Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘болестите и Библията’

исцеление

„Тогава Исус ходеше по цяла Галилея и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ сред народа. И се разнесе слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, измъчвани от разни болести и страдания, обладани от бесове, епилептици и парализирани; и ги изцели“.

Матей 4:23-24

 

Една огромна част от евангелския разказ за живота и служението на Исус на земята е свързана с болестите и тяхното изцеление. Почти няма епизод от историята на Спасителя, описана от Матей, Марк, Лука и Йоан, в който да не се случва директна или индиректна среща на Исус с човешката болест и страдание, в резултат на която болния получава чудесно изцеление.

Понякога тези чудеса се случват в отговор на вяра, друг път за да се внуши такава. Понякога изцеленията извършени от Исус демонстрират Неговото състрадание към хората, понякога с цел да се разрушат социалните бариери и да се предизвикат еврейските разбирания и закон относно съботата (Dictionary of Jesus and the Gospels, 1992). Достатъчно е да си спомним тук случая с човека, който имаше изсъхнала ръка и изцелението му в събота пред лицето на възмутените фарисеи.

Главният обаче акцент на всички тези знамения бе в това, че с идването на Исус дойде Божието Царство на земята.

Когато Христос идва на земята, Той идва с изключително важното послание, че Божието Царство е вече тук. С Него и в Негово лице Бог се намесва в хода на човешката история за да върне предишната перспектива за човеците да живеят под Негово управление, каквото е било в самото начало.

Когато грехът влезе в историята, всичко на земята се промени коренно. Божието Царство бе прекъснато от царството на сатана и на бунта – свят на зло и разруха. Грехът изврати всичко – човешки взаимоотношения, отношение към Бога, природата, брака, а също и физическото благополучие на хората, появиха се болести и страдания. Всичко се оказа под властта на греха и злото!

Когато обаче Исус идва на земята, Той дойде да възвести едно ново начало, нова епоха на мир и възстановяване, епохата на Божието Царство и свързаните с него последствия за човеците (Марк 1:15).

Не след дълго тези заявления на Исус относно дошлото Божие Царство на земята, намериха своите практически приложения. Пред очите на всички започнаха да се случват невиждани неща – тежко болни напълно се изцеляваха, обладани от демони също, усмиряваха се природни сили, дори смъртта отстъпваше пред Исус, и мъртви хора възкръсваха само с дума.

Така чрез тези удивителни събития бе засвидетелствана изкупителната и изцелителната сила на Божието Царство, което наистина слезе и започна да действа на земята, показвайки способността на Бога да изкупи и обнови творението, което носи върху себе си печата на греха.

Когато фарисеите подложиха под съмнение месианството на Исус, Същия им отвърна, че дори само изгонването на демони, осъществявано от Него вече доказва, че до тях е дошло Божието Царство (Мат.12:28), където няма място за сатана и неговите демони. В отговора пък на въпроса на учениците на Йоан Кръстител, дали Той наистина е Месията, Исус посочва като доказателство за това още по-широк периметър на действащата изкупителна сила на Божието Царство върху човеците (Лука 7:20-23).

С оглед на последното, виждаме как в мисията на Исус физическите изцеления заемаха наистина важно място. Те показваха, че Бог е способен и заинтересован не само да освободи човека от духовните последствия на греха, но и физическите, в лицето на различните болести на нашето тяло.

В Откровение четем за времето, когато Божието Царство напълно ще се осъществи в новата Вселена, и как това ще бъде време не само на духовно изцеление и вечен живот, но също и време на абсолютно физическо здраве, когато от болестите няма да остане и следа. Такава е Божия цел и намерение, която обаче още сега можем да предвкусим, ако чрез вяра в Исус допуснем Божието Царство да дойде в живота ни. Ако това се случи, ние ще станем свидетели на Божията изцеляваща и животворна сила в нашия собствен живот – и душа, и тяло.

Днес, обаче, 20 века по-късно, наблюдаваме две очевидни крайности в тълкуването на Божията изкупителна сила.

В единия случай въпросът с физическото изцеление заема феноменален дял в представите за Божиите действия и наблюдаваме в някои църковни кръгове буквално изцелителна епидемия (термин използван от Peter Masters, The Healing Epidemic, 1988). Особено, това се вижда в така наречените харизматични общества, където почти всеки е съсредоточен единствено върху знаменията и чудесата на „божественото“ изцеление.

В резултат на това, се появиха не малко популярни целители, които за да удържат такава публика и привлекат други, започнаха да съединяват хитри трикове на театралната хипноза с древни окултни техники. Други използват вярата под вида на свято въображение и внушение, в което молещия се, мислено си представя било себе си или други хора вече изцелени и освободени (Peter Masters, The Healing Epidemic, 1988). Какви ли не глупости и мошеничества се случват тогава, когато се нарушава разумното библейско равновесие, и когато човешката угода се поставя над волята на суверенния Бог.

Но също така днес можем да срещнем и друга крайност в представите за Божията изкупителна сила, а именно, да се подценява божественото изцеление на тялото. В единия случай това е игнорирането на нашите физически нужди в полза на духовните. Молитвата за изцеление се измества настрана, просто като излишна. В другия, това е скептицизма спрямо волята на Бога да изцелява днес. Изцеленията са въпрос на миналия примитивен свят на древността.

Нима обаче, Бог е престанал да върши и днес чудеса? Нима Онзи, Който е казал, че е същият вчера, днес и до века се е променил и силата Му за 20 века се изчерпала и не може да изцелява и върши чудеса? Нима е отслабнало изкупителното въздействие на Божието Царство върху човеците днес? Нито едно от тези неща не е възможно да се случи! Библията казва, че по-скоро, небето и земята ще преминат, отколкото Божиите думи.

А Бог е обещал още чрез Исая, че във и със Исус Христос ще дойде за нас не само духовно изцеление, но и физическо (Ис.53:4-5). Някои вярващи визират тук изключително духовното изцеление на душата от последствията на греха. Донякъде това е повлияло и върху не малко преводи на старозаветното пророчество. Еврейските думи обаче, които се използват в него ни разкриват по-пълна картина. Например, в 4 стих, „печалта“ и „скърбите“ на еврейски (mak-obe и khol-ee) са думи, които се използват в Стария Завет както за скръб, така и физически болести. С други думи, бъдещия Месия ще понесе върху Себе Си всички наши страдания, физически и духовни, и в Него вярващите ще могат да открият изцеление както на душата, така и тялото. Когато Исус дойде на земята и започна да изцелява физически болни хора, тези изцеления бяха веднага свързани именно с Божието обещание чрез пророк Исая (Матей 8:16-17, в цитата на грцк. се използва „νόσος“ – болест, заболяване).

Физическите изцеления обаче продължиха и след Исус, в мисията на учениците и първите християни. Чрез Яков Бог дава ясни напътствия дори към вярващите във всички времена, да се молят един за друг за да оздравеят.

Скъпи мои, божественото изцеление е напълно възможно и днес. Ако Божието Царство е дошло чрез Исус на земята за всеки вярващ, то това означава, че и неговите възможности и привилегии също. Въпросът е дали нашия поглед върху божественото изцеление е библейски ориентиран или примесен с човешки хипотези и хрумвания.

Тази сутрин ви предлагам да разгледаме този въпрос от гледната точка на Исус и Неговите изцеления. Убеден съм, че те могат да ни дадат нужните прозрения и изводи относно изцелението.

  • Болестите могат да имат нравствени и духовни причини, и затова тяхното изцеление е свързано с изповядване на греха и промяна на живота.
    • Още в Стария Завет Бог каза, че ако народът върши зло и не се бои от Господа, ще дойдат болести – Втор.28:58-59.
      1. Давид и неговия грях – физическа немощ („няма здраве в тялото ми“ – Пс.38)
      2. Мариам, сестрата на Мойсей и нейните критики срещу Мойсей – проказа (Числа 12).
      3. Анания и Сапфира (НЗ) – заради това, че скриха от стойността на нивата, не дадоха дължимото от парите си на Бога, бяха наказани дори със смърт (Деян.5).
    • Тази истина е потвърдена и в служението на Исус.
      1. Не сте ли се замислили защо понякога Исус първо прощава греховете, а после изцелява (напр. Мат.9:2)?
      2. Случая в къпалнята Витезда (Ин.5:14) – също очевиден намек на това, че болния е бил болен поради грях в живота си.

Не съгрешавай вече“ – елементарните познания на граматиката и синтаксиса ни показват, че тук става дума за прекратяване на действие, което се намира в процес на осъществяване. Тоест, формата на глагола с повелително наклонение в настояще време има смисъла „не продължавай да грешиш“. Тези думи явно предполагат, че паралитикът бил наказан за грях в живота си или грехове. Макар и не всяка болест да е следствие на грях, грехът очевидно може да ни доведе до заболяване, и даже сериозно такова. И пътят към изцелението върви през изповедта (Яков 5:16).

  • Служението на Исус обаче в същото време ни пояснява, че не всяка болест има нравствена причина.
    • Днес много се спекулира с темата грях. Има ревностни учители, които учат, че в основата на бедността и болестите задължително стои грях и неверие
      • Един истински случай: Дякон в църква отишъл да посети болна сестра. Поседял, послушал нейните оплаквания, кимнал с главата и рекъл със скръбен глас: „Колко ли трябва да грешиш, за да се разболееш така?“.
    • Явно учениците на Исус са мислели по същия начин, в същата логика. Когато видяха един слепороден човек, попитаха Исус: „Учителю, поради чии грях, негов ли или на родителите му, той се е родил сляп?”
    • Реакцията на Исус е забележителна: “Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела“.
    • Отговорът на Спасителя пояснява, че не всяка болест има нравствена причина. Би било твърде неразумно, ако кажем, че всички трудности се дължат на грях, и че само онези, които съгрешават страдат.
  • Болестите могат да бъдат вследствие на обладаване от бяс (нечист дух)
    • Ням човек – обладан от бяс (Мат.9:32-33). След като бесът е изгонен, забележете болестта изчезва!
    • Сгърбената жена – дух (Лука 13:11)
    • Момчето епилептик – зъл дух (Мат.17:15-18)
  • Служението на Исус показва, че Бог е способен да изцели всякаква болест
    • Глухота и свързаната с нея нарушение в речта (Марк 7:31:35)
    • Слепота (Мат.20:29-34)
    • Сакати или недъгави (Мат.15:30-31).

недъгави“ (на грцк. „κυλλός“) означава не просто хилав или болен, а човек, на когото може да му липсват части от тялото. Христос използва същата дума в Матей 18:8, описвайки човек, който няма ръце или крака. И когато Библията казва, че такива са оздравявали, знаете ли какво означава това? Означава, че те са получавали крака или ръце отново. За Бога няма нищо невъзможно!

    • Парализа (Марк 2:1-12).

Парализата е много коварна болест. Запазваш съзнанието си, но не можеш да се движиш, а често губиш изобщо чувствителност в парализираната част от тялото. С оглед на съвременните медицински открития, причините могат да бъдат инсулт, множествена склероза, или увреждане на гръбначния стълб. Обикновено такова състояние е неизлечимо, особено за тогавашното време. Но за Бога отново няма нищо невъзможно!

    • Проказа (Лука 17:12) – една от най-тежките болести в древността. Няма друга болест, която толкова силно да обезобразява човека като проказата – поразява буквално цялото тяло на човека – кожата, крайниците, очите, периферната нервна система и дори вътрешни органи.
    • Патологично кръвотечение (болната жена от 12 години, Марк 5)
    • Епилепсия и лунатизъм (Мат.4:24)
    • Треска (Матей 8:14-15, тъщата на Петър)
    • Бесноватост или обладаване от демони – духовна болест при която възниква пълен демоничен контрол и обсебване. Понякога е съпроводено с физическа болест, понякога обаче е изцяло душевна, като разстройство на съзнанието, лудост, свръхсила, като този в Гадаринската земя (Мат.8:28, Марк 5, Мат.15:28)

Колкото и да е „щедър“ целия този списък, той не е пълен. Затова Евангелието често казва просто „разни болести“. Всичко това обаче потвърждава, че за Бога няма нищо невъзможно, Той може да даде изцеление дори на най безнадеждно болните.

  • Начините по които Исус изцеляваше (важно е за оформяне на правилни изводи относно божественото изцеление по принцип)
    • Изцеление чрез лична молба (Мат.8 – прокажения, който дойде при Исус, поклони се и се помоли за изцеление)
    • Изцеление по молба на посредници (приятелите или роднините на паралитика, майката за страдащото от бяс момиче, юдейските старейшини за слугата на стотника и др. (Марк 2, Матей 15, Лука 7)
      • молете се един за друг, за да оздравеете“ (Яков 5)
      • Бог приема и насърчава ходатайството!
    • Изцеление без никаква молба, а изцяло по Божия суверенна воля (човекът с изсъхналата ръка просто си беше в синагогата, никой не молеше Исус за изцеление, напротив, четем, наблюдаваха Го отстрани, дали ще Го изцели – Лука 6:6-8)
      • вашият Отец знае от какво се нуждаете, преди вие да Му поискате…“ (Мат.6:8)
    • Внезапно изцеление, на мига (почти във всички споменати случаи на изцеление четем „начаса“, „веднага“).
    • Изцеление като процес – това е важно да се знае особено от нетърпеливите вярващи.
      • 10-те прокажени – „и като отиваха се очистиха“ (Лука 17).
      • Слепеца от Витсаида – поетапно, постепенно изцеление (Марк 8:22-25).

Ние не знаем защо Исус така направи, но това е важен детайл, който Писанието ни е оставило относно божественото изцеление. А именно, че то понякога може да бъде процес, поетапно изцеление. Нека да го имаме това предвид и в нашите очаквания за Божието изцеление. Бог има пълната свобода по отношение на начините и методите на изцелението, и не бива да фиксираме нещо, което Самия Той не е фиксирал като правило.

    • Директно изцеление чрез дума или докосване (преобладава в случаите на изцеления записани в Евангелията). Христос просто казва дума и изцелението се случва, дори дистанционно, както при слугата на стотника. В други, Христос изцелява с докосване – прокажения (Лука 5) и други болни (4гл).
    • Изцеление чрез външни или помощни средства.

Много християни днес си представят божественото изцеление само и единствено като непосредствена намеса на Бога, и гледат на изцелението чрез външни средства, като нещо по-малко божествено. Има и такива, които направо отказват такова изцеление, защото чакат, Бог директно да премахне заболяването им. Библията обаче ни казва, че Бог използва различни начини за изцеление.

      • Още в Стария Завет – изцелението на Езекия от Бога – посредством наниз смокини, който бе положен като компрес на цирея (Ис.38:21). Дали това изцеление бе по-малко божествено, защото не стана чрез директна дума, а странично средство?
      • В служението на Исус виждаме изцеление с дума и докосване, но също и чрез външни средства:
        • Плюнка (Марк 8).
        • Кал от земята ( Йоан 9).

Когато се молим на Бога за изцеление, нека не Го ограничаваме в средствата, които Той може да използва за нашето изцеление. Нито да характеризираме едни като божествени, а други не, защото във всеки случай, когато някой търси и уповава на Бога за изцеление и това се случва (дори да е с помощта на медицината), то този резултат е божествен, божествен е поради милостта на Бога и поради самия резултат, че сме оздравели. И на Него принадлежи славата за всичко!

  • Някои важни условия за изцелението.
    1. Вяра (лична – Марк 5:34 „твоята вяра те изцели“; на посредниците – Матей 9:2 „като видя вярата им“)
      • Същото се подчертава и в Яков 5 глава.
    2. Божията воля и замисъл.

Нашия удивителен Бог има нещо повече от сила да изцелява, и това е Неговият замисъл относно цялото мироздание и човечество. Писанието ни учи, че Бог не винаги извършва онова, което може да върши! Това важи и за изцелението. Когато някой не се изцелява проблемът не е в недостига на Божия сила за това, или в недостига на вяра от наша страна, а в Неговия план за нас (Peter Masters, The Healing Epidemic).

      • Исус възкреси Лазар и дори съвсем чужд мъртвец от Галилея, а собствения си баща (Йосиф) остави мъртъв да лежи в гроба.
      • Какво ще кажете за Йоан Кръстител. Исус залепи ухото на един слуга, а нима не можеше да върне главата на Йоан Кръстител, или да го възкреси? Дори Ирод допусна възкръсването на Йоан от мъртвите, но в замисъла на Исус това го нямаше.
      • Очевидно е, че Бог никога е нямал намерение да изцелява по чудесен начин всички вярващи, които се нуждаят от такава помощ! Затова може би е добре да се вслушаме в примера на прокажения и неговата молитва – „Гоподи, ако искаш, можеш да ме очистиш“ (Мат.8:2-3).

С Христос наистина настъпи една нова епоха на земята – Божието Царство слезе между нас. Хората отново могат да бъдат помирени с Бога, да живеят под Неговото управление и защита, да изпитват властта на Бога в прошка на грехове, победа над греха и в изцеление на болести. Нещо повече, за Христос се казва в Евреи 13, че е „същият вчера, днес и до века“. Това означава, че и днес, ние можем да Го търсим и разчитаме на Него в своите здравословни проблеми.

Нека обаче Му имаме пълно доверие – в начините, които Той ще използва, във времето, което Той ще определи – бързо или постепенно, също и в това, дали е волята Му да ни изцели изобщо. Той вижда по-голямата картината, която ние често не виждаме. Нека просто Му се доверим!

Read Full Post »