Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Мария и Йосиф’

Shepherds Told of the Birth of Jesus Luke 2:8-15

Лука 1:26-33

Матей 1:18-21

Лука 2:7-11

 

Страхът е едно от водещите чувства в нашия живот и неотменна част от нашето човешко съществуване на земята. Всеки, независимо от това колко се чувства смел, в определени ситуации и обстоятелства се страхува от нещо. По всичко личи, че това се случва даже по време на рождествените празници.

Вместо Рождество да бъде време за радост и спокойствие, време за утеха и сигурност, за много днешни хора и семейства това Рождество ги заварва в страх и безпокойство. Страх, че нямат достатъчно пари да посрещнат празниците си, страх, че губят работата си, страх, че банките им ще отнемат жилището, страх поради тежката диагноза, която са научили дни преди Рождество или още нещо…

Знаете ли, обаче, че да се страхуваш по време на Рождество, не е нещо ново? Библията ни открива, че когато трябваше Исус да се роди, светът също е бил скован от страх и отчаяние. Преброяването на населението е било с цел повишаване на и без това високите данъци, така че хората се страхували как ще ги плащат. Когато Исус се ражда, на чело на Юдея бил страхливия до параноя Ирод Велики. Макар и от по-различно естество, но страх изпитвали и Мария, и Йосиф и даже овчарите, които пасели стадото си през нощта на витлеемското поле.

С тези обстоятелства, Библията ни показва, че всички ние сме беззащитни откъм страхове даже по време на Рождествения сезон. Но също така, чрез обстоятелствата на първото Рождество, Божието Слово ни уверява, че има изход, има изцеление от всеки страх, и че Бог е близо до нас, когато се страхуваме и има с какво да ни помогне. Погледнете на Рождествената история в Матей и Лука и ще видите, как Бог три пъти, на различни хора изпраща Своите ангели с една и съща вест и тя е „не бойте се“. У всеки от нас, има различни причини да се страхуваме и смущаваме в сърцата си, но Бог винаги има за нас послание за мир и утеха, ако Му се доверим и покорим.

Първата, която чува утешителните думи на Божият ангел „не бой се“ е Мария (Лука1:28-30). Като млада годеница, вероятно Мария е имала много мечти, планове свързани със семейството, подреждане на живота и т.н. Но в един момент, всичко това е било готово да се провали или най-малко да се преподреди, но не според нейните очаквания и нагласи. Всички от личен опит знаем, че когато животът не върви така, както сме планирали, ние започваме да се страхуваме от неизвестното пред нас.

Когато Мария вижда ангела и чува за Божия план и воля – тя се смущава, буквално се обърква. Първо, тя имаше основание да се страхува поради евентуално скъсване на годежа от страна на Йосиф, защото се оказа бременна, но не от него. Второ, ако даже Йосиф бе се оженил за нея, Мария имаше пълно основание да се страхува за своята чест в очите на другите. Трето, когато Бог чрез ангела открива на Мария, че все пак тя ще стане част от Божествения спасителен план, тя се смущава и се обърква по отношение как това ще стане, след като все още е нямала физическа близост с мъж. И така, виждаме редица страхове в сърцето на Мария тогава.

Но, може би най-големия страх, който е измъчвал сърцето на тази млада жена е бил страхът от това да предостави тялото и живота си на Бога. Това никога не е било лесно за падналия човек! Ако в Едемската градина, когато всичко е било перфектно, Адам и Ева си позволиха да последват плътта, то колко повече днес е трудно да посветиш живота си на Бога. Дяволът постоянно ни изкушава да не правим това, да не позволяваме на Бога да се разпорежда с живота ни, но напротив сами да си решаваме как да живеем и какво да правим. Приемането на Божия план за нашия живот, обикновено е един болезнен процес на себеотричане, какъвто без съмнение е бил и при Мария, процес пред който обаче изпитваме почти винаги страх.

Но вижте как Мария се справи със страха. Когато разбира подробно за това, което ще се случи и как ще се случи тя просто се доверява на Бога, тя взема решение да предостави себе си на Всемогъщия и Всезнаещия Бог. Пред нея оставаха още много неизвестности, но едно бе известно, че Бог е силен да я опази и издигне повече от това, което тя би могла да направи сама, и тя се доверява на Бога. Времето показа, че това нейно решение донесе благословение не само за нея, но и целия народ и даже човешки род.

Примерът с Мария ни учи, че не трябва да се боим да позволяваме на Бога да се разпорежда с нашия живот, но напротив, да Му се доверим, защото Той знае много по-добре от нас, кое ще бъде за наше добро и благословение.

„Не бой се!“ казва ангелът може би и на теб сега, драги приятелю, братко и сестро. Не бой се да предоставиш живота си на Бога. Не бой се да се оставиш в Неговите ръце. В това няма нищо страшно. Страшното е в това, ако не го направиш, ако отхвърлиш предложението на Бога и разчиташ само на себе си.

Второто „не бой се“ в нашата рождествена история е насочено към Йосиф. Той е и втория рождествен герой, който се страхува, и както обикновено се случва, когато се страхуваме, ние прибързваме, вземаме погрешни решения, същото се случва и с него (Матей 1:18-20).

И така, Мария се оказва бременна, по всичко личи, обаче, че не е от него. Йосиф вижда годеницата си в една много неприятна ситуация. Годежът по онова време, продължавал около година, и като правило означавал, че годеникът и невястата са се обвързали с клетва да принадлежат един на друг, но без още да встъпват в брачни отношения, затова всякакви странични връзки се разглеждали като прелюбодейство.

Ето защо, случилото се с Мария сериозно уплашва Йосиф, и в ума му се заражда много неприятен и твърде нежелан сценарий. Четем „намисли да я напусне”. Заради чувствата си към Мария, той решава да направи това тайно, възможно по-безболезнено за нея.

Но точно тогава му се явява ангел, който му казва „Йосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария, защото заченатото в нея е от Святия Дух“.

Вътрешно противоречие и неразбиране е царяло в сърцето на Йосиф, неразбиране на създалата се ситуация, което е породило страх у него, безпокойство за себе си и за Мария, както и прибързани изводи и решение.

Погледнете обаче какво се случва, след като ангелът му се явява и му казва „не бой се“. Независимо от практиките по онова време и народните очаквания, Йосиф послуша гласа на Бога (1:24). Той послуша Бога макар и да не разбираше и да не можеше да си обясни докрай какво точно се случва и дали ще бъде щастлив с взетото решение. Но Божията воля която му се изяви чрез ангела надделя в сърцето му и той се довери на Бога.

Примерът с Йосиф ни учи да не се боим да слушаме Бога макар и да не разбираме добре ситуациите и обстоятелствата в живота ни. Да не се боим да следваме гласа Му даже когато всичко изглежда на пръв поглед неприятно и неуместно. Божиите намерения често могат да изглеждат в началото противни на нас, но в крайна сметка Той винаги ще ни доведе до добро и благословение. Библията ни уверява в това в Римляни 8:28 „…всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, и които са призовани според Неговото намерение“.

Ако ти последваш Неговото намерение за живота си, за семейството си, за работата си и т.н., бъди сигурен, че макар и да не разбираш защо и как, един ден ще разбереш, че е било за твое добро и за твое благословение.

Третото „не бой се“ се отнася до овчарите на витлеемското поле. Библията ни открива, че и те в рождествената нощ изпитаха страх (Лука 2:8-9). Ако следваме гръцката терминология на текста, то онова, което те изпитаха тогава е бил „мега-страх“ или буквално „мега-фобия“.

Не е трудно да се досетим какъв бе характерът на техния страх. Падналия човек, се страхува от Бога, когато Той е много близо, това изпитаха и овчарите. Колкото и да е голям горделивец и неверник един човек, в присъствието на Бога той изпада в състояние на силна тревога и страх.

Спомнете си, нечестивият и надменният вавилонски цар Валтасар, който толкова се бе изплашил от появилата се ръка, която пишеше на стената, че «ставите на кръстта му се разхлабиха и колената му се удряха едно о друго» (Дан.5:6).

Безбожникът, Ярославски, който бе написал „Библията за вярващи и невярващи“, на смъртния си одър, се обръща с голям ужас към Сталин и му казва: „Изгори всички мои книги! Ето, гледай, Той е тука! Той ме чака!»

В присъствието на великия и могъщия Бог няма как да не се уплашиш. Даже такива праведни човеци, като Авраам, Мойсей и много други неведнъж са изпитвали страх в Божието присъствие.

Същото изпитаха в онази нощ и овчарите, когато Господнята слава ги осия на ветровитите склонове извън града и ангелът застана пред тях. Това бе страх от очевидната демонстрация на присъствието на Бога и в същото време човешката нищожност в свое лице, като овчари.

Но вижте какво им казва ангелът „Не бойте се!“ и им съобщава може би най-радостната вест в историята на цялото човечество, а именно, че Бог се приближи до тях, но не във вида на суров съдия, а смирен Спасител. Това е сърцевината и на цялото Евангелие. Мега-страхът, който изпитаха овчарите си има своето решение и това е мега-радостта за раждането на Спасителя.

Хората нямат причини повече да се боят панически от Бога. Още преди Христа, древногръцкия философ Епикур, е казал, че “основата на всички страдания е страхът, особено страхът пред боговете”. Разгърнете древногръцката и римската митология, и вие ще видите навсякъде страх и ужас. Но с идването на Спасителя, Живия Бог сложи край на този страх, и донесе мир на земята, яви се Божието благоволение между човеците и отсега насетне всеки човек може спокойно без страх в сърцето, да се приближи до Своят Създател и да се примири с Него, така че да стане Негово дете, а Той Негов баща.

Големия английски  проповедник и християнски писател, Чарлз Спърджън, пише: „Изкупените в Христа, не трябва да се страхуват, когато Бог открива красотата на Своето величие, защото за тях Той не е вече съдия възседаващ престола на ужаса, а Баща приветливо протягащ ръката си към възлюбените си деца

Погледнете същите овчари, които бяха доскоро уплашени от явлението на Бога, но когато чуват и приемат радостната вест за Спасителя, отиват и се уверяват, че това е така, четем, че „славеха и хвалеха Бога за всичко“ (Лука 2:20).

Случилото се с овчарите ни учи, че с раждането на Спасителя, дистанцията между нас и Бога е скъсена, и Самия Бог желае да замени ужасяващия страх от Него на спокойна и спасителна близост, изпълваща живота ни с радост и надежда.

Живеем във време, когато много хора имат различни страхове и фобии, които контролират действията им и живота им. Както се видя от нашите размишления досега, страхът наистина може да има място даже в Рождествената история и в рождествения празник. Но Бог има начин да ни осигури преодоляване на опасения от всякакъв род. Бог може да обърне всеки наш страх в мир, радост и надежда. Както Той го направи в живота на Мария, Йосиф и овчарите, също може да го направи и за теб, ако Му се покориш с доверие.

В 1Йоан 4:16-18 Библията ни дава удивителен пример за това как познанието на Божията любов и нашата взаимна любов към Него може да победи страха. Забележете контраста между „дръзновение“ и „страх“.

Божието послание на Рождество към всеки от нас е, че ние можем да бъдем смели и дръзновени ако пребъдваме в Него и Неговата любов, и че ние можем да победим всеки страх ако се доверим на Бога, Чийто план за нас винаги е добър. Просто се покори на Бога, довери Му се както го направиха Мария, Йосиф и овчарите, и ще видиш как Божият мир ще изпълни сърцето ти.

Рождество е празник на мира! Нека Божият мир изпълни сърцата на вас и вашите семейства!

Advertisements

Read Full Post »

„И когато бяха там, дойде й време да роди. И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата”.  Лука 2:6-7

 

 

Близо 4000 г., евреите очакваха този Младенец. Още в Едем, преди оттам да бъдат изгонени Адам и Ева, Бог обеща Спасителя. Тогава Бог каза, че ще дойде ден, когато потомството на жената ще порази главата на змията. И започвайки от Адам, през вековете, юдеите с голямо старание се опитваха да проникнат в тайната и да разберат същността на Младенеца.

Колкото повече наближаваше денят на Неговото въплъщение, толкова повече и Самият Бог говореше чрез пророците, като разкриваше в различни детайли начина, мястото и целта на Христовото Рождество. Историческите справки за времето преди Христос, сочат, че целият народ е бил в очакване. С особено внимание юдеите следели пророчествата на Исая и Даниил за идването на Месия.

И ето, Той се ражда, в Юдея, във Витлеем, в града Давидов, в изпълнение на десетки библейски пророчества, но уви…за Святия Младенец няма място. Няма място за Онзи, Който бил очакван, Който дойде да спаси от греховете не само народа Си, но и целия свят.

Помислете само малко – защо Той дойде? Дойде да намери и спаси погиналото, да даде мир и покой на обременените, зрение на слепите, слух на глухите, изцеление на съкрушените. И въпреки това, за Него не се намери място!

Съгласете се, че няма по-нещастни думи в цялата рождествена история от тези „и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.” Царят на Царете, Божият Син, Спасителят на света бе поставен в кърмилката на животните, защото не се намери място за тях в гостилницата (авторът поддържа идеята, че тук всъщност става дума за стая от къща, гостна стая (κατάλυμα), а не хотел).

Преброяването на Давидовите потомци, означавало да се съберат на едно място прекалено много хора. Макар Йосиф и да е бил от рода и дома на Давид, за разместването им очевидно е нямало достатъчно място, особено за раждане. Да не забравяме, че нашите пътешественици са се предвижвали бавно. Мария е била в девети месец. Това правело пътуването бавно и тежко, пристигнали във Витлеем във време, когато вече всичко е било препълнено. Така, че когато настъпва момента на раждането, единственото свободно и спокойно място се оказало мястото, където са били животните. И тогава, Царят на Славата се ражда в обор и положен в ясли, вместо бебешко креватче.

Защо? Защо – се питаме ние, така се е получило с Христос, с Онзи, Който е бил очакван, с Онзи, Който е Божий Син? Нима Бог не можеше да въплъти Своя Възлюбен на друго място, например в царския дворец, в дома на знатен юдей, или поне на достойно място в гостилницата? Разбира се, че можеше. „За Бога няма нищо невъзможно” – каза ангелът на Мария. В това не бива да се съмняваме изобщо. Защото ако за Бога беше възможно да произведе зачеване у Мария без мъжко участие, то колко повече да намери достойно място за Сина Си във Витлеем?

Но Всемогъщия Бог допусна това унижение на Исус. Той позволи на Сина Си да се роди в ясла не защото не можеше да Му приготви по-добро място, а защото чрез раждането в обора, Бог иска да ни каже няколко важни неща. Първо във връзка със Самия Младенец Христос.

Исус бе оставен да се роди в яслите, за да се покаже Неговото смирение. За Него бе казано още от пророка, че ще бъде презрян и отхвърлен, човек на скърби и навикнал на печал, като човек, от когото хората отвръщат лице, в когото нямаше благообразие и приличие. И това се изпълни още в раждането на Христос. Още в яслите ние виждаме смирението на Небесния Слуга, Който остави небесната Си слава, за да послужи на света и да ни изкупи чрез Собствената Си кръв.

Яслите бяха само началото на Неговото велико смирение, като Човешки Син, Който нямаше къде дори глава да подслони. В Матей  8:20 четем: „Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони”.  В Филипяни 2:6-7 се казва, че „като беше в Божият образсе отказа от всичко, като все на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците…”

Исус Сам избра този път, за да понесе върху Себе Си нашата немощ и грях. На фона на човешката гордост, борба за власт и богатство, Той идва с кротост и смирение. Дори, посрещнат като Цар в Йерусалим на Цветница, за Него се казва „кротък и възседнал осле”.Такъв Го виждаме и на кръста – „презрян… наскърбен… наранен поради нашите престъпления и бит поради нашите беззакония; върху Него –  продължава пророка, дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме” (Исая 53)

Яслите и кръста стоят не случайно в началото и края на Христовия земен път. Те ни разкриват Спасителя, Който се снишава до човеците, приема образа на Слуга, за да ни спаси и отвори пътя към вечния живот.

Второ, с раждането Си в яслите, Христос се обявява за Цар и покровител на нищите, най-обикновените и унижени хора. Вижте с каква радост овчарите посрещнаха вестта на ангелите? Те се зарадваха твърде много на Исус, Царят, Който се ражда обаче в яслите на животински обор. И отидоха веднага да Го видят.

Ако Христос се беше родил в царски дворец, те никога не биха имали възможността да се приближат до Него. Човек се страхува да се приближи до трон, но да се приближи до яслите може всеки, дори хора без никакви обноски, могат да влязат и да видят Спасителя. С раждането Си в яслите, Христос ясно ни показва, че е дошъл да спаси погиналото, да приюти отхвърлените и възвиси унижените.

В Исус още от самото начало, тясно се преплита Божественото и човешкото, царственото и презряното….. В Него и знатният може да намери нещо за себе си и онзи, който е отхвърлен и унижен, защото Самия Той е започнал живота Си в обор.

Четох за едно дете, който е останало сираче и живял в село, където хората се грижили за него. Неговите връстници се присмивали над него, когато разбрали, че е бил роден в обор. От своя страна детето му било мъчно да слуша всичко това, до онзи ден, обаче когато е разбрало, че Исус – Царят на Царете, също е бил роден в ясли. Тогава момчето толкова обикнало Исус, че Спасителят станал Царят и на неговата душа.

Ето така, Исус достига и става Цар на обикновени, унижени и отхвърлени грешници. Разбира се, не само с яслите Си. Той е Първосвещеникът, Който ходи сред човеците, разговаря с тях, страда заедно с тях, допуска до Себе Си всеки, дори блудниците. Около Него е нямало никога бодигардове, всеки, можел да се докосне, да се оплаче и потърси помощ. За Него се казва, че ядеше с грешните и бирниците. Да, Христос се роди в яслите, за да покаже, колко уникално достъпен е за хората.

Ние се поразяваме колко Велик и Могъщ е Христос, когато лекуваше слепците, когато изгони демоните от човека в Гадаринската земя, когато прости греховете на паралитика, но в същото време, вижте колко достъпен е Той за обикновените хора, дори дечицата, които учениците Му нямаха търпението да изслушат, Той Ги взе в скута Си и благослови.

Затова «елате всички отрудени и обременени»  и намерете покой и мир за душите си. Ела…без оглед на раса, каста, образование или положение. Ела, докосни се до Него и бъди изцелен.

Раждането на Исус в яслите обаче, е показателен момент не само за Него, но и за нас, човеците.

Раждането на Исус в яслите, ни показва колко порочен е света, показва ни покварата и упадъка на нравите по онова време. А те не са по-различни от днешните.

Ако хората във Витлеем имали поне малко човечност, те не биха оставили жена по време на родилни мъки в обор. Но това се случи… Хората се бият в гърдите, че са добри и заслужават благоволението на Бога, но уви…правдата им нищо не струва, ако не могат да отстъпят и едно място на родилка.

В Своята Си велика мъдрост и правда, Бог беше подложил на изпитание човешката добрина и правда, да ни покаже за пореден път, че тя е недостатъчна и неспособна да ни оправдае пред Него.

Нещо повече, тогава в лицето на жителите и гостите на Витлеем, които не предоставиха място за Христос, Бог категорично ни показа, че „всички станахме като човек нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър” (Исая 64:6)

Раждането на Исус в яслите разкрива колко дълбоко грехът е навлязъл в човешката същност, и до каква степен той е обезобразил човешката душа.

Липсата на място за Христос дори в гостилницата, символично ни показва, колко е нежелан Той за хората, колко отхвърлен е Той в човешките сърца.

Сърцето на човека е вид „гостилница” за различни идеи, учения и желания. То е място, където могат да бъдат приютени различни хора и светогледи. За Христос обаче място в тази „гостилница” нямаше.

Вижте Ирод, който беше готов да приеме мъдреците, но не и Премъдрия Христос. Погледнете, на духовните лидери, които макар и да знаеха как и къде трябва да се роди Спасителят, също не намериха място за Него. Удивително е, че, именно, тези, които най-много очакваха, в действителност бяха едни от първите, които отхвърлиха Исус. Това са фарисеите и книжниците, богословите и религиозните водачи на Израел. Вместо да намерят място за Исус, те през целия Му живот показваха, че Той няма място при тях. И дори накрая, заедно с народа предпочетоха да дадат място на проклетия убиец Варава, но не и на Христос, не и на Спасителя, Който безрезервно ги обичаше и им служеше.

При Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.” – така Йоан описва отношението към Христос в древността.

Днес ситуацията не е по-различна. Светът остава все толкова твърд в отхвърлянето на Христос. Погледнете на обществото, за Христос просто няма място. Няма място за Него и в образованието и в културния живот, и дори, ако щете в религиозния. Колко християни в България са дали в действителност място на Христос в своите сърца? Днес много така наречени християни отварят сърцата си и с лекота приемат и приютяват чужди за народа, вярата и културата ни, учения. Приютяват бесовските учения на изтока, но не и Христовото учение, което истински може да ги освободи.

На вратите на човешкото сърце днес хлопат много странници, търсейки място за подслон. Едните са по-внимателни, други по-натрапчиви и агресивни. Вижте как се налага източния мистицизъм, с неговите представи за Бога, йога и бойни изкуства. Погледнете как се налага окултизмът в „християнска” България. Имам чувството, че тази тенденция се засилва още повече.

Още нещо, повечето странници, които хлопат по вратите на нашите сърца са крадци и разбойници. А „крадецът – казва Христос, влиза само да открадне, да заколи и да погуби”. Причината е ясна – той нито е създал, нито е хранел, нито се е грижил, само се възползва от човека като пиявица.

Христос обаче не е като другите страници, които гледат да се приютят, за да вземат. Христос минава покрай нас, и хлопа на вратата, за да ни даде и предложи нещо, което никой друг не може да даде.

Сам Той казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно” (Йоан 10:10). От нас зависи дали ще Го пуснем, дали ще намерим място за Него.

Затова, в последния етап от своите разсъждения, бих желал да ви попитам: имали Христос място у вас?

По време на рождествената сцена във Витлеем, за Христос не се не намери място. 20 века, по-късно, обаче, има ли място за Христос във вашата „духовна гостилница”, сърцето? Има ли достатъчно място за Христос във вашите планове за живота? Във вашето семейство, кариера, учение и т.н?

Приятелю, имаш ли за Него място в своето сърце? Това е много важен въпрос. Зная, че за удоволствието винаги има място. За похотта и страстта също намираме място. Но за Христос, за Божия Син имаш ли място в сърцето си?

Искам да ти кажа, че когато Бог сътворяваше нашите с теб сърца, в тях имаше място за Него. За този момент се казва, че човека е бил създаден по Божий образ и подобие, и всичко беше твърде добро, докато врагът на човешките души не дойде и покори сърцата ни, още в лицето на Адам и Ева..

Това продължава и до днес. Дяволът чрез различни средства завладява човешките сърца, дори тези на християните, така че да не остане в тях място за Христос.

Но Спасителят и днес хлопа на твоето сърце. Той желае да влезе. Небесния гост търси подслон в човешкото сърце, не за друго, но да даде живот, радост и свобода. Всички ние имаме огромна нужда от Неговата „трапеза” за душата ни.

В Откровение 3:20, Спасителят казва: „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мен”.

В Йоан 14 гл. Христос обещава място на небето за всеки, Който Му даде място в сърцето си, докато е на земята. Той ни казва: „Ако ми дадете място тук, долу, Аз ще ви дам място горе. Ако Ме изповядате и прославите долу, Аз ще ви изповядам и прославя горе, в присъствието на Отца и ангелите

Нека в този рождествен ден, се запитаме има ли Христос място в сърцето ми? Побързай да Му отвориш с думите: „Ела, Господи Иисусе!

Read Full Post »