Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘кръст’

…Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Мат.27:38-46)

Едно от най-тежките и разрушителни чувства в човешката личност е това на самотата. Трудно може да се намери аналог на онова усещане, на онази духовна и физическа тежест, която изпитва човек, когато е самотен.

Майка Тереза, виден борец с нищетата, обичала да казва: “Самотата и усещането, че си никому ненужен – е най-ужасния вид нищета”.

Писателят, Виктор Гюго, пък пише за самотата следното: “Самота – колко отрова има в тази дума”.

И действително, колко отровна и убийствена е самотата, усещането, че си сам, че си никому ненужен…

Но защо Христос? Защо на Него?

Разбираемо е да бъде наказан със самота някой, който заслужава – Ирод, Пилат, Варава или онези груби разбойници отляво и отдясно на Христос. От Библията знаем, че самотата е вид наказание, с което Бог наказваше понякога Своя народ Израел, когато същия отстъпваше от Него.  Така, например четем, Неговите думи към Израел чрез пророк Исая в 54 гл. „оставих те…в изобилието на гнева Си скрих лицето Си от теб…”

Но защо Христос? Защо на Него е било отказано Лицето на Отца? Какво е посланието на Неговата самота и какво значение има за нас, тази ужасяваща оставеност на кръста?

 Надявам се отговорът на тези въпроси да ни смири, да ни изпълни със специална благодарност и благоговение в този свят възпоменателен ден.

И така, какво е посланието и значението на Христовата самота?

Преди всичко, Христовата самота ни открива колко ужасен е човешкия грях.

Божието Слово чрез пророк Исая в 53:5 стих, ни казва, че Христос беше наранен поради нашите престъпления. Римл.4:25 „Който бе предаден за нашите прегрешения” Нашия грях бе причината Христос да страда. Нашия грях бе причината Той да изпита онази тежка самота и оставеност.

Второ, Христовата самота ни открива колко тежък е Божия гняв върху грешниците.

Никога не бихме могли да разберем колко много е разгневен Бог на грешника, ако Христос не беше оставен. Това беше едно ужасяващо оставяне, оставяне на Син, на Син Който понесе грехът и престъпленията на целия свят върху Себе Си. В кн.Авакум 1:13, се казва, че „очите на Господа са твърде чисти за да гледа злото“.  Когато Бог Отец видя нашия грях върху Неговия възлюбен Син, Той се разгневи. Независимо, че това беше Неговия Възлюбен Син, Бог се разгневи дотолкова на греха, който Той беше понесъл, че в гнева си Го изостави.  А това беше най-страшното, което можеше да се изпита от Христос.

Исус твърдо издържа бичуването, презрението и хулите, без да промълви и дума. Изтърпя разбягването на учениците, предателството на Юда, отричането на Петър, подигравките около кръста.

Но нищо не можеше да Го разстрои, да Му причини толкова голяма мъка и страдание, колкото самотата, която изпита Той на кръста в онзи съдбовен 9 час, когато Бог Отец Го остави.

Неговият единствен стон в този момент, бе стонът за Своят Отец. Той не пита, защо Го разпъват, защо Петър се отрече, защо Юда Го предаде! Единствената мъка и болка, която Исус изрази в своя вик бе болката и мъката за Своя Бог, за Своя Отец. Всичко друго, Той понесе търпеливо и мълчаливо, но самотата, оставянето Си от Отца, Го накара не само да говори, но да вика, буквално, със силен глас – “Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” Възгласът на Исус всъщност означава, че е много тежък гневът на Бога върху грешника. Ако не беше Христос това щяхме да изпитаме ние.

страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог” – Евреи 10:31

Трето, Христовата оставеност разкрива колко голяма е Божията любов към грешника.

Ако не бе кръста, ако не бе онази вледеняваща самота, която порази Христос, ние никога не бихме разбрали колко много ни обича Бог, колко ценни сме в Неговите очи. Но както казва Самия Исус „…Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот”.

Бог осироти Своя Собствен Син, заради нас. Обикновено величината на една любов се измерва с величината на жертвата, на която е готова. Бог ни обича с безкрайна, неописуема любов. Той ни възлюби толкова много, че пожертва Своя единороден Син за нас.  Лиши собствения Си Син от животодаряващия Си поглед, лице и помощ. Защото докато Бог се усмихваше над Исус, нашето място все още оставаше незаето. За да бъде обаче извършена заместителната жертва, върху Исус трябваше да падне разгневения поглед на Бога и да бъде наказан.

Римл. 5:8 Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.

А какво да кажем за любовта на Самия Христос към нас? Ако може изобщо да се измери дълбочината на Христовата любов то със сигурност тя се измерва с дълбочината на претърпените страдания.

По време на атеистичната репресия, съществуваше степенна практика в обработването на вярващите, т.е. ако едно не помага, второ, трето и така се стигаше до най-ужасните и нетърпими страдания – мерилото на любовта към Бога и верността на вярващите.

Какво претърпя Исус? – предателство, хули, злословия, бичувания, трънен венец, кръст, но те не бяха сякаш толкова ужасни и тежки, защото нито веднъж тогава Исус не произнесе нито дума на оплакване и жалба, но тук, тук сякаш всички беше удвоено и утроено – Бог, Отец Го остави… Самия Емануил за миг осиротя. И Той извика…

Каква любов, каква саможертва заради нашето спасение?

Пр. Спомням си един трагичен случай в семейството на английски офицер. Един ден, когато бащата е бил с децата си в градината, чува странен шум, обръща се и вижда, как върху едното му дете лети цял рояк от оси.

«Хвърляй се на земята» – извикал бащата. Детето веднага е паднало, а бащата е снел якето си, и започнал да го размахва да привлече вниманието на осите върху себе си. След секунди, роякът е променил курса си, и се е нахвърлил върху бащата, нахапвайки го до смърт. Така бащата е спасил детето си.

Тази история ни помага да разберем целта и смисъла на Христовата любов – да поеме жилото на греха и на самотата върху Себе Си и да даде свобода, близост и присъствие на Бога в живота ни. Там на кръста, в момента на оставянето, Бог лиши Христа, от Божествената Му природа и на кръста увисна тялото на праведен човек, бе извършена наистина една заместваща жертва, чрез която имаме правото да викаме “авва, отче!” Да, това право, да се обръщаме към Бога, като към Баща, да се обръщаме към Бога, като Приятел, ни е дадено единствено благодарение на Христовата самота, която Той изпита на кръста.

Христовата самота трябва да се разглежда също като разрешаване на нашата, човешка самота и оставеност от Бога.

Бог е категоричен – вашите беззакония са ви отлъчили от вашия Бог” – Исая 59:2

Грехът е този, който раздели човека с Бога. И продължава да разделя Твореца с творението Си. Отделен от Бога човекът е обречен на самота. Може да удовлетворим всички свои материални и социални нужди но вътре отново ще срещаме леденото лице на самотата. Колко много хора задоволени отвсякъде, вътре обаче носят бремето на самотата? Това е доказателство, че нищо и никой не може да удовлетвори човешката нужда от общение, от обич и разбиране, освен Бога. Отделен от Него, човек винаги се чувства самотен, и тази самота е най-страшна!

Не скривай от мене лицето Си; не отблъсквай в гняв Твоя раб» – се моли псалмопевецът, осъзнавайки какво нещастие е да бъдеш оставен от Бога. Така сме устроени от Създателя. Ние сме създадени за общение с Него. Но грехът разделя, нарушава близостта ни с Бога. Държи ни далеч, отлъчва ни от Бога и ние оставаме сами.

Оставен от Отца, обаче Исус умря за нашия грях. Неговата смърт бе изкупителната цена на близостта ни с Бога.

Ап. Павел, отбелязва: “(Бог) за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога”. 2Кор.5

Парафразирайки думите на апостола, можем да кажем, “Бог направи самотен, Онзи, Който не познаваше самотата, за да не бъдем ние самотни”.

С вяра оправдан пред Бога, чрез жертвата на Исус, човек отново възстановява близостта си с Твореца и заживява в хармонични отношения и общение. Затова всеки вярващ, колкото и самотен да се чувства, той не е самотен на фона на едно такова общение с Бога.

Нашата самота бе прикована на кръста. Вярващия в Христос повече не е самотен!

Затова Бог дава специално име на Исус – Емануил – Бог с нас! Този, Който вярва и познал Исус, като Свой Личен Спасител пребъдва в мир и общение с Бога. Може да разчита на Божието присъствие винаги и навсякъде. И подобно на Давид да хвали Бога с думите: “Дори, и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.”

Христос беше оставен сам на кръстта, за да можем ние да бъдем с Неговият Отец и да не бъдем сираци, а синове, да не бъдем самотни, а в постоянно общение и присъствие на Бога. За мен това е най-яркия пример на жертва, да пожертваш Сина си за да спечелиш хиляди и милиони други – Гал.4:5-6

Нека направим няколко извода:

–                           да се поклоним пред Спасителя за Неговата жертвена любов. Помнете и благодарете. Една от основните цели на днешният ден, споменът за Голгота е да ни накара да благодарим и хвалим Спасителя.

–                           да намразим греха, който причини тези ужасни болки и оставеност на Божият Син. Скъпи мои, не нещо друго но нашите грехове оплетоха тръновия венец, вкараха ръждивите пирони в Неговите длани, и проляха невинна кръв. Не нещо друго, но нашия грях причини на Христос онзи сирачески вопъл на кръста.

–                           Нека намразим греха. Нека се отнасяме към греха като към убийца на Нашия скъп Спасител!И се прилепим към правдата, която радва Спасителя.

Нека по-често размишляваме върху думите на Христа «…защо си Ме оставил…», за да придобиваме все повече увереност в това, че Бог е с нас.

Не сме сами! Оставеният Христос е нашия Емануил, чрез Когото Бог е с нас.

Защото «когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си…за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението» – Гал.4

Нашата самота беше прикована на кръста заедно с нашия грях. В Христос Бог ни заръчва: «никак няма да те оставя и никак няма да те забравя». А това е толкова необходимо в това духовно разрушително време

Advertisements

Read Full Post »