Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘маловерие’

Rembrandt_Christ_in_the_Storm       „А в един от тези дни Той влезе в една ладия с учениците Си и им каза: Да минем на отсрещната страна на езерото. И отплаваха. А като плаваха, Той заспа; и над езерото се надигна буреносен вятър и вълните ги заплашваха така, че бяха в опасност. И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставнико! Наставнико! Загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и те се успокоиха и настана тишина. Исус им каза: Къде е вярата ви?“ Лука 8:22-25а

 

В прочетения пасаж, ев. Лука ни отвежда към един от ключовите епизоди от живота на Исус и учениците свързани с Генисаретското езеро, известно още и като Галилейско море. Те трябваше да пресекат езерото по дължина, за да отидат отсреща, в Герасинската страна.

Тъй като обаче езерото е било заобиколено от високи хълмове и скали от време на време там се случвали огромни щормове. Вятърните спирали, които се спускали надолу през дерето правели този сравнително малък водоем изключително бурен. Изглежда, че, именно, в такъв момент са попаднали Исус и учениците, когато прекосявали езерото с рибарската лодка. Случилото се с тях било толкова тежко, че дори опитните рибари сред учениците изпаднали в пълен ужас.

2000 години по-късно, историята с бурята, Исус и учениците ни учат на няколко важни поуки.

Първо относно природата на Исус. В историята с бурята много красноречиво са предоставени, както човечността на Исус, така и Неговата божественост. Лука пише в 23 ст. „а като плаваха, Той заспа“. Умората е характерна за човешката природа. Сънят, както всички знаем, е едно от естествените състояния характерни за човека. Ангелите и духове, нито ядат, нито почиват „понеже духът няма плът и кости”.  Но за да се поддържа човешкото тяло е необходимо да се яде, пие и спи. Ако Христос се уморявал и имал нужда да си почине, това означава, че е бил напълно Човек, и както се казва още в Посланието към Евреи, Той взе пълно участие в същото естество от плът и кръв, каквото сме и ние (2:14).

В същото време, обаче, същата история ни разкрива по един невероятен начин и Неговата божественост. Способността да усмири бурята е едно силно откровение на Неговата божественост. Само Бог може да управлява природните стихии. В Псалм 107 се казва, че Господ „превръща бурята в тишина и вълните й утихват“. Същото направи Исус, защото е всемогъщ Бог!

Второ, историята с бурята ни показва, какви страхове и тревоги могат да завладеят сърцата на Христовите ученици. Ние четем, че когато „над езерото се надигна буреносен вятър“ и лодката беше в опасност да потъне, учениците се изплашиха и изпаднаха в голяма паника. Пред лицето на опасността дори най-близките до Христос са склонни да се уплашат. Случилото с учениците, нерядко се случва и в нашия живот, когато се срещаме с поредната житейска буря в живота си? Подобни преживявания смиряват човешката гордост, убиват високото ни самомнение и самонадеяност, показвайки колко всъщност сме слаби дори в най-добрите периоди на живота си.

Трето, историята с бурята ни учи, че тези страхове и тревоги са продукт на нашето маловерие. „къде е вярата ви?“- попита Исус, изобличително, уплашените ученици, посочвайки им причината за техните страхове и безпокойства. Именно, недостатъчното доверие на Исус у учениците бе факторът, който отключи тяхната тревога – недостатъчно доверие, както на природата на Исус и Неговото присъствие, така и Словото Му.

В 22 ст. четем следните думи на Исус, „да минем на отсрещната страна на езерото“. Израза „да минем” е в аористна форма на глагола в бъдеще време. Аористът изразява извършено или завършено действие. Сиреч, с израза „да минем” Исус уверява учениците Си, че ще минат езерото. Той не им казва, че ще се опитат да минат, или просто да потеглят към другия бряг. Напротив, Той знаеше, че ще минат и Неговото божествено слово към учениците беше „да минем…” Учениците просто трябваше да повярват в думите на Христос и да имат увереност, че ще минат. Тази увереност трябваше да им даде пълен мир и успокояване, дори сред буря.

Но, уви, учениците не се довериха напълно на Христовите думи и изпаднаха в паника. В реакцията на учениците ние можем да съзрем трагичното отсъствие на вяра. Първо, те не повярваха в думите на Христос в началото. Второ, те не се довериха на самото присъствие на Христос в ладията. Примера с учениците ни учи колко е важно да опазим вярата си, когато сме на тясно в живота.

Историята с бурята ни учи също какво да правим, когато все пак изпаднем в страх и ужас пред определени обстоятелства в живота, и как можем да намерим мир и победа. Когато учениците се изплашиха от бурята, когато пред лицето на нависналата опасност те изгубиха мир и увереност, Библията казва, че те се обърнаха към Исус: „Наставнико! Наставнико! Загиваме!“

Както казахме вече, всички ние сме склонни в определени обстоятелства да изпаднем в страх и безпокойство. Дори най-близките ученици до Христос по някое време могат да се уплашат, и то твърде силно. Въпросът обаче е, какво правим тогава? Кои са ни първите действия в посока на овладяване на бурята? Примерът с учениците ни показва, че когато се случи нещо такова с нас, ние трябва преди всичко да потърсим помощ у Бога, да призовем Неговото име и Му споделим какво се случва с нас.

Молитвата е най-разумното и най-правилното решение в период на страх и тревога и е най-сигурното средство за победа в подобни обстоятелства, защото призоваваме Онзи, Който може да усмири бурята. Това го показва и днешната история.

И това е последното нещо на което ни учи тя, а именно, че Бог е силен да успокои бурята и да ни даде мир. Когато учениците извикаха към Исус, Лука отбелязва, Той „се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и те се успокоиха и настана тишина“.

Англичаните имат следната поговорка, когато искат да кажат, че дадено нещо е невъзможно, те казват: „Това все едно е да заповядаш на вятъра и вълните“. Но именно, това невъзможното направи Исус. Той има пълната власт над природата и всичко се подчинява на Неговия контрол. Той има силата да усмири бурята в живота ни и да ни даде сигурност и мир. Какъвто и буреносен вятър да се надигне върху нас, Бог може да ни осигури безопасност и увереност, защото Онзи, Който е с нас е много по-силен от всичко, което е против нас. Вижте какво казва още Свещеното Писание в Псалм 107:28-30: „Тогава викат към Господа в бедствието си; и Той ги извежда от утесненията им; превръща бурята в тишина и вълните й утихват. Тогава те се веселят, защото вълните са утихнали; така Той ги завежда в желаното от тях пристанище“.

И така, историята с бурята, Исус и учениците ни дават важни поучения, както за Самият Него, така и нас, учениците, например нашата слабост да изпадаме в страх, както и начина, по който можем да се справим със страха и безпокойството в различните житейски бури.

Особено важно е да разберем значението на вярата в различните изпитания на живота. Тя е онази увереност в Божието присъствие и Слово, която единствено може да ни държи твърди и спокойни, дори в най-голямата буря, която преживяваме. Давид дава следното свидетелство за себе си в тази връзка – „Господ е светлина моя и избавител мой; от кого ще се боя? Господ е сила на живота ми; от кого ще се уплаша?… Ако се опълчи против мен и войска, сърцето ми няма да се уплаши; ако се повдигне против мен война, и тогава ще имам увереност“ (Псалм 27:1, 3).

Нека се молим Бог да укрепява вярата ни, и в същото време самите ние да я подхранваме с внимателно изучаване на Божието Слово, защото „вярата е от слушане, а слушането – от Христовото Слово” (Римляни 10:17).

Read Full Post »