Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Бог’

     «Главното е мъдростта; затова придобивай мъдрост…» Притчи 4:7а

     Търсенето на мъдрост е свойствено на всички култури по света, от древността до днес. Има огромно изобилие от сборници с писмени произведения посветени на тези търсения. Дошли са още от древен Египет, от Месопотамия и най-вече древна Гърция, известна с легендата си за 7-те мъдреци.

Всички сме чували и за прословутата китайска мъдрост и източна философия. Ицзин, Конфуций, Лао-дзъ, Далай Лама и много други, днес са едни от най-популярните книги и източни учители-философи. Каква полза или опасност ни очаква в дебрите на източната философия е тема за друг разговор.

Иска ми се обаче да покажа с всичко това, че търсенето на мъдрост и любовта към мъдростта е свойствена черта на всички народи и култури по света, особено българите, начело със столицата София J

Всички ние съзнаваме, че имаме нужда от мъдрост, че в мъдростта е ключът на благополучния живот. Вземете даже същите народни поговорки – мисли и съвети, придобити и натрупани в житейския опит на предците ни, които ние всички наричаме народна мъдрост, и смятаме за спомагащи на добър и успешен живот. Тоест от мъдростта се очаква да води към добро и успех, към здравомислие и благополучие, и затова тя е желана, търсена и възхваляна.

Какво казва обаче Библията за мъдростта? Що е мъдрост според Бог и Неговото Слово? Има ли разлики, многостранна или праволинейна е мъдростта? И как да придобием мъдрост? – това са въпросите, които днес искам да повдигнем заедно с вас и на които с помощта на Божието Слово да посочим съответните отговори…

И така първо, какво казва Библията за мъдростта? Забележете, тук не става дума дали казва нещо, а какво казва. Защото всеизвестна аксиома е, че мъдростта в Библията е една от най-важните и големи теми. В Библията се говори за мъдрост даже повече, отколкото за вяра! Така, че въпросът не е в това дали говори, а какво говори Библията за мъдростта.

Разсъждавайки в тази насока, откриваме най-важното библейско съобщение за мъдростта и това, че истинската, съвършената и безупречната мъдрост, способна да дари човека със знание и умение за благословен живот идва от Бога.

Той е източник на мъдростта, казва Библията в  Йов 12:13 „… у Бога, пише Йов, е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум”. Соломон, който стана мъдър, именно, чрез Бога казва в Пр.2:6 „…Господ дава мъдрост, от устата му излизат знание и разум”.

В Новия Завет, когато Яков поставя въпроса относно недостига на мъдрост у някой, казва в 1:5: „нека иска от Бога, Който дава…” и то „щедро”. В друго новозаветно място, малко по-рано, в Лука 21 глава, когато Христос говори с учениците, че ще дойде време когато ще бъдат разпитвани от царе и управници, забележете какво им обещава Той в 15 стих „Аз ще ви дам уста и мъдрост, на която всичките ваши противници ще бъдат безсилни да противостоят или противоречат

Тук отново много ясно проличава, кой е източника и от кого идва мъдростта – от Бога, Който в 3 Лица – Отец, Син, и Святия Дух. И за 3-те ипостаси на Божествената Троица се говори в Библията, като начало и източник на мъдростта. Напук на някой йеховистки бръщолевици, в Новия Завет ясно се говори, че мъдростта също е дар на Святия Дух, сиреч, Той е Личност, Която притежава мъдрост и дарява с нея вярващите. В 1Кор.12:8 четем „на един се дава чрез Духа слово на мъдрост”.

И така, извора на съвършената мъдрост е Триединия Бог. И това е последователното, разумното и логичното обяснение на корените на мъдростта. Те не са в човека. И няма как да бъдат, след като ние сме творение, а Той е Творецът, от Когото идва и произлиза всичко. Не Конфуций или Далай Лама държат ключовете на мъдростта, а Живия, Всезнаещия и Мъдър Бог и Творец на всичко.

Оттук произлиза следващата важна истина за мъдростта. Понеже тя е у Бога и чрез Него идва до нас, то мъдростта е пряко зависима от нашето отношение към Него.

Когато говорим за мъдрост, която касае и земния живот и вечния, която касае и тялото и духа, превъзходната мъдрост, както се изразява Соломон, която идва от Бога, то тази мъдрост се ражда и расте, само и единствено в правилните взаимоотношения с Бога.

Най-ясното и категорично изявление в Библията по този въпрос намираме в началото на книга Притчи 1:7… същото четем и в 9:10. Отправната точка на мъдростта – е страхът от Господа – почитането и благоговейния трепет пред Бога, които водят към послушание на Него. Именно, това е началото и венецът на съвършената мъдрост.

По този начин Библията ни убеждава, че не можем да постигнем заобикалящия ни свят, да го разберем и да живеем пълноценен живот, ако сме далеч от Бога. И обратно, когато чрез вяра, любов и послушание на Него ние се приближаваме до Бога, тогава се научаваме на мъдрост и растем в нея.

страхът от Господа е начало на мъдростта” – казва Божието Слово . Без страх от Бога, ние не можем да имаме правилно мислене за Него и жизнените неща. В Псалм 111:10 се казва: „Начало на мъдростта е страхът от Господа; здрав разум имат всички, които изпълняват Неговите заповеди”.(СИ) Тоест здравия смисъл на всичко откриват онези, които се боят от Бога.

Мъдростта отново е поставена в зависимост от нашето отношение към Бога. Ако у Бога е мъдростта и разбирането за всичко, здравия смисъл и знание, за миналото, сегашното и бъдещето, тогава всичко това може да бъде достъпно само в близостта с Него, в отношения на вяра, любов и послушание. Както се казва в друг Псалм, 25:14, според Цариградския превод „Тайната Господня е с онези, които му се боят…”.

И обратно, там където страхът от Бога угасва, там се помрачава и мъдростта. В Римл.1 се казва много ясно, че когато някой познае Бога, но не Го прослави като Бог, не Го почете, а даже го размени с нещо лъжливо и суетно, то тогава биват предадени на развратен ум и безразсъдство.

Досега видяхме, кой е извора на мъдростта и как мъдростта има пряка връзка с отношението ни към Бога. Нека сега обаче видим в какво точно се изразява мъдростта – що е мъдрост в светлината на Библията?

Най-често използваната дума за мъдрост в Стария Завет е еврейската „hokma”, която буквално означава „умение”.  Много хора бъркат понятията „мъдрост” и „интелигентност”. Макар и да е възможно да бъдат смесени и двете в един човек, те са разнородни понятия. Мъдростта, както виждаме предполага разсъдливост, умение, способност, тогава когато „интелигентността” – образованост и знания. Едното е свързано с практическия живот на човека, другото са теоретични знания.

В Новия Завет най-често използваната дума за мъдрост е „sofia”, която също буквално означава умение, изкуство да живееш. Не е чудно, че даже в древногръцките творби на Херодот и Платон, например, „sofia” е използвана в същия смисъл – разсъдителност, житейска мъдрост и ум.

Чисто лексикално, изхождайки от етимологията на думите в Стария и Новия Завет, мъдростта е умение, способност правилно да живееш. Да, мъдростта включва интелектуално разбиране, но не се ограничава с това. Мъдрия човек не само знае, но умее правилно да приложи тези знания, в правилния момент, по правилния начин. Някой е казал: „Знанието е това, когато знаете, че доматът е зеленчук; мъдростта е когато не слагате домата в плодова салата”.

Хората в Библията не търсят мъдрост заради самата нея, но винаги, за да я прилагат в живота и по този начин да го подобряват.

Когато четем книга Притчи, книгата на мъдростта, става очевидно, че мъдрите хора не се описват само в интелектуален план. Напротив, много малко се говори за тях като интелигенцията на обществото, и основно се подчертава живота им, който се отличава с – разбиране, праведност, търпение, усърдие, вярност, самоконтрол, скромност и т.н.  С една дума мъдреците били богобоязливи човеци, чиято мъдрост се е състояла не в статична, интелектуална почит към Бога, а в съзнателно развитие на ума и сърцето за постигане на благочестив живот. Тоест отново – мъдростта е повече практична, отколкото интелектуална.

Богословски, а именно това е и нашата основна цел, да видим мъдростта именно през очите на библейското богословие, – мъдростта е умение да следваме най-добрата и възвишена цел определена от Бога за нас, и да избираме най-сигурния подход и правилните средства за нейното постигане. Именно, това е същината на библейската мъдрост, да ни отведе до самата цел на сътворението ни, живот с Бога и според Неговата воля.

Или с други думи, истинската мъдрост е разбиране на Божията воля, разбиране на това, кое е добро и кое е зло, и умение да живеем и постъпваме съответно на това, което респективно означава – благоразумно и праведно. Тоест, моралната съставляваща е водеща в истинската мъдрост – да разпознаваш и правиш доброто.

Нека видим някой конкретни проявление на мъдростта, смятам, че това още по-добре ще ни разкрие същността на истинската мъдрост според Библията.

–                в следването на Божиите заповеди и наредби – Втор.4:5-6, Матей 7:24-25, тук се използва синонимната на „sofia” дума, която на  български е преведена като благоразумен или разумен.

–                в добро поведение и кротост – Яков 3:13

–                в отдалечаване от злото – Пр.14:16 „мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян”.

–                във вършенето на правосъдие – Пр.20:26 „мъдрия цар пресява нечестивите и докарва върху тях колелото на вършачката”.

–                в търсенето и приемането на съвет – Пр.13:10 „от гордостта произхожда само препиране, а мъдростта е с онези, които приемат съвети”.

–                в мисълта и подготовката за бъдещето – за земния и вечния живот – например, мравките в Пр.30, са наречени извънредно мъдри, заради тяхната далновидност, лятото се грижат за зимата (виж и мъдрите девици в притчата на Исус).

–                в търпението – Пр.19:11 „благоразумието на човека възпира гнева му…”, тук е използвана синонимната дума за мъдрост в Ст.Завет.

–                в смисленото и изцеряващо говорене – Пр.12:18 „намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като меч, а езикът на мъдрите докарва здраве”.

–                в желанието да се разпространява знанието и истината – Пр.15:7 „устните на мъдрите разпръскват знание, а сърцето на безумните не прави така”.

–                в различни други области на християнския живот – Яков 3:17

Всичко това разкрива обаче, онази мъдрост, която, както казва Яков в своето послание „слиза отгоре”, от Бога.

Има обаче и друг вид мъдрост, която е противоположна на предишната, защото вместо да води началото си в страх от Бога и към Бога, тя произлиза от земята, от греховното човешко сърце, горделива и надменна, и не признава авторитета на Бога. Яков казва за нея в 3:14-16.

Земна – защото със земни извори, идеи и цели…Животинска или душевна – защото не е плод на Духа, а на плътта, падналата човешка природа. Бесовска – защото в крайна сметка е производна на дявола, и води до действия и резултати, характерни за дявола, не за Бога.

Някой виждат в тази характеристика на Яков низходяща прогресия.

Павел също говори за земната мъдрост, в 1Коринтяни и я нарича мъдрост от този свят, която е „глупост е пред Бога” – 1Кор.3:19.

Тази характеристика е дадена, защото всички търсения на човешката мъдрост и действия изпускат най-важното – съществуването на Бога и спасението чрез  Христос. А в Псалм 14 се казва „каза безумецът в сърцето си „няма Бог”. Земната мъдрост не се опира върху Божият замисъл, а е самонадеяна, и се противи на него. В Римляни 1:21 се представя още по-добре истината за земната, човешка мъдрост и нейните корени.

Следващия въпрос е – как да придобием истинска мъдрост, как да станем мъдри в смисъла, който влага Божието Слово и който видяхме вече в нашите разсъждения?

–                Примирение с Бога – Еф.1:7-8 – първо прощение, после благодат, а след това „мъдрост и разбиране”.

–                Ходене с Бога в смирение, послушание и благоговение пред Него. Вече видяхме, именно, в страха от Бога е началото на мъдростта. Нека видим обаче още:

  • Пр.11:2 «дойде ли гордост, идва и срам, а мъдростта е със смирените».
  • В Пр.2:7 «Той запазва истинска мъдрост за праведните».
  • Еккл. 2:26 Той дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето Му; а на грешника дава грижи – да събира и трупа, за да го предаде отпосле ономува, който е добър пред лицето Божие..

–                Общение с мъдри човеци –  Пр. 13:20Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър. А другарят на безумните ще пострада зле”.

–                Поучение от Библията – колкото повече внимаваме в нея, размишляваме и изпълняваме онова, което четем, толкова по-мъдри ще ставаме.

  • Пс.119:97-99 „Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден се поучавам в него. Твоите заповеди ме правят по-мъдър от неприятелите ми…по-разумен съм от всичките си учители, защото се поучавам от Твоите свидетелства.”

–                И накрая, но не на последно място – винаги, когато усетим недостиг от мъдрост и необходимост от нея в конкретна ситуация – молете се – Яков 1:5: „нека проси от Бога”.

Какви са последствията за онези, които приемат Божията мъдрост и растат в нея, ползите от мъдростта?

–                Запазва живот – Еккл.7:12 мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

–                Щастие и благословение – Пр.3:13 „Блажен онзи човек, който е намерил мъдрост, и човек, който е придобил разум.”

–                Дългоденствие и успех – в същата притча 16 стих „дългоденствие е в десницата й, и в левицата й – богатство и слава”.

  • Пр. 21:20 „скъпоценно съкровище и масло се намират в жилището на мъдрия, а безумният човек ги поглъща”.

–                Защита и протекция – Пр.4:6 „не я изоставяй и тя ще те пази, обичай я – и ще те предпазва”. Една еврейска поговорка гласи: „Умния знае как да излезе от затруднено положение, когато мъдрия изобщо не попада в него”. .

–                Издигане и възвисяване – 4:8 „въздигай я и тя ще те въздигне; когато я прегърнеш, ще ти донесе слава”.

–                Сила и крепост – Еккл.7:19 „мъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града”.

–                Спасение от греха и кривите пътища на злото – Пр.2:10-17

Живеем във време на хаос и безредица в обществото, в различни области и въпроси. Става все по-трудно на хората да определят кое е добро и кое лошо, кое правилно и кое не правилно, дори кой път води до Бога, голямо объркване! Безредица има не само в морален аспект, но и в областта на вземане на решения.
„Главното е  мъдростта” – казва Соломон, и  днес определено има вакуум в тази посока. Както казваше навремето, английският философ Комингс: „Притежаваме огромни знания, на какво се случи с мъдростта?”

Живеем във време, когато този въпрос е още по-изострен. Светът е пълен с „всезнайковци”, а оскъден откъм елементарна мъдрост.

Чрез вярата в Христос и страниците на Библията Бог ни предлага Своята мъдрост, която определено както видяхме днес, се различава от класическата представа за мъдростта. За разлика от човешките философски разсъждения и умозаключения, библейската мъдрост ни помага да гледаме всичко в правилната им перспектива и да вземаме правилни решения съобразявайки се с Божията воля, и които касаят не само сегашния, но и бъдещия живот.

Ще се възползваш ли? – Притчи 4:7-9

Advertisements

Read Full Post »

„И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният”. Матей 23:9

 

Днес (3-та неделя от юни), в България както и в други десетки страни по света се отбелязва за поредна година международния ден на бащата.

В далечната 1910 година, на този ден, една дъщеря решава да основе ден на бащата в чест на своя собствен баща – ветеран от Гражданската война в САЩ – мъжествен, всеотдаен и любящ баща на 6 деца. Празникът веднага получава широка неофициална подкрепа от много хора, включително и политици. Официалното му признаване обаче идва през 1972 г, когато американския президент Ричард Никсън обявява този ден за национален празник на Бащата. След това празникът се възприема и от десетки други държави, а вече пет-шест години „Денят на бащата” се празнува и в България.

Идеята без съмнение е добра, и бих казал дори чрезвичайно необходима.

Живеем в свят, в който бащинството е поставено на карта. Крайния феминизъм, разводите, хомосексуализма и много други порочни тенденции в света подронват ролята и авторитета на бащинството. Правят така, че бащите да не се чуват, нито да се виждат. По принципа на Оскар Уайлд, ирландски писател и отчаян хомосексуалист.

В този смисъл подобни прояви, като днешния празник са полезни и нужни. Нужни са да ни напомнят за ролята на бащата в семейството, ролята на бащинството особено във възпитание на децата.

Библията в много места ни посочва, че бащинството е специална част в Божия план за семейството. То е толкова специално, че Самия Бог се отъждествява с него. И майчинството е важно, особено за първите години от живота на едно бебе. Но на бащинството, както Божието Слово, така и дори светската психология отдава по-голямо значение в изграждането и формирането на подрастващите вече деца. Навсякъде в Библията, където се говори за изграждане и формиране на децата, тази роля се отдава на бащата.

Ефесяни 6:4 И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господне.

Едва ли ще е пресилено, ако кажем, че въздействието на добрия баща е решаващо. Съществуват огромен брой изследвания, които сочат, че там, където има добре изразено бащинство рискът децата да пропушат, да пият алкохол, да вземат наркотици е много по-малък. А какво да кажем за ролята на бащата особено във формирането на мъжката същност и характер у момчетата? Това просто е наложително, жизненоважно е! Тези, които израстват без баща около себе си, се налага да градят мъжа в себе си от нищото.

Ще ми се, обаче, в деня на бащата да си поговорим най-вече за бащинството по вертикала, това на Бога. Бащинството на Бога е една дълбока и необятна тема. Трудно е да схванем необятното бащино сърце на Бога. Още по-трудно е да го обясним, да го облечем в думи. Но въпреки това, смятам, че Бог-Отец достатъчно се е открил, за да можем открием и намерим Баща си в Него. А когато това се случи животът тепърва започва!

Бог – Отец на нашия Господ Исус Христос.

Римляни 15:6 – Щото единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос”.

Бащинството на Бога, не е започнало на земята, а още в небесата, от вечността. Вечния Бог е Баща на нашия Господ Исус Христос, и като такъв е изобразен в цялата Библия, както и от Самия Спасител (например, в израза ”моя Отец”). Този пример може да ни каже толкова много за бащиното сърце на Бога, за едни близки изпълнени с любов взаимоотношения между Отец и Син. „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си” (Лука 23:46)

Бог – Отец на всички, като Създател!

Отдавна хората се вълнуват от това, всички хора ли трябва да се считат за Божии деца? Вероятно има и между нас такива, които все още търсят отговора. Отговорът е и да и не!

Да, защото в онзи общ смисъл, който влагаме, когато говорим за Бога като Творец, всички хора са Негово творение, и поради това са Божии деца. Фактът, че сме деца на Бога по творение, се подразбира и от думите на Павел към атиняните в ареопага в Деяния 17 гл. „защото в Него живеем, движим се и съществуваме…и така, сме Божий род…” Яков също определя Бога като Баща на всичко в смисъла на сътворяване „всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините”. Този факт, може би още по-ясно се подчертава в Малахия 2:10, където пророкът задава два риторични въпроса: „Нямаме ли всички ние един Отец? Не ни ли е създал един Бог?” . Да, Бог наистина ни е създал и всички хора са Негови чада по творение. Ап. Павел, в Ефесяни 3:14-15 стих, споделя една своя молитва, като казва в нея: „Затова прекланям коленете си пред Отца…, от Когото носи името си всеки род на небесата и земята…”

Да, Бог е Отец на всичко, което е сътворил, Отец като Създател, но поради грехопадението на Адам и Ева, и последствията, които дойдоха върху цялото човечеството като греха и смъртта, Бог не е Отец в тесния смисъл на думата, не е личен Баща на всички. Така например, в 1Йоан 3:10 четем, че има деца на Бога и деца на дявола! Исус каза на Павел, че неговата мисия ще бъде да обръща хората от тъмнината към светлината и от властта на сатана към Бога (Деяния 26:18).

Няма такова нещо като всемирно бащинство или братство на човека – всички са деца на Бога и никой няма да отиде в ада. В лицето на Адам и Ева човечеството се отдели от Бога. Трагедията е била толкова голяма, че Самия Бог описва това отделяне като смърт, духовно умиране. Грехът донесе осъждение, вражда, раздяла между детето (разбирай човека) и Отца. В този смисъл, отношенията на човека с Бога са не повече от това между Създател и творение. Падналия човек изгуби личната връзка с Бога, и вместо синове и дъщери, станахме врагове на Бога (Яков 4:4).

Бог – Отец на отделни хора, като Родител, Баща.

Но в същото време Бащиното сърце на Бога е търсело начин да ни осинови отново. И това се случи, преди близо 2000 години, когато дойде Христос ”да потърси и да спаси погиналото”. Тогава Бог от любов към нас прати Своя Единороден Син, и забележете „за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението”…

Осиновяването е чрез Исус Христос „никой не идва при Отца, освен чрез Мен” (Иоан.14:6) Бог„ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исус Христос, по благоволението на Своята воля” (Ефесяни 1:5) Възстановяването на Бащинството и Синовството става единствено чрез вяра в заместителната и оправдателната жертва на Христос, която води след себе си едно ново раждане, раждане отгоре, от Бога, раждане на Божие дете.

В Йоан 1:12-13 се казва: „А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име. Които се родиха не от кръв, нито от плътско пожелание, нито от мъжко пожелание, но от Бога”. В друг библейски текст четем: „а сега в Христос Исус вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христос…защото чрез Него и едните и другите, имаме свой достъп при Отца, в един Дух. Затова вие сте вече странници и пришълци, а сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство” (Ефесяни 2:13, 18-19)

Благодарение на Христовата жертва, и вярата в нея, ние получаваме нов статут – статут на дете, както и ново състояние – състояние на мир, покой и Бащинско благоволение.

Придобиваме способност да изричаме онези услаждащи сърцето ни думи: „Авва Отче”. Тази способност ни я дава Святия Дух, Духът на осиновението – Римляни 8:14-17. Какви прекрасни блага носи възстановеното Бащинство на Бога и нашето осиновяване?

Ефектът на Бащинството върху децата(разбирай християните)!?

Върху самите тях:

–          нова самоличност – синове и дъщери на Бога!

  • прошка – ние сме простени!
  • Ние сме примирени. Не само простени, но и примирени. Отстранена е враждата и от двете страни. Общението е възстановено! Това означава също и доброжелателност от страна на Бога – липса на подозрителност, недоверие и враждебност. (виж Притчата за блудния син).
  • Синове и дъщери – прилики с Отца. Ако кажете, че сте син или дъщеря на еди кой-си, то вероятно хората ще потърсят прилики у вас – следи от Божия характер!

–          Свободни – Божието дете вече не е роб, служещ на Бога по принуда, в страх. Библията казва в Римляни 8 глава: „не сте приели дух на робство…а дух на осиновение”…Това означава, че всичко, което тепърва вършим го правим като син и дъщеря на Бога, с радост, удоволствие, от любов към Отца. 1Ин. 4:18 В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха

–          Ставаме обект на специалната Бащина грижа, която Той проявява към децата Си.

1Петрово  5:7 и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас. Христос казва в Матей 6:26 „Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?”

Павел, отново в Римляни 8, отбелязва, че „сме Божии чада, и ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници на Христос”. Това означава, че имаме достъп до всички ресурси на Отца.

Вижте какво казва Павел на Филипяните, в 4:19: „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса”. Вярващия може да разчита на Бога за всяко нещо, като знае, че за Неговия Небесен Баща няма нищо невъзможно.

 Разбира се, в Своята грижа за нас, Небесния Баща проявява добрата с мъдрост. Ако за нас се казва „да бъдете мъдри относно доброто”, колко повече, това е характерно за Бога!

–          Обект на специална Бащина защита и сигурност – най-сигурното място е в ръцете на Баща си.

  • Сигурност тук – по повод защитата на Божиите чада, Христос казва в Йоан 10:29 „Отец Ми, Който Ми ги даде е по-голям от всички, и никой не може да ги грабне от ръката на Отца”. За Израел – Втор. 32:10 – “пазеше го като зеницата на окото Си”.  Това важи и за християните, новия Израел – „ако Бог е с нас, кой е против нас” (Римляни 8:31).
  • Сигурност там (вечността)– 2Коринтяни 5:1 „Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен”. „да не се смущава сърцето…в дома на Моя Отец има много обиталища…ще отида да ви приготвя място…така, че където съм Аз, да бъдете и вие” (Йоан14:1-3)

–          Обект и на специално обучение и възпитание. Бог е нашия Небесен Баща, а не небесния Дядо. Така, че нашето осиновяване включва обучение, ако се налага и чрез наказание – Евреи 12:5-11

Спрямо Бога, Бащата:

–          благодарност1Солунци  5:18 „За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса”.

–          Обич – „ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас” (1Иоан 4:19).  „обичам те тате” – любимите думи, които чувам редовно от сина си.

–          Уважение, почит„…син почита баща си, а слуга – господаря си. Ако Аз съм Баща, къде е почитта към Мене”? (Малахия 1:6).

–          зависимост, доверие  – липса на тревога и парализиращо безпокойство!

  • „не се безпокойте” – казва Христос. Павел повтаря същото на Филипяните (4:6-7) „Не се безпокойте за нищо; но за всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса”. Това са много силни и въздействащи думи!

–          Послушание – „послушанието е по-приемливо от жертвата” – казва Бог на Саул. Послушанието е белег на правилно отношение на децата към родители. Същото важи и за нас към Бога.

  • и който пази Неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в него” (1Иоан 3:24)
  • Божието дете върши волята на Отца „който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра…” – така казва Христос за своите роднини!

–          вярност и чистота

  • 1Иоан  5:18 Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава; но оня, който се е родил от Бога, пази себе си
  • Яков 1:27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца  е това: да се грижи човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.
  • 2Коринтяни  6:17 „Затова излезте от средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема; и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери“, казва всемогъщият Господ”.

Спрямо другите деца в Божието семейство – между нас, вярващите:

–          Ние сме братя и сестри – 1Иоан 3:1 Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада; а такива и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна.

–          имаме общ Баща – отношения на любов, грижа и т.н. „И нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела като не преставаме да се събираме заедно…(Евреи 10:24,25).

  • Ние сме тясно свързани с другите Божии деца. „...така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части един на друг” (1Коринтяни 12).
  • Някои конкретни характеристики дадени в Библията относно тези взаимоотношения вътре в църквата:
    • Ние трябва да се обичаме. Най-голямото ни задължение към другите Божии деца, така както и във взаимоотношенията ни с Бог е любовта (Римляни 13:8; 1Йоан 3:11, 23; 4:7,11,12; 2Йоан 1:5).
    • Ние трябва да се почитаме и да си служим (Римляни 12:10; Галатяни 5:13; 1Петрово 4:10).
    • Трябва да бъдем щедри и гостоприемни (Римляни 12:13; 1Петрово 4:5).
    • Трябва да правим всичко възможно да се изграждаме духовно, а не да се охулваме (Римляни 14:13).
    • Трябва да говорим истината (Ефесяни 4:25; Колосяни 3:9).
    • Трябва да си прощаваме (Ефесяни 4:32; Колосяни 3:13).
    • Трябва да се назидаваме един друг (Римляни 15:14).
    • Трябва да се молим един за друг (Яков 5:16).
    • Трябва да се утешаваме във време на нужда (1Тимотей 5:11).
    • Трябва да се насърчаваме в живот на святост (Евреи 3:13;10:24-25).

Извод:

Писателя и теолога Дж. И Паркър пише: „Ако искате да разберете колко добре един човек разбира християнството, вижте какво мисли по въпроса за това да бъде Божие дете и за Бог като свой Баща. Ако това не е мисълта, която стимулира и контролира неговото хваление и молитви и цялостния му живот, това означава, че той изобщо не разбира християнството правилно

Нуждата от Бащинството на Бога днес е огромна. Наложително е ново осмисляне, нов прочит на тези забравени в съвременността взаимоотношения… А когато това се случи, животът тепърва започва.

В Библията ясно се казва „защото Един е вашият Отец – Небесният”. Ако е така, значи без Него ние сме сираци! А такъв живот едва ли може да наречем удовлетворяващ.

Можеш ли да кажеш, приятелю, че Бог е Твоят Баща? Ако все още не си познал Бога като Свой Небесен Баща, побързай да Го откриеш. Небесният Отец те чака! Той копнее да те осинови…

Йоан 1:12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;

И последно, когато осъзнаем и преживеем бащинството на Бога лично, то ви уверявам, че ще последва едно реформиращо осмисляне и на нашето собствено бащинство, това в нашите физически семейства. Аз съм от тези, които са дълбоко убедени, че доброто и пълноценно бащинство по хоризонтала (в семейството) е възможно само тогава, когато се осмисли и преживее бащинството по вертикала – това на Бога.

Read Full Post »

 „Длъжни сме, братя, всякога да благодарим на Бога…” – 2Сол.1:3

Драги приятели, какво представлява за вас благодарността към Бога? Как възприемаме акта на благодарността по отношение към Бога, като желателен, като уместен или дължим? Възприемаме ли ние наистина благодарността, като длъжност пред Бога, като дълг пред Онзи, на Когото дължим всичко, което имаме и притежаваме?

От стиха, който прочетохме е видно, че за ап. Павел и първите християни благодарността е била разбирана като дълг пред Бога. Четем: „Длъжни сме, братя винаги да благодарим на Бога…”

И когато говори това, ап. Павел употребява същата гръцка дума, която употреби Христос в притчата Си за безмилостния слуга. Този слуга, на който е бил простен собствения му дълг, четем „като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш.”.

Да дължиш нещо на някого, означава сериозен ангажимент. Тук не говорим за желателно или уместно връщане, а на задължително. Искаш или не искаш, можеш или не можеш, ти го дължиш. Вижте какво се случва днес с онези, които дълги години са крили данъци, които не са давали дължимото на държавата? Дългът е сериозно нещо, и рано или късно той се изисква. Когато съвестно се отнасяме към онова, което дължим на някого, сън не ни хваща, храната ни се отщява и т.н.

Когато ап. Павел казва „длъжни сме братя винаги да благодарим на Бога”, той използва същото значение на дълг, за който говорихме преди малко, само че посочва в случая благодарността като дълг пред Бога.

Впрочем понятието дълг е тясно свързано с християнския живот.

В 1Ин. 2:6 Който казва, че пребъдва в Него, длъжен е да постъпва тъй, както Той е постъпвал.

1Ин3:16 Любовта познахме по това, че Той положи за нас душата Си: и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята.

Римл. 15:1 Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите

И още много други стихове свидетелстват за това, че в нашия християнски живот, имаме сериозни, задължения. И добрия християнин се старае да не остава длъжен на никой в нищо. И най-вече в това, да благодари Бога.

Скъпи мои, разбирате ли колко голяма отговорност пред Бога е нашата благодарност на Него? Тя е дълг, Който Му дължим. Благодарността не от онези неща, на които слагаме етикета уместно или желателно…Тя е дълг, тя е дължима! И горко на онзи, който си ляга и става, ходи и сяда, без да отдава дължимата си на Бога благодарност.

Защо благодарността е дълг? Защото дългът е ответно действие, дългът предполага отговор от наша страна на нещо, което сме получили или ни е било направено. Когато казваме, че дължим нещо на някого, това предполага вътрешно осъзната необходимост да отвърнем чрез слово или дело на оказаната от някой помощ или дар.

Когато говорим за дълг по отношение към Бога, имаме предвид отговор на Неговите милост и деяния в живота ни – било в духовно или физическо измерение. Когато разсъждаваме върху Божиите дела в живота ни, ние се натъкваме на тяхното голямо разнообразие. Ап. Павел, дори казва в Римл.11 гл., че буквално „всичко е от Него, (и) чрез Него…”

Нещо повече, Неговите благодеяния към нас не са резултат на наша заслуга пред Него, Той не ни дължи нищо, всичко, което получаваме от Бога е изцяло поради Неговата милост и благост. „Благ е Господ” – възклицава псалмистът.

Нещо повече, Неговата благост към нас е безкористна. Има хора, които също проявяват благост, но благостта им е продиктувана от користни подбуди. Бог проявявайки Своите благодеяния в живота ни нищо не „печели” от това. Обратно Неговата любов е жертвена, Той пожертва даже Единородния Си Син за грешните.

Скъпи мои, в този ред на мислите, нашата благодарност към Бога е повече от дължима. Ако на един доктор, който поради задължение ни преглежда, и за който преглед взема пари, ние се чувстваме длъжни да благодарим, то колко повече на Бога, Който „дава на всички щедро, без да укорява”. Колко повече на нашия Отец, Който е на небесата, и Който, казва Христос…”прави слънцето Си да изгрява и над злите и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните”?

И така, „длъжни сме, братя (и сестри), винаги да благодарим на Бога”…

Как?

С „плод на устните си”, с думи на хвала – Евр.13:15

Пс. 50:23 Който принася жертва на хвала, той Ме прославя

С „делата си” с дела на благодарност –– Римл.12:1, 1Кор.6:20 „защото сте били купени с цена; затова прославете Бога с телата си и душите си, които са Божии”.

Благодарността трябва да е основа на нашия обновен живот – 2Кор. 5:15 и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

Кол. 3:17 И каквото и да вършите, словом или делом, вършете всичко в името на Господа Исуса, благодарящи чрез Него на Бога Отца.

Read Full Post »