Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘мир’

Мир вам!

Тези, от вас, които са чели внимателни евангелските текстове, със сигурност сте забелязали, че освен поздрава на ангелите, „Христос възкръсна” има още два поздрава, с които си послужи Самия Спасител в пасхалните дни.

Първия от тях е „Здравейте!”, в Мат.27 глава, който буквално от гръцки означава „Радвайте се!”. С този поздрав възкръсналия Исус срещна жените мироносци. И втория „Мир вам!”, с който Христос поздрави събралите се ученици в Йерусалим, според Йоан, дори няколко пъти.

Защо, именно „Мир вам!”? Какво послание съдържа този благодатен поздрав, с който Исус поздравява учениците?

Нека поразмишляваме върху това, изхождайки от контекста на евангелските описания преди и след Възкресението.

Първо, тези благодатни думи ни разкриват, че Исус идва при учениците с мир. Мирът означава липса на вражда, липса на омраза, липса дори на обида. С други думи мирът е равнопоставен на простителност.

В този смисъл, поздравът на Исус „Мир вам” е изключително удивителен, особено, когато знаем към кого тези думи бяха насочени.

Христос се обръща към 11-те ученици, които само преди няколко дни позорно предадоха Своя Господ, забравяйки това, което обещаха да Му бъдат верни до смърт. Матей свидетелства, че при залавянето на Исус, „всички ученици Го оставиха и се разбягаха”. Единия от тях, дори се беше отрекъл демонстративно в двора на първосвещеника. Въпреки клетвите, всички ученици се оказаха предатели и страхливци.

Нещо повече, когато чуха, че Исус е възкръснал, повечето от тях не повярваха, дори им се видя на пръв поглед тази вест, за празна приказка. Сърцето им се раздираше от съмнения и неверие. Отвсякъде погледнато, учениците бяха много виновни пред Спасителя.

А междувременно, свидетелствата за Христовото възкресение ставаха все повече и повече. Вече и други двама ученика, по пътя към Емаус потвърдиха, че Господ наистина е възкръснал.

Представям си, какво изпитваха учениците тогава, какво чувство на вина, какво угризение на съвестта, ако Христос наистина е възкръснал, как ще се явят пред Него, с какви очи ще Го посрещнат?

Но Исус не ги остави дълго да се измъчват, изведнъж „застана между тях и им каза: Мир вам!”

Те дори се стреснаха…не можеха да повярват…

Но Исус, наистина бе дошъл при тях с мир. Неговата любов отново им прости всичко…Той тихо и спокойно застана между тях и ги уверява в мир.

„Мир вам!” – какви удивителни думи са този поздрав и към нас, които постоянно грешим. Всеки от нас повтаря същото страхливо поведение на учениците, понякога стигаме дори до мълчание и отричане, че сме Негови.

Историята с учениците ни уверява, че колкото и голям да е нашия грях, Христос е готов да прости и в замяна на вина, да ни даде мир в душата.

Това важи също и за Неговите ученици, за всеки, който се нарича християнин, ние трябва да умеем да прощаваме и носим мир на всички, както нашия Спасител.

Дай ми да нося Твоя мир…”

Второ, благодатния поздрав „Мир  вам!”, има и по-широко приложение. С тези думи Исус ни уверява, че мирът е осигурен за всички човеци, а не само една определена група, осигурен е мирът с Бога.

Христовото възкресение е доказателство, че Неговата примирителна жертва на кръста, бе приета от Бога Отца. Христовото възкресение, бе вердиктът на Бога по отношение на оправданието на човека.

Ап. Павел, пише към Ефесяни, за Христос  “…Той е нашият мир”.

Христос е Този, Който уби враждата и въдвори мир между човека и Бога. Той стана изкупителната жертва за нашия грях, а чрез възкресението, стана ясно, че тази жертва бе приета и Бог прослави Сина Си.

Ап. Павел пише в Римл.4:24-25, че Бог „е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ, Който беше предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни”.

По-късно в същото послание, той казва в Римл.5:1…бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Иисус Христос.”

Затова в Римляни 8 гл,  четем “…няма никакво осъждение на тези, които са в Христос Исус”.

„Мир вам” – е едно удивително съобщение за настъпилото примирие между човека и Бога, премирие обаче, което се осъществява във и чрез Божия Син.

оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Иисус Христос.”

Мирът с Бога е един от най-важните въпроси в живота на човека. Без този мир, ние сме във вражда с Бога и подлежим на вечно осъждение. Но ето, че Исус, казва Павел в Ефесяни, уби тази вражда на кръста, и като дойде след възкресението, благовества мир…на близки и далечни…

Имаме ли този мир с Бога, чрез вяра в жертвата на Исус? Оправдан ли си?

И последно, когато размишляваме за поздрава на Исус „мир вам”, тихо ни се натрапва и мисълта за вътрешния мир на човека, в значението, сигурност и увереност.

Този мир изпълваше сърцето на Самия Исус. За Него дори беше казано, че е Князът на мира. Бидейки в мир с Отца, потопен в Неговото присъствие и безусловно послушание, Исус имаше мир и увереност, които дори кръста не можа да съкруши.

 Този мир Той носи и поставя в сърцата ни, когато повярваме в Него.

Мир ви оставям…Моят мир ви давам…да не се смущава сърцето ви, нито да се бои…”

Предпоставките за този мир, които Самия Той споделя в същото ев. от Йоан са две – Неговото присъствие от една страна, и от друга страна Неговата победа.

В 14:28 „отивам си и отново ще дойда при вас”…

16:33 „Това ви казах, аз да имате в Мен мир. В света имате  скръб, но дерзайте: Аз победих света”.

Какво изпълва сърцето ти, когато срещаш скърби, неразбиране, трудности и проблеми от всякакъв род? Имаш ли вътрешен мир и увереност в Христос?

Можеш ли да кажеш подобно на Давид?

Пс. 4:8 Спокойно си лягам и спя, защото Ти, Господи, ми даваш да живея в безопасност.

Давид си имаше куп проблеми, които самия споменава и отчетливо ги представя в Псалмите…

Но мирът не е липса на проблеми, такъв мир никога на земята не можем да постигнем. Мирът, за който говори Давид и Христос е мир сред буря!

Как е възможно това?

Пророк Исая, споделя в тази връзка едно важно прозрение: “Твърдия по дух Ти пазиш в съвършен мир, защото на Тебе се уповава”. (Ис. 26:3)

Доверието на Бога, послушанието на Духа, чийто плод е мирът, са онези важни предпоставки, без които истинския вътрешен мир е невъзможен.

Както казва Давид в 119 псалм „Голям е мирът в онези, които обичат Твоя закон и за тях няма препъване”.

Както виждаме, поздравът „Мир вам”, не е просто поздрав, и дори не е пожелание, а едно ефективно предложение за мир.

Ще го приемем или отхвърлим, зависи изцяло от нас.

Дълбоко се надявам, да не се окажем в положението на Йерусалим, който отхвърли мира в лицето на Христос.

Понякога се чудя, как може да се каже на покойник „Почивай в мир”, когато същия приживе е отхвърлил мира. Съдбата на тези не е никакъв мир, но „плач и скърцане със зъби”.

 допълнителни стихове за размисъл:

Римл. 14:17 „Защото Божието царство…правда, мир и радост в Святия Дух”.

2Сол. 3:16 А сам Господ на мира да ви дава мир всякога и всякак

ШАЛОМ АЛЕЙХЕМ, МИР ВАМ!

Advertisements

Read Full Post »