Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Библия’

     «Главното е мъдростта; затова придобивай мъдрост…» Притчи 4:7а

     Търсенето на мъдрост е свойствено на всички култури по света, от древността до днес. Има огромно изобилие от сборници с писмени произведения посветени на тези търсения. Дошли са още от древен Египет, от Месопотамия и най-вече древна Гърция, известна с легендата си за 7-те мъдреци.

Всички сме чували и за прословутата китайска мъдрост и източна философия. Ицзин, Конфуций, Лао-дзъ, Далай Лама и много други, днес са едни от най-популярните книги и източни учители-философи. Каква полза или опасност ни очаква в дебрите на източната философия е тема за друг разговор.

Иска ми се обаче да покажа с всичко това, че търсенето на мъдрост и любовта към мъдростта е свойствена черта на всички народи и култури по света, особено българите, начело със столицата София J

Всички ние съзнаваме, че имаме нужда от мъдрост, че в мъдростта е ключът на благополучния живот. Вземете даже същите народни поговорки – мисли и съвети, придобити и натрупани в житейския опит на предците ни, които ние всички наричаме народна мъдрост, и смятаме за спомагащи на добър и успешен живот. Тоест от мъдростта се очаква да води към добро и успех, към здравомислие и благополучие, и затова тя е желана, търсена и възхваляна.

Какво казва обаче Библията за мъдростта? Що е мъдрост според Бог и Неговото Слово? Има ли разлики, многостранна или праволинейна е мъдростта? И как да придобием мъдрост? – това са въпросите, които днес искам да повдигнем заедно с вас и на които с помощта на Божието Слово да посочим съответните отговори…

И така първо, какво казва Библията за мъдростта? Забележете, тук не става дума дали казва нещо, а какво казва. Защото всеизвестна аксиома е, че мъдростта в Библията е една от най-важните и големи теми. В Библията се говори за мъдрост даже повече, отколкото за вяра! Така, че въпросът не е в това дали говори, а какво говори Библията за мъдростта.

Разсъждавайки в тази насока, откриваме най-важното библейско съобщение за мъдростта и това, че истинската, съвършената и безупречната мъдрост, способна да дари човека със знание и умение за благословен живот идва от Бога.

Той е източник на мъдростта, казва Библията в  Йов 12:13 „… у Бога, пише Йов, е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум”. Соломон, който стана мъдър, именно, чрез Бога казва в Пр.2:6 „…Господ дава мъдрост, от устата му излизат знание и разум”.

В Новия Завет, когато Яков поставя въпроса относно недостига на мъдрост у някой, казва в 1:5: „нека иска от Бога, Който дава…” и то „щедро”. В друго новозаветно място, малко по-рано, в Лука 21 глава, когато Христос говори с учениците, че ще дойде време когато ще бъдат разпитвани от царе и управници, забележете какво им обещава Той в 15 стих „Аз ще ви дам уста и мъдрост, на която всичките ваши противници ще бъдат безсилни да противостоят или противоречат

Тук отново много ясно проличава, кой е източника и от кого идва мъдростта – от Бога, Който в 3 Лица – Отец, Син, и Святия Дух. И за 3-те ипостаси на Божествената Троица се говори в Библията, като начало и източник на мъдростта. Напук на някой йеховистки бръщолевици, в Новия Завет ясно се говори, че мъдростта също е дар на Святия Дух, сиреч, Той е Личност, Която притежава мъдрост и дарява с нея вярващите. В 1Кор.12:8 четем „на един се дава чрез Духа слово на мъдрост”.

И така, извора на съвършената мъдрост е Триединия Бог. И това е последователното, разумното и логичното обяснение на корените на мъдростта. Те не са в човека. И няма как да бъдат, след като ние сме творение, а Той е Творецът, от Когото идва и произлиза всичко. Не Конфуций или Далай Лама държат ключовете на мъдростта, а Живия, Всезнаещия и Мъдър Бог и Творец на всичко.

Оттук произлиза следващата важна истина за мъдростта. Понеже тя е у Бога и чрез Него идва до нас, то мъдростта е пряко зависима от нашето отношение към Него.

Когато говорим за мъдрост, която касае и земния живот и вечния, която касае и тялото и духа, превъзходната мъдрост, както се изразява Соломон, която идва от Бога, то тази мъдрост се ражда и расте, само и единствено в правилните взаимоотношения с Бога.

Най-ясното и категорично изявление в Библията по този въпрос намираме в началото на книга Притчи 1:7… същото четем и в 9:10. Отправната точка на мъдростта – е страхът от Господа – почитането и благоговейния трепет пред Бога, които водят към послушание на Него. Именно, това е началото и венецът на съвършената мъдрост.

По този начин Библията ни убеждава, че не можем да постигнем заобикалящия ни свят, да го разберем и да живеем пълноценен живот, ако сме далеч от Бога. И обратно, когато чрез вяра, любов и послушание на Него ние се приближаваме до Бога, тогава се научаваме на мъдрост и растем в нея.

страхът от Господа е начало на мъдростта” – казва Божието Слово . Без страх от Бога, ние не можем да имаме правилно мислене за Него и жизнените неща. В Псалм 111:10 се казва: „Начало на мъдростта е страхът от Господа; здрав разум имат всички, които изпълняват Неговите заповеди”.(СИ) Тоест здравия смисъл на всичко откриват онези, които се боят от Бога.

Мъдростта отново е поставена в зависимост от нашето отношение към Бога. Ако у Бога е мъдростта и разбирането за всичко, здравия смисъл и знание, за миналото, сегашното и бъдещето, тогава всичко това може да бъде достъпно само в близостта с Него, в отношения на вяра, любов и послушание. Както се казва в друг Псалм, 25:14, според Цариградския превод „Тайната Господня е с онези, които му се боят…”.

И обратно, там където страхът от Бога угасва, там се помрачава и мъдростта. В Римл.1 се казва много ясно, че когато някой познае Бога, но не Го прослави като Бог, не Го почете, а даже го размени с нещо лъжливо и суетно, то тогава биват предадени на развратен ум и безразсъдство.

Досега видяхме, кой е извора на мъдростта и как мъдростта има пряка връзка с отношението ни към Бога. Нека сега обаче видим в какво точно се изразява мъдростта – що е мъдрост в светлината на Библията?

Най-често използваната дума за мъдрост в Стария Завет е еврейската „hokma”, която буквално означава „умение”.  Много хора бъркат понятията „мъдрост” и „интелигентност”. Макар и да е възможно да бъдат смесени и двете в един човек, те са разнородни понятия. Мъдростта, както виждаме предполага разсъдливост, умение, способност, тогава когато „интелигентността” – образованост и знания. Едното е свързано с практическия живот на човека, другото са теоретични знания.

В Новия Завет най-често използваната дума за мъдрост е „sofia”, която също буквално означава умение, изкуство да живееш. Не е чудно, че даже в древногръцките творби на Херодот и Платон, например, „sofia” е използвана в същия смисъл – разсъдителност, житейска мъдрост и ум.

Чисто лексикално, изхождайки от етимологията на думите в Стария и Новия Завет, мъдростта е умение, способност правилно да живееш. Да, мъдростта включва интелектуално разбиране, но не се ограничава с това. Мъдрия човек не само знае, но умее правилно да приложи тези знания, в правилния момент, по правилния начин. Някой е казал: „Знанието е това, когато знаете, че доматът е зеленчук; мъдростта е когато не слагате домата в плодова салата”.

Хората в Библията не търсят мъдрост заради самата нея, но винаги, за да я прилагат в живота и по този начин да го подобряват.

Когато четем книга Притчи, книгата на мъдростта, става очевидно, че мъдрите хора не се описват само в интелектуален план. Напротив, много малко се говори за тях като интелигенцията на обществото, и основно се подчертава живота им, който се отличава с – разбиране, праведност, търпение, усърдие, вярност, самоконтрол, скромност и т.н.  С една дума мъдреците били богобоязливи човеци, чиято мъдрост се е състояла не в статична, интелектуална почит към Бога, а в съзнателно развитие на ума и сърцето за постигане на благочестив живот. Тоест отново – мъдростта е повече практична, отколкото интелектуална.

Богословски, а именно това е и нашата основна цел, да видим мъдростта именно през очите на библейското богословие, – мъдростта е умение да следваме най-добрата и възвишена цел определена от Бога за нас, и да избираме най-сигурния подход и правилните средства за нейното постигане. Именно, това е същината на библейската мъдрост, да ни отведе до самата цел на сътворението ни, живот с Бога и според Неговата воля.

Или с други думи, истинската мъдрост е разбиране на Божията воля, разбиране на това, кое е добро и кое е зло, и умение да живеем и постъпваме съответно на това, което респективно означава – благоразумно и праведно. Тоест, моралната съставляваща е водеща в истинската мъдрост – да разпознаваш и правиш доброто.

Нека видим някой конкретни проявление на мъдростта, смятам, че това още по-добре ще ни разкрие същността на истинската мъдрост според Библията.

–                в следването на Божиите заповеди и наредби – Втор.4:5-6, Матей 7:24-25, тук се използва синонимната на „sofia” дума, която на  български е преведена като благоразумен или разумен.

–                в добро поведение и кротост – Яков 3:13

–                в отдалечаване от злото – Пр.14:16 „мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян”.

–                във вършенето на правосъдие – Пр.20:26 „мъдрия цар пресява нечестивите и докарва върху тях колелото на вършачката”.

–                в търсенето и приемането на съвет – Пр.13:10 „от гордостта произхожда само препиране, а мъдростта е с онези, които приемат съвети”.

–                в мисълта и подготовката за бъдещето – за земния и вечния живот – например, мравките в Пр.30, са наречени извънредно мъдри, заради тяхната далновидност, лятото се грижат за зимата (виж и мъдрите девици в притчата на Исус).

–                в търпението – Пр.19:11 „благоразумието на човека възпира гнева му…”, тук е използвана синонимната дума за мъдрост в Ст.Завет.

–                в смисленото и изцеряващо говорене – Пр.12:18 „намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като меч, а езикът на мъдрите докарва здраве”.

–                в желанието да се разпространява знанието и истината – Пр.15:7 „устните на мъдрите разпръскват знание, а сърцето на безумните не прави така”.

–                в различни други области на християнския живот – Яков 3:17

Всичко това разкрива обаче, онази мъдрост, която, както казва Яков в своето послание „слиза отгоре”, от Бога.

Има обаче и друг вид мъдрост, която е противоположна на предишната, защото вместо да води началото си в страх от Бога и към Бога, тя произлиза от земята, от греховното човешко сърце, горделива и надменна, и не признава авторитета на Бога. Яков казва за нея в 3:14-16.

Земна – защото със земни извори, идеи и цели…Животинска или душевна – защото не е плод на Духа, а на плътта, падналата човешка природа. Бесовска – защото в крайна сметка е производна на дявола, и води до действия и резултати, характерни за дявола, не за Бога.

Някой виждат в тази характеристика на Яков низходяща прогресия.

Павел също говори за земната мъдрост, в 1Коринтяни и я нарича мъдрост от този свят, която е „глупост е пред Бога” – 1Кор.3:19.

Тази характеристика е дадена, защото всички търсения на човешката мъдрост и действия изпускат най-важното – съществуването на Бога и спасението чрез  Христос. А в Псалм 14 се казва „каза безумецът в сърцето си „няма Бог”. Земната мъдрост не се опира върху Божият замисъл, а е самонадеяна, и се противи на него. В Римляни 1:21 се представя още по-добре истината за земната, човешка мъдрост и нейните корени.

Следващия въпрос е – как да придобием истинска мъдрост, как да станем мъдри в смисъла, който влага Божието Слово и който видяхме вече в нашите разсъждения?

–                Примирение с Бога – Еф.1:7-8 – първо прощение, после благодат, а след това „мъдрост и разбиране”.

–                Ходене с Бога в смирение, послушание и благоговение пред Него. Вече видяхме, именно, в страха от Бога е началото на мъдростта. Нека видим обаче още:

  • Пр.11:2 «дойде ли гордост, идва и срам, а мъдростта е със смирените».
  • В Пр.2:7 «Той запазва истинска мъдрост за праведните».
  • Еккл. 2:26 Той дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето Му; а на грешника дава грижи – да събира и трупа, за да го предаде отпосле ономува, който е добър пред лицето Божие..

–                Общение с мъдри човеци –  Пр. 13:20Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър. А другарят на безумните ще пострада зле”.

–                Поучение от Библията – колкото повече внимаваме в нея, размишляваме и изпълняваме онова, което четем, толкова по-мъдри ще ставаме.

  • Пс.119:97-99 „Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден се поучавам в него. Твоите заповеди ме правят по-мъдър от неприятелите ми…по-разумен съм от всичките си учители, защото се поучавам от Твоите свидетелства.”

–                И накрая, но не на последно място – винаги, когато усетим недостиг от мъдрост и необходимост от нея в конкретна ситуация – молете се – Яков 1:5: „нека проси от Бога”.

Какви са последствията за онези, които приемат Божията мъдрост и растат в нея, ползите от мъдростта?

–                Запазва живот – Еккл.7:12 мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

–                Щастие и благословение – Пр.3:13 „Блажен онзи човек, който е намерил мъдрост, и човек, който е придобил разум.”

–                Дългоденствие и успех – в същата притча 16 стих „дългоденствие е в десницата й, и в левицата й – богатство и слава”.

  • Пр. 21:20 „скъпоценно съкровище и масло се намират в жилището на мъдрия, а безумният човек ги поглъща”.

–                Защита и протекция – Пр.4:6 „не я изоставяй и тя ще те пази, обичай я – и ще те предпазва”. Една еврейска поговорка гласи: „Умния знае как да излезе от затруднено положение, когато мъдрия изобщо не попада в него”. .

–                Издигане и възвисяване – 4:8 „въздигай я и тя ще те въздигне; когато я прегърнеш, ще ти донесе слава”.

–                Сила и крепост – Еккл.7:19 „мъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града”.

–                Спасение от греха и кривите пътища на злото – Пр.2:10-17

Живеем във време на хаос и безредица в обществото, в различни области и въпроси. Става все по-трудно на хората да определят кое е добро и кое лошо, кое правилно и кое не правилно, дори кой път води до Бога, голямо объркване! Безредица има не само в морален аспект, но и в областта на вземане на решения.
„Главното е  мъдростта” – казва Соломон, и  днес определено има вакуум в тази посока. Както казваше навремето, английският философ Комингс: „Притежаваме огромни знания, на какво се случи с мъдростта?”

Живеем във време, когато този въпрос е още по-изострен. Светът е пълен с „всезнайковци”, а оскъден откъм елементарна мъдрост.

Чрез вярата в Христос и страниците на Библията Бог ни предлага Своята мъдрост, която определено както видяхме днес, се различава от класическата представа за мъдростта. За разлика от човешките философски разсъждения и умозаключения, библейската мъдрост ни помага да гледаме всичко в правилната им перспектива и да вземаме правилни решения съобразявайки се с Божията воля, и които касаят не само сегашния, но и бъдещия живот.

Ще се възползваш ли? – Притчи 4:7-9

Advertisements

Read Full Post »

„И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, каза им притча: Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и беше стъпкано, и небесните птици го изкълваха. А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага. Друго пък падна сред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха. А друго падна на добра земя и като порасна, даде плод стократно А ето, значението на притчата. Семето е Божието слово. А посятото край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят. Падналото на канарата са тия, които когато чуят приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.  Падналото сред тръните са ония, които са слушали и като си отиват, задушават се от грижи, богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод. А посятото на добра земя са тези, които като чуят словото, държат го в честно и добро сърце, и дават плод с търпение…Затова внимавайте как слушате”. (Лука 8:4-15, 18б)

Античния гръцки историк и писател, Плутарх в своите съчинения пише: „Научи се да слушаш и ще извлечеш полза дори от онзи, който не умее да говори”.

Слушането е много важен духовно-физиологически процес в нашия живот. От това, кого слушаме, какво слушаме и как слушаме зависят много други процеси в жизнения ни път и дейност.

Но в същото време, се оказва, че умението да слушаме е едно от най-трудните и редки. Специалистите в областта на психологията твърдят, че близо 8 от 10 човека, не умеят да слушат. Ако това важи за злото, по отношение на покварното, слава Богу! Но ако неумението да слушаме важи за доброто, градивното, вечното, то съгласете се, това е много тъжна статистика.

В посочения пасаж, Христос отбелязва, че що се касае до Божието Слово, умеещите да слушат са още по-малко. От цялата нива, разделена на четири части, в която се сее доброто семе, единствено една част го приема, слуша и запазва, така че семето на Божието Слово да даде плод.

С това Христос ни казва, че не бива да се учудваме защо са малко истинските Негови ученици. Причината е ясна – малко са хората, които умеят да слушат истински и ефективно Неговото Вечно Слово. А без това слушане не може човек да има действителна и спасителна вяра. В Римляни 10:17 четем, че „Вярата е от слушането, а слушането – от Христовото Слово”. Докато не се научим да слушаме Бога, да приемем Неговото добро семе в сърцето си, в нас няма да има нито вяра, нито живот. Защото духовния и вечния живот идват отново от Божиите думи. Божието Слово е онова семе, което носи в себе си зародиша на духовния и вечен живот. Както семето на едно растение носи в себе си зародиша на неговия живот и развитие, така и Божието Слово носи в себе си зачатъка на Духа и на вечния живот. В тази връзка, Христос казва на учениците в Йоан 6:63 „думите, които Съм ви говорил, са дух и живот”.

Но семето само по себе си не може да направи нищо, ако не влезе в съприкосновение с подходяща почва. Потенциала на семето да покълне и роди плод не зависи само от него, а от почвата, от това как слушаме и приемаме доброто Божие семе.

И в този ред на мислите, Христос ни предупреждава: „внимавайте как слушате…” (18а)

Начинът, по който слушаме и приемаме Божието Слово е от изключително значение, значение за нашия живот тук на земята и там във вечността. „Затова, – казва Христос, внимавайте как слушате…” А малко по-рано, Лука пише, че Исус буквално извика: „Който има уши да слуша, нека слуша”.

И както винаги в Своите важни и дълбоки поучения, така и този път, Христос използва притча, за да ни обясни различните начини, по които хората слушат Словото Му и също така, да ни посочи онзи, който носи траен плод.

И така, семето е Божието Слово, сеячът е Христос, а почвата, в която се сее са човешките сърца.

Нека разгледаме различните видове почви, различните начини по които хората слушат и приемат Божието Слово и в смирение, искреност изпитаме себе си, коя почва сме ние?

Както казахме вече от отговора на този въпрос зависи дали Божието семе ще покълне в нас и ще даде плод, или ще се случи нещо друго с доброто семе.

И така, първата група слушатели са определени, като „посятото край пътя”. Или както още бих ги нарекъл аз – крайпътни християнски слушатели.

Преди да започнем обаче тяхното определение, искам да направя една важна бележка. И четирите групи хора можем да кажем, че се самоопределят като християни. Тук не става дума, както казва Мартин Лутер, за онези, които преследват Словото или онези, които не се прислушват до Него. И във всички тези почви виждаме хора, които слушат, които са разположени към Словото, но в различна степен.

И така, „посятото край пътя”, какво представляват тези хора? За тях се казва, че са слушали, но не така, че да повярват. Това са повърхностните, лекомислените слушатели на Божието Слово, които слушат, но не придават нужното значение на чутото, не се стараят да го разбират. Или както казваме ние, „от едното ухо влиза, от другото излиза”.

Това са хора, на които им се иска да бъдат християни, но не приемат Словото навътре в сърцето, а донякъде…”покрай пътя”, където то може лесно да бъде стъпкано и изкълвано. Христос казва: „тогава идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят”.

От тези думи, можем да заключим нещо важно за тези хора. Макар и близки до спасение, те остават вън от него. Макар и слушащи Словото, което дава живот, те остават вън от този живот, тъй като семето не успява изобщо да покълне. Понеже се намира „край пътя” то бива бързо ограбвано и потъпквано.

Равнодушието, плътските мисли, човешките учения, различни суеверия и обичаи са неща, които могат да ограбят и потъпчат бързо и лесно откритото семе покрай пътя. В случая, Христос ни разкрива, както влиянието на хората – да тъпчат не заровеното семе, така и влиянието на дявола – да отнема, да изкълвава.

Ето защо, Словото трябва да се слуша не разсеяно и равнодушно, но внимателно и да се пази в сърцето, в противен случай, то може да бъде бързо стъпкано и ограбено, от всеки, който мине. А без Словото, няма спасение. Никакви дела и свят живот, не могат да заместят влиянието на Словото в нас, само то, казва Павел „е Божия сила за спасение на всеки, който вярва…” (Римляни 1:16)

Втората група слушатели на Словото, са оприличени на „падналото на канарата”. Тук също, възможностите на Словото да поникне са нищожни, но все пак са повече, отколкото край пътя. Особено, като се има предвид обстоятелството, че тук под думата „канара” се има предвид не чиста скала, а тънък слой почва върху камък.

 В древна Палестина това било често срещано явление на нивите. Много почви са представлявали огромни пластове варовик, покрити с тънък слой земя. Поради малкото почва, земята бързо се стопляла и семето скоро пониквало. Но, уви, също толкова бързо и увяхвало. Липсата на достатъчно влага и хранителни вещества, се отразявало върху порасналото растение и то изсъхвало.

Това са чувствителните хора, хора на първите впечатления, които казва Христос – като чуят Словото, бързо го приемат (дори как го приемат!) – с радост, с възторжени чувства, с голям ентусиазъм. Но дълбочината, в което влиза Словото в тях не е достатъчна, за да се изгради корен и да устои на горещите изпитания.

Колко много са около нас такива слушатели, които бързо пламват, но и бързо угасват? Които тръгват след Христос, но при първата трудност Го изоставят!? Защото сърцата им са все още каменисти, съвсем малко разорани, съвсем малко е рохкавата почва в тях.

Това са „плитките християни”, с плитка почва за Словото у себе си. При тях семето се прибира много повърхностно, опазва се от тъпчене и ограбване, но умира от придошлите жеги. Тъй като тяхното разбиране и посвещение на Бога и Божиите неща са твърде повърхностни, недостатъчни да ги удържат в зноя на изпитанието. Христос описва тези слушатели, като хора, които „временно вярват”. Докато е свежо и влажно, докато всичко е наред, те са жарки и пламенни вярващи, но при първите знойни ветрове, те клюмват и изсъхват. Защото „нямат корен”.

От биологията знаем, че коренът на едно растение има ключово значение, точно тогава, когато повърхностна е суха и гореща. Колкото по-дълбок и изразен корен има дадено растение, толкова по-голям е шансът то да устои на агресивните прояви на времето.

Същото е и с вярващите, колкото по-задълбочено е приемането на Словото, не само с чувства, но сърце и воля, колкото по-задълбочено е познаването ни за Бога, толкова повече твърди ще бъдем в различните агресивни обстоятелства на живота. И обратно, ако се окаже така, че само чувствата ни са подпалени, но сърцето си е все така твърдо, не съкрушено – последствията ще са трагични.

Спомнете си множествата, които отстъпиха от Христос. Кой имаше вина в това масово отстъпление? Христос или хората, които подобно на падналото семе на канарата, бързо Го последваха, но понеже нямаха корен, вярата им бързо увехна и те отстъпиха.

Спомнете си Димас, пламенния ученик на Павел, който обаче скоро го изостави, понеже Словото в сърцето му не беше в нужната дълбочина.

Днес се случва същото – сърцето на мнозина прилича на камък, покрит с тънък слой почва. Няма достатъчно почва, която да изхрани семето…и то, макар и да покълне, бързо загива.

Ето защо, ап. Павел ни призовава да бъдем „вкоренени и утвърдени в Него и укрепени във вярата.., преуспявайки в нея с благодарност” (Колосяни 2:7).

Третата група слушатели на Божието Слово, Христос оприличава на „падналото сред тръни”.

Тези хора са различни от предните. При тях проблемът не е в плиткото и повърхностното приемане на Словото, а в плевелите или тръните, които задушават поникналото добро семе. Тук няма камък. Напротив, почвата е дълбока, добре разорана , достатъчно влажна и хранителна, с една дума – прекрасна, ако не са обаче бурените – „и заедно с него (семето) пораснаха тръните и го заглушиха”.

Проблемът на този вид почва е в това, че е замърсена, тя не е чиста. Този вид хора слушат, приемат Словото при сърце, заражда се вяра, която започва да расте, пуска корени надолу, но по-бавно от неоплевените бурени, които в края на краищата задушават добрите стъбла и те спират да растат, а в по-късен етап дори увяхват.

Това са колебливите слушатели – които хем приемат Словото, хем приемат и плевелите, като „светски грижи, примамката на богатството и житейски удоволствия”  Забележете, че при тези слушатели, Словото расте и дори може да формира плод, който обаче не успява да узрее, поради избуялите тръни.

Колко жалка е съдбата на тези слушатели? Те са най-жалките от всички. Имат ресурс, имат потенциала не само да приемат и изхранят семето, но и да го развият и то да даде плод. Но понеже са приели и плевелите – на земните грижи, богатство и удоволствие, те умират от задушаване.  Забележете, не от липса на вяра, не от липса на корен, не от липса на влага, но от липса на сила и светлина. Тръните са засенчили духовния поглед към небето, изсмукали са част от живителната им сила и те загиват от задушаване.

Скъпи приятели, ако в първите два вида почви трудно забелязваме себе си, то тук много от нас могат да видят себе си. Опасността от „буренясване” постоянно дебне много от нас. И за жалост това става прекалено лесно, неусетно.  Отворим ли сърцето си за плевелите, те бързо превземат ума ни и сърцето, така че да не остане място за Словото.

Със земните грижи шега не бива. Не само явния грях може да разруши духовния живот, но и грижите, земните дела, които заемат по-предно място от Словото. И започват да пречат, изсмукват духовно, така че да не остане сили и време за Словото, за вечните неща. Библията ни предупреждава, че не можем да служим на Бога и на мамона (богатството, по-висок стандарт на живот). Или едното или другото!

Във всеки от нас, споменатите от Христос плевели са заложени още от раждането ни. Затова приемането на Словото винаги трябва да е съпроводено с оплевяване, както и след това да не даваме място на плевелите в сърцето си.

Неоплевената почва лесно може да бъде превърната в добра, както и обратно – ако бъдем немарливи в приоритетите си и дадем място на плевелите да посеят в нас своето.

Последния отбор в днешната класация на слушатели, Исус оприличава на „посятото на добра земя”. Това са хората, казва Той, „които като чуят словото, държат го в честно и добро сърце и дават плод с търпение”.

Какво отличава тези Христови слушатели от останалите? Преди всичко в това, че, като чуят Словото, те не само го приемат, но усърдно го задържат в себе си. Същата дума е употребена в Лука 4:42, когато народът искаше да задържи Исус да не си отива от тях.

Добрите слушатели не само приемат, но и с голямо усърдие задържат Словото у себе си, с особена внимателност пазят Словото в сърцето си. Така, като е казано за Мария. Когато чу вестта на овчарите тя „пазеше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си”.

Добрите слушатели размишляват върху словото, изучават и „разбират” (Матей 13:23). А, като разберат, го претворяват в живота си. За тях Словото е духовен хляб, който трябва да се яде, а не само да се гледа и изучава. Само като започнем да се храним, хлябът дава живот и сила.

Но освен че задържат словото у себе си, добрите слушатели, постоянно обработват сърцата си, така че словото да расте безпрепятствено.

Забележете, тяхното сърце е „честно и добро”, буквално гръцката дума употребена тук означава „благоприятно”. Тоест сърцето им е една благоприятна среда за Словото, свободна от плевелите на грижите, примамката на богатството и житейските удоволствия.

Как е възможно това? – Като възлюбим Бога с цялото си сърце и с цялата си душа, така че да не остане място за друго нещо, и във всичко, което вършим да бъде водени от интересите на Божието Царство? Сами при такива условия може да узрее съвършения плод на вярата и на Духа – „честно и добро сърце”, без плевели.  Плевели се появяват тогава, когато отслабне позицията на духовните приоритети, на онова, което е честно и добро пред Бога.

Забележете още, добрите слушатели „дават плод с търпение” – може да се преведе и като „с постоянство”.

И така, какви слушатели сме ние?

Слушаме ли и приемаме ли така, Божието Слово, че то да расте свободно в нас и да дава зрял плод? Или нашето сърце все още не е добрата почва.

Притчата за сеяча е може би най-главната от всички притчи. За нея Исус каза, че ако не я разберем, едва ли ще разберем останалите притчи (Марк 4:13) Това ще рече също, че ако не се научим да слушаме подобаващо Божието Слово трудно ще напредваме като християни – във вяра, познание и духовен живот. Защото всичко това идва само тогава, когато Словото в нас оживява, расте и дава плод.

И така нека бъдем слушатели с добра „сърдечна почва” – искрени и открити за Словото, свободни от плевелите на земните грижи, богатството и житейските удоволствия.

Тези слушатели, забележете, получават правото да се наричат Христови, защото „Моя майка и мои братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват” (21)

И още, добрия слушател има силата да противостои на греха. Псалмопевецът споделя: „В сърцето си опазих Твоето слово, за да не ти съгрешавам”. (Псалм 119:11)

Ще завърша с призива на ап. Павел отправен към Колосяните (3:16) „И нека…Христовото слово да се вселява във вас богато…

Read Full Post »