Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Витлеем’

Защото не на ангелите Бог подчини бъдещия свят, за който говорим. Напротив, някой бе засвидетелствал някъде в Писанията, казвайки: „Какво е човекът, та го помниш, и човешкият син, та го зачиташ? Поставил си го малко по-ниско от ангелите, със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на ръцете Си. Покорил си всичко под краката му.“ А като му е подчинил всичко, това означава, че не е оставил нищо, което да не му е подчинил. Сега обаче все още не виждаме всичко да му е подчинил. А виждаме, че Иисус, поставен за кратко време по-ниско от ангелите, заради претърпяната смърт беше увенчан със слава и чест. Така с Божията благодат вкуси смърт заради всички. Защото не беше уместно Бог, заради Когото е всичко, да доведе мнозина до слава и да усъвършенства чрез страданията Иисус, Който постави началото на човешкото спасение. Както Освещаващият, така и освещаваните от Него, всички са от единия Отец и затова Иисус не се срамува да ги нарича братя, като казва: „Ще възвестявам Твоето име на братята Си, ще Те славя сред събранието на вярващите.“ И пак: „На Него ще се уповавам“. И още: „Ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде.“

А понеже децата са от плът и кръв, и Той Сам прие човешка природа, за да унищожи чрез Своята смърт онзи, който властва над смъртта, тоест дявола, и да избави всички онези, които поради страх от смъртта през целия си живот бяха осъдени на робство. Защото явно Той идва да помогне не на ангели, а на Авраамовото потомство. Затова трябваше да прилича на братята Си по всичко, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в служението пред Бога и да очисти греховете на народа, тъй като Сам бе изкушаван и пострада, и може да помогне на изкушаваните.

Евреи 2:5-18

Витлеем, градчето, което наброяваше едва няколко десетки жители. Студена зимна нощ. Въпреки тежката умора от дългото пътуване, която вече няколко дни не си отива от тях, Йосиф пали огъня и приготвя топла вода. Мария, почиства мястото в яслите, където доскоро дъвчеха животните, и слага чиста слама, за да приготви кътчето, където щеше да бъде поставен Спасителят на света.

Решаващият миг наближава. Контракциите започват. Няма обаче системи с обезболяващи, няма лекари и акушерки. Единствено Йосиф който е хванал Мария за ръка за да й вдъхне кураж, макар и собственото му сърце да тупти притеснено – как ще стане, защо те, защо по този начин, защо в такъв хаос и немотия… А Той идва…Царят на света се ражда. След минути, голото Му телце вече лежи в дланта на Йосиф. И двамата с Мария разбират, че това е обещаният Месия.

Въпросите, обаче, остават и продължават да предизвикват умовете ни вече близо 20 века.

Защо Витлеем? Защо Мария и Йосиф? Защо тази изненадваща бременност? Внезапно преброяване? Дългият път от Назарет до Витлеем? Оборът и сламата? Защо изобщо Бог решава да напише тази Рождествена история, в която освен всичко накрая вместо задължителният „хепи-енд“, идва кръста, а на него смразяващата кръвта гледка – най-чистият и най-святият измежду живелите някога на земята, издъхва прободен и разпънат като престъпник. Защо? Нима Бог е нямал друг начин? Нима не можеше най-креативният ум във Вселената, да напише друга Рождествена история и сценарий?

Разбира се, че можеше! Бог може всичко! Друг е въпросът дали го иска? А тук вече нещата стоят по друг начин, защото става дума не за сила и способности, а сърце и отношение. И ако някога сте се питали защо Бог е решил да напише Рождествената история по този начин, такава каквато е, можете да намерите отговора единствено в Божието сърце.

И авторът на текста от Евреи 2 глава, ни приканва да надникнем в това сърце на Бога по един нетрадиционен начин. Вместо да ни казва какво е чувствал Бог в сърцето Си пишейки Рождествената история, авторът говори за действията на Бога, които най-добре разкриват едно сърце.

Знаем от собствен опит колко истина има в това. Макар, че всички обичаме топлите думи и топлите чувства, истината е в действията, които могат да ни уверят в топлината на някой, или усъмнят когато видим как едно се казва, а друго върши. Както е поговорката: „На уста му мед, зад гърба му гроб“.

И когато Посланието към Евреи говори за действията на Бога, които разкриват най-добре какво е било в сърцето на Бога, когато е писал Рождествената история във Витлеем, ние виждаме Бога, Който не само има претенциите да бъде Любов, както казва Библията в 1Ин 4:8 -„Бог е любов“, но върши действия, които прилягат на една удивителна любов.

И ако можем да опишем Рождествената история с някакъв по-лиричен език, то това е най-великата любовна история, съществувала или написвана някога. А Рождество е нашата най-добра среща с Бога, Който ни е пожелал още от самото начало. Ако не беше раждането на Исус ние може би никога нямаше да разберем силата на любовта, която Бог изпитва към нас. Но Бог избра да напише тази Рождествена история и това е най-подходящият начин да разкрие Себе Си и нашето място в Неговото сърце.

И пред нас е един великолепен текст, в който, обаче, няма да откриете нито веднъж думата любов, но тя присъства толкова силно тук, защото както казахме вече за чувствата, силата на любовта не е в думите и термините, а действията й. И аз ви предлагам заедно да видим онези действия на Бога към нас, които разкриват удивителната Му любов към нас и стоят в основата на това Бог да напише Рождествената история такава каквато е.

Първо, в 10 стих, четем „защото беше уместно Бог, заради Когото е всичко да доведе мнозина до слава…“  Ето го един от най-изчерпателните библейски отговори защо Бог избра да напише историята във Витлеем – защото това е най-подходящият начин да изрази колко много ни обича и желае обратно в Своята Слава.

Минали са хиляди години от времето, когато грехът е лишил човеците от Божията слава. Измамени от сатана, Адам и Ева, а в тяхно лице и цялото човечество изгуби близостта си с Бога – това сигурно и безопасно място в Божието присъствие. Място където Бог е замислил всеки от нас да се чувства значим и пълноценен, като някой, който носи в себе си образа и подобието на Бога – изпълнен с Неговата святост, мъдрост и сила, и най-вече живот. Бог никога не ни е създавал да умираме или страдаме. Той дори раждането е планирал да бъде без болка.

Но грехът ни отне всичко това. Още в момента когато първите човеци съгрешиха, те изпитаха цял куп негативни неща и емоции, които не познаваха преди това. Те се почувстваха изплашени и разтревожени, виновни и засрамени, отхвърлени, слаби и безсилни. Божията сила вече не е била с тях, и те трябваше да се справят с всичко сами, със собствени сили и възможности, без Божията благодат.

И така се раждаме всички ние в този свят. Но знаете ли, в същото време се раждаме и със силният копнеж да придобием обратно онова, което нямаме. Истината е, че ние не знаем как да го направим. Светът ни предлага своите лъжливи уравнения за значимост, сигурност и приемане, които за известно време може да работят, но те не са трайни и дълбоко удовлетворяващи. Днес може да се чувстваш значим, защото си на висока позиция, а утре? Днес може да се чувстваш приет и одобрен от хората, защото си красив и силен, а утре? Когато се сбръчкаш, или ако не дай си Боже, нещо те осакати? Ще можеш ли да кажеш същото?

Виждате в каква жалка позиция ни поставя греха и дявола, чиято цел е да ни лиши от най-малкия вкус на Божията слава в живота ни. Първо ни залъгва, че без Бога можем да успеем в живота, а после ни съсипва с тежки депресивни мисли, че за нищо не ставаме!

Истината е, че в същото време, Бог никога не се е примирявал с факта, че грехът ни е лишил от славата и присъствието Му. Бог никога не е преставал да мисли за нас и за това как отново да ни върне в славата Си, мястото, където Той с такава любов е планирал и замислил да бъдем.

И Библията казва „защото беше уместно Бог, заради Когото е всичко да доведе мнозина до слава…“  Забележете, уместно, подходящо е Бог да иска да доведе отново всички нас до славата, в която ни е създал да бъдем. И е готов на всичко за да направи това…Дори да постави Сина Си във Витлеемският обор и ясла. Защото нищо не може да Го спре да те обича. Дали е сатана или ти самият, каквото и да се опиташ да направиш, Той няма да престане да те обича. Дори да живееш в грях, Бог може да мрази онова, което вършиш, но няма да престане да те обича и да те желае в Своята Слава, защото Неговата любов не е въпрос на това какво правиш и как се чувстваш, а въпрос на Неговият характер. Той просто е Бог любов!

И когато изпраща Сина Си като бебе в скута на Мария, Той протегна толкова широко ръцете Си към нас по един показателен начин за това, колко много ни желае да бъдем в Неговата слава, там където е Той. А когато Го изпраща на кръста да умре за теб, това което всъщност казва Той тогава е, че не може да живее без теб. Любовта, и само любовта на Бога към нас е причината да съществува Рождество.

И Писанието продължава: „за Бога беше уместно да ни доведе до слава и усъвършенства чрез страданията на Исус, Който постави началото на човешкото спасение“.

Още в момента на грехопадението Бог вече беше решил как да ни върне обратно към Себе Си. Връщане, което Той знаеше, че няма как да стане без битка. И затова каза още тогава, че е готов да се бие за нас.

Миналият път говорихме за обещанието в Бит 3:15, когато Бог каза на змията, че ще дойде време, когато потомството на жената ще я порази в главата и Бог отново ще Си върне онези, които дяволът и грехът са поробили. Бог знаеше, че пътят към тази победа ще мине през страданието на Месия, Който ще порази сатана в главата, а сатана ще Го ожали в петата. Това бе начина, по който трябваше да се случи нашето спасение. Затова, казва Библията, когато се изпълни времето, Бог даде Сина Си за да стане нашият съвършен Спасител.

Ние самите не бихме могли да се върнем никога в славата на Бога. А Божията любов не спираше да ни иска обратно. Затова, пише Евреи 2:10 „за Бога беше уместно да ни доведе до слава и усъвършенства чрез страданията на Исус, Който постави началото на човешкото спасение“. Това трябваше да се случи – Исус да се роди и умре, защото това е единствения подходящ начин Бог да ни върне в славата Си. Всичко друго щеше да е временно и неефективно, и нямаше да хармонира с реалността на Божията любов към нас.

Разбира се, Бог би могъл да измисли и друг начин да ни спаси, който не изисква страданието на Божият син, но каква би била тази любов, която избягва страданието, избягва жертвата заради любимия? Защото между нас, хората дори, разбирането за любовта включва даване, жертва. Такава е просто истинската любов. Когато Давид искаше да купи от Орна мястото да изгради жертвеник за Господа, и Орна му каза, че не само мястото, но и волове и дърва, всичко ще му даде безвъзмездно.  Какво отговори Давид тогава: „Няма, аз искам да купя от тебе всичко това срещу заплащане. Защото няма да принеса на Бога жертва, взета безплатно или жертва, която не струва нищо“ (2Царе 24). Така и Божията любов идва и се проявява в жертва. Тя просто нямаше как да стане без жертва – без това да се облече с нашата човешка природа и пострада за нас.

И авторът на Евреи, продължава в 10-17 стихове да ни разкрива какво точно Бог направи в любовта Си към нас, така, че да ни доведе до слава.

Жертвата започна още в раждането на Исус, Който трябваше да стане първо по-ниско от ангелите – 9 ст. И тази жертва продължава с това, че Той стана човек като нас – 14 ст. За някои от нас въплъщението може да не изглежда голяма жертва, това е само защото не можем да си представим какво означава бидейки Бог да станеш човек.

Но само за миг помислете какво би означавало за някой от вас да стане овца или паяк, или червей – да приемеш плътта и ограниченията на червея, да станеш като един от тях, и то не за друго, а да им покажеш верният път към спасението и ти самият да станеш жертвата, чрез която тези твои „събратя“ червеи да се спасят. Сега е различно, нали? Много по-разбираема е по този начин жертвата на Исус, да стане наш „по-голям брат“, Който прие нашата плът и кръв като ощети Себе Си.

Ето защо Библията нарича тази жертва на Исус в Фил 2 „опразване“. В нашите преводи е „унизи Себе Си“ или се отказа от всичко. На гръцки терминът е ekenosen (познат в същ. му форма като кенозис) – опустоши или изпразни Себе Си от славата и привилегиите, които Му принадлежаха, за да приеме ограниченията на човешката плът. Каквито и сравнения да правим за себе си, ние никога няма да разберем напълно какво означаваше наистина това за Исус – Безграничният Бог да влезе в нашата форма и ограничения.Така, че жертвата на Божията любов не започна от кръста, а от утробата на Мария и яслите на Витлеем. И това беше Неговият желан избор, не от любопитство, а любов към нас и в името на нашето спасение.

Второ, Исус не просто прие нашата плът и кръв, но се отъждестви напълно с нас до степен, в която изпитваше дори същите изкушения като нас – 18. Той познава какво е да бъдеш изкушен от богатство. Какво е да бъдеш изкушен като беден, като някой, който е на власт или някой, който е изкушаван от жена. С други думи, няма нищо което да срещнем в живота си днес или утре, като чувства или преживяване което да не е изпитал Исус.

Знам, че някой от нас може да се усъмни в това, дали Исус наистина е бил изкушаван като нас, защото в края на краищата Той не съгреши, следователно изкушенията Му не са били истински. Но чуйте какво казва Библията „изкушаван и пострада“. Изкушенията Му са били толкова реални, че Той страдаше дори под техния натиск.

Можем даже да кажем, че Неговото изкушение е било дори по-трудно от нашето. Защото когато натискът на изкушението се натрупва в нас, някои намират облекчение от него, като се оставят на изкушението, когато Исус никога не е правил това.

Както пише Спърджън: „Много хора са изкушавани, но не страдат от това, че са изкушени. Когато нечестивите мъже се изкушават, стръвта е по техния вкус и те я гълтат лакомо. Изкушението е удоволствие за тях; Всъщност понякога те дори изкушават дявола да ги изкушава. Но праведните мъже страдат, когато се изкушават, и колкото по-добри са те, толкова повече страдат.“ Като Исус, Който бе изкушен и страдаше.

И Библията казва, че така е трябвало да стане – „Той трябваше да прилича на братята Си по всичко“ (17). За да може после и да помага на изкушените, като Един, Който е преминал през слабост и изпитание, преживял е всичко – освен грях.

Ако някога сте се чудили дали Бог наистина ви разбира, не забравяйте, че Той е носел вашето бреме, много преди вас. И затова имаме надежда в Рождествената история, защото е история за Бог, Който е носел товара ни върху Себе Си и знае как да ни помогне, и има волята и силата да го направи.Защото Той за това и дойде – за да бъде с нас във всичко, и да можем да кажем като Павел „За всичко имам сила, чрез Онзи, Който ме укрепява“.

Кулминацията на историята, обаче, е в това, че Исус стана човек за да умре. Бог реши да стане смъртен в Исус за да ни направи нас живи в Него! Като Бог, Той не може да умира. А нашето спасение изискваше смърт. Затова Исус не просто става човек, но Човек, Който отива на кръста и умира вместо нас -14 стих. „за да унищожи, казва Библията, чрез Своята смърт, онзи, който властва над смъртта, тоест дявола и да избави всички … (15).

Разбира се, това не означава физическо ликвидиране на дявола, защото дори във вечността, дяволът, знаем, ще бъде наказан с вечен огън, но не и унищожен. Библията говори тук за ликвидиране на правото и способността на дявола да властва и управлява над човека.

Знаем, че дяволът властва чрез греха – непростеният грях и съответно смъртта и страха от нея. Затова ни изкушава да съгрешим, а после ни обвинява пред Бога, че сме грешни и заслужаваме смърт. На кръста, обаче, Бог ни прости и така отне от сатана неговото главно оръжие, както и властта на смъртта над вярващия. Защото, онези, които вярват получават заедно с прошката и дара на живота. И Исус казва в Ин 11:25 „Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее“. Затова когато вярващият в Исус се среща със смъртта и вижда нейното сурово и покрито с мрак лице, казва, като Павел в 1Кор 15 глава: „Къде ти е, смърте, жилото? Къде ти е аде, победата?“ Няма страх. Няма робство и това е още сега, сега и завинаги!

Ето защо Бог е решил да напише Рождествената история и тя да бъде точно такава каквато е – да започне във Витлеем и завърши с кръста и възкресението на Исус! Това бе най-красивият и подходящия начин Бог да покаже любовта Си към нас и извърши Своят изкупителен план за довеждане на всеки от нас до славата, в която е Той! Бог, чийто единствено желание на Рождество е ние да бъдем там, където е Той.

Ако се питате какво иска Исус на Рождество?

Отговорът е Йоан 17:24: „Отче, искам тези, които Си Ми дал, да бъдат с Мене там, където съм Аз, за да гледат Моята слава…“ Това е копнежа на Исус на Рождество, копнежът с който Той идва в нашият свят и Си отива от нашият свят – копнежът да бъдем там, където е Той и да виждаме и се наслаждаваме на Неговата слава. А след това, продължава в 26 стих „за да бъде в тях любовта, с която Си Ме обикнал, и Аз да бъда в тях“. С други думи, не пасивни наблюдатели, а активни участници в любовта на Рождествената история.

Ако все още не си там, където Исус иска да бъдеш днес все още можеш да промениш това. Никога не е късно да дойдеш при Него и опиташ любовта Му от първо лице. И това е добрата новина на Рождество – Той е направил всичко, което е нужно за да бъдеш простен и опиташ от славата Му още сега, от теб се иска само отворено сърце и стъпка на вяра за да влезеш там, където е Той.

Ако пък си вече там, където Исус иска да бъдеш и се наслаждаваш на Неговата слава, и Божията любов е изпълнила сърцето ти, тогава не я задържай егоистично само за себе си, сподели я с другите…Както си видял как Той те обича, обичай и другите… Исус дори посочва в Йоан 13 глава, че тази любов ще бъде нещо като нашата търговска марка, нашият отличителен знак, по който ще ни познаят дали сме Негови ученици.

Обичай и Него Самия. Отвърни на любовта, която Той ти е дал като един, на когото много е дадено (Лк 7:47). Не бъди свидлив спрямо Онзи, Който опразни Себе Си за да ти дари прошка и живот в слава. Не забравяй Витлеем, мястото, където Бог въплъти любовта Си към теб в дара на Исус. Той наистина те обича, а ти?

Advertisements

Read Full Post »

Shepherds Told of the Birth of Jesus Luke 2:8-15

Лука 1:26-33

Матей 1:18-21

Лука 2:7-11

 

Страхът е едно от водещите чувства в нашия живот и неотменна част от нашето човешко съществуване на земята. Всеки, независимо от това колко се чувства смел, в определени ситуации и обстоятелства се страхува от нещо. По всичко личи, че това се случва даже по време на рождествените празници.

Вместо Рождество да бъде време за радост и спокойствие, време за утеха и сигурност, за много днешни хора и семейства това Рождество ги заварва в страх и безпокойство. Страх, че нямат достатъчно пари да посрещнат празниците си, страх, че губят работата си, страх, че банките им ще отнемат жилището, страх поради тежката диагноза, която са научили дни преди Рождество или още нещо…

Знаете ли, обаче, че да се страхуваш по време на Рождество, не е нещо ново? Библията ни открива, че когато трябваше Исус да се роди, светът също е бил скован от страх и отчаяние. Преброяването на населението е било с цел повишаване на и без това високите данъци, така че хората се страхували как ще ги плащат. Когато Исус се ражда, на чело на Юдея бил страхливия до параноя Ирод Велики. Макар и от по-различно естество, но страх изпитвали и Мария, и Йосиф и даже овчарите, които пасели стадото си през нощта на витлеемското поле.

С тези обстоятелства, Библията ни показва, че всички ние сме беззащитни откъм страхове даже по време на Рождествения сезон. Но също така, чрез обстоятелствата на първото Рождество, Божието Слово ни уверява, че има изход, има изцеление от всеки страх, и че Бог е близо до нас, когато се страхуваме и има с какво да ни помогне. Погледнете на Рождествената история в Матей и Лука и ще видите, как Бог три пъти, на различни хора изпраща Своите ангели с една и съща вест и тя е „не бойте се“. У всеки от нас, има различни причини да се страхуваме и смущаваме в сърцата си, но Бог винаги има за нас послание за мир и утеха, ако Му се доверим и покорим.

Първата, която чува утешителните думи на Божият ангел „не бой се“ е Мария (Лука1:28-30). Като млада годеница, вероятно Мария е имала много мечти, планове свързани със семейството, подреждане на живота и т.н. Но в един момент, всичко това е било готово да се провали или най-малко да се преподреди, но не според нейните очаквания и нагласи. Всички от личен опит знаем, че когато животът не върви така, както сме планирали, ние започваме да се страхуваме от неизвестното пред нас.

Когато Мария вижда ангела и чува за Божия план и воля – тя се смущава, буквално се обърква. Първо, тя имаше основание да се страхува поради евентуално скъсване на годежа от страна на Йосиф, защото се оказа бременна, но не от него. Второ, ако даже Йосиф бе се оженил за нея, Мария имаше пълно основание да се страхува за своята чест в очите на другите. Трето, когато Бог чрез ангела открива на Мария, че все пак тя ще стане част от Божествения спасителен план, тя се смущава и се обърква по отношение как това ще стане, след като все още е нямала физическа близост с мъж. И така, виждаме редица страхове в сърцето на Мария тогава.

Но, може би най-големия страх, който е измъчвал сърцето на тази млада жена е бил страхът от това да предостави тялото и живота си на Бога. Това никога не е било лесно за падналия човек! Ако в Едемската градина, когато всичко е било перфектно, Адам и Ева си позволиха да последват плътта, то колко повече днес е трудно да посветиш живота си на Бога. Дяволът постоянно ни изкушава да не правим това, да не позволяваме на Бога да се разпорежда с живота ни, но напротив сами да си решаваме как да живеем и какво да правим. Приемането на Божия план за нашия живот, обикновено е един болезнен процес на себеотричане, какъвто без съмнение е бил и при Мария, процес пред който обаче изпитваме почти винаги страх.

Но вижте как Мария се справи със страха. Когато разбира подробно за това, което ще се случи и как ще се случи тя просто се доверява на Бога, тя взема решение да предостави себе си на Всемогъщия и Всезнаещия Бог. Пред нея оставаха още много неизвестности, но едно бе известно, че Бог е силен да я опази и издигне повече от това, което тя би могла да направи сама, и тя се доверява на Бога. Времето показа, че това нейно решение донесе благословение не само за нея, но и целия народ и даже човешки род.

Примерът с Мария ни учи, че не трябва да се боим да позволяваме на Бога да се разпорежда с нашия живот, но напротив, да Му се доверим, защото Той знае много по-добре от нас, кое ще бъде за наше добро и благословение.

„Не бой се!“ казва ангелът може би и на теб сега, драги приятелю, братко и сестро. Не бой се да предоставиш живота си на Бога. Не бой се да се оставиш в Неговите ръце. В това няма нищо страшно. Страшното е в това, ако не го направиш, ако отхвърлиш предложението на Бога и разчиташ само на себе си.

Второто „не бой се“ в нашата рождествена история е насочено към Йосиф. Той е и втория рождествен герой, който се страхува, и както обикновено се случва, когато се страхуваме, ние прибързваме, вземаме погрешни решения, същото се случва и с него (Матей 1:18-20).

И така, Мария се оказва бременна, по всичко личи, обаче, че не е от него. Йосиф вижда годеницата си в една много неприятна ситуация. Годежът по онова време, продължавал около година, и като правило означавал, че годеникът и невястата са се обвързали с клетва да принадлежат един на друг, но без още да встъпват в брачни отношения, затова всякакви странични връзки се разглеждали като прелюбодейство.

Ето защо, случилото се с Мария сериозно уплашва Йосиф, и в ума му се заражда много неприятен и твърде нежелан сценарий. Четем „намисли да я напусне”. Заради чувствата си към Мария, той решава да направи това тайно, възможно по-безболезнено за нея.

Но точно тогава му се явява ангел, който му казва „Йосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария, защото заченатото в нея е от Святия Дух“.

Вътрешно противоречие и неразбиране е царяло в сърцето на Йосиф, неразбиране на създалата се ситуация, което е породило страх у него, безпокойство за себе си и за Мария, както и прибързани изводи и решение.

Погледнете обаче какво се случва, след като ангелът му се явява и му казва „не бой се“. Независимо от практиките по онова време и народните очаквания, Йосиф послуша гласа на Бога (1:24). Той послуша Бога макар и да не разбираше и да не можеше да си обясни докрай какво точно се случва и дали ще бъде щастлив с взетото решение. Но Божията воля която му се изяви чрез ангела надделя в сърцето му и той се довери на Бога.

Примерът с Йосиф ни учи да не се боим да слушаме Бога макар и да не разбираме добре ситуациите и обстоятелствата в живота ни. Да не се боим да следваме гласа Му даже когато всичко изглежда на пръв поглед неприятно и неуместно. Божиите намерения често могат да изглеждат в началото противни на нас, но в крайна сметка Той винаги ще ни доведе до добро и благословение. Библията ни уверява в това в Римляни 8:28 „…всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, и които са призовани според Неговото намерение“.

Ако ти последваш Неговото намерение за живота си, за семейството си, за работата си и т.н., бъди сигурен, че макар и да не разбираш защо и как, един ден ще разбереш, че е било за твое добро и за твое благословение.

Третото „не бой се“ се отнася до овчарите на витлеемското поле. Библията ни открива, че и те в рождествената нощ изпитаха страх (Лука 2:8-9). Ако следваме гръцката терминология на текста, то онова, което те изпитаха тогава е бил „мега-страх“ или буквално „мега-фобия“.

Не е трудно да се досетим какъв бе характерът на техния страх. Падналия човек, се страхува от Бога, когато Той е много близо, това изпитаха и овчарите. Колкото и да е голям горделивец и неверник един човек, в присъствието на Бога той изпада в състояние на силна тревога и страх.

Спомнете си, нечестивият и надменният вавилонски цар Валтасар, който толкова се бе изплашил от появилата се ръка, която пишеше на стената, че «ставите на кръстта му се разхлабиха и колената му се удряха едно о друго» (Дан.5:6).

Безбожникът, Ярославски, който бе написал „Библията за вярващи и невярващи“, на смъртния си одър, се обръща с голям ужас към Сталин и му казва: „Изгори всички мои книги! Ето, гледай, Той е тука! Той ме чака!»

В присъствието на великия и могъщия Бог няма как да не се уплашиш. Даже такива праведни човеци, като Авраам, Мойсей и много други неведнъж са изпитвали страх в Божието присъствие.

Същото изпитаха в онази нощ и овчарите, когато Господнята слава ги осия на ветровитите склонове извън града и ангелът застана пред тях. Това бе страх от очевидната демонстрация на присъствието на Бога и в същото време човешката нищожност в свое лице, като овчари.

Но вижте какво им казва ангелът „Не бойте се!“ и им съобщава може би най-радостната вест в историята на цялото човечество, а именно, че Бог се приближи до тях, но не във вида на суров съдия, а смирен Спасител. Това е сърцевината и на цялото Евангелие. Мега-страхът, който изпитаха овчарите си има своето решение и това е мега-радостта за раждането на Спасителя.

Хората нямат причини повече да се боят панически от Бога. Още преди Христа, древногръцкия философ Епикур, е казал, че “основата на всички страдания е страхът, особено страхът пред боговете”. Разгърнете древногръцката и римската митология, и вие ще видите навсякъде страх и ужас. Но с идването на Спасителя, Живия Бог сложи край на този страх, и донесе мир на земята, яви се Божието благоволение между човеците и отсега насетне всеки човек може спокойно без страх в сърцето, да се приближи до Своят Създател и да се примири с Него, така че да стане Негово дете, а Той Негов баща.

Големия английски  проповедник и християнски писател, Чарлз Спърджън, пише: „Изкупените в Христа, не трябва да се страхуват, когато Бог открива красотата на Своето величие, защото за тях Той не е вече съдия възседаващ престола на ужаса, а Баща приветливо протягащ ръката си към възлюбените си деца

Погледнете същите овчари, които бяха доскоро уплашени от явлението на Бога, но когато чуват и приемат радостната вест за Спасителя, отиват и се уверяват, че това е така, четем, че „славеха и хвалеха Бога за всичко“ (Лука 2:20).

Случилото се с овчарите ни учи, че с раждането на Спасителя, дистанцията между нас и Бога е скъсена, и Самия Бог желае да замени ужасяващия страх от Него на спокойна и спасителна близост, изпълваща живота ни с радост и надежда.

Живеем във време, когато много хора имат различни страхове и фобии, които контролират действията им и живота им. Както се видя от нашите размишления досега, страхът наистина може да има място даже в Рождествената история и в рождествения празник. Но Бог има начин да ни осигури преодоляване на опасения от всякакъв род. Бог може да обърне всеки наш страх в мир, радост и надежда. Както Той го направи в живота на Мария, Йосиф и овчарите, също може да го направи и за теб, ако Му се покориш с доверие.

В 1Йоан 4:16-18 Библията ни дава удивителен пример за това как познанието на Божията любов и нашата взаимна любов към Него може да победи страха. Забележете контраста между „дръзновение“ и „страх“.

Божието послание на Рождество към всеки от нас е, че ние можем да бъдем смели и дръзновени ако пребъдваме в Него и Неговата любов, и че ние можем да победим всеки страх ако се доверим на Бога, Чийто план за нас винаги е добър. Просто се покори на Бога, довери Му се както го направиха Мария, Йосиф и овчарите, и ще видиш как Божият мир ще изпълни сърцето ти.

Рождество е празник на мира! Нека Божият мир изпълни сърцата на вас и вашите семейства!

Read Full Post »

„И когато бяха там, дойде й време да роди. И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата”.  Лука 2:6-7

 

 

Близо 4000 г., евреите очакваха този Младенец. Още в Едем, преди оттам да бъдат изгонени Адам и Ева, Бог обеща Спасителя. Тогава Бог каза, че ще дойде ден, когато потомството на жената ще порази главата на змията. И започвайки от Адам, през вековете, юдеите с голямо старание се опитваха да проникнат в тайната и да разберат същността на Младенеца.

Колкото повече наближаваше денят на Неговото въплъщение, толкова повече и Самият Бог говореше чрез пророците, като разкриваше в различни детайли начина, мястото и целта на Христовото Рождество. Историческите справки за времето преди Христос, сочат, че целият народ е бил в очакване. С особено внимание юдеите следели пророчествата на Исая и Даниил за идването на Месия.

И ето, Той се ражда, в Юдея, във Витлеем, в града Давидов, в изпълнение на десетки библейски пророчества, но уви…за Святия Младенец няма място. Няма място за Онзи, Който бил очакван, Който дойде да спаси от греховете не само народа Си, но и целия свят.

Помислете само малко – защо Той дойде? Дойде да намери и спаси погиналото, да даде мир и покой на обременените, зрение на слепите, слух на глухите, изцеление на съкрушените. И въпреки това, за Него не се намери място!

Съгласете се, че няма по-нещастни думи в цялата рождествена история от тези „и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.” Царят на Царете, Божият Син, Спасителят на света бе поставен в кърмилката на животните, защото не се намери място за тях в гостилницата (авторът поддържа идеята, че тук всъщност става дума за стая от къща, гостна стая (κατάλυμα), а не хотел).

Преброяването на Давидовите потомци, означавало да се съберат на едно място прекалено много хора. Макар Йосиф и да е бил от рода и дома на Давид, за разместването им очевидно е нямало достатъчно място, особено за раждане. Да не забравяме, че нашите пътешественици са се предвижвали бавно. Мария е била в девети месец. Това правело пътуването бавно и тежко, пристигнали във Витлеем във време, когато вече всичко е било препълнено. Така, че когато настъпва момента на раждането, единственото свободно и спокойно място се оказало мястото, където са били животните. И тогава, Царят на Славата се ражда в обор и положен в ясли, вместо бебешко креватче.

Защо? Защо – се питаме ние, така се е получило с Христос, с Онзи, Който е бил очакван, с Онзи, Който е Божий Син? Нима Бог не можеше да въплъти Своя Възлюбен на друго място, например в царския дворец, в дома на знатен юдей, или поне на достойно място в гостилницата? Разбира се, че можеше. „За Бога няма нищо невъзможно” – каза ангелът на Мария. В това не бива да се съмняваме изобщо. Защото ако за Бога беше възможно да произведе зачеване у Мария без мъжко участие, то колко повече да намери достойно място за Сина Си във Витлеем?

Но Всемогъщия Бог допусна това унижение на Исус. Той позволи на Сина Си да се роди в ясла не защото не можеше да Му приготви по-добро място, а защото чрез раждането в обора, Бог иска да ни каже няколко важни неща. Първо във връзка със Самия Младенец Христос.

Исус бе оставен да се роди в яслите, за да се покаже Неговото смирение. За Него бе казано още от пророка, че ще бъде презрян и отхвърлен, човек на скърби и навикнал на печал, като човек, от когото хората отвръщат лице, в когото нямаше благообразие и приличие. И това се изпълни още в раждането на Христос. Още в яслите ние виждаме смирението на Небесния Слуга, Който остави небесната Си слава, за да послужи на света и да ни изкупи чрез Собствената Си кръв.

Яслите бяха само началото на Неговото велико смирение, като Човешки Син, Който нямаше къде дори глава да подслони. В Матей  8:20 четем: „Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони”.  В Филипяни 2:6-7 се казва, че „като беше в Божият образсе отказа от всичко, като все на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците…”

Исус Сам избра този път, за да понесе върху Себе Си нашата немощ и грях. На фона на човешката гордост, борба за власт и богатство, Той идва с кротост и смирение. Дори, посрещнат като Цар в Йерусалим на Цветница, за Него се казва „кротък и възседнал осле”.Такъв Го виждаме и на кръста – „презрян… наскърбен… наранен поради нашите престъпления и бит поради нашите беззакония; върху Него –  продължава пророка, дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме” (Исая 53)

Яслите и кръста стоят не случайно в началото и края на Христовия земен път. Те ни разкриват Спасителя, Който се снишава до човеците, приема образа на Слуга, за да ни спаси и отвори пътя към вечния живот.

Второ, с раждането Си в яслите, Христос се обявява за Цар и покровител на нищите, най-обикновените и унижени хора. Вижте с каква радост овчарите посрещнаха вестта на ангелите? Те се зарадваха твърде много на Исус, Царят, Който се ражда обаче в яслите на животински обор. И отидоха веднага да Го видят.

Ако Христос се беше родил в царски дворец, те никога не биха имали възможността да се приближат до Него. Човек се страхува да се приближи до трон, но да се приближи до яслите може всеки, дори хора без никакви обноски, могат да влязат и да видят Спасителя. С раждането Си в яслите, Христос ясно ни показва, че е дошъл да спаси погиналото, да приюти отхвърлените и възвиси унижените.

В Исус още от самото начало, тясно се преплита Божественото и човешкото, царственото и презряното….. В Него и знатният може да намери нещо за себе си и онзи, който е отхвърлен и унижен, защото Самия Той е започнал живота Си в обор.

Четох за едно дете, който е останало сираче и живял в село, където хората се грижили за него. Неговите връстници се присмивали над него, когато разбрали, че е бил роден в обор. От своя страна детето му било мъчно да слуша всичко това, до онзи ден, обаче когато е разбрало, че Исус – Царят на Царете, също е бил роден в ясли. Тогава момчето толкова обикнало Исус, че Спасителят станал Царят и на неговата душа.

Ето така, Исус достига и става Цар на обикновени, унижени и отхвърлени грешници. Разбира се, не само с яслите Си. Той е Първосвещеникът, Който ходи сред човеците, разговаря с тях, страда заедно с тях, допуска до Себе Си всеки, дори блудниците. Около Него е нямало никога бодигардове, всеки, можел да се докосне, да се оплаче и потърси помощ. За Него се казва, че ядеше с грешните и бирниците. Да, Христос се роди в яслите, за да покаже, колко уникално достъпен е за хората.

Ние се поразяваме колко Велик и Могъщ е Христос, когато лекуваше слепците, когато изгони демоните от човека в Гадаринската земя, когато прости греховете на паралитика, но в същото време, вижте колко достъпен е Той за обикновените хора, дори дечицата, които учениците Му нямаха търпението да изслушат, Той Ги взе в скута Си и благослови.

Затова «елате всички отрудени и обременени»  и намерете покой и мир за душите си. Ела…без оглед на раса, каста, образование или положение. Ела, докосни се до Него и бъди изцелен.

Раждането на Исус в яслите обаче, е показателен момент не само за Него, но и за нас, човеците.

Раждането на Исус в яслите, ни показва колко порочен е света, показва ни покварата и упадъка на нравите по онова време. А те не са по-различни от днешните.

Ако хората във Витлеем имали поне малко човечност, те не биха оставили жена по време на родилни мъки в обор. Но това се случи… Хората се бият в гърдите, че са добри и заслужават благоволението на Бога, но уви…правдата им нищо не струва, ако не могат да отстъпят и едно място на родилка.

В Своята Си велика мъдрост и правда, Бог беше подложил на изпитание човешката добрина и правда, да ни покаже за пореден път, че тя е недостатъчна и неспособна да ни оправдае пред Него.

Нещо повече, тогава в лицето на жителите и гостите на Витлеем, които не предоставиха място за Христос, Бог категорично ни показа, че „всички станахме като човек нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър” (Исая 64:6)

Раждането на Исус в яслите разкрива колко дълбоко грехът е навлязъл в човешката същност, и до каква степен той е обезобразил човешката душа.

Липсата на място за Христос дори в гостилницата, символично ни показва, колко е нежелан Той за хората, колко отхвърлен е Той в човешките сърца.

Сърцето на човека е вид „гостилница” за различни идеи, учения и желания. То е място, където могат да бъдат приютени различни хора и светогледи. За Христос обаче място в тази „гостилница” нямаше.

Вижте Ирод, който беше готов да приеме мъдреците, но не и Премъдрия Христос. Погледнете, на духовните лидери, които макар и да знаеха как и къде трябва да се роди Спасителят, също не намериха място за Него. Удивително е, че, именно, тези, които най-много очакваха, в действителност бяха едни от първите, които отхвърлиха Исус. Това са фарисеите и книжниците, богословите и религиозните водачи на Израел. Вместо да намерят място за Исус, те през целия Му живот показваха, че Той няма място при тях. И дори накрая, заедно с народа предпочетоха да дадат място на проклетия убиец Варава, но не и на Христос, не и на Спасителя, Който безрезервно ги обичаше и им служеше.

При Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.” – така Йоан описва отношението към Христос в древността.

Днес ситуацията не е по-различна. Светът остава все толкова твърд в отхвърлянето на Христос. Погледнете на обществото, за Христос просто няма място. Няма място за Него и в образованието и в културния живот, и дори, ако щете в религиозния. Колко християни в България са дали в действителност място на Христос в своите сърца? Днес много така наречени християни отварят сърцата си и с лекота приемат и приютяват чужди за народа, вярата и културата ни, учения. Приютяват бесовските учения на изтока, но не и Христовото учение, което истински може да ги освободи.

На вратите на човешкото сърце днес хлопат много странници, търсейки място за подслон. Едните са по-внимателни, други по-натрапчиви и агресивни. Вижте как се налага източния мистицизъм, с неговите представи за Бога, йога и бойни изкуства. Погледнете как се налага окултизмът в „християнска” България. Имам чувството, че тази тенденция се засилва още повече.

Още нещо, повечето странници, които хлопат по вратите на нашите сърца са крадци и разбойници. А „крадецът – казва Христос, влиза само да открадне, да заколи и да погуби”. Причината е ясна – той нито е създал, нито е хранел, нито се е грижил, само се възползва от човека като пиявица.

Христос обаче не е като другите страници, които гледат да се приютят, за да вземат. Христос минава покрай нас, и хлопа на вратата, за да ни даде и предложи нещо, което никой друг не може да даде.

Сам Той казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно” (Йоан 10:10). От нас зависи дали ще Го пуснем, дали ще намерим място за Него.

Затова, в последния етап от своите разсъждения, бих желал да ви попитам: имали Христос място у вас?

По време на рождествената сцена във Витлеем, за Христос не се не намери място. 20 века, по-късно, обаче, има ли място за Христос във вашата „духовна гостилница”, сърцето? Има ли достатъчно място за Христос във вашите планове за живота? Във вашето семейство, кариера, учение и т.н?

Приятелю, имаш ли за Него място в своето сърце? Това е много важен въпрос. Зная, че за удоволствието винаги има място. За похотта и страстта също намираме място. Но за Христос, за Божия Син имаш ли място в сърцето си?

Искам да ти кажа, че когато Бог сътворяваше нашите с теб сърца, в тях имаше място за Него. За този момент се казва, че човека е бил създаден по Божий образ и подобие, и всичко беше твърде добро, докато врагът на човешките души не дойде и покори сърцата ни, още в лицето на Адам и Ева..

Това продължава и до днес. Дяволът чрез различни средства завладява човешките сърца, дори тези на християните, така че да не остане в тях място за Христос.

Но Спасителят и днес хлопа на твоето сърце. Той желае да влезе. Небесния гост търси подслон в човешкото сърце, не за друго, но да даде живот, радост и свобода. Всички ние имаме огромна нужда от Неговата „трапеза” за душата ни.

В Откровение 3:20, Спасителят казва: „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мен”.

В Йоан 14 гл. Христос обещава място на небето за всеки, Който Му даде място в сърцето си, докато е на земята. Той ни казва: „Ако ми дадете място тук, долу, Аз ще ви дам място горе. Ако Ме изповядате и прославите долу, Аз ще ви изповядам и прославя горе, в присъствието на Отца и ангелите

Нека в този рождествен ден, се запитаме има ли Христос място в сърцето ми? Побързай да Му отвориш с думите: „Ела, Господи Иисусе!

Read Full Post »