различни хора и светогледи. За Христос обаче място в тази „гостилница” нямаше.

Вижте Ирод, който беше готов да приеме мъдреците, но не и Премъдрия Христос. Погледнете, на духовните лидери, които макар и да знаеха как и къде трябва да се роди Спасителят, също не намериха място за Него. Удивително е, че, именно, тези, които най-много очакваха, в действителност бяха едни от първите, които отхвърлиха Исус. Това са фарисеите и книжниците, богословите и религиозните водачи на Израел. Вместо да намерят място за Исус, те през целия Му живот показваха, че Той няма място при тях. И дори накрая, заедно с народа предпочетоха да дадат място на проклетия убиец Варава, но не и на Христос, не и на Спасителя, Който безрезервно ги обичаше и им служеше.

При Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.” – така Йоан описва отношението към Христос в древността.

Днес ситуацията не е по-различна. Светът остава все толкова твърд в отхвърлянето на Христос. Погледнете на обществото, за Христос просто няма място. Няма място за Него и в образованието и в културния живот, и дори, ако щете в религиозния. Колко християни в България са дали в действителност място на Христос в своите сърца? Днес много така наречени християни отварят сърцата си и с лекота приемат и приютяват чужди за народа, вярата и културата ни, учения. Приютяват бесовските учения на изтока, но не и Христовото учение, което истински може да ги освободи.

На вратите на човешкото сърце днес хлопат много странници, търсейки място за подслон. Едните са по-внимателни, други по-натрапчиви и агресивни. Вижте как се налага източния мистицизъм, с неговите представи за Бога, йога и бойни изкуства. Погледнете как се налага окултизмът в „християнска” България. Имам чувството, че тази тенденция се засилва още повече.

Още нещо, повечето странници, които хлопат по вратите на нашите сърца са крадци и разбойници. А „крадецът – казва Христос, влиза само да открадне, да заколи и да погуби”. Причината е ясна – той нито е създал, нито е хранел, нито се е грижил, само се възползва от човека като пиявица.

Христос обаче не е като другите страници, които гледат да се приютят, за да вземат. Христос минава покрай нас, и хлопа на вратата, за да ни даде и предложи нещо, което никой друг не може да даде.

Сам Той казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно” (Йоан 10:10). От нас зависи дали ще Го пуснем, дали ще намерим място за Него.

Затова, в последния етап от своите разсъждения, бих желал да ви попитам: имали Христос място у вас?

По време на рождествената сцена във Витлеем, за Христос не се не намери място. 20 века, по-късно, обаче, има ли място за Христос във вашата „духовна гостилница”, сърцето? Има ли достатъчно място за Христос във вашите планове за живота? Във вашето семейство, кариера, учение и т.н?

Приятелю, имаш ли за Него място в своето сърце? Това е много важен въпрос. Зная, че за удоволствието винаги има място. За похотта и страстта също намираме място. Но за Христос, за Божия Син имаш ли място в сърцето си?

Искам да ти кажа, че когато Бог сътворяваше нашите с теб сърца, в тях имаше място за Него. За този момент се казва, че човека е бил създаден по Божий образ и подобие, и всичко беше твърде добро, докато врагът на човешките души не дойде и покори сърцата ни, още в лицето на Адам и Ева..

Това продължава и до днес. Дяволът чрез различни средства завладява човешките сърца, дори тези на християните, така че да не остане в тях място за Христос.

Но Спасителят и днес хлопа на твоето сърце. Той желае да влезе. Небесния гост търси подслон в човешкото сърце, не за друго, но да даде живот, радост и свобода. Всички ние имаме огромна нужда от Неговата „трапеза” за душата ни.

В Откровение 3:20, Спасителят казва: „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мен”.

В Йоан 14 гл. Христос обещава място на небето за всеки, Който Му даде място в сърцето си, докато е на земята. Той ни казва: „Ако ми дадете място тук, долу, Аз ще ви дам място горе. Ако Ме изповядате и прославите долу, Аз ще ви изповядам и прославя горе, в присъствието на Отца и ангелите

Нека в този рождествен ден, се запитаме има ли Христос място в сърцето ми? Побързай да Му отвориш с думите: „Ела, Господи Иисусе!

Read Full Post »