Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘духовна мъдрост’

     «Главното е мъдростта; затова придобивай мъдрост…» Притчи 4:7а

     Търсенето на мъдрост е свойствено на всички култури по света, от древността до днес. Има огромно изобилие от сборници с писмени произведения посветени на тези търсения. Дошли са още от древен Египет, от Месопотамия и най-вече древна Гърция, известна с легендата си за 7-те мъдреци.

Всички сме чували и за прословутата китайска мъдрост и източна философия. Ицзин, Конфуций, Лао-дзъ, Далай Лама и много други, днес са едни от най-популярните книги и източни учители-философи. Каква полза или опасност ни очаква в дебрите на източната философия е тема за друг разговор.

Иска ми се обаче да покажа с всичко това, че търсенето на мъдрост и любовта към мъдростта е свойствена черта на всички народи и култури по света, особено българите, начело със столицата София J

Всички ние съзнаваме, че имаме нужда от мъдрост, че в мъдростта е ключът на благополучния живот. Вземете даже същите народни поговорки – мисли и съвети, придобити и натрупани в житейския опит на предците ни, които ние всички наричаме народна мъдрост, и смятаме за спомагащи на добър и успешен живот. Тоест от мъдростта се очаква да води към добро и успех, към здравомислие и благополучие, и затова тя е желана, търсена и възхваляна.

Какво казва обаче Библията за мъдростта? Що е мъдрост според Бог и Неговото Слово? Има ли разлики, многостранна или праволинейна е мъдростта? И как да придобием мъдрост? – това са въпросите, които днес искам да повдигнем заедно с вас и на които с помощта на Божието Слово да посочим съответните отговори…

И така първо, какво казва Библията за мъдростта? Забележете, тук не става дума дали казва нещо, а какво казва. Защото всеизвестна аксиома е, че мъдростта в Библията е една от най-важните и големи теми. В Библията се говори за мъдрост даже повече, отколкото за вяра! Така, че въпросът не е в това дали говори, а какво говори Библията за мъдростта.

Разсъждавайки в тази насока, откриваме най-важното библейско съобщение за мъдростта и това, че истинската, съвършената и безупречната мъдрост, способна да дари човека със знание и умение за благословен живот идва от Бога.

Той е източник на мъдростта, казва Библията в  Йов 12:13 „… у Бога, пише Йов, е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум”. Соломон, който стана мъдър, именно, чрез Бога казва в Пр.2:6 „…Господ дава мъдрост, от устата му излизат знание и разум”.

В Новия Завет, когато Яков поставя въпроса относно недостига на мъдрост у някой, казва в 1:5: „нека иска от Бога, Който дава…” и то „щедро”. В друго новозаветно място, малко по-рано, в Лука 21 глава, когато Христос говори с учениците, че ще дойде време когато ще бъдат разпитвани от царе и управници, забележете какво им обещава Той в 15 стих „Аз ще ви дам уста и мъдрост, на която всичките ваши противници ще бъдат безсилни да противостоят или противоречат

Тук отново много ясно проличава, кой е източника и от кого идва мъдростта – от Бога, Който в 3 Лица – Отец, Син, и Святия Дух. И за 3-те ипостаси на Божествената Троица се говори в Библията, като начало и източник на мъдростта. Напук на някой йеховистки бръщолевици, в Новия Завет ясно се говори, че мъдростта също е дар на Святия Дух, сиреч, Той е Личност, Която притежава мъдрост и дарява с нея вярващите. В 1Кор.12:8 четем „на един се дава чрез Духа слово на мъдрост”.

И така, извора на съвършената мъдрост е Триединия Бог. И това е последователното, разумното и логичното обяснение на корените на мъдростта. Те не са в човека. И няма как да бъдат, след като ние сме творение, а Той е Творецът, от Когото идва и произлиза всичко. Не Конфуций или Далай Лама държат ключовете на мъдростта, а Живия, Всезнаещия и Мъдър Бог и Творец на всичко.

Оттук произлиза следващата важна истина за мъдростта. Понеже тя е у Бога и чрез Него идва до нас, то мъдростта е пряко зависима от нашето отношение към Него.

Когато говорим за мъдрост, която касае и земния живот и вечния, която касае и тялото и духа, превъзходната мъдрост, както се изразява Соломон, която идва от Бога, то тази мъдрост се ражда и расте, само и единствено в правилните взаимоотношения с Бога.

Най-ясното и категорично изявление в Библията по този въпрос намираме в началото на книга Притчи 1:7… същото четем и в 9:10. Отправната точка на мъдростта – е страхът от Господа – почитането и благоговейния трепет пред Бога, които водят към послушание на Него. Именно, това е началото и венецът на съвършената мъдрост.

По този начин Библията ни убеждава, че не можем да постигнем заобикалящия ни свят, да го разберем и да живеем пълноценен живот, ако сме далеч от Бога. И обратно, когато чрез вяра, любов и послушание на Него ние се приближаваме до Бога, тогава се научаваме на мъдрост и растем в нея.

страхът от Господа е начало на мъдростта” – казва Божието Слово . Без страх от Бога, ние не можем да имаме правилно мислене за Него и жизнените неща. В Псалм 111:10 се казва: „Начало на мъдростта е страхът от Господа; здрав разум имат всички, които изпълняват Неговите заповеди”.(СИ) Тоест здравия смисъл на всичко откриват онези, които се боят от Бога.

Мъдростта отново е поставена в зависимост от нашето отношение към Бога. Ако у Бога е мъдростта и разбирането за всичко, здравия смисъл и знание, за миналото, сегашното и бъдещето, тогава всичко това може да бъде достъпно само в близостта с Него, в отношения на вяра, любов и послушание. Както се казва в друг Псалм, 25:14, според Цариградския превод „Тайната Господня е с онези, които му се боят…”.

И обратно, там където страхът от Бога угасва, там се помрачава и мъдростта. В Римл.1 се казва много ясно, че когато някой познае Бога, но не Го прослави като Бог, не Го почете, а даже го размени с нещо лъжливо и суетно, то тогава биват предадени на развратен ум и безразсъдство.

Досега видяхме, кой е извора на мъдростта и как мъдростта има пряка връзка с отношението ни към Бога. Нека сега обаче видим в какво точно се изразява мъдростта – що е мъдрост в светлината на Библията?

Най-често използваната дума за мъдрост в Стария Завет е еврейската „hokma”, която буквално означава „умение”.  Много хора бъркат понятията „мъдрост” и „интелигентност”. Макар и да е възможно да бъдат смесени и двете в един човек, те са разнородни понятия. Мъдростта, както виждаме предполага разсъдливост, умение, способност, тогава когато „интелигентността” – образованост и знания. Едното е свързано с практическия живот на човека, другото са теоретични знания.

В Новия Завет най-често използваната дума за мъдрост е „sofia”, която също буквално означава умение, изкуство да живееш. Не е чудно, че даже в древногръцките творби на Херодот и Платон, например, „sofia” е използвана в същия смисъл – разсъдителност, житейска мъдрост и ум.

Чисто лексикално, изхождайки от етимологията на думите в Стария и Новия Завет, мъдростта е умение, способност правилно да живееш. Да, мъдростта включва интелектуално разбиране, но не се ограничава с това. Мъдрия човек не само знае, но умее правилно да приложи тези знания, в правилния момент, по правилния начин. Някой е казал: „Знанието е това, когато знаете, че доматът е зеленчук; мъдростта е когато не слагате домата в плодова салата”.

Хората в Библията не търсят мъдрост заради самата нея, но винаги, за да я прилагат в живота и по този начин да го подобряват.

Когато четем книга Притчи, книгата на мъдростта, става очевидно, че мъдрите хора не се описват само в интелектуален план. Напротив, много малко се говори за тях като интелигенцията на обществото, и основно се подчертава живота им, който се отличава с – разбиране, праведност, търпение, усърдие, вярност, самоконтрол, скромност и т.н.  С една дума мъдреците били богобоязливи човеци, чиято мъдрост се е състояла не в статична, интелектуална почит към Бога, а в съзнателно развитие на ума и сърцето за постигане на благочестив живот. Тоест отново – мъдростта е повече практична, отколкото интелектуална.

Богословски, а именно това е и нашата основна цел, да видим мъдростта именно през очите на библейското богословие, – мъдростта е умение да следваме най-добрата и възвишена цел определена от Бога за нас, и да избираме най-сигурния подход и правилните средства за нейното постигане. Именно, това е същината на библейската мъдрост, да ни отведе до самата цел на сътворението ни, живот с Бога и според Неговата воля.

Или с други думи, истинската мъдрост е разбиране на Божията воля, разбиране на това, кое е добро и кое е зло, и умение да живеем и постъпваме съответно на това, което респективно означава – благоразумно и праведно. Тоест, моралната съставляваща е водеща в истинската мъдрост – да разпознаваш и правиш доброто.

Нека видим някой конкретни проявление на мъдростта, смятам, че това още по-добре ще ни разкрие същността на истинската мъдрост според Библията.

–                в следването на Божиите заповеди и наредби – Втор.4:5-6, Матей 7:24-25, тук се използва синонимната на „sofia” дума, която на  български е преведена като благоразумен или разумен.

–                в добро поведение и кротост – Яков 3:13

–                в отдалечаване от злото – Пр.14:16 „мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян”.

–                във вършенето на правосъдие – Пр.20:26 „мъдрия цар пресява нечестивите и докарва върху тях колелото на вършачката”.

–                в търсенето и приемането на съвет – Пр.13:10 „от гордостта произхожда само препиране, а мъдростта е с онези, които приемат съвети”.

–                в мисълта и подготовката за бъдещето – за земния и вечния живот – например, мравките в Пр.30, са наречени извънредно мъдри, заради тяхната далновидност, лятото се грижат за зимата (виж и мъдрите девици в притчата на Исус).

–                в търпението – Пр.19:11 „благоразумието на човека възпира гнева му…”, тук е използвана синонимната дума за мъдрост в Ст.Завет.

–                в смисленото и изцеряващо говорене – Пр.12:18 „намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като меч, а езикът на мъдрите докарва здраве”.

–                в желанието да се разпространява знанието и истината – Пр.15:7 „устните на мъдрите разпръскват знание, а сърцето на безумните не прави така”.

–                в различни други области на християнския живот – Яков 3:17

Всичко това разкрива обаче, онази мъдрост, която, както казва Яков в своето послание „слиза отгоре”, от Бога.

Има обаче и друг вид мъдрост, която е противоположна на предишната, защото вместо да води началото си в страх от Бога и към Бога, тя произлиза от земята, от греховното човешко сърце, горделива и надменна, и не признава авторитета на Бога. Яков казва за нея в 3:14-16.

Земна – защото със земни извори, идеи и цели…Животинска или душевна – защото не е плод на Духа, а на плътта, падналата човешка природа. Бесовска – защото в крайна сметка е производна на дявола, и води до действия и резултати, характерни за дявола, не за Бога.

Някой виждат в тази характеристика на Яков низходяща прогресия.

Павел също говори за земната мъдрост, в 1Коринтяни и я нарича мъдрост от този свят, която е „глупост е пред Бога” – 1Кор.3:19.

Тази характеристика е дадена, защото всички търсения на човешката мъдрост и действия изпускат най-важното – съществуването на Бога и спасението чрез  Христос. А в Псалм 14 се казва „каза безумецът в сърцето си „няма Бог”. Земната мъдрост не се опира върху Божият замисъл, а е самонадеяна, и се противи на него. В Римляни 1:21 се представя още по-добре истината за земната, човешка мъдрост и нейните корени.

Следващия въпрос е – как да придобием истинска мъдрост, как да станем мъдри в смисъла, който влага Божието Слово и който видяхме вече в нашите разсъждения?

–                Примирение с Бога – Еф.1:7-8 – първо прощение, после благодат, а след това „мъдрост и разбиране”.

–                Ходене с Бога в смирение, послушание и благоговение пред Него. Вече видяхме, именно, в страха от Бога е началото на мъдростта. Нека видим обаче още:

  • Пр.11:2 «дойде ли гордост, идва и срам, а мъдростта е със смирените».
  • В Пр.2:7 «Той запазва истинска мъдрост за праведните».
  • Еккл. 2:26 Той дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето Му; а на грешника дава грижи – да събира и трупа, за да го предаде отпосле ономува, който е добър пред лицето Божие..

–                Общение с мъдри човеци –  Пр. 13:20Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър. А другарят на безумните ще пострада зле”.

–                Поучение от Библията – колкото повече внимаваме в нея, размишляваме и изпълняваме онова, което четем, толкова по-мъдри ще ставаме.

  • Пс.119:97-99 „Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден се поучавам в него. Твоите заповеди ме правят по-мъдър от неприятелите ми…по-разумен съм от всичките си учители, защото се поучавам от Твоите свидетелства.”

–                И накрая, но не на последно място – винаги, когато усетим недостиг от мъдрост и необходимост от нея в конкретна ситуация – молете се – Яков 1:5: „нека проси от Бога”.

Какви са последствията за онези, които приемат Божията мъдрост и растат в нея, ползите от мъдростта?

–                Запазва живот – Еккл.7:12 мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

–                Щастие и благословение – Пр.3:13 „Блажен онзи човек, който е намерил мъдрост, и човек, който е придобил разум.”

–                Дългоденствие и успех – в същата притча 16 стих „дългоденствие е в десницата й, и в левицата й – богатство и слава”.

  • Пр. 21:20 „скъпоценно съкровище и масло се намират в жилището на мъдрия, а безумният човек ги поглъща”.

–                Защита и протекция – Пр.4:6 „не я изоставяй и тя ще те пази, обичай я – и ще те предпазва”. Една еврейска поговорка гласи: „Умния знае как да излезе от затруднено положение, когато мъдрия изобщо не попада в него”. .

–                Издигане и възвисяване – 4:8 „въздигай я и тя ще те въздигне; когато я прегърнеш, ще ти донесе слава”.

–                Сила и крепост – Еккл.7:19 „мъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града”.

–                Спасение от греха и кривите пътища на злото – Пр.2:10-17

Живеем във време на хаос и безредица в обществото, в различни области и въпроси. Става все по-трудно на хората да определят кое е добро и кое лошо, кое правилно и кое не правилно, дори кой път води до Бога, голямо объркване! Безредица има не само в морален аспект, но и в областта на вземане на решения.
„Главното е  мъдростта” – казва Соломон, и  днес определено има вакуум в тази посока. Както казваше навремето, английският философ Комингс: „Притежаваме огромни знания, на какво се случи с мъдростта?”

Живеем във време, когато този въпрос е още по-изострен. Светът е пълен с „всезнайковци”, а оскъден откъм елементарна мъдрост.

Чрез вярата в Христос и страниците на Библията Бог ни предлага Своята мъдрост, която определено както видяхме днес, се различава от класическата представа за мъдростта. За разлика от човешките философски разсъждения и умозаключения, библейската мъдрост ни помага да гледаме всичко в правилната им перспектива и да вземаме правилни решения съобразявайки се с Божията воля, и които касаят не само сегашния, но и бъдещия живот.

Ще се възползваш ли? – Притчи 4:7-9

Реклами

Read Full Post »