Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘бащинство’

„И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният”. Матей 23:9

 

Днес (3-та неделя от юни), в България както и в други десетки страни по света се отбелязва за поредна година международния ден на бащата.

В далечната 1910 година, на този ден, една дъщеря решава да основе ден на бащата в чест на своя собствен баща – ветеран от Гражданската война в САЩ – мъжествен, всеотдаен и любящ баща на 6 деца. Празникът веднага получава широка неофициална подкрепа от много хора, включително и политици. Официалното му признаване обаче идва през 1972 г, когато американския президент Ричард Никсън обявява този ден за национален празник на Бащата. След това празникът се възприема и от десетки други държави, а вече пет-шест години „Денят на бащата” се празнува и в България.

Идеята без съмнение е добра, и бих казал дори чрезвичайно необходима.

Живеем в свят, в който бащинството е поставено на карта. Крайния феминизъм, разводите, хомосексуализма и много други порочни тенденции в света подронват ролята и авторитета на бащинството. Правят така, че бащите да не се чуват, нито да се виждат. По принципа на Оскар Уайлд, ирландски писател и отчаян хомосексуалист.

В този смисъл подобни прояви, като днешния празник са полезни и нужни. Нужни са да ни напомнят за ролята на бащата в семейството, ролята на бащинството особено във възпитание на децата.

Библията в много места ни посочва, че бащинството е специална част в Божия план за семейството. То е толкова специално, че Самия Бог се отъждествява с него. И майчинството е важно, особено за първите години от живота на едно бебе. Но на бащинството, както Божието Слово, така и дори светската психология отдава по-голямо значение в изграждането и формирането на подрастващите вече деца. Навсякъде в Библията, където се говори за изграждане и формиране на децата, тази роля се отдава на бащата.

Ефесяни 6:4 И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господне.

Едва ли ще е пресилено, ако кажем, че въздействието на добрия баща е решаващо. Съществуват огромен брой изследвания, които сочат, че там, където има добре изразено бащинство рискът децата да пропушат, да пият алкохол, да вземат наркотици е много по-малък. А какво да кажем за ролята на бащата особено във формирането на мъжката същност и характер у момчетата? Това просто е наложително, жизненоважно е! Тези, които израстват без баща около себе си, се налага да градят мъжа в себе си от нищото.

Ще ми се, обаче, в деня на бащата да си поговорим най-вече за бащинството по вертикала, това на Бога. Бащинството на Бога е една дълбока и необятна тема. Трудно е да схванем необятното бащино сърце на Бога. Още по-трудно е да го обясним, да го облечем в думи. Но въпреки това, смятам, че Бог-Отец достатъчно се е открил, за да можем открием и намерим Баща си в Него. А когато това се случи животът тепърва започва!

Бог – Отец на нашия Господ Исус Христос.

Римляни 15:6 – Щото единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос”.

Бащинството на Бога, не е започнало на земята, а още в небесата, от вечността. Вечния Бог е Баща на нашия Господ Исус Христос, и като такъв е изобразен в цялата Библия, както и от Самия Спасител (например, в израза ”моя Отец”). Този пример може да ни каже толкова много за бащиното сърце на Бога, за едни близки изпълнени с любов взаимоотношения между Отец и Син. „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си” (Лука 23:46)

Бог – Отец на всички, като Създател!

Отдавна хората се вълнуват от това, всички хора ли трябва да се считат за Божии деца? Вероятно има и между нас такива, които все още търсят отговора. Отговорът е и да и не!

Да, защото в онзи общ смисъл, който влагаме, когато говорим за Бога като Творец, всички хора са Негово творение, и поради това са Божии деца. Фактът, че сме деца на Бога по творение, се подразбира и от думите на Павел към атиняните в ареопага в Деяния 17 гл. „защото в Него живеем, движим се и съществуваме…и така, сме Божий род…” Яков също определя Бога като Баща на всичко в смисъла на сътворяване „всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините”. Този факт, може би още по-ясно се подчертава в Малахия 2:10, където пророкът задава два риторични въпроса: „Нямаме ли всички ние един Отец? Не ни ли е създал един Бог?” . Да, Бог наистина ни е създал и всички хора са Негови чада по творение. Ап. Павел, в Ефесяни 3:14-15 стих, споделя една своя молитва, като казва в нея: „Затова прекланям коленете си пред Отца…, от Когото носи името си всеки род на небесата и земята…”

Да, Бог е Отец на всичко, което е сътворил, Отец като Създател, но поради грехопадението на Адам и Ева, и последствията, които дойдоха върху цялото човечеството като греха и смъртта, Бог не е Отец в тесния смисъл на думата, не е личен Баща на всички. Така например, в 1Йоан 3:10 четем, че има деца на Бога и деца на дявола! Исус каза на Павел, че неговата мисия ще бъде да обръща хората от тъмнината към светлината и от властта на сатана към Бога (Деяния 26:18).

Няма такова нещо като всемирно бащинство или братство на човека – всички са деца на Бога и никой няма да отиде в ада. В лицето на Адам и Ева човечеството се отдели от Бога. Трагедията е била толкова голяма, че Самия Бог описва това отделяне като смърт, духовно умиране. Грехът донесе осъждение, вражда, раздяла между детето (разбирай човека) и Отца. В този смисъл, отношенията на човека с Бога са не повече от това между Създател и творение. Падналия човек изгуби личната връзка с Бога, и вместо синове и дъщери, станахме врагове на Бога (Яков 4:4).

Бог – Отец на отделни хора, като Родител, Баща.

Но в същото време Бащиното сърце на Бога е търсело начин да ни осинови отново. И това се случи, преди близо 2000 години, когато дойде Христос ”да потърси и да спаси погиналото”. Тогава Бог от любов към нас прати Своя Единороден Син, и забележете „за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението”…

Осиновяването е чрез Исус Христос „никой не идва при Отца, освен чрез Мен” (Иоан.14:6) Бог„ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исус Христос, по благоволението на Своята воля” (Ефесяни 1:5) Възстановяването на Бащинството и Синовството става единствено чрез вяра в заместителната и оправдателната жертва на Христос, която води след себе си едно ново раждане, раждане отгоре, от Бога, раждане на Божие дете.

В Йоан 1:12-13 се казва: „А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име. Които се родиха не от кръв, нито от плътско пожелание, нито от мъжко пожелание, но от Бога”. В друг библейски текст четем: „а сега в Христос Исус вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христос…защото чрез Него и едните и другите, имаме свой достъп при Отца, в един Дух. Затова вие сте вече странници и пришълци, а сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство” (Ефесяни 2:13, 18-19)

Благодарение на Христовата жертва, и вярата в нея, ние получаваме нов статут – статут на дете, както и ново състояние – състояние на мир, покой и Бащинско благоволение.

Придобиваме способност да изричаме онези услаждащи сърцето ни думи: „Авва Отче”. Тази способност ни я дава Святия Дух, Духът на осиновението – Римляни 8:14-17. Какви прекрасни блага носи възстановеното Бащинство на Бога и нашето осиновяване?

Ефектът на Бащинството върху децата(разбирай християните)!?

Върху самите тях:

–          нова самоличност – синове и дъщери на Бога!

  • прошка – ние сме простени!
  • Ние сме примирени. Не само простени, но и примирени. Отстранена е враждата и от двете страни. Общението е възстановено! Това означава също и доброжелателност от страна на Бога – липса на подозрителност, недоверие и враждебност. (виж Притчата за блудния син).
  • Синове и дъщери – прилики с Отца. Ако кажете, че сте син или дъщеря на еди кой-си, то вероятно хората ще потърсят прилики у вас – следи от Божия характер!

–          Свободни – Божието дете вече не е роб, служещ на Бога по принуда, в страх. Библията казва в Римляни 8 глава: „не сте приели дух на робство…а дух на осиновение”…Това означава, че всичко, което тепърва вършим го правим като син и дъщеря на Бога, с радост, удоволствие, от любов към Отца. 1Ин. 4:18 В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха

–          Ставаме обект на специалната Бащина грижа, която Той проявява към децата Си.

1Петрово  5:7 и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас. Христос казва в Матей 6:26 „Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?”

Павел, отново в Римляни 8, отбелязва, че „сме Божии чада, и ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници на Христос”. Това означава, че имаме достъп до всички ресурси на Отца.

Вижте какво казва Павел на Филипяните, в 4:19: „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса”. Вярващия може да разчита на Бога за всяко нещо, като знае, че за Неговия Небесен Баща няма нищо невъзможно.

 Разбира се, в Своята грижа за нас, Небесния Баща проявява добрата с мъдрост. Ако за нас се казва „да бъдете мъдри относно доброто”, колко повече, това е характерно за Бога!

–          Обект на специална Бащина защита и сигурност – най-сигурното място е в ръцете на Баща си.

  • Сигурност тук – по повод защитата на Божиите чада, Христос казва в Йоан 10:29 „Отец Ми, Който Ми ги даде е по-голям от всички, и никой не може да ги грабне от ръката на Отца”. За Израел – Втор. 32:10 – “пазеше го като зеницата на окото Си”.  Това важи и за християните, новия Израел – „ако Бог е с нас, кой е против нас” (Римляни 8:31).
  • Сигурност там (вечността)– 2Коринтяни 5:1 „Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен”. „да не се смущава сърцето…в дома на Моя Отец има много обиталища…ще отида да ви приготвя място…така, че където съм Аз, да бъдете и вие” (Йоан14:1-3)

–          Обект и на специално обучение и възпитание. Бог е нашия Небесен Баща, а не небесния Дядо. Така, че нашето осиновяване включва обучение, ако се налага и чрез наказание – Евреи 12:5-11

Спрямо Бога, Бащата:

–          благодарност1Солунци  5:18 „За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса”.

–          Обич – „ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас” (1Иоан 4:19).  „обичам те тате” – любимите думи, които чувам редовно от сина си.

–          Уважение, почит„…син почита баща си, а слуга – господаря си. Ако Аз съм Баща, къде е почитта към Мене”? (Малахия 1:6).

–          зависимост, доверие  – липса на тревога и парализиращо безпокойство!

  • „не се безпокойте” – казва Христос. Павел повтаря същото на Филипяните (4:6-7) „Не се безпокойте за нищо; но за всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса”. Това са много силни и въздействащи думи!

–          Послушание – „послушанието е по-приемливо от жертвата” – казва Бог на Саул. Послушанието е белег на правилно отношение на децата към родители. Същото важи и за нас към Бога.

  • и който пази Неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в него” (1Иоан 3:24)
  • Божието дете върши волята на Отца „който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра…” – така казва Христос за своите роднини!

–          вярност и чистота

  • 1Иоан  5:18 Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава; но оня, който се е родил от Бога, пази себе си
  • Яков 1:27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца  е това: да се грижи човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.
  • 2Коринтяни  6:17 „Затова излезте от средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема; и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери“, казва всемогъщият Господ”.

Спрямо другите деца в Божието семейство – между нас, вярващите:

–          Ние сме братя и сестри – 1Иоан 3:1 Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада; а такива и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна.

–          имаме общ Баща – отношения на любов, грижа и т.н. „И нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела като не преставаме да се събираме заедно…(Евреи 10:24,25).

  • Ние сме тясно свързани с другите Божии деца. „...така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части един на друг” (1Коринтяни 12).
  • Някои конкретни характеристики дадени в Библията относно тези взаимоотношения вътре в църквата:
    • Ние трябва да се обичаме. Най-голямото ни задължение към другите Божии деца, така както и във взаимоотношенията ни с Бог е любовта (Римляни 13:8; 1Йоан 3:11, 23; 4:7,11,12; 2Йоан 1:5).
    • Ние трябва да се почитаме и да си служим (Римляни 12:10; Галатяни 5:13; 1Петрово 4:10).
    • Трябва да бъдем щедри и гостоприемни (Римляни 12:13; 1Петрово 4:5).
    • Трябва да правим всичко възможно да се изграждаме духовно, а не да се охулваме (Римляни 14:13).
    • Трябва да говорим истината (Ефесяни 4:25; Колосяни 3:9).
    • Трябва да си прощаваме (Ефесяни 4:32; Колосяни 3:13).
    • Трябва да се назидаваме един друг (Римляни 15:14).
    • Трябва да се молим един за друг (Яков 5:16).
    • Трябва да се утешаваме във време на нужда (1Тимотей 5:11).
    • Трябва да се насърчаваме в живот на святост (Евреи 3:13;10:24-25).

Извод:

Писателя и теолога Дж. И Паркър пише: „Ако искате да разберете колко добре един човек разбира християнството, вижте какво мисли по въпроса за това да бъде Божие дете и за Бог като свой Баща. Ако това не е мисълта, която стимулира и контролира неговото хваление и молитви и цялостния му живот, това означава, че той изобщо не разбира християнството правилно

Нуждата от Бащинството на Бога днес е огромна. Наложително е ново осмисляне, нов прочит на тези забравени в съвременността взаимоотношения… А когато това се случи, животът тепърва започва.

В Библията ясно се казва „защото Един е вашият Отец – Небесният”. Ако е така, значи без Него ние сме сираци! А такъв живот едва ли може да наречем удовлетворяващ.

Можеш ли да кажеш, приятелю, че Бог е Твоят Баща? Ако все още не си познал Бога като Свой Небесен Баща, побързай да Го откриеш. Небесният Отец те чака! Той копнее да те осинови…

Йоан 1:12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;

И последно, когато осъзнаем и преживеем бащинството на Бога лично, то ви уверявам, че ще последва едно реформиращо осмисляне и на нашето собствено бащинство, това в нашите физически семейства. Аз съм от тези, които са дълбоко убедени, че доброто и пълноценно бащинство по хоризонтала (в семейството) е възможно само тогава, когато се осмисли и преживее бащинството по вертикала – това на Бога.

Advertisements

Read Full Post »