Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Библията и желанията’

Picture1  „Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е притежание на ближния ти“

Изход 20:17

Бърнърд Шоу, британски драматург и писател, преди време е направил достатъчно проницателно наблюдение в областта на човешките желания. Той пише: „В живота ни има две трагедии. Едната е да не постигнеш изпълнението на своето най-съкровено желание, а втората е да го постигнеш“.

Сферата на човешките желания е изпълнена с много противоречия и парадокси.

От една страна да желаеш е нещо толкова естествено и нормално за човешката личност. Желанието е движеща сила, без която живота ни би бил немислим, да не говорим пък за човешката дейност. Както навремето бе отбелязал Толстой: „ако човек не желае, няма да има и човек. Причината за всяка деятелност е желанието“.

В същото време обаче, в различни етапи от човешката история, е имало будни хора, които са сигнализирали, че в желанията не всичко е безобидно. Така, например, през 18 век, Пиер Бауст, предвидливо маркира, че „ако всички човешки желания се изпълнят, земята ще се превърне в ад“.

Може би някой от нас, трябва сериозно да се замисли следващият път, когато ще поздравява някого за рожден ден с пожелание всичките му желания да се сбъднат. Защото никой от нас не знае какво е вътре в човека, и какви желания изпълват сърцето му. Ами ако те са низки, непочтени и престъпни?

Именно за това още в далечната древност към човешките желания някой са били дори доста крайни. Например, стоиците в древна Гърция, са считали, че истинското удовлетворение се крие в отказа на човека от своите желания. Будизмът, чийто основи са положени още в далечния 6 век преди Христа, отива дори по-далеч. Съгласно това религиозно-философско учение причините за страданието (дукха) се крият в желанията (тришна), които са зли, затова най-голямото съвършенство е да убиеш желанията, всякакви.

Когато отваряме Библията обаче, ние откриваме един откровен, но в същото време балансиран подход към човешките желания. Тук няма крайности, нито в едната, където всичко е позволено, нито в другата, където всичко е забранено.

Писанието ни открива, че желанията са естествена част от нашата човешка личност, създадена според Божият образ и подобие. Ако Бог желае, това означава, че и онези, които създава, също ще пожелават. Бог не е убиец на желания, а Творец, Който е вложил във всеки от нас способност да желаем.

В същото време, обаче, още в Стария Завет, Бог дава ясно да се разбере, че за пълноценния живот на земята, човекът трябва да се съобразява с определени рамки в сферата на желанията. Дори след грехопадението, Бог никога не е искал от своето творение да се откаже от всичките си желания, защото те са изключително важна съставляваща нашата личност и дейност. Но за наше добро, Той ни предупреждава да внимаваме с пожеланията на сърцето си.

Защо?

Защото има желания, които водят към добро, но има и желания, които водят към зло и вреди както на нашата собствена душа, така и на хората около нас. Желанията поначало са неутрални, така както и слуха и зрението и всеки друг дар от Бога, но се поляризират в зависимост от това, какво слушаме, какво гледаме или какво желаем…

Нека видим употребата на дума „желание“ в Стария и Новия Завет.

Стар Завет (חמד – хамад – желая, страстно пожелавам нещо):

  •    „Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е притежание на ближния ти“ (Изход 20:17)
  •  „Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; да не те улови с клепачите си“ (Притчи 6:25)
  • „Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; отсъжданията Господни са истинни и без изключение справедливи. Желателни са повече от злато, и по-сладки от мед и от капките на медена пита“ (Псалм 19:9-10)
  •   „Защо завиждате, високи, островърхи планини, на хълма, в който Бог благоволи да обитава?“ (Псалм 68:16)

Нов Завет (ἐπιΘυμέω (гл), ἐπιΘυμία (същ) – епитумео, епитумия – желание, влечение, страст):

  •    „Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата“ (1Петр.2:11)
  •  „и светът преминава, и неговите похоти; но който върши Божията воля, пребъдва до века“ (1Ин 2:17)
  •  „И им каза: Твърде много съм желал да ям тази Пасха с вас, преди да пострадам“ (Лука 22:15)
  •    „…ако поиска някой епископство, добро дело желае“ (1Тим 3:1)

Както виждате, само по себе си желанието или пожелаването е неутрално, прави го добро или лошо онова, което желаем, сиреч обекта на желанието. С други думи, някои от желанията могат да се окажат пленени от греха, за да ни докарат до престъпление.

Ето защо Бог казва: „Не пожелавай…“ Като Творец на човека, Бог знае каква сила притежава човешкото желание. Стига някой да пожелае нещо, трудно може да бъде спрян. Желанието е като дете, което непрекъснато нещо иска и докато не му дадеш, не отстъпва.

И това важи не само за добрите каузи и действия, но, за съжаление, и греховните. Великолепен пример за това е самата Ева в Едемската градина. Всичко започна с пожелаването. Ева само пожела, без да пипне, без да направи още нищо, само пожела плода и това се оказа отключващо за греха в нейния живот. Никой не е гарантиран, че няма да се подаде на изкушението, когато вече е пожелал!

Ето защо още в Мойсеевия закон, освен с външните действия на човека, Бог директно се занимава с вътрешните му желания – „не пожелавай…“ Защото пожеланието е най-важното, всичко останало е процес… Затова Писанието казва в Яков 1 „всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст, и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът като се развие напълно ражда смърт” (Яков 1:14).

Ние хората, обикновено разглеждаме престъпленията, като външно поведение, извършен акт. Било убийство, прелюбодейство или клевета, обвиняваме виновните единствено тогава, когато се докаже, че са го извършили де факто. По дефиниция, това е идеята на всеки закон или морален кодекс в света – да контролира и регулира външното поведение на човека. Никой няма да ви съди за грешни желания. Причината е ясна, защото никой от нас не знае какво е вътре в човека.

Но Бог знае, както нашите желания, така и това до което те могат да ни доведат. Затова в Божият морален кодекс намираме уникален прецедент – той регулира не само нашите действия, но и желания.

Дори нещо повече от това, Той разглежда някои греховни желания директно като извършено престъпление, грях. Достатъчно е да си спомним само, това, което Исус каза в Проповедта на Планината: „…всеки, който погледне жена и я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“ (Мат 5).

Бог също знае, че в основата на нашите грешни действия стоят винаги грешни желания, които като гориво ни разпалват и водят напред към извършване на грях. Нека разгледаме няколко библейски примери…

Първият е записан в Исус Навин 7 глава… Това може би е един от най-трагичните епизоди в историята на Израел, когато след славното превземане на Йерихон, израилтяните претърпяха безславно поражение в Гай – много по-малко ханаанско градче и с по-малко хора.

Знаете, тогава Исус Навин застана пред Бога, раздра дрехите си, падна по лице на земята и се молеше питайки Бога защо стана това? Божият отговор не закъсня – „Израел е съгрешил…взели са от обреченото…“ – 11 ст. Тогава започна разследване – и виновникът се оказа един млад войник от Юдовото племе, на име Ахан. Исус Навин се обърна към младежа, и нежно като баща го пита: сине мой какво си направил, кажи ми, не скривай от мен?

И Ахан му разказа всичко, нека прочетем неговия отговор – 20-21 ст. „Ахан отговори на Исус: Наистина аз съгреших пред Господа Израилевия Бог, като направих следното: Когато видях между плячката една хубава вавилонска дреха, двеста сикъла сребро и една златна плочка, тежка петдесет сикъла, харесах (пожелах) ги и ги взех. Сега са скрити под земята в шатъра ми, а среброто е най-отдолу“.

Забележете схемата на престъплението – видях, пожелах (хамад – същата дума, като при Ева и в Изход 20) и взех!

Знаете ли, ние не можем да ограничим напълно това, което гледат очите ни. Идеята на посинените фарисеи не е решението (става дума за някои фарисеи в древността, които толкова силно са искали да се опазят от греха и изкушенията, че са ходили със затворени очи, и като следствие целите били в синини от падане и удари в препятствия). На ниво сетива – било, зрение, слух, обоняние и т.н. просто нямаме възможност…Колкото и да се пазиш, без да искаш все ще се натъкне на нещо, чуваш, виждаш някои неща… Въпросът е – какво следва – пожелаваш или не? Това е от решаващо значение за греха в живота ни. Точно като Ева – видя и пожела, а след това въпрос на време да се развие всичко в осъществена постъпка. Такава е закономерността – било в преките грехове, или косвени, като компромис, например, с посещението на църква, даване на десятъка и др. Всичко започва с пожелаването – видя, пожела, направи!

Дали все пак е възможно, обаче, да видиш и да не пожелаеш? За целта бих ви предложил един друг библейски пример, този път с Даниил във Вавилон.

Ако Ахан видя и пожела една вавилонска дреха и заради обичта към нея наруши Божията заповед, то Даниил години по-късно попадна, така да се каже, в самото сърце на вавилонския търговски център, където освен хубави дрехи е имало и първокласни ресторанти. Дори повече от това, като юноша, Даниил е избран за достоен да живее в царския палат и да яде от царските изрядни ястия и от виното, което той пиеше.

Ако Ахан трябваше скришом да действа за да задоволи страстта си по вавилонското богатство, то Даниил, напротив, имаше пълната подкрепа дори на царя, само да пожелае и то не само дрехи, но и всякакви разнообразни царски ястия и питиета за цели 3 години.

Как обаче реагира Даниил? Четем в Дан 1:8: „Но Даниил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова помоли началника на евнусите да не се оскверни“. Той просто не пожела!

Ахан не устоя пред една вавилонска дреха, а Даниил устоя на много повече – тригодишен престой в царския дворец, пълна програма за умствено и телесно подновяване, чест която са имали единици. Защо? Защото не пожела! Пожеланието… всичко опира до пожеланието! Даниил просто не пожела нищо Вавилонско, и затова нямаше проблем да устои и остане чист пред Бога…

Как да се справим с желанията и да кажем „не“ на онези, които ни водят към грях?

  1. Дисциплинирай ги според Божието Слово. Претегляй всичко на везните на Писанието. Задавай си постоянно следния въпрос – съответстват ли моите мисли и желания на нравствената норма, която Бог я определил в Писанието. Добър съвет ни дава Библията в Новия Завет във връзка с желанията, които очевидно противоречат на Божията воля – просто да не се съобразяваме с тях изобщо – 1Петр.4:2 „за да живеете през останалото време не вече по човешки страсти, а по Божията воля“.
  2. Бъди господар на желанията, а не техен слуга. „А плодът на Духа …себеобуздание“ (Гал 5:23). Това означава да не се отдаваме на всички желания и мисли, но напротив да ги контролираме и обуздаваме – „а които са Исус Христови, разпънали са плътта заедно със страстите и похотите й” (Гал. 5:24).
  3.  Живей духовно – „ходете по Духа и няма да угаждате на плътските страсти“ (Гал.5:16).
  4. Бъди търпелив. Някои неща, които си пожелаваме, по принцип могат да бъдат напълно правилни, но да се появяват в неправилно време. И тук е необходимо да се научим да чакаме за да избегнем греха – не пожелавай преди време, научи се да чакаш, за да избегнеш греха. Например, сексуалните желания в неподходящо време, когато сме далеч от вкъщи или все още не сме сключили брак.
    • Понеже това е Божията воля – вашето освещение: да се въздържате от блудство; да знае всеки от вас как да държи своя съсъд със святост и почест, не в страстна похот, както езичниците, които не познават Бога“ (1Сол 4:3-5)
  5.  Бъди доволен от това, което имаш. Недоволството често опъва мрежите на греховните пожелания пред нас. Всъщност, в светлината дори на същата 10-та заповед, можем да кажем, че пожелаването е недоволство от това, което Бог ти е дал – недоволство от жената, къщата, заплатата и т.н. Ето защо Библията ни предупреждава: „А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел“ (1Тим 6:9)
  6. Изпълвай се с добри желания. Тук действа принципът: „Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата“ (Матей 12:34). Ако сърцето ти е препълнено с желания за Бога, за онова, което добро, почтено и полезно, то ще бъдеш вече достатъчно защитен от лоши, суетни и вредни желания.
    • Защо грехът не успя при Христос, защото Той бе изпълнен с желание да върши волята на Отца! В Евр.4:15 се казва за Исус, че „…е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях..” Тайната на Неговата победа е в това, че Неговите желания са били пленени, подчинени изцяло на волята на Своя Отец. Спомнете си какво казва Той на учениците в Ин 4 „Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил.
    • Интересна молитва срещаме у Павел за солунците: „затова и винаги се молим за вас, дано нашият Бог ви има за достойни за призванието ви и усъвършенства мощно във вас всяко добро желание…“ (2 Солунци 1:11-12). По същия начин можем да се молим и ние за себе си, Бог да ни изпълва с качествено добри желания, които да ни движат напред в християнския живот и служение на Бога.

И така, правилното отношение към желанията, както видяхме вече, не е да бъдат убивани, а контролирани и подчинявани на Божията воля. Нека Бог ни помогне в този процес и даде мъдрост и воля да управляваме така своите желания, че нашия християнски живот и служение на Него да бъде едно живо и непрекъснато поклонение на Бога, а не на собствените ни прищевки.

Read Full Post »