Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘велика сряда’

Judas

Тогава един от дванадесетте ученици, на име Юда Искариот, отиде при първосвещениците и попита: „Какво ще ми дадете, ако ви Го предам?“ А те му дадоха тридесет сребърника. И оттогава той търсеше удобен случай да Го предаде.“

Матей 26:6-16

И ти, ли Бруте?“- легендарните предсмъртни думи на Юлий Цезар, убит на 15 март, 44 г. от група заговорници, начело с Марк Юний Брут, когото Цезар е възприемал като син. Според римските историци, в началото императорът яростно се съпротивлявал срещу атаката на убийците, но когато видял сред тях Брут, престанал да се бори, дръпнал горната част от робата си върху лицето и задал известния въпрос: „И ти, ли Бруте?“.

Днес е Велика Сряда – денят на най-знаменитото предателство в историята на човечеството… Юда предава Исус!

Аз не зная кои са били причините Цезар, да бъде предаден от Брут, това, което обаче се случи между Исус и Юда е една наистина голяма загадка. Струва ми се, дори, че ако бихме могли днес да разпитаме Юда за мотивите на неговият избор, въоръжени с всички достижения на съвременната психология и полиграфски методи на изследване, едва ли бихме могли да стигнем до еднозначен отговор, защо все пак този ученик на Исус е станал предател.

Злото не е много лесно, за обяснение, явление, често е заплетено и преплетено до такава степен, че понякога десетки години не стигат на прокурори, следователи и съдии да разплетат нишката на нечие престъпление. Така и с предателството на Юда, трудно можем да посочим категорично какви са били истинските му причини и мотиви дори 20 века по-късно.

Едно обаче е ясно, че предателството е едно от най-ужасните явления в този свят, най-тежките и болезнени преживявания в живота ни като разумни личности.

И тази вечер ви предлагам да видим заедно някои важни истини за предателството през очите на това, което направи Юда спрямо Исус. Защото в крайна сметка, предателството е нещо от което не е застрахован никой, нито в ролята на предател, нито в ролята на предаден. Помнейки обаче за това как идва, какво се случва и какво следва едно предателство, струва ми се, че можем да бъдем по-добре подготвени когато дойде и по-внимателни, за да усетим заченките му в нашето собствено сърце.

Първо, предателството идва обикновено в най-важните периоди на живота ни, и затова е най-болезнено.

Каквото и предателство да вземем в Библията, като например, Йосиф и братята му, Далида и Самсон, Авесалом и Давид, Димас и Павел или Юда и Иисус, почти всички те се случват в най-неподходящи моменти от живота, преди или след някакъв успех, победа или просто ключов момент от живота.

Например, Павел е в Рим, в затвора, очаквайки последния съдебен процес и в предчувствие на наближаваща смърт, и пише до Тимотей за това как точно в този момент всички са го оставили, освен Лука, и споделя болката, която му е причинил най-вече Димас, един от неговите стари помощници, като го остави обиквайки света (2Тим 4). Нещо подобно се случи и с Исус – в най-важния момент от живота Си, когато е имал най-много нужда от близостта и лоялността на учениците Си, Той е предаден.

Предателството е в ръцете на тези, които са най-близо до нас (Ин 13:18).

Христос говори за хранене, защото както и днес, така и в древността това е било знаково, с дълбок символ на близост и приятелство. Врагът не може да те предаде, предава те онзи, който е бил възможно най-близо до вас!

Никой не е застрахован от предателска мисъл.

Предателството е в сърцето на всеки човек. Вижте какво казаха всички ученици – „Да не съм аз, Господи?“ (22ст). Дори онзи, който е имал честта да бъде толкова близо до Христос, в определен момент и в определени условия, може да се изкуши да извърши предателство – какъвто е Юда, например. Това показва, защо е толкова важно да бдим и се молим за да не паднем в това изкушение…

Предателството отваря възможност на враговете да нападнат (Мат 26:50).

Предателството им позволява да отидат там и да направят това, което сами по-трудно биха направили. Марк 1:11 – „те се зарадваха“. Това беше удобен и изгоден случай за тях.

Предателството никога не се случва изведнъж, напротив винаги има прелюдия, има история…

В случая с Юда, виждаме как неговата скрита алчност и страст към парите през годините (Ин 12:1-6), превърнаха този ученик от обикновен крадец в безочлив предател. Погледнете користния въпрос на Юда към първосвещениците в Мат 26:15 – „Какво ще ми дадете, ако ви Го предам?“ Увлеченията винаги започват като нещо безобидно и незначително, но имат склонността да се превръщат в необуздана страст, която накрая унищожава своя носител. От страстта до гибелта понякога ни дели само една крачка!

Алчността и сребролюбието продължат и днес да подклаждат огъня на предателство. Дори спрямо същия Исус! Не са малко днес вярващите, които вместо да търсят първо Божието Царство и Неговата правда, оставят живота си да бъде управляван от земни интереси и блага, което накрая ги погубва духовно и физически?

Затова Писанието съветва и предупреждава в 1Тим 6:8-10 „Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем от него. Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни. А онези, които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни желания, които потопяват хората в провала и гибел. Защото коренът на всички злини е сребролюбието, в стремежа си към което някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки.“

Случаят с Юда ни учи да бъдем внимателни към най-малките и на пръв поглед безобидни увлечения и наклонности, защото това, което днес ти се струва незначително, утре може да стане твърде значително.

Предателството може да има духовни причини (Ин 13:27).

Означава ли това обаче, че се снема отговорността от Юда? Не, защото хората не са роботи и са отговорни за своите действия, избори и решения, както и техните последствия. Да, Юда очевидно не е действал сам, дяволът го е подстрекавал към това, но моралната отговорност е напълно негова и постъпката му е определена като „злодеяние“ в Деян 1:18!

Предателството може да е част от Божият замисъл за живота ни (Мат 26:24, Деян 1:16).

И Исус и Петър потвърждават, че предателството на Юда е било включено в пътя на Исус към Голгота. То просто е трябвало да се случи и такъв е бил Божият промисъл за живота на Исус.

Може би предателството е понякога лошата необходимост за живота? Или неприятното преживяване е част от Божият план за нас по пътя към нещо по-добро и мащабно, като например, предателството в живота на Йосиф от страна на братята му и спасението на Израел в Египет (Бит 50:20)?

Какво да правим ако сме в ролята на предадени? Вместо да се сърдим, може би по-добре ще бъде смирено да го понесем (Ин 13:27б) и вместо гняв да покажем любов (Мат 26:50 – „приятелю“).

Може да изглежда, че Юда е нямал друг шанс, но това не е така. Дори и да било замислено от Бога това предателство, това не означава, че Юда не можел да се разкае и бъде възстановен, като Петър, например. Очевидно е трябвало да предаде Исус, но той е свободен да се върне при Него ако беше поискал! И това е добър пример за това как предопределението и свободната воля могат да си взаимодействат.

И последно, предателствата определено са най-тъмните времена на живота (Ин 13:30), както за онези, които са предадени, така и за онези които предават. И за Юда бе нощ, и за Исус! С тази разлика, обаче, че за Исус настъпи утро, а за Юда… уви – нощта се оказа вечна.

Примерът на Юда ни е даден за дълбоко назидание както за нашите отношения между нас, така и взаимоотношенията ни с Бога. Ние трябва да помним колко късо е разстоянието между приятел и предател и да бъдем внимателни към най-малките заченки на това изкушение в нас. Защото ако не го направим, то ще разруши нас и онези, с които сме близки.

Но също така имаме и модела на Исус за това как да се справим с предателството, ако сме в ролята на предадени. Впечатляващо е как Исус спокойно възприема предателството на Юда и се отнася към него с доброта и милост. И Той има какво да ни научи!

Затова молитвата е най-подходящата ни реакция в момент на предателство, освен поуката на Писанието. Защото можем да извикаме към Него, Който добре разбира болезнената реалност на едно предателство, и можем да потърсим съвет и помощ да се справим.

Advertisements

Read Full Post »