Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘християнски живот’ Category

Rembrandt_Christ_in_the_Storm       „А в един от тези дни Той влезе в една ладия с учениците Си и им каза: Да минем на отсрещната страна на езерото. И отплаваха. А като плаваха, Той заспа; и над езерото се надигна буреносен вятър и вълните ги заплашваха така, че бяха в опасност. И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставнико! Наставнико! Загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и те се успокоиха и настана тишина. Исус им каза: Къде е вярата ви?“ Лука 8:22-25а

 

В прочетения пасаж, ев. Лука ни отвежда към един от ключовите епизоди от живота на Исус и учениците свързани с Генисаретското езеро, известно още и като Галилейско море. Те трябваше да пресекат езерото по дължина, за да отидат отсреща, в Герасинската страна.

Тъй като обаче езерото е било заобиколено от високи хълмове и скали от време на време там се случвали огромни щормове. Вятърните спирали, които се спускали надолу през дерето правели този сравнително малък водоем изключително бурен. Изглежда, че, именно, в такъв момент са попаднали Исус и учениците, когато прекосявали езерото с рибарската лодка. Случилото се с тях било толкова тежко, че дори опитните рибари сред учениците изпаднали в пълен ужас.

2000 години по-късно, историята с бурята, Исус и учениците ни учат на няколко важни поуки.

Първо относно природата на Исус. В историята с бурята много красноречиво са предоставени, както човечността на Исус, така и Неговата божественост. Лука пише в 23 ст. „а като плаваха, Той заспа“. Умората е характерна за човешката природа. Сънят, както всички знаем, е едно от естествените състояния характерни за човека. Ангелите и духове, нито ядат, нито почиват „понеже духът няма плът и кости”.  Но за да се поддържа човешкото тяло е необходимо да се яде, пие и спи. Ако Христос се уморявал и имал нужда да си почине, това означава, че е бил напълно Човек, и както се казва още в Посланието към Евреи, Той взе пълно участие в същото естество от плът и кръв, каквото сме и ние (2:14).

В същото време, обаче, същата история ни разкрива по един невероятен начин и Неговата божественост. Способността да усмири бурята е едно силно откровение на Неговата божественост. Само Бог може да управлява природните стихии. В Псалм 107 се казва, че Господ „превръща бурята в тишина и вълните й утихват“. Същото направи Исус, защото е всемогъщ Бог!

Второ, историята с бурята ни показва, какви страхове и тревоги могат да завладеят сърцата на Христовите ученици. Ние четем, че когато „над езерото се надигна буреносен вятър“ и лодката беше в опасност да потъне, учениците се изплашиха и изпаднаха в голяма паника. Пред лицето на опасността дори най-близките до Христос са склонни да се уплашат. Случилото с учениците, нерядко се случва и в нашия живот, когато се срещаме с поредната житейска буря в живота си? Подобни преживявания смиряват човешката гордост, убиват високото ни самомнение и самонадеяност, показвайки колко всъщност сме слаби дори в най-добрите периоди на живота си.

Трето, историята с бурята ни учи, че тези страхове и тревоги са продукт на нашето маловерие. „къде е вярата ви?“- попита Исус, изобличително, уплашените ученици, посочвайки им причината за техните страхове и безпокойства. Именно, недостатъчното доверие на Исус у учениците бе факторът, който отключи тяхната тревога – недостатъчно доверие, както на природата на Исус и Неговото присъствие, така и Словото Му.

В 22 ст. четем следните думи на Исус, „да минем на отсрещната страна на езерото“. Израза „да минем” е в аористна форма на глагола в бъдеще време. Аористът изразява извършено или завършено действие. Сиреч, с израза „да минем” Исус уверява учениците Си, че ще минат езерото. Той не им казва, че ще се опитат да минат, или просто да потеглят към другия бряг. Напротив, Той знаеше, че ще минат и Неговото божествено слово към учениците беше „да минем…” Учениците просто трябваше да повярват в думите на Христос и да имат увереност, че ще минат. Тази увереност трябваше да им даде пълен мир и успокояване, дори сред буря.

Но, уви, учениците не се довериха напълно на Христовите думи и изпаднаха в паника. В реакцията на учениците ние можем да съзрем трагичното отсъствие на вяра. Първо, те не повярваха в думите на Христос в началото. Второ, те не се довериха на самото присъствие на Христос в ладията. Примера с учениците ни учи колко е важно да опазим вярата си, когато сме на тясно в живота.

Историята с бурята ни учи също какво да правим, когато все пак изпаднем в страх и ужас пред определени обстоятелства в живота, и как можем да намерим мир и победа. Когато учениците се изплашиха от бурята, когато пред лицето на нависналата опасност те изгубиха мир и увереност, Библията казва, че те се обърнаха към Исус: „Наставнико! Наставнико! Загиваме!“

Както казахме вече, всички ние сме склонни в определени обстоятелства да изпаднем в страх и безпокойство. Дори най-близките ученици до Христос по някое време могат да се уплашат, и то твърде силно. Въпросът обаче е, какво правим тогава? Кои са ни първите действия в посока на овладяване на бурята? Примерът с учениците ни показва, че когато се случи нещо такова с нас, ние трябва преди всичко да потърсим помощ у Бога, да призовем Неговото име и Му споделим какво се случва с нас.

Молитвата е най-разумното и най-правилното решение в период на страх и тревога и е най-сигурното средство за победа в подобни обстоятелства, защото призоваваме Онзи, Който може да усмири бурята. Това го показва и днешната история.

И това е последното нещо на което ни учи тя, а именно, че Бог е силен да успокои бурята и да ни даде мир. Когато учениците извикаха към Исус, Лука отбелязва, Той „се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и те се успокоиха и настана тишина“.

Англичаните имат следната поговорка, когато искат да кажат, че дадено нещо е невъзможно, те казват: „Това все едно е да заповядаш на вятъра и вълните“. Но именно, това невъзможното направи Исус. Той има пълната власт над природата и всичко се подчинява на Неговия контрол. Той има силата да усмири бурята в живота ни и да ни даде сигурност и мир. Какъвто и буреносен вятър да се надигне върху нас, Бог може да ни осигури безопасност и увереност, защото Онзи, Който е с нас е много по-силен от всичко, което е против нас. Вижте какво казва още Свещеното Писание в Псалм 107:28-30: „Тогава викат към Господа в бедствието си; и Той ги извежда от утесненията им; превръща бурята в тишина и вълните й утихват. Тогава те се веселят, защото вълните са утихнали; така Той ги завежда в желаното от тях пристанище“.

И така, историята с бурята, Исус и учениците ни дават важни поучения, както за Самият Него, така и нас, учениците, например нашата слабост да изпадаме в страх, както и начина, по който можем да се справим със страха и безпокойството в различните житейски бури.

Особено важно е да разберем значението на вярата в различните изпитания на живота. Тя е онази увереност в Божието присъствие и Слово, която единствено може да ни държи твърди и спокойни, дори в най-голямата буря, която преживяваме. Давид дава следното свидетелство за себе си в тази връзка – „Господ е светлина моя и избавител мой; от кого ще се боя? Господ е сила на живота ми; от кого ще се уплаша?… Ако се опълчи против мен и войска, сърцето ми няма да се уплаши; ако се повдигне против мен война, и тогава ще имам увереност“ (Псалм 27:1, 3).

Нека се молим Бог да укрепява вярата ни, и в същото време самите ние да я подхранваме с внимателно изучаване на Божието Слово, защото „вярата е от слушане, а слушането – от Христовото Слово” (Римляни 10:17).

Read Full Post »

 „Затова, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме.“ 2Коринтяни 4:1

Една стара поучителна приказка разказва как дяволът решил да продаде своите инструменти, с които си служил през вековете. Те били изложени на показ и гледката била отблъскваща. Един до друг били наредени инструментите омраза, завист, похот, измама, злонамереност и други подобни. Малко встрани от тях бил поставен отделно един доста обикновен на вид инструмент, твърде изхабен, но с най-висока цена.

Някой попитал какво представлява този инструмент.

– Дяволът отговорил: Това е обезсърчението.

– А защо цената му е толкова висока? – попитали отново.

Защото този инструмент ми е по-полезен от всеки друг – отговорил князът на мрака. Успея ли веднъж да проникна с него в човека, вече всичко мога да сторя. Много е изхабен, тъй като го използвам най-много, но малцина знаят, че той принадлежи на мен и че с него постигам много от своите цели.

Що е обезсърчение? Може би най-добре е да се опише със синонимните за него думи – състояние на обезверение, разочарование, обезнадежденост, песимизъм и малодушие. Обезърчението още можем да определим като състояние на отпадналост и нежелание да правиш каквото и да е в посока напред, състояние при което смесица от страхове, съмнения и разочарование те парализира и ти предпочиташ да не правиш нищо, а да стоиш на едно място потънал в отчаяние и черногледство.

Обезсърчението днес е модерно да се нарича още депресия и в това угнетено състояние за съжаление се намират много хора около нас. Някой от тях стигат даже до суицидни мисли, защото не им се живее и не виждат никаква светлина в тунела на своя мрачен живот. Тези хора просто се отпускат – външно, като престават да се грижат и поддържат себе си както трябва, а също и вътрешно, като се затварят в себе си погълнати изцяло от мрачни мисли и настроения.

Дяволът наистина е прав – успее ли да проникне с обезсърчението вътре в човека, може да прави, каквото си иска друго. И днес виждаме толкова много хора съсипани емоционално и физически в резултат на обезсърчение.

За жалост отровната стрела на обезсърчението не подминава и вярващите. Особено тези, които преживяват някаква беда, несполука или тежка болест. Тогава, както никога, дяволът атакува нашата вяра в Бога и увереност в Неговата грижа, търсейки начин да ни обезсърчи.

Как да се предпазим от обезсърчение? Как можем да се защитим от отровната стрела на обезсърчението? В думите на Павел към вярващите в Коринт можем да съзрем ясни и сигурни съвети, опитани от самия него.

Живота и служението на Павел не са били от лесните. Апостолът често описва обстоятелствата, в които е изпадал сам или с другите апостоли като трудни и даже извънредно трудни. Част от тях споделя още в същата 4 глава – угнетяване, недоумение, гонения, физически поваляния… Да не забравяме, че освен всичко това той носеше и неизлечима болест на тялото си, която според неговите собствени думи е била като трън в плътта, който постоянн го е измъчвал.

Но вижте какво казва Павел в 4:16 „Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашия външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява“. Каква увереност, каква ведрост има в тези думи? На какво отгоре бихме казали ние. Но Павел знае какво говори. И от неговия опит можем да почерпим мъдрост как и ние да не се обезсърчаваме, как да не губим увереността и силата в живота си. Той пише в 1 стих „затова, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме“.

Две са нещата, които посочва Павел тук, които могат да ни предпазят от обезсърчаване и евентуално да ни изведат ако сме изпаднали вече в това състояние – това е служението и милостта!

Нека поговорим малко за служението. Учените отдавна са открили, че, помагайки на другите, ползата е двустранна. Когато служим на някого, това активизира центровете на удоволствието в мозъка. Въз основа на това, според психолозите един от начините да се избавим от депресията е просто да помагаме на другите, да служим на онези, които са по-зле от нас.

От една страна, това ще ни абстрахира от мрачните мисли и настроения за нас самите, помага ни да се освободим от прекаленото самовглъбяване, от друга страна, усещането, че си в помощ на някого, че си кому-то нужен, повдига самочувствието и освобождава от депресията.

Павел не е бил квалифициран психолог, нито психотерапевт, но онова, което ни казва виждаме как днес се оценя даже от невярващи психолози. Служението е наистина един от начините да се предпазим от обезсърчението и да го победим, ако сме се вече обезсърчили.

Нека ви кажа нещо, обезсърчението и депресията като правило, съпровождат егоистичните хора, концентрирани само върху себе си. Те са погълнати от мисли само за своите чувства, за своето здраве, за своето благополучие и за това как хората се отнасят към самите тях. Единствения изход в такъв момент е да отведем поглед на другите около нас, поглед изпълнен с любов и служение. Колкото повече служиш на другите, толкова по-малко ти остава време и сили да се вглъбяваш в собствените си проблеми. Нещо повече, да се чувстваш полезен на някого осмисля твоя живот, дава стимул и цел да вървиш напред.

Да не забравяме, че служението, което Павел има предвид е също духовно. Тоест служение, което касае не само тялото, но и духа – служение на благовестието, на спасението. Осъзнаването, че чрез твоето служение някой е научил за Бога, за спасението или даже се е обърнал към Бога и се спасил, е величайша радост и удовлетворение.

Ние сме създадени да си служим един на друг, да си помагаме и взаимно да се изграждаме. И докато правим това, ние сме цялостни и пълноценни. Затворим ли се обаче егоистично в себе си идва депресията, идва обезсърчението. Защо днес депресията е толкова мащабна и силна, най-вече в цивилизованите страни, отговорът не е труден – поради развития индивидуализъм и егоизъм на обществото?

Започнете да служите, започнете да дарявате хората с благодат и да бъдете полезни за другите, – и що се касае техните физически потребности и духовни, и вие ще видите, че Павел е бил прав. Вижте с какво удовлетворение Павел пише за служението си в Коринт – 3:2-3.

А какво да кажем за милостта? Павел говори за нея като придобита милост. Тя също е силно противоядие срещу обезсърчението. Да знаеш, че някой мисли за теб, да знаеш, че някой се грижи за теб, и Неговото милостиво око не те оставя нито за миг, е лекарство против всякаква форма на депресия.

Този някой е Бог, Чиято милост е най-големия дар за човеците. Докато Асаф гледаше на себе си и хората около себе си, беше изпаднал в тежко отчаяние, но още щом погледна към Бога и Неговите милостиви дела извършени в миналото се насърчи (Псалм 77:10-12).

Спомнете си Йеремия, в своя плач записан в Библията той разкрива в какво състояние е бил изпаднал, когато бедствия сполетяха неговия народ и града Йерусалим. В 3 глава, той казва – забравих благоденствието, погина увереността ми, и описва своето горчиво състояние като пелин и жлъчка… Но не след дълго, той се съвзема и казва в 3:21-26 „Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда: че по милост Господня ние не бяхме довършени, понеже не чезнат щедростите Му. Те се подновяват всяка сутрин; голяма е Твоята вярност. Господ е мой дял, казва душата ми; затова ще се надявам на Него. Благ е Господ към онези, които Го чакат, към душата, която Го търси. Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа“.  Каква пълна промяна настъпва в чувствата на обезсърчения човек, когато мислите му се спрат върху Бога и Неговата милост?

Вярата в Бога и Неговата милостива грижа за нас е стожера на нашата личност, на нашите чувства и самооценка. Защо дяволът в трудни моменти гледа първо да ни усъмни в Бога, защото това е начин да ни обезсърчи? Не случайно, Петър пише в 1-то си Послание 5:7-9а „и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той ще се погрижи за вас. Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне. Съпротивете му се, като стоите твърди във вярата…“ Увереността в Божията милост и грижа, е жизненоважна, за да не се обезсърчим особено в страданията.

Нека се вслушаме в думите на Божието Слово. Нека се доверим на опита на апостол Павел, и го приложим с молитва в нашия собствен живот. Защото служението един на друг и съзнаването на Божията милост и грижа за нас е най-добрата терапия срещу обезсърчението.

Read Full Post »

След броени дни в София ще се проведе поредния гей-парад. Убеден съм, че много християни се възмущават в духа си поради тази гнусна пропаганда и ще се молят Бог да осуети това мероприятие. За да имаме обаче по-ясна и основана върху Библията позиция, реших да направя компромис с идеята на блога, и вместо проповед да публикавам тази статия, чийто автор е Ан Лемонт.

Въпросът за хомосексуалните отношения става все по-актуален в обществото. Хомосексуалистите се възмущават, че робите отдавна са свободни, жените са придобили равноправие, затова е време да се помисли и за техните права. И по всичко личи, че обществото върви в тази посока. Днес много хомосексуалисти «излизат от сянката» и открито заявяват ориентацията си. В немалко страни хомосексуалните двойки се узаконяват също както и хетеросексуалните. Те търсят подкрепа от различни социални организации и искат да имат равен като всички достъп до зачеване ин витро и т.н. Някои църковни водачи благославят такива еднополови връзки между хомосексуалните членове на църквите и вече има дори хомосексуални свещенослужители.

Твърденията на хомосексуалистите

Според много от хомосексуалистите, първо, те просто така са устроени. Второ, хомосексуализмът не причинява вреда на никого. Трето, ако тези отношения им харесват, защо някой трябва да им се бърка? Четвърто, според тях хомосексуалните и хетеросексуалните връзки са равностойни. Някои дори се осмеляват да твърдят, че Библията оправдава хомосексуалните отношения.

По природа са такива?

Откакто различни групи в обществото, подлагани на дискриминация (например жени, чернокожи или инвалиди), са придобили равни възможности с останалите, хомосексуалистите заявяват, че и те трябва да имат права. Презвитер Андрю Лансдаун, член на специална комисия за изследване на сексуалността на човечеството при Баптисткия съюз на Западна Австралия (BUWA), твърди, че „полът, расата и инвалидността на човека са свързани с това, което човек е, докато хомосексуалността е свързана с това, което той прави”[i]. В отговор хомосексуалистите изтъкват научни изследвания, които показват, че съществува биологична основа за хомосексуалното поведение.

Защитниците на „правата на хомосексуалистите” се позовават на данните от три изследвания[ii]: на Хамър за X-хромозомата[iii], на Левай за хипоталамуса[iv] и на Бейли и Пилард за еднояйчните близнаци хомосексуалисти[v]. В трите случая изследователите са заинтересовани да получат положителен за тях резултат, тъй като самите те са хомосексуалисти. Но изследванията им не издържат проверката, направена от други учени. Освен това „средствата за масова информация като правило не посочват недостатъците на методологията при тези изследвания, а обикновено прекалено опростяват резултатите им”[vi]. Днес няма никакви научни доказателства, че еднополовите отношения се определят от гените на човека.

Въпреки че е възможно социалните фактори да допринасят за предразполагането на човека към хомосексуален начин на живот, това не може да служи за оправдание на подобно поведение. Някои хора имат силно влечение да крадат или да пият алкохол, но те сами избират дали ще последват това влечение – решават да пият или не, да крадат или не. Те са отговорни пред закона за своя избор. В окончателния доклад на специалната комисия BUWA четем: „Човек в крайна сметка става хомосексуалист, като сам избира да бъде или да не бъде такъв и сам въвлича себе си в такъв начин на живот.”[vii]

Основания

Основополагащото учение за брачните и сексуалните отношения е описано в книгата Битие 1 и 2 гл. Когато питат Иисус за брака, Той се позовава на тези две глави (Мат. 19:1–12; Марк 10:1–12). Бог е сътворил мъжа и жената: „И Бог създаде човека по своя образ… мъж и жена ги създаде” (Бит. 1:27). Сътворени сме според Божия план като мъже и жени, за да се допълваме. Тоест Бог е сътворил Адам и Ева, а не, например, Адам и Стив и не Мадлен и Ева. Бог е постановил брак между мъжа и жената (Бит. 2:18–25). Съществуват много причини Бог да постъпи именно така.

Първо, взаимнодопълващата се структура на женската и мъжката анатомия несъмнено е създадена за нормални отношения между мъжа и жената. Ясно е, че човешкият организъм е предназначен и устроен за хетеросексуални, а не за хомосексуални отношения.

Второ, съединяването между мъжа и жената прави възможно хората да се размножават и да продължават рода си, както повелява Господ: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята” (Бит. 1:28). Същата заповед Бог повтаря за Ной след потопа (Бит. 8:15–17).

Трето, Бог дава на мъжа и жената взаимнодопълващи се роли, за да укрепи семейството. Жената е сътворена, за да бъде помощник на мъжа, от когото той се нуждае (Бит. 2:18). Но ролята на жената като помощник не показва, че тя е по-низша в развитието си или по важност. Действената и богобоязлива жена се описва в Притчи 31:10–31 като вдъхновяващ образец за подражание.

Никаква вреда?

Андрю Лансдаун отбелязва, че „хората, които живеят с еднополов партньор, са подложени в по-голяма степен на различни заболявания. Това са заболявания, свързани с хомосексуалните безразборни отношения. Освен това еднополовите актове спомагат за разпространяване на заболявания като анален херпес, хепатит В, чревни паразити, сарком на Капоши и СПИН”[viii]. Изследване, проведено в Канада, показва, че продължителността на живот при хомосексуалистите е по-малка с 8 до 21 години, отколкото при другите мъже.[ix]

Влияние върху околните

Нехристиянските психолози ни уверяват, че „децата, израсли в хомосексуални семейстава, по нищо не се различават от децата в обикновените хетеросексуални семейства. Това се отнася до тяхното умствено и физическо развитие, способността им за морални оценки, общата им представа за живота, умението им да общуват и половата им идентичност”[x]. Но хуманистите забравят един важен детайл: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него дори когато остарее” (Пр. 22:6). Не можете да учите детето на Божието Слово, ако вашият начин на живот се осъжда от Божието Слово. Всички християни са грешници, получили прошка по Божията милост, но начин на живот в еднополови отношения е непрекъснат, повтарящ се грях, за който няма покаяние.

Това не е ваша работа?

Активистите на хомосексуалното движение твърдят, че еднополовите отношения не засягат никой друг освен въвлечените в тях. Но това не е вярно. Бог, нашият Творец и Създател, е установил правила и Той категорично осъжда еднополовите отношения: „С мъж да не лягаш като с жена, това е гнусота” (Лев. 18:22; виж също 20:13). Неподчинението на толкова ясна заповед от Бога означава пряко отричане на Божия авторитет.

Някои хора упорито твърдят, че Законът на Стария Завет (включително Лев. 18:22 и 20:13) е отменен с идването на Иисус Христос. Но ние трябва да разглеждаме като задължителни тези аспекти от Закона, които се повтарят в Новия Завет.

Имат равни права?

Според някои хомосексуалните отношения се осъждат в Библията, защото са свързани с идолопоклонство (например III Цар. 14:24). Но Библията ги заклеймява и отделно от идолопоклонството (например Лев. 18:22). Те се разкриват в Писанието като ненормално и аморално извращение: „Жените им измениха естествената употреба на тялото в противоестествена. Така и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, като вършеха безобразие мъже с мъже” (Римл. 1:26–27).

Има и такива хора, които твърдят, че грехът в Содом се състои от отричане на традициите на гостоприемство или егоизъм, но не и от хомосексуално поведение. Несъмнено, викът против Содом и Гомора е силен, но и грехът на техните жители е тежък пред Бога (Бит. 18:20). Бог изпраща ангели в Содом и «преди да си легнат те, градските мъже, содомските жители, млади и стари, целият народ, обиколиха къщата и викаха на Лот: „Къде са мъжете, които дойдоха при теб тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем” (Бит. 19:4–5). Въпреки че староеврейската дума yadha не означава непременно „имам полови отношения с някого”, в контекста на разглежданите стихове тя се използва точно с такова значение. Изразът „познавам някого сексуално” съществува и в същата глава, когато Лот говори за двете си дъщери, които „не са познали мъж” (19:8)[xi]. Не би имало смисъл Лот да предлага девствените си дъщери, за да успокои разярената тълпа, ако грехът на тези хора е само липса на гостоприемство.

Пророк Йезекиил (16:49) осъжда Содом за себелюбието, преситеността с храна и безгрижното спокойствие, но това не значи, че не ги осъжда за еднополови отношения. „В следващия стих Йезекиил нарича греха им „мерзост”. Тук използва същата староеврейска дума, с която се описва грехът на хомосексуализма (Лев. 18:22).”[xii] Тази дума се употребява и за жертвоприношение на деца за езическото божество Молох, но никога не се използва за самолюбие и липса на гостоприемство. Дори като правен термин един тип еднополови отношения се нарича „содомия”.

Другият аргумент на хомосексуалистите е, че Йонатан и Давид са били хомосексуалисти, защото „Йонатан обичаше Давид като собствената си душа” (I Цар. 18:3), той съблича дрехите си в присъствието на Давид (18:4), „се целуваха един друг” (20:41)[xiii]. Но обичта на Давид към Йонатан е била не сексуална (ерос), а приятелска (филиа) любов. Йонатан не се съблича напълно пред Давид, а само сваля горната си дреха и оръжието си (I Цар. 18:4)[xiv]. Освен това тогава целувката е обичайна форма за поздрав (Юда целува Иисус Христос). Дори и днес в някои култури мъжете се поздравяват с целувка. В крайна сметка любовта на Давид към жените му, особено към Вирсавее (II Цар. 11 гл.), сочи хетеросексуалната му ориентация.

И другите аргументи в полза на хомосексуализма, взети уж от Писанието, могат лесно да бъдат оборени. Несъмнено хетеросексуалните отношения в брака са единствените, одобрени от Библията.

Наказание

Библията не само описва еднополовите отношения като мерзки, но и посочва наказание за тези, които са въвлечени в тях (Лев. 20:13). Именно поведението на такива хора води до унищожаването на Содом и Гомора (Бит. 19:24–25).

Хомосексуалното поведение се наказва от Бога в миналото, ще бъде наказано и в бъдещето. „Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито прелъстителите на юноши, нито хомосексуалистите, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство” (I Кор. 6:9–10).

Надежда

Но има надежда и за хомосексуалистите. Бог прощава и очиства човека, който се разкае за греховете си и се отвърне от тях, включително и от грях като хомосексуалното поведение (I Кор. 6:11). Когато Бог даде на такива хора опрощение, Неговата благодат внася в живота им сила, с която могат да живеят богоугоден живот (Римл. 6:5-6). Ако покаянието и новораждането са истински, предишното хомосексуално поведение на човека не бива да бъде пречка за членството му в църква или за служението му, тъй като всички християни са преобразени грешници.

Либералните църкви проявяват търпимост към хомосексуалния начин на живот в името на „любовта”. Те се борят хомосексуалното поведение да се признае за нормално, защото „нищо не могат да променят”. Но не само не са прави, а всъщност изобщо не проявяват любов към хомосексуалистите, защото за разлика от Библията ги принизяват до нивото на животните, водени само от инстинкта си. Като освобождават човека от морална отговорност, те пренебрегват неговата личност, докато Библията сочи, че сме сътворени по Божия образ (Бит. 1:26–27) и сме надарени със силата да правим морален избор.

Освен това благовестието говори за освобождаване от робството на греха, включително и от греха на хомосексуализма, докато „либералите” уверяват хомосексуалистите, че не могат да им помогнат за този проблем, затова ги приемат такива, каквито са. Но много хора са напълно освободени от греха на хомосексуализма чрез силата на Светия Дух. Само християните, които вярват в Библията, могат да предоставят такава надежда.

Заключение

Нашите убеждения за произхода ни определят нашето отношение към живота. Ако вярваме, че сме образувани от парче слуз в резултат на съчетание от непредвидими случайни събития и борба за оцеляване, е логично да твърдим, че никаква висша сила не съществува и ние можем да установяваме свои собствени правила. Но ако вярваме, че съществува любещ Бог, Който ни е създал и ни е дал заповеди, според които да живеем, непременно трябва да ги следваме. Бог излага Своите норми в Библията, като започва от основополагащото учение в книгата Битие.

превода е на списание „Прозорец“ (бр.4, г.2009)


[i] Lansdown, A. The „Rights” of Homosexuals. – Life News, February 1995, p. 1.

[ii] Randall, D. Bill Loader on Homosexuality. – Life News, September 1996, p. 4.

[iii] Hamer, D. et al. A Linkage between DNA Markers on the X Chromosome and Male Sexual Orientation. – Sciens, 1993, N 261, 321-327.

[iv] Levay, S. The Sexual Brain. Cambridge, Massachusetts, USA, MIT Press, 1993.

[v] Bailey, J., R. Pillard. A Genetic Study of Male Sexual Orientation. – General psychiatry, 1991, N 48, 1081-1096.

[vi] Matlin, M. Psychology. 3. ed. Fort Worth, Texas, USA, Harcourt Brace College Publishers, 1999, p. 366.

[vii] Excerpts from the Baptist Union of WA Document on Human Sexuality. – Life News, October 1997.

[viii] Lansdown, A. Op. cit.

[ix] Hogg, R. et al. Modelling the Impact of HIV Disease on Mortality in Gay Men. – International Journal of epidemiology, 1997, N 26, 657-661.

[x]Matlin, M. Op. cit.

[xi] Geisler, N. Christian ethics. Michigan, USA, Baker Books, 1989, p. 261.

[xii] Ibid., p. 262.

[xiii] Ibid., p. 259.

[xiv] Ibid., p. 265.

Read Full Post »

     «Главното е мъдростта; затова придобивай мъдрост…» Притчи 4:7а

     Търсенето на мъдрост е свойствено на всички култури по света, от древността до днес. Има огромно изобилие от сборници с писмени произведения посветени на тези търсения. Дошли са още от древен Египет, от Месопотамия и най-вече древна Гърция, известна с легендата си за 7-те мъдреци.

Всички сме чували и за прословутата китайска мъдрост и източна философия. Ицзин, Конфуций, Лао-дзъ, Далай Лама и много други, днес са едни от най-популярните книги и източни учители-философи. Каква полза или опасност ни очаква в дебрите на източната философия е тема за друг разговор.

Иска ми се обаче да покажа с всичко това, че търсенето на мъдрост и любовта към мъдростта е свойствена черта на всички народи и култури по света, особено българите, начело със столицата София J

Всички ние съзнаваме, че имаме нужда от мъдрост, че в мъдростта е ключът на благополучния живот. Вземете даже същите народни поговорки – мисли и съвети, придобити и натрупани в житейския опит на предците ни, които ние всички наричаме народна мъдрост, и смятаме за спомагащи на добър и успешен живот. Тоест от мъдростта се очаква да води към добро и успех, към здравомислие и благополучие, и затова тя е желана, търсена и възхваляна.

Какво казва обаче Библията за мъдростта? Що е мъдрост според Бог и Неговото Слово? Има ли разлики, многостранна или праволинейна е мъдростта? И как да придобием мъдрост? – това са въпросите, които днес искам да повдигнем заедно с вас и на които с помощта на Божието Слово да посочим съответните отговори…

И така първо, какво казва Библията за мъдростта? Забележете, тук не става дума дали казва нещо, а какво казва. Защото всеизвестна аксиома е, че мъдростта в Библията е една от най-важните и големи теми. В Библията се говори за мъдрост даже повече, отколкото за вяра! Така, че въпросът не е в това дали говори, а какво говори Библията за мъдростта.

Разсъждавайки в тази насока, откриваме най-важното библейско съобщение за мъдростта и това, че истинската, съвършената и безупречната мъдрост, способна да дари човека със знание и умение за благословен живот идва от Бога.

Той е източник на мъдростта, казва Библията в  Йов 12:13 „… у Бога, пише Йов, е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум”. Соломон, който стана мъдър, именно, чрез Бога казва в Пр.2:6 „…Господ дава мъдрост, от устата му излизат знание и разум”.

В Новия Завет, когато Яков поставя въпроса относно недостига на мъдрост у някой, казва в 1:5: „нека иска от Бога, Който дава…” и то „щедро”. В друго новозаветно място, малко по-рано, в Лука 21 глава, когато Христос говори с учениците, че ще дойде време когато ще бъдат разпитвани от царе и управници, забележете какво им обещава Той в 15 стих „Аз ще ви дам уста и мъдрост, на която всичките ваши противници ще бъдат безсилни да противостоят или противоречат

Тук отново много ясно проличава, кой е източника и от кого идва мъдростта – от Бога, Който в 3 Лица – Отец, Син, и Святия Дух. И за 3-те ипостаси на Божествената Троица се говори в Библията, като начало и източник на мъдростта. Напук на някой йеховистки бръщолевици, в Новия Завет ясно се говори, че мъдростта също е дар на Святия Дух, сиреч, Той е Личност, Която притежава мъдрост и дарява с нея вярващите. В 1Кор.12:8 четем „на един се дава чрез Духа слово на мъдрост”.

И така, извора на съвършената мъдрост е Триединия Бог. И това е последователното, разумното и логичното обяснение на корените на мъдростта. Те не са в човека. И няма как да бъдат, след като ние сме творение, а Той е Творецът, от Когото идва и произлиза всичко. Не Конфуций или Далай Лама държат ключовете на мъдростта, а Живия, Всезнаещия и Мъдър Бог и Творец на всичко.

Оттук произлиза следващата важна истина за мъдростта. Понеже тя е у Бога и чрез Него идва до нас, то мъдростта е пряко зависима от нашето отношение към Него.

Когато говорим за мъдрост, която касае и земния живот и вечния, която касае и тялото и духа, превъзходната мъдрост, както се изразява Соломон, която идва от Бога, то тази мъдрост се ражда и расте, само и единствено в правилните взаимоотношения с Бога.

Най-ясното и категорично изявление в Библията по този въпрос намираме в началото на книга Притчи 1:7… същото четем и в 9:10. Отправната точка на мъдростта – е страхът от Господа – почитането и благоговейния трепет пред Бога, които водят към послушание на Него. Именно, това е началото и венецът на съвършената мъдрост.

По този начин Библията ни убеждава, че не можем да постигнем заобикалящия ни свят, да го разберем и да живеем пълноценен живот, ако сме далеч от Бога. И обратно, когато чрез вяра, любов и послушание на Него ние се приближаваме до Бога, тогава се научаваме на мъдрост и растем в нея.

страхът от Господа е начало на мъдростта” – казва Божието Слово . Без страх от Бога, ние не можем да имаме правилно мислене за Него и жизнените неща. В Псалм 111:10 се казва: „Начало на мъдростта е страхът от Господа; здрав разум имат всички, които изпълняват Неговите заповеди”.(СИ) Тоест здравия смисъл на всичко откриват онези, които се боят от Бога.

Мъдростта отново е поставена в зависимост от нашето отношение към Бога. Ако у Бога е мъдростта и разбирането за всичко, здравия смисъл и знание, за миналото, сегашното и бъдещето, тогава всичко това може да бъде достъпно само в близостта с Него, в отношения на вяра, любов и послушание. Както се казва в друг Псалм, 25:14, според Цариградския превод „Тайната Господня е с онези, които му се боят…”.

И обратно, там където страхът от Бога угасва, там се помрачава и мъдростта. В Римл.1 се казва много ясно, че когато някой познае Бога, но не Го прослави като Бог, не Го почете, а даже го размени с нещо лъжливо и суетно, то тогава биват предадени на развратен ум и безразсъдство.

Досега видяхме, кой е извора на мъдростта и как мъдростта има пряка връзка с отношението ни към Бога. Нека сега обаче видим в какво точно се изразява мъдростта – що е мъдрост в светлината на Библията?

Най-често използваната дума за мъдрост в Стария Завет е еврейската „hokma”, която буквално означава „умение”.  Много хора бъркат понятията „мъдрост” и „интелигентност”. Макар и да е възможно да бъдат смесени и двете в един човек, те са разнородни понятия. Мъдростта, както виждаме предполага разсъдливост, умение, способност, тогава когато „интелигентността” – образованост и знания. Едното е свързано с практическия живот на човека, другото са теоретични знания.

В Новия Завет най-често използваната дума за мъдрост е „sofia”, която също буквално означава умение, изкуство да живееш. Не е чудно, че даже в древногръцките творби на Херодот и Платон, например, „sofia” е използвана в същия смисъл – разсъдителност, житейска мъдрост и ум.

Чисто лексикално, изхождайки от етимологията на думите в Стария и Новия Завет, мъдростта е умение, способност правилно да живееш. Да, мъдростта включва интелектуално разбиране, но не се ограничава с това. Мъдрия човек не само знае, но умее правилно да приложи тези знания, в правилния момент, по правилния начин. Някой е казал: „Знанието е това, когато знаете, че доматът е зеленчук; мъдростта е когато не слагате домата в плодова салата”.

Хората в Библията не търсят мъдрост заради самата нея, но винаги, за да я прилагат в живота и по този начин да го подобряват.

Когато четем книга Притчи, книгата на мъдростта, става очевидно, че мъдрите хора не се описват само в интелектуален план. Напротив, много малко се говори за тях като интелигенцията на обществото, и основно се подчертава живота им, който се отличава с – разбиране, праведност, търпение, усърдие, вярност, самоконтрол, скромност и т.н.  С една дума мъдреците били богобоязливи човеци, чиято мъдрост се е състояла не в статична, интелектуална почит към Бога, а в съзнателно развитие на ума и сърцето за постигане на благочестив живот. Тоест отново – мъдростта е повече практична, отколкото интелектуална.

Богословски, а именно това е и нашата основна цел, да видим мъдростта именно през очите на библейското богословие, – мъдростта е умение да следваме най-добрата и възвишена цел определена от Бога за нас, и да избираме най-сигурния подход и правилните средства за нейното постигане. Именно, това е същината на библейската мъдрост, да ни отведе до самата цел на сътворението ни, живот с Бога и според Неговата воля.

Или с други думи, истинската мъдрост е разбиране на Божията воля, разбиране на това, кое е добро и кое е зло, и умение да живеем и постъпваме съответно на това, което респективно означава – благоразумно и праведно. Тоест, моралната съставляваща е водеща в истинската мъдрост – да разпознаваш и правиш доброто.

Нека видим някой конкретни проявление на мъдростта, смятам, че това още по-добре ще ни разкрие същността на истинската мъдрост според Библията.

–                в следването на Божиите заповеди и наредби – Втор.4:5-6, Матей 7:24-25, тук се използва синонимната на „sofia” дума, която на  български е преведена като благоразумен или разумен.

–                в добро поведение и кротост – Яков 3:13

–                в отдалечаване от злото – Пр.14:16 „мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян”.

–                във вършенето на правосъдие – Пр.20:26 „мъдрия цар пресява нечестивите и докарва върху тях колелото на вършачката”.

–                в търсенето и приемането на съвет – Пр.13:10 „от гордостта произхожда само препиране, а мъдростта е с онези, които приемат съвети”.

–                в мисълта и подготовката за бъдещето – за земния и вечния живот – например, мравките в Пр.30, са наречени извънредно мъдри, заради тяхната далновидност, лятото се грижат за зимата (виж и мъдрите девици в притчата на Исус).

–                в търпението – Пр.19:11 „благоразумието на човека възпира гнева му…”, тук е използвана синонимната дума за мъдрост в Ст.Завет.

–                в смисленото и изцеряващо говорене – Пр.12:18 „намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като меч, а езикът на мъдрите докарва здраве”.

–                в желанието да се разпространява знанието и истината – Пр.15:7 „устните на мъдрите разпръскват знание, а сърцето на безумните не прави така”.

–                в различни други области на християнския живот – Яков 3:17

Всичко това разкрива обаче, онази мъдрост, която, както казва Яков в своето послание „слиза отгоре”, от Бога.

Има обаче и друг вид мъдрост, която е противоположна на предишната, защото вместо да води началото си в страх от Бога и към Бога, тя произлиза от земята, от греховното човешко сърце, горделива и надменна, и не признава авторитета на Бога. Яков казва за нея в 3:14-16.

Земна – защото със земни извори, идеи и цели…Животинска или душевна – защото не е плод на Духа, а на плътта, падналата човешка природа. Бесовска – защото в крайна сметка е производна на дявола, и води до действия и резултати, характерни за дявола, не за Бога.

Някой виждат в тази характеристика на Яков низходяща прогресия.

Павел също говори за земната мъдрост, в 1Коринтяни и я нарича мъдрост от този свят, която е „глупост е пред Бога” – 1Кор.3:19.

Тази характеристика е дадена, защото всички търсения на човешката мъдрост и действия изпускат най-важното – съществуването на Бога и спасението чрез  Христос. А в Псалм 14 се казва „каза безумецът в сърцето си „няма Бог”. Земната мъдрост не се опира върху Божият замисъл, а е самонадеяна, и се противи на него. В Римляни 1:21 се представя още по-добре истината за земната, човешка мъдрост и нейните корени.

Следващия въпрос е – как да придобием истинска мъдрост, как да станем мъдри в смисъла, който влага Божието Слово и който видяхме вече в нашите разсъждения?

–                Примирение с Бога – Еф.1:7-8 – първо прощение, после благодат, а след това „мъдрост и разбиране”.

–                Ходене с Бога в смирение, послушание и благоговение пред Него. Вече видяхме, именно, в страха от Бога е началото на мъдростта. Нека видим обаче още:

  • Пр.11:2 «дойде ли гордост, идва и срам, а мъдростта е със смирените».
  • В Пр.2:7 «Той запазва истинска мъдрост за праведните».
  • Еккл. 2:26 Той дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето Му; а на грешника дава грижи – да събира и трупа, за да го предаде отпосле ономува, който е добър пред лицето Божие..

–                Общение с мъдри човеци –  Пр. 13:20Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър. А другарят на безумните ще пострада зле”.

–                Поучение от Библията – колкото повече внимаваме в нея, размишляваме и изпълняваме онова, което четем, толкова по-мъдри ще ставаме.

  • Пс.119:97-99 „Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден се поучавам в него. Твоите заповеди ме правят по-мъдър от неприятелите ми…по-разумен съм от всичките си учители, защото се поучавам от Твоите свидетелства.”

–                И накрая, но не на последно място – винаги, когато усетим недостиг от мъдрост и необходимост от нея в конкретна ситуация – молете се – Яков 1:5: „нека проси от Бога”.

Какви са последствията за онези, които приемат Божията мъдрост и растат в нея, ползите от мъдростта?

–                Запазва живот – Еккл.7:12 мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

–                Щастие и благословение – Пр.3:13 „Блажен онзи човек, който е намерил мъдрост, и човек, който е придобил разум.”

–                Дългоденствие и успех – в същата притча 16 стих „дългоденствие е в десницата й, и в левицата й – богатство и слава”.

  • Пр. 21:20 „скъпоценно съкровище и масло се намират в жилището на мъдрия, а безумният човек ги поглъща”.

–                Защита и протекция – Пр.4:6 „не я изоставяй и тя ще те пази, обичай я – и ще те предпазва”. Една еврейска поговорка гласи: „Умния знае как да излезе от затруднено положение, когато мъдрия изобщо не попада в него”. .

–                Издигане и възвисяване – 4:8 „въздигай я и тя ще те въздигне; когато я прегърнеш, ще ти донесе слава”.

–                Сила и крепост – Еккл.7:19 „мъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града”.

–                Спасение от греха и кривите пътища на злото – Пр.2:10-17

Живеем във време на хаос и безредица в обществото, в различни области и въпроси. Става все по-трудно на хората да определят кое е добро и кое лошо, кое правилно и кое не правилно, дори кой път води до Бога, голямо объркване! Безредица има не само в морален аспект, но и в областта на вземане на решения.
„Главното е  мъдростта” – казва Соломон, и  днес определено има вакуум в тази посока. Както казваше навремето, английският философ Комингс: „Притежаваме огромни знания, на какво се случи с мъдростта?”

Живеем във време, когато този въпрос е още по-изострен. Светът е пълен с „всезнайковци”, а оскъден откъм елементарна мъдрост.

Чрез вярата в Христос и страниците на Библията Бог ни предлага Своята мъдрост, която определено както видяхме днес, се различава от класическата представа за мъдростта. За разлика от човешките философски разсъждения и умозаключения, библейската мъдрост ни помага да гледаме всичко в правилната им перспектива и да вземаме правилни решения съобразявайки се с Божията воля, и които касаят не само сегашния, но и бъдещия живот.

Ще се възползваш ли? – Притчи 4:7-9

Read Full Post »

    „Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме. Исус й каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.“ Йоан  4:19-23

  

Отдавна и в почти всички религии, битува мнението, че молитвата си има своите „святи” места, където може да бъде изречена и молещия се трябва да се моли само на определени места.

В исляма даже има конкретно споменати места, където е забранено вярващите да се молят. Според един от техните хадиси (устно предание за Мохамед), се забранява, например да се молиш в обор, посред пътя, в банята или на гробище.

В нашия православен контекст, обикновено се счита за правилно да се молиш пред светите образи – иконите, било вкъщи или в църква. Тези места се смятат за молитвени.

Сигурен съм, че всеки от нас рано или късно, си задавал въпроси относно мястото за молитва и сме се питали: „Къде да се молим?, или къде е правилно да се молим?

Какво казва Библията по този въпрос? Има ли посочени определени места, където молитвата е възможна, където съзерцанието, преживяването на Божието присъствие и разговор с него, е възможен, или невъзможен?

Първо, предвид истината, че Божието присъствие е навсякъде, Библията не регламентира твърдо някакво място за молитва. Защото Бог е навсякъде!

Спомнете си известния 139 Псалм, където Давид казва „къде да отида от Твоя Дух? Или от  присъствието Ти къде да побегна?” – 8-12 ст. Именно предвид това всеобхватно Божие присъствие във всяко ъгълче на света, молитвата стига до Бога независимо от това, къде я изричаме, дали в къщи или в църква, в колата или на улицата.

Според Божието Слово ефикасността на молитвата не зависи от мястото, където се изрича, а от духовното и сърдечното състояние на молещия се – доколко сърцето, духът и душата са въвлечени в молитвата. Значението не е в географските или някакви други характеристики, а в параметрите на вярата и искреността, с които се молим.

Спомнете си фарисея и бирника в притчата на Исус. Имаше ли значението мястото за молитва? Ако държим на мястото, фарисеят се помоли на най-доброто и свято място – в храма, и въпреки това, молитвата му остана празна, тя не беше чута. Ударението в молитвата не е религиозната ценност на мястото, а сърцето и вярата на молещия се!

Някой си мислят, че ако отидат в Израел, посетят историческите места на Исус и се помолят на някое от тях, това ще им даде изключително преживяване, молитвата им ще бъде много по-ценна и ефективна. Но това е заблуда!

Вижте на този интересен дебат относно мястото за молитва и поклонение, между Исус и самарянката …

Исус разговаря със самарянката. Посочва й греха, а тя сменя темата със спора между юдеите и самаряните относно мястото на поклонение. В отговора Си Исус дава прекрасно обобщение относно богопоклонението. Той казва на самарянката, че не мястото е важно – на този или онзи хълм, но това – как се покланяш – 23-24 стихове:

Първо, поклонение в центъра на което е Бог – „истинските поклонници ще се поклонят на Отца…

Второ, ако искаме да угодим на Бога и Той действително да бъде впечатлен от нашата молитва и поклонение, те трябва да са с дух и истина. Не мястото, а състоянието на сърцето е важно.

Тоест преди всичко, когато идваме да се покланяме на Бога, ние трябва да се приближим до Бога с нашия дух, с нашата духовна, нематериална същност, често представена още в Библията като сърце и душа. Молитвата трябва да идва отвътре нас, от нашия дух В Пс.51 се казва: „жертви на Бога са дух съкрушен, сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш”. Второ, Христос посочва истината. Тук трябва да посочим две проявления на истината – истината като познание, и истината като живот. Христос изобличава самарянката „вие се покланяте на онова, което не знаете”. Павел казва за юдеите, че имат ревност за Бога, но не според съвършеното знание.

Истината, като правилно знание е важна в поклонението. Когато идваме при Бога, трябва да знаем при Кого идваме. Правилното знание и разбиране за Бога, получено чрез Неговото откровение в Библията, не само обогатява нашето поклонение, но го прави достойно за Него. Без истината за Бога, няма да имаме и истинско, достойно за Него поклонение.

Но трябва да помним и другото проявление на истината – като искрен живот. Дали сме автентични, искрени, когато се молим, в противен случай ще чуем същите думи, които бяха казани в адрес на юдеите – „тези хора се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си, но сърцето им далеч от Мен” – Матей 15:8.

Ето такова трябва да е нашето поклонение и молитва!

И все пак, нека да кажем няколко думи за мястото. Вече разбрахме, че то не е най-важното в молитвата, нека обаче все пак разгледаме нещо.

В Старият Завет, като специално място за молитва е бил посочен Божият храм. Виждаме това в молитвата на освещението на храма, от Соломон (3Царе 8), както и чрез пророк Исая, Самия Бог казва: “защото Моят дом ще се нарече молитвен дом за всички народи” (56:7).

Оттук следва, че храмът, бе осветен и предназначен за молитва – място където израилтяните можеха да се молят както с обществени, така и с индивидуални молитви.

Но означаваше ли това единственост, уникалност? Това, че Бог отдели едно място, където да пребъдва името Му, и където да се открива на народа Си, не отменя вечната истина за Вездесъщия Бог. Той присъства навсякъде, също чрез пророк Исая, Бог казва – Исая 66:1-2

Така ние виждаме, как още в Старият Завет, при наличие на храма, който си оставаше свято и специално място за молитва, Самия Бог насочва вниманието на вярващите към сърцето и духа им, защото те са по-важни отколкото мястото.

Нека практически видим, как това се реализира от старозаветните вярващи. Внимателното изучаване на текста, открива, че те се молят на различни места, не само в храма; и техните молитви, въпреки, че са били изричани на други места освен храма, били не по-малко чувани и ефективни, от молитвите им в храма: Елизер, слугата на Авраам се моли извън града, до кладенеца и Бог чува молитвата му и му отговаря, като му посочи Ревека за жена на Исаак; Моисей се моли в пустинята, и то неведнъж; Исус Навиев призовава Бога на бойното поле;   Давид споделя, че се моли дори когато е на легло в Псалм 63; Пророк Илия се моли на върха на планината; Неемия се моли в присъствието на езическия цар Артаксеркс; Азария (Авденаго) сред огъня в пещта; Даниил се моли в своят дом; Йона в корема на рибата.

Както виждате местата за молитва за разнообразни, надминават даже нашето въображение. И всички тези молитви са били не по-малко ефективни от казаните в храма.

В Новият Завет срещаме също различни от храма и синагогата места, където вярващите се молят. Даже Исус се молеше в пустинни места, на планината, пред гроба на Лазар, в Гетсиманската градина. Първите християни: Петър на покрива на къщата; вярващите във Филипи, покрай реката; Павел и Сила в затвора; Павел на кораба със затворниците.

Има и много други примери, които ни уверяват и потвърждават думите на Павел към Тимотей на всяко място” (1Тим.2:8). Това означава буквално всички места на този свят, както казваше Тертулиан “където ще ни се представи случай, или ще има необходимост” да се помолим, тъй като Бог е навсякъде.

Read Full Post »

« Newer Posts - Older Posts »