Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘праведен гняв’

„А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко като гледаше града пълен с идоли.  И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с ония, с които се случеше да се среща.”  Деяния на Апостолите 17:16-17

 Смея да кажа, че съм един от тези, които следят с голям интерес новините, както в България, така и по света. В този смисъл рядко ми се случва да изпусна вечерните емисии на първите две програми. Следя ги с голям интерес.

Така беше и в понеделник. Настанявам се удобно пред дивана…и… изведнъж, чувам: „Клюките били полезни за здравето…” Викам си това е шега…не може да бъде, наострих уши да чуя по-внимателно, но уви репортерката продължи: „злословенето по чужд адрес помага за добрия ни тонус..” и за да се подсили репортажа – уверено добави: – „…твърдят американски учени”.

Казах си, съвсем я втасахме…То не беше алкохола, не беше съжителството, сега пък и клюката… била безобидна и полезна!? Пороци и различни мерзости, които хилядолетния морал и Библията осъжда, днешното ни общество оправдава, че дори и „научно” ги обявява за полезни. Скоро сигурно побоя и убийството ще се окажат полезни за здравето, тъй като освобождават човека от натрупаната в него отрицателна енергия.

Скъпи мои живеем в едно много опасно време, време, в което духовните сили на нечестието завладяват все повече и повече света около нас. Грехът се представя не само за безобиден, но и дори полезен. Тенденцията да се подронва авторитета на Бога и Неговото Слово ще продължи. Хората все повече и повече ще се чувстват оправдани в греха си. А думата на учените все повече ще натежава срещу Божието Слово. Точно според предреченото от ап. Павел в 2 Тимотей 4:3 „ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти”.

Това, което се случва днес, е едно очевидно изпълнение на писаното в Библията. Това се изпълнява не само в света, но и в църквата. Виждаме не само как в света, но и в много църкви грехът буквално да се узаконява. Онова, което Бог нарича беззаконие, много днешни християни наричат законно и естествено. Това важи, както за конкретни, очевидни грехове, така и за определени поведения и отношения към Бога и църквата.

Например, ако преди, посещаването на църквата било приоритет за вярващите, явен израз на послушание към Бога, сега отсъствието от църковните събрания са нещо нормално, и (в повечето случаи) дори оправдано – „Виждате ли, нещата се промениха, много работа, ангажименти, семейството ми е невярващо и т.н.”

Ако в библейските времена жените, като се покайвали снемали външните си украшения, „кичене със злато или обличане със скъпи дрехи”, то днес е обратно, днес това се счита за ненормално, да си жена и да нямаш обици (че дори на по-специални места)…

В библейските времена жените са се отнасяли към съпрузите си като към господари, днес … – чшш, да не те чуе никой, ще ти се присмеят.

В библейските времена вярващите мъже са били ревностни да служат на Бога, били са толкова верни и посветени на Бога, че са отивали дори на меч, на клада заради това. Днес обаче, много вярващи мъже тънат в различни компромиси и тотална безотговорност към вярата…

Има и много други опасни разминавания с това, което днес се случва и това, което ни говори Божието Слово. Но не това е целта ми. Моята цел е разглеждайки покварата на съвременното ни общество, очевидното морално и духовно падение както в света, така и църквата, като какви бихме се характеризирали, ти и аз – възмутен или примирен?

Възмутен или примирен със случващото около себе си?

Преди по-малко от 20 века, ап. Павел влиза в Атина. По онова време градът е бил един от интелектуалните и културни центрове на древния свят. Но докато се разхождаше из града, апостолът го намира като „град пълен с идоли”.

Намирайки се на негово място мнозина днес биха подминали този факт, биха се примирили с множеството идоли (сега нали е модерно да си толерантен), но не и Павел, не и Божият човек, който имаше болка за света в праведната си душа. Чуйте още веднъж неговата реакция – „духът му се възмущаваше дълбоко”. Духът на апостола не е могъл да понесе видяното.

 Когато повярваме в Бога, ние се раждаме духовно. Това означава активен дух, посредством когото Святия Дух ни управлява и насочва. Бог влага в нашия дух Своите праведни мисли и чувства. Така, че ако сме водени от духа, ние реагираме на греха, на разврата, така, както реагира Бог – възмущаващо, непримиримо.

Ето това беше състоянието на Павел в онзи момент, в който виждаше как греха и беззаконието е завладяло прекрасния град. Той се възмути в духа си. Праведния му дух не е могъл да се примири с неправедното около себе си.

Впрочем, в Божието Слово ние намираме и други случаи на такова поведение в живота на праведните.

Така, например Мойсей като слизаше от планината със закона в ръцете си и видя народът долу да играе и да пляска пред идол, четем: „пламна Мойсевия гняв”.

За пророк Илия се казва, че, бидейки възбуден в ревността си за Бога от това, което се случваше в Израел, дори беше напуснал мястото на живеенето си, като отиде в пустинята.

Възмущаваше се и праведния Йов от своите неправедни приятели.

За праведния Лот пък се казва, че „се измъчваше от разпътното поведение на беззаконниците”.

Псалмопевецът в Псалм 119:158 стих, казва: „видях отстъпниците (СИ) и се погнусих от тях, защото не пазят Твоето Слово”.

Това състояние на духа съпровожда и служението на Христос.

Скъпи мои, какво чувстваме ние, когато се сблъскваме със злото и неговото оправдаване?

Имаме ли същото възмущаване в духа, каквото са имали старозаветните праведници, каквото е имал Христос, каквото е имал Павел, както и много други истински праведни човеци? Ако да, това е добре, това означава, че сте изпълнени с Божия Праведен Дух, Който не може да понася греха и неправдата. Но ако усещате в себе си склонност да не обръщате внимание или да се примирявате с беззаконието, това е сигнал, че нещо се случва с вашата вяра и ходене в Духа. Това означава, че губите духовната си чувствителност към греха и неправдата. За вас те стават нещо приемливо и нормално.

Загубата на възмутен дух от неправдата на този свят е свързана също със загуба на чисто духовно око.

За Христос е казано, че „очите Му (са) като огнен пламък”. Очите на духовния вярващ са същите – забелязват всяка нечистота и пламват срещу нея. Това са очите на истинските християни. За света обаче е казано, че дяволът ги е заслепил. Дяволът заслепява обаче и вярващите, ако те не са достатъчно бдителни в живота си.

Ето защо, Христос ни предупреждава: „Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак. Затова внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина”. (Лука 11:34-35)

И така, възмутен ли си или примирен с нечистото и неправедното около теб? Това е един прекрасен тест за това, колко обичате Бога и Неговата правда и колко силно мразите греха.

Когато обичаме, например, нещо да ядем – ние го желаем, ние се стремим към него, говорим похвално за него, но какво правим, с храната, която не обичаме – постъпваме ли по същия начин като с храната, която обичаме. Естествено, че не! Ние я отбягваме, ние се мръщим на нея, гнусим се от нея и говорим срещу нея.

Знаете ли, по същия начин можем да разберем и отношението си към греха? Ако се възмущаваме от него, ако не можем да го търпим, значи наистина не го обичаме, но напротив, мразим греха.

духът му се възмущаваше дълбоко”. А твоят дух?

Преди известно време разсъждавахме върху една молитва на Павел, тази за филипяните. Иска ми се да ви я припомня и да се помолим, подобно, за себе си и църквата ни:

И затова се моля, щото любовта ви да бъде все-повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна, за да изпитвате нещата, които се различават, за да бъдете чисти и без препънка до деня на Христос, изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исус Христос, за слава и хвала на Бога.” (Филипяни 1:9-11)

Advertisements

Read Full Post »