Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Божията воля’

    „ И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия;и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи. И така, като отминаха Мизия, слязоха в Троада. А през нощта на Павел се яви видение: един македонец стоеше и му се молеше: Ела в Македония и ни помогни. И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.”  Деяния на Ап. 16:6-10

 

 Рано или късно в живота на всеки християнин, който търси Божията воля възникват редица въпроси относно Божието ръководство и неговата роля в живота ни, било за нашето дългосрочно планиране или за сегашен, краткосрочен избор.

Въпросите, които често си задаваме в тази връзка са: Как да планирам своя живот и служение? Как да разбера, какво Бог планира за мен, за да изпълня Неговата воля? Струва ли си да планирам занапред или по-добре да чакам, какво Бог ще ми покаже да правя? В какво се състои МОЯТА, а в какво БОЖИЯТА роля при вземане на решение?

Смятам, че днешния пасаж може да ни даде важна информация по тези въпроси, а може би и принципи що се касае Божието ръководство в живота ни и нашето планиране. Случилото се с Павел и другите апостоли по време на така наречената Егейска мисия е изящен пример за Божието ръководство.

Малко обаче предистория.

Павел се разделя с Варнава в Антиохия и взема със себе си Сила за да посетят църквите в Галатия, създадени чрез благовестието им по време на първото мисионерско пътуване. Целта им този път обаче е да осъществят така наречен „пастирски” надзор – да проверят духовното състояние, да насърчат и утвърдят тамошните църкви, а може би и да се убедят, че галатяните правилно са разбрали написаното послание.

По пътя за Галатия, Павел посещава Дервия и Листра, основаните преди няколко години там църкви. Лука добавя, че в Листра Павел отново се среща с Тимотей, който вече е укрепнал около 20 годишен младеж – ученик с одобрен от братята характер, пояснява Лука, който апостолът пожелава да вземе също със себе си на път към Галатийските църкви.

И така тримата – Павел, Сила и Тимотей се отправят към Галатийската и Фригийската земя, и четем в 4-5 стих…. И тогава когато целта да посетят църквите бе достигната, Павел и неговите спътници решават да тръгнат към Азия, към недостигнатите още с благовестие народи.

Именно тук е добре да подчертаем ролята и начина на планирането в живота и служението.

Примера на Павел и апостолите показват, че планирането е важно, и в планирането няма нищо лошо, напротив от нас се очаква да планираме. Подобно на Павел и апостолите обаче, планирането трябва да се осъществява съобразно изявената вече Божия воля. Нашите планове не бива да влизат в конфликт с онова, което Бог ни е разкрил вече в Библията.

За Павел Божията воля бе открита по пътя за Дамаск, когато Бог ясно му разкри какво очаква от него – да бъде апостол сред езичниците, да достига с благовестието народите, които се намираха под властта на различни гръцки, римски и други местни култове и суеверия. В посланието към Римляни, когато Павел говори за своята мисия, казва, че неговото призвание включва достигането на всички народи (1:5). Така, че съвсем естествено, въз основа на вече изявената Божията воля за него, той планира и решава да достигне и народите на Азия.

Днес, когато говорим даже за нашите ежедневни житейски планирания, трябва също винаги да имаме предвид изявената вече Божията воля. Ако нашите решения и планове се разминават с онова, което Бог ни е разкрил в Библията, те са неправилни, погрешни и в тях няма да имаме благословения. Ние трябва да планираме съобразно Божията воля, а не въпреки нея.

Има обаче още нещо, и това е намесата на Бога в нашите планове, даже тогава когато те са правилни и изрядни с Библията.

Планирането на Павел бе съобразно волята и призванието от Бога да достигне всички народи, и въпреки това, Бог се намеси да промени неговите планове – 6б. Оказва се, че планът е добър, правилен, но времето за неговото осъществяване не е дошло. Контекста на мисията на Павел показва, че така или иначе Павел стигна до Азия и градовете там, но по-късно от това, което първоначално е било замислено.

Ние трябва да бъдем също винаги готови и отворени за това Бог да се намесва и променя нашите планове, така, както на Него Му е угодно. Отгоре Той знае много по-добре, и вижда много по-добре от нас, кога е времето за това или онова. Ако е много рано, както в случая с проповедта на Павел в Азия, Бог променя посоката, движението, мястото и т.н, за да ни ръководи към нещо благовременно.

Тук възниква въпросът как Бог се намесва, по какво да познаем, че Бог се намесва, за да промени нашите планове и ни ръководи.

В случая с апостолите, Лука пише, че „им бе забранено от Святия Дух”. Най-вероятно това означава, че Павел и апостолите са получили непосредствено откровение от Бога, но може да означава и вътрешно подбуждение от Святия Дух в сърцето. Каквото е да е било обаче, Павел и апостолите се връщат обратно, убедени, че Бог пряко им открива волята Си за мисията в Азия.

По-късно, когато те стигат до Мизия, и опитаха да отидат във Витиния, отново Бог не им позволява, този път Лука пише „Исусовият Дух не им позволи”. Дали този път Божието ръководство се различавало от предишното не можем със сигурност да кажем, но по всичко личи, че Бог има други планове за тях и свръхестествено ги ръководи, засега само чрез забрани.

Представете си само за миг мислите на апостолите тогава и лутането в различни предположения накъде Бог ги насочва да служат. Помислеха за Азия, но им бе забранено. Помислеха за Витиния, но и там не бяха допуснати. Върнаха се безпрепятствено в Троада, ами сега накъде. Бог обаче, когато затваря една врата, отваря винаги друга.

Не след дълго, още през нощта, Бог изпраща на Павел видение – 9б. Полученото от Павел видение обясняваше всичко, което им се случи досега. Това е вратата, която Бог им отваря и тя се казва Европа. Бог недвусмислено им открива, че благовестието трябва да стигне и до Европа, и апостолите се отправят за първи път към Македония, западната част на империята. По-късно, Павел пишейки посланието си до Коринтяните, споделя, че случилото в Троада, всъщност бе отваряне на врата за Господнето дело в Македония.

Скъпи мои, примера с апостолите е един преобраз на начините на Божието водителство като цяло в живота на християнина. За да ни ръководи към нови решения, възможности, посоки, Бог също използва разнообразни начини. Те могат да са духовни – подбуждение, откровение – било лично или чрез Библията, съновидение.

Могат да бъдат обаче и естествени. За да ни укаже волята Си, подобно на овчар, който с камъчета събира овцете, Бог може да издигне естествени препятствия, да създаде определени обстоятелства, обикновено подредени така, че е трудно да не забележиш в тях Божията воля. В Откровение 3 глава, Бог се представя като отварящ и затварящ врати. Нека знаем, че Бог отваря и затваря определени обстоятелствени врати, нека се вглеждаме в обстоятелствата, вслушваме се в тях, защото Бог може да ни отговаря чрез тях и ръководи.

От примера с Павел и апостолите научаваме още нещо за Божието водителство и това е, че то има две страни, а именно, забрана и ограничение, от една страна, и позволение от друга. Духът им забранява да вървят към Азия, но им позволява в Европа.

В нашия живот можем да срещнем също и негативната и положителната страни на Божието водителство, на което в равна степен трябва да се доверяваме и се радваме, както на ограниченията, така и на позволението, като равно изходящи от Него.

Важен принцип обаче в рапознаването на Божието ръководство ни предлага отново примерът с апостолите. В 10 стих четем „дойдохме до заключение”. Тоест всичко, което им се беше случило, апостолите мислено и молитвено съединиха, свързаха, претеглиха – и забраната от Духа и видението с македонеца, и Божията воля да проповядват на езичниците, и така те стигнаха до ясното убеждение за Божия призив и ръководство да тръгнат за Европа.

В това виждаме принципен пример и за нас. Когато се опитваме да разберем Божието ръководство, да обръщаме внимание на всеки детайл, да претегляме нещата молитвено и с Библията, да изпитваме всичко, за да сме сигурни, че това наистина е Божие дело и воля.

Да вземем, например, вътрешните подбуждания и отношението към обстоятелствата в живота. Понеже най-много бъркаме при тях, затова ги давам за пример.

Например, някои казват: „Аз така го усещам, така ми се открива”. Няма нищо лошо в това, Бог, както вече казах, често използва близостта си с човека, за да му говори лично вътре в него, в нашия дух и съвест. Но има опасност и плътта да ни говори, а не само Бог.

За да бъдем сигурни, че онова, което ни се открива, и към което сме подбудени е от Бога, имаме нужда подобно на апостолите да изследваме, да сравняваме с Библията, да се молим Бог още по-добре да ни изясни това, за да стигнем до правилното заключение.

Също и с обстоятелствата. Нека се вглеждаме в тях, вслушваме се към всяка ситуация, защото Бог може да ни говори чрез тях, но в същото време бъдем внимателни – да не би да са в противоречие с Божието Слово или с някои морални условия.

Много християни се подвеждат от различни благоприятни обстоятелства, подобно на водачите на александрийския кораб, когато Павел пътуваше за Рим (Деян.27) Които като подухна южният вятър, си мислеха, че са постигнали целта си, но после всички знаем какви щети им нанеси това решение.

Колко кризи е породил „южният вятър” в живота на много хора, в лицето на мамящи признаци на добро време за действие или решение? Много често си мислим, “А, щом и това се сбъдва, щом и някои условия са добри, щом и тази врата е отворена пред мен, значи всичко е наред, мога да продължа”. А всъщност сме се подлъгали сериозно.

Преди да видим нещо попътно в обстоятелствата, нека молитвено ги изпитваме, да разсъждаваме и съпоставяме обстоятелствата с морала, с Божията воля в Библията, със здравомислието. За да стигнем до правилното и сигурно заключение за Божието ръководство, подобно на апостолите.

Библията ни съветва: „изпитвайте, що е благоугодно на Бога” (Еф.5:10), „Всичко изпитвайте; дръжте доброто” (1Сол.5:21).

Следващия принцип в успешното Божие ръководство е нашата готовност да слушаме Бога, да се подчиним на Неговото ръководство!

Впечатляващо е послушанието на Павел и неговите спътници. Те не спорят с Бога, нито роптаят, а смирено приемат новия призив от Бога за проповед в Европа.

Същото трябва да бъде и нашето отношение към Божието ръководство, ако искаме се осъществят Божията воля и намерение в живота ни. Именно в това е нашата роля в решението. Божията роля е да ни открие, да ни поведе, а нашата да Го последваме.

И последно, резултатът на Божието ръководство е винаги добра печалба.

Когато апостолите послушаха Бога и се връчиха на Неговата воля да променят посоката на пътуването си на Запад, резултатът бе колосален – огромен брой повярвали във Филипи, Солун, Берия, Атина, Коринт и създаване на църкви, които станаха по-късно стратегически християнски центрове за разпространение на благата вест. Много домове бяха отворени за Христос и готови да станат домашни църкви – дома на Лидия, на Ясон, на Тит Юст и т.н.

В новата мисия на Павел имаше огромен улов на души за Божието Царство. Всичко това показва, че когато Бог ръководи, печалбата е наистина е голяма. Той видя, че жетвата е побеляла в тези места и прати жътварите да я съберат.

Скъпи мои, Божието ръководство е дар не само за апостолите, а за всеки християнин. Той желае и може да те довежда до печеливши решения, до успешни избори, до нови победи и постижения, както в духовния, така и физическия живот.

Чуй какво казва Той в Пс.32 „Аз ще те вразумя и ще те науча на пътя, по който трябва да ходиш, ще те съветвам, като върху тебе ще бъде окото Ми”. Дали обаче ти ще Го пожелаеш е друг въпрос. Обещанието обаче е голямо! В Ис.30:18 се казва още „Блажени са всички, които Го чакат”. Ако се молиш и търсиш Божието водителство и направление, ще бъдеш блажен.

Но ако Му противостоиш и не приемаш Неговия съвет и ръководство в Пр.1 се казва „ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици”.

Клайв Луис има едно великолепно изказване: „Има два вида хора. Едните казват на Бога: „Да бъде Твоята воля“. А на другите Бог казва: „Е, щом така желаеш, да бъде според волята ти.“

От коя група си ти, скъпи приятелю?

Advertisements

Read Full Post »

 „И, ето, един прокажен дойде при Него, кланяше Му се и каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш”. Матей 8:2

Историята с изцелението на прокажения освен чисто повествователната си ценност, съдържа в себе си и доктринална ценност. Както впрочем и с много други библейски истории.

Случаят с прокажения разкрива, от една страна, божествената природа на Христос – имащ власт над болестите, от друга страна, обаче, е показателна за нашето човешко обръщение и отношение към Всеможещия.

И точно върху това бих желал да се спря днес в своите размишления, върху думите на обречения прокажен, казани към Христос: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш”.

Смятам, че няма да прозвучи преувеличено, ако кажа, че основната причина за разочарованието между християните по отношение към Бога е това, че ни е толкова трудно да произнесем думите на прокажения „Господи, ако искаш….”

Ние с лекота усвояваме втората половина от изречението „можеш да ме очистиш”, но ни трябват понякога години да приемем и усвоим истината, която е изразена в първата половина от изречението „Господи, ако искаш…”

Ние много по-лесно се доверяваме на Божията сила, ние приемаме, че Бог може всичко, за Него няма нищо невъзможно и т.н., но като опрат нещата до това, дали Бог иска винаги онова, което може, като опрат нещата до Божията воля, ние се сърдим, роптаем, обвиняваме Бога в несправедливост, безмилостност и т.н. И така се стига до огорчение. Огорчение, обаче на което причината сме ние, а не Бог.

Ние постъпваме като невръстни деца, които знаят, че родителите им могат това или онова, но им е трудно да приемат тяхното мнение, тяхната воля. Децата трудно разбират, че дори и да могат, родителите не винаги искат да направят онова, което могат. И точно, поради това неразбиране те бързо се огорчават, сърдят се и дори плачат.

Например, с моя син редовно изпадаме в такива ситуации. Аз му казвам „не искам”, „не е хубаво това или онова”, а той ми отвръща ядосано „искаш, искаш”… Това е детската логика – „щом искам аз, и ти трябва да искаш”… Егоцентрична логика…

И точно този синдром на незрелостта, на детското в нас се забелязва у много вярващи, които подхождат към Бога, към Своя Небесен Отец демонстративно „искам”. Не „ако искаш, Господи”, а „аз искам, Господи”. И не дай си Боже, ако не се случи онова, което искаме – истерии, паника, разочарование… Ето това е участта на духовните младенци…

Затова Божието Слово ни призовава в Ефесяни 5:17 …не бъдете неразумни, но проумявайте, що е Господнята воля.

Бог иска да пораснем, да надрастем  детския егоизъм и да се оставим в Неговата съвършена воля за нас. Да проумеем, че Неговата воля е съвършена, тя е подчинена на Неговото знание и на Неговата любов. И това е не само засега, но и занапред. Това придава особено съвършенство на желанията Му….

Римляни 12:2 И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.

В този стих Божието Слово ни подканва да не се съобразяваме с този свят, където девизът е „искам”, където всеки е длъжен на някого….Но обратно, да обновим ума си в Христос, да придобием Неговия ум, чийто характеристика е изразена многократно в Евангелията, но най-вече в Гетсимания „не Моята воля, а Твоята да бъде”.

И когато това се случи в живота ни, когато претърпим подобно обновяване на ума и нагласата към Бога, тогава, казва ап. Павел ще „познаете от опит що е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено”.

И така, нека оставим детинското в нас, нека пораснем и проумеем, че има нещо по-важно от това, че Бог може и това е Неговата воля. А в крайна сметка това е и същността на християнския живот – да живеем съобразно Божията воля, волята на Този, Който ни е сътворил.

В 1Петрово 4:2, Божието Слово ни призовава да живеем „през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по Божията воля”.

Също и в Колосяни 1:9 четем: „ Затуй и ние, от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да искаме от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и проумяване”.

А когато това се случи, сърцето ни ще пребъдва в спокойствие и радост при всякакви обстоятелства. Дори в моменти, когато нашата воля е една, а Божията друга.

Щастието и мира в християнския живот идват не с познаването на Божията сила, а с познаването на Неговата воля, Неговата съвършена добронамереност и промисъл.

Нека молим Бога да се изпълваме все повече и повече с познаване, разбиране на Неговата воля!

„Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш” или с други думи: „Зная, че можеш, вярвам, че можеш, но също така се доверявам на Твоята воля, на Твоя избор”.

 1Йоан 5:14 И дръзновението, което имаме пред Него, е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша”.

В това е благословението и мира на живота ни в Бога – да живеем и просим по Негова воля!

Read Full Post »