Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘християнски живот’ Category

След броени дни в София ще се проведе поредния гей-парад. Убеден съм, че много християни се възмущават в духа си поради тази гнусна пропаганда и ще се молят Бог да осуети това мероприятие. За да имаме обаче по-ясна и основана върху Библията позиция, реших да направя компромис с идеята на блога, и вместо проповед да публикавам тази статия, чийто автор е Ан Лемонт.

Въпросът за хомосексуалните отношения става все по-актуален в обществото. Хомосексуалистите се възмущават, че робите отдавна са свободни, жените са придобили равноправие, затова е време да се помисли и за техните права. И по всичко личи, че обществото върви в тази посока. Днес много хомосексуалисти «излизат от сянката» и открито заявяват ориентацията си. В немалко страни хомосексуалните двойки се узаконяват също както и хетеросексуалните. Те търсят подкрепа от различни социални организации и искат да имат равен като всички достъп до зачеване ин витро и т.н. Някои църковни водачи благославят такива еднополови връзки между хомосексуалните членове на църквите и вече има дори хомосексуални свещенослужители.

Твърденията на хомосексуалистите

Според много от хомосексуалистите, първо, те просто така са устроени. Второ, хомосексуализмът не причинява вреда на никого. Трето, ако тези отношения им харесват, защо някой трябва да им се бърка? Четвърто, според тях хомосексуалните и хетеросексуалните връзки са равностойни. Някои дори се осмеляват да твърдят, че Библията оправдава хомосексуалните отношения.

По природа са такива?

Откакто различни групи в обществото, подлагани на дискриминация (например жени, чернокожи или инвалиди), са придобили равни възможности с останалите, хомосексуалистите заявяват, че и те трябва да имат права. Презвитер Андрю Лансдаун, член на специална комисия за изследване на сексуалността на човечеството при Баптисткия съюз на Западна Австралия (BUWA), твърди, че „полът, расата и инвалидността на човека са свързани с това, което човек е, докато хомосексуалността е свързана с това, което той прави”[i]. В отговор хомосексуалистите изтъкват научни изследвания, които показват, че съществува биологична основа за хомосексуалното поведение.

Защитниците на „правата на хомосексуалистите” се позовават на данните от три изследвания[ii]: на Хамър за X-хромозомата[iii], на Левай за хипоталамуса[iv] и на Бейли и Пилард за еднояйчните близнаци хомосексуалисти[v]. В трите случая изследователите са заинтересовани да получат положителен за тях резултат, тъй като самите те са хомосексуалисти. Но изследванията им не издържат проверката, направена от други учени. Освен това „средствата за масова информация като правило не посочват недостатъците на методологията при тези изследвания, а обикновено прекалено опростяват резултатите им”[vi]. Днес няма никакви научни доказателства, че еднополовите отношения се определят от гените на човека.

Въпреки че е възможно социалните фактори да допринасят за предразполагането на човека към хомосексуален начин на живот, това не може да служи за оправдание на подобно поведение. Някои хора имат силно влечение да крадат или да пият алкохол, но те сами избират дали ще последват това влечение – решават да пият или не, да крадат или не. Те са отговорни пред закона за своя избор. В окончателния доклад на специалната комисия BUWA четем: „Човек в крайна сметка става хомосексуалист, като сам избира да бъде или да не бъде такъв и сам въвлича себе си в такъв начин на живот.”[vii]

Основания

Основополагащото учение за брачните и сексуалните отношения е описано в книгата Битие 1 и 2 гл. Когато питат Иисус за брака, Той се позовава на тези две глави (Мат. 19:1–12; Марк 10:1–12). Бог е сътворил мъжа и жената: „И Бог създаде човека по своя образ… мъж и жена ги създаде” (Бит. 1:27). Сътворени сме според Божия план като мъже и жени, за да се допълваме. Тоест Бог е сътворил Адам и Ева, а не, например, Адам и Стив и не Мадлен и Ева. Бог е постановил брак между мъжа и жената (Бит. 2:18–25). Съществуват много причини Бог да постъпи именно така.

Първо, взаимнодопълващата се структура на женската и мъжката анатомия несъмнено е създадена за нормални отношения между мъжа и жената. Ясно е, че човешкият организъм е предназначен и устроен за хетеросексуални, а не за хомосексуални отношения.

Второ, съединяването между мъжа и жената прави възможно хората да се размножават и да продължават рода си, както повелява Господ: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята” (Бит. 1:28). Същата заповед Бог повтаря за Ной след потопа (Бит. 8:15–17).

Трето, Бог дава на мъжа и жената взаимнодопълващи се роли, за да укрепи семейството. Жената е сътворена, за да бъде помощник на мъжа, от когото той се нуждае (Бит. 2:18). Но ролята на жената като помощник не показва, че тя е по-низша в развитието си или по важност. Действената и богобоязлива жена се описва в Притчи 31:10–31 като вдъхновяващ образец за подражание.

Никаква вреда?

Андрю Лансдаун отбелязва, че „хората, които живеят с еднополов партньор, са подложени в по-голяма степен на различни заболявания. Това са заболявания, свързани с хомосексуалните безразборни отношения. Освен това еднополовите актове спомагат за разпространяване на заболявания като анален херпес, хепатит В, чревни паразити, сарком на Капоши и СПИН”[viii]. Изследване, проведено в Канада, показва, че продължителността на живот при хомосексуалистите е по-малка с 8 до 21 години, отколкото при другите мъже.[ix]

Влияние върху околните

Нехристиянските психолози ни уверяват, че „децата, израсли в хомосексуални семейстава, по нищо не се различават от децата в обикновените хетеросексуални семейства. Това се отнася до тяхното умствено и физическо развитие, способността им за морални оценки, общата им представа за живота, умението им да общуват и половата им идентичност”[x]. Но хуманистите забравят един важен детайл: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него дори когато остарее” (Пр. 22:6). Не можете да учите детето на Божието Слово, ако вашият начин на живот се осъжда от Божието Слово. Всички християни са грешници, получили прошка по Божията милост, но начин на живот в еднополови отношения е непрекъснат, повтарящ се грях, за който няма покаяние.

Това не е ваша работа?

Активистите на хомосексуалното движение твърдят, че еднополовите отношения не засягат никой друг освен въвлечените в тях. Но това не е вярно. Бог, нашият Творец и Създател, е установил правила и Той категорично осъжда еднополовите отношения: „С мъж да не лягаш като с жена, това е гнусота” (Лев. 18:22; виж също 20:13). Неподчинението на толкова ясна заповед от Бога означава пряко отричане на Божия авторитет.

Някои хора упорито твърдят, че Законът на Стария Завет (включително Лев. 18:22 и 20:13) е отменен с идването на Иисус Христос. Но ние трябва да разглеждаме като задължителни тези аспекти от Закона, които се повтарят в Новия Завет.

Имат равни права?

Според някои хомосексуалните отношения се осъждат в Библията, защото са свързани с идолопоклонство (например III Цар. 14:24). Но Библията ги заклеймява и отделно от идолопоклонството (например Лев. 18:22). Те се разкриват в Писанието като ненормално и аморално извращение: „Жените им измениха естествената употреба на тялото в противоестествена. Така и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, като вършеха безобразие мъже с мъже” (Римл. 1:26–27).

Има и такива хора, които твърдят, че грехът в Содом се състои от отричане на традициите на гостоприемство или егоизъм, но не и от хомосексуално поведение. Несъмнено, викът против Содом и Гомора е силен, но и грехът на техните жители е тежък пред Бога (Бит. 18:20). Бог изпраща ангели в Содом и «преди да си легнат те, градските мъже, содомските жители, млади и стари, целият народ, обиколиха къщата и викаха на Лот: „Къде са мъжете, които дойдоха при теб тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем” (Бит. 19:4–5). Въпреки че староеврейската дума yadha не означава непременно „имам полови отношения с някого”, в контекста на разглежданите стихове тя се използва точно с такова значение. Изразът „познавам някого сексуално” съществува и в същата глава, когато Лот говори за двете си дъщери, които „не са познали мъж” (19:8)[xi]. Не би имало смисъл Лот да предлага девствените си дъщери, за да успокои разярената тълпа, ако грехът на тези хора е само липса на гостоприемство.

Пророк Йезекиил (16:49) осъжда Содом за себелюбието, преситеността с храна и безгрижното спокойствие, но това не значи, че не ги осъжда за еднополови отношения. „В следващия стих Йезекиил нарича греха им „мерзост”. Тук използва същата староеврейска дума, с която се описва грехът на хомосексуализма (Лев. 18:22).”[xii] Тази дума се употребява и за жертвоприношение на деца за езическото божество Молох, но никога не се използва за самолюбие и липса на гостоприемство. Дори като правен термин един тип еднополови отношения се нарича „содомия”.

Другият аргумент на хомосексуалистите е, че Йонатан и Давид са били хомосексуалисти, защото „Йонатан обичаше Давид като собствената си душа” (I Цар. 18:3), той съблича дрехите си в присъствието на Давид (18:4), „се целуваха един друг” (20:41)[xiii]. Но обичта на Давид към Йонатан е била не сексуална (ерос), а приятелска (филиа) любов. Йонатан не се съблича напълно пред Давид, а само сваля горната си дреха и оръжието си (I Цар. 18:4)[xiv]. Освен това тогава целувката е обичайна форма за поздрав (Юда целува Иисус Христос). Дори и днес в някои култури мъжете се поздравяват с целувка. В крайна сметка любовта на Давид към жените му, особено към Вирсавее (II Цар. 11 гл.), сочи хетеросексуалната му ориентация.

И другите аргументи в полза на хомосексуализма, взети уж от Писанието, могат лесно да бъдат оборени. Несъмнено хетеросексуалните отношения в брака са единствените, одобрени от Библията.

Наказание

Библията не само описва еднополовите отношения като мерзки, но и посочва наказание за тези, които са въвлечени в тях (Лев. 20:13). Именно поведението на такива хора води до унищожаването на Содом и Гомора (Бит. 19:24–25).

Хомосексуалното поведение се наказва от Бога в миналото, ще бъде наказано и в бъдещето. „Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито прелъстителите на юноши, нито хомосексуалистите, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство” (I Кор. 6:9–10).

Надежда

Но има надежда и за хомосексуалистите. Бог прощава и очиства човека, който се разкае за греховете си и се отвърне от тях, включително и от грях като хомосексуалното поведение (I Кор. 6:11). Когато Бог даде на такива хора опрощение, Неговата благодат внася в живота им сила, с която могат да живеят богоугоден живот (Римл. 6:5-6). Ако покаянието и новораждането са истински, предишното хомосексуално поведение на човека не бива да бъде пречка за членството му в църква или за служението му, тъй като всички християни са преобразени грешници.

Либералните църкви проявяват търпимост към хомосексуалния начин на живот в името на „любовта”. Те се борят хомосексуалното поведение да се признае за нормално, защото „нищо не могат да променят”. Но не само не са прави, а всъщност изобщо не проявяват любов към хомосексуалистите, защото за разлика от Библията ги принизяват до нивото на животните, водени само от инстинкта си. Като освобождават човека от морална отговорност, те пренебрегват неговата личност, докато Библията сочи, че сме сътворени по Божия образ (Бит. 1:26–27) и сме надарени със силата да правим морален избор.

Освен това благовестието говори за освобождаване от робството на греха, включително и от греха на хомосексуализма, докато „либералите” уверяват хомосексуалистите, че не могат да им помогнат за този проблем, затова ги приемат такива, каквито са. Но много хора са напълно освободени от греха на хомосексуализма чрез силата на Светия Дух. Само християните, които вярват в Библията, могат да предоставят такава надежда.

Заключение

Нашите убеждения за произхода ни определят нашето отношение към живота. Ако вярваме, че сме образувани от парче слуз в резултат на съчетание от непредвидими случайни събития и борба за оцеляване, е логично да твърдим, че никаква висша сила не съществува и ние можем да установяваме свои собствени правила. Но ако вярваме, че съществува любещ Бог, Който ни е създал и ни е дал заповеди, според които да живеем, непременно трябва да ги следваме. Бог излага Своите норми в Библията, като започва от основополагащото учение в книгата Битие.

превода е на списание „Прозорец“ (бр.4, г.2009)


[i] Lansdown, A. The „Rights” of Homosexuals. – Life News, February 1995, p. 1.

[ii] Randall, D. Bill Loader on Homosexuality. – Life News, September 1996, p. 4.

[iii] Hamer, D. et al. A Linkage between DNA Markers on the X Chromosome and Male Sexual Orientation. – Sciens, 1993, N 261, 321-327.

[iv] Levay, S. The Sexual Brain. Cambridge, Massachusetts, USA, MIT Press, 1993.

[v] Bailey, J., R. Pillard. A Genetic Study of Male Sexual Orientation. – General psychiatry, 1991, N 48, 1081-1096.

[vi] Matlin, M. Psychology. 3. ed. Fort Worth, Texas, USA, Harcourt Brace College Publishers, 1999, p. 366.

[vii] Excerpts from the Baptist Union of WA Document on Human Sexuality. – Life News, October 1997.

[viii] Lansdown, A. Op. cit.

[ix] Hogg, R. et al. Modelling the Impact of HIV Disease on Mortality in Gay Men. – International Journal of epidemiology, 1997, N 26, 657-661.

[x]Matlin, M. Op. cit.

[xi] Geisler, N. Christian ethics. Michigan, USA, Baker Books, 1989, p. 261.

[xii] Ibid., p. 262.

[xiii] Ibid., p. 259.

[xiv] Ibid., p. 265.

Read Full Post »

     «Главното е мъдростта; затова придобивай мъдрост…» Притчи 4:7а

     Търсенето на мъдрост е свойствено на всички култури по света, от древността до днес. Има огромно изобилие от сборници с писмени произведения посветени на тези търсения. Дошли са още от древен Египет, от Месопотамия и най-вече древна Гърция, известна с легендата си за 7-те мъдреци.

Всички сме чували и за прословутата китайска мъдрост и източна философия. Ицзин, Конфуций, Лао-дзъ, Далай Лама и много други, днес са едни от най-популярните книги и източни учители-философи. Каква полза или опасност ни очаква в дебрите на източната философия е тема за друг разговор.

Иска ми се обаче да покажа с всичко това, че търсенето на мъдрост и любовта към мъдростта е свойствена черта на всички народи и култури по света, особено българите, начело със столицата София J

Всички ние съзнаваме, че имаме нужда от мъдрост, че в мъдростта е ключът на благополучния живот. Вземете даже същите народни поговорки – мисли и съвети, придобити и натрупани в житейския опит на предците ни, които ние всички наричаме народна мъдрост, и смятаме за спомагащи на добър и успешен живот. Тоест от мъдростта се очаква да води към добро и успех, към здравомислие и благополучие, и затова тя е желана, търсена и възхваляна.

Какво казва обаче Библията за мъдростта? Що е мъдрост според Бог и Неговото Слово? Има ли разлики, многостранна или праволинейна е мъдростта? И как да придобием мъдрост? – това са въпросите, които днес искам да повдигнем заедно с вас и на които с помощта на Божието Слово да посочим съответните отговори…

И така първо, какво казва Библията за мъдростта? Забележете, тук не става дума дали казва нещо, а какво казва. Защото всеизвестна аксиома е, че мъдростта в Библията е една от най-важните и големи теми. В Библията се говори за мъдрост даже повече, отколкото за вяра! Така, че въпросът не е в това дали говори, а какво говори Библията за мъдростта.

Разсъждавайки в тази насока, откриваме най-важното библейско съобщение за мъдростта и това, че истинската, съвършената и безупречната мъдрост, способна да дари човека със знание и умение за благословен живот идва от Бога.

Той е източник на мъдростта, казва Библията в  Йов 12:13 „… у Бога, пише Йов, е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум”. Соломон, който стана мъдър, именно, чрез Бога казва в Пр.2:6 „…Господ дава мъдрост, от устата му излизат знание и разум”.

В Новия Завет, когато Яков поставя въпроса относно недостига на мъдрост у някой, казва в 1:5: „нека иска от Бога, Който дава…” и то „щедро”. В друго новозаветно място, малко по-рано, в Лука 21 глава, когато Христос говори с учениците, че ще дойде време когато ще бъдат разпитвани от царе и управници, забележете какво им обещава Той в 15 стих „Аз ще ви дам уста и мъдрост, на която всичките ваши противници ще бъдат безсилни да противостоят или противоречат

Тук отново много ясно проличава, кой е източника и от кого идва мъдростта – от Бога, Който в 3 Лица – Отец, Син, и Святия Дух. И за 3-те ипостаси на Божествената Троица се говори в Библията, като начало и източник на мъдростта. Напук на някой йеховистки бръщолевици, в Новия Завет ясно се говори, че мъдростта също е дар на Святия Дух, сиреч, Той е Личност, Която притежава мъдрост и дарява с нея вярващите. В 1Кор.12:8 четем „на един се дава чрез Духа слово на мъдрост”.

И така, извора на съвършената мъдрост е Триединия Бог. И това е последователното, разумното и логичното обяснение на корените на мъдростта. Те не са в човека. И няма как да бъдат, след като ние сме творение, а Той е Творецът, от Когото идва и произлиза всичко. Не Конфуций или Далай Лама държат ключовете на мъдростта, а Живия, Всезнаещия и Мъдър Бог и Творец на всичко.

Оттук произлиза следващата важна истина за мъдростта. Понеже тя е у Бога и чрез Него идва до нас, то мъдростта е пряко зависима от нашето отношение към Него.

Когато говорим за мъдрост, която касае и земния живот и вечния, която касае и тялото и духа, превъзходната мъдрост, както се изразява Соломон, която идва от Бога, то тази мъдрост се ражда и расте, само и единствено в правилните взаимоотношения с Бога.

Най-ясното и категорично изявление в Библията по този въпрос намираме в началото на книга Притчи 1:7… същото четем и в 9:10. Отправната точка на мъдростта – е страхът от Господа – почитането и благоговейния трепет пред Бога, които водят към послушание на Него. Именно, това е началото и венецът на съвършената мъдрост.

По този начин Библията ни убеждава, че не можем да постигнем заобикалящия ни свят, да го разберем и да живеем пълноценен живот, ако сме далеч от Бога. И обратно, когато чрез вяра, любов и послушание на Него ние се приближаваме до Бога, тогава се научаваме на мъдрост и растем в нея.

страхът от Господа е начало на мъдростта” – казва Божието Слово . Без страх от Бога, ние не можем да имаме правилно мислене за Него и жизнените неща. В Псалм 111:10 се казва: „Начало на мъдростта е страхът от Господа; здрав разум имат всички, които изпълняват Неговите заповеди”.(СИ) Тоест здравия смисъл на всичко откриват онези, които се боят от Бога.

Мъдростта отново е поставена в зависимост от нашето отношение към Бога. Ако у Бога е мъдростта и разбирането за всичко, здравия смисъл и знание, за миналото, сегашното и бъдещето, тогава всичко това може да бъде достъпно само в близостта с Него, в отношения на вяра, любов и послушание. Както се казва в друг Псалм, 25:14, според Цариградския превод „Тайната Господня е с онези, които му се боят…”.

И обратно, там където страхът от Бога угасва, там се помрачава и мъдростта. В Римл.1 се казва много ясно, че когато някой познае Бога, но не Го прослави като Бог, не Го почете, а даже го размени с нещо лъжливо и суетно, то тогава биват предадени на развратен ум и безразсъдство.

Досега видяхме, кой е извора на мъдростта и как мъдростта има пряка връзка с отношението ни към Бога. Нека сега обаче видим в какво точно се изразява мъдростта – що е мъдрост в светлината на Библията?

Най-често използваната дума за мъдрост в Стария Завет е еврейската „hokma”, която буквално означава „умение”.  Много хора бъркат понятията „мъдрост” и „интелигентност”. Макар и да е възможно да бъдат смесени и двете в един човек, те са разнородни понятия. Мъдростта, както виждаме предполага разсъдливост, умение, способност, тогава когато „интелигентността” – образованост и знания. Едното е свързано с практическия живот на човека, другото са теоретични знания.

В Новия Завет най-често използваната дума за мъдрост е „sofia”, която също буквално означава умение, изкуство да живееш. Не е чудно, че даже в древногръцките творби на Херодот и Платон, например, „sofia” е използвана в същия смисъл – разсъдителност, житейска мъдрост и ум.

Чисто лексикално, изхождайки от етимологията на думите в Стария и Новия Завет, мъдростта е умение, способност правилно да живееш. Да, мъдростта включва интелектуално разбиране, но не се ограничава с това. Мъдрия човек не само знае, но умее правилно да приложи тези знания, в правилния момент, по правилния начин. Някой е казал: „Знанието е това, когато знаете, че доматът е зеленчук; мъдростта е когато не слагате домата в плодова салата”.

Хората в Библията не търсят мъдрост заради самата нея, но винаги, за да я прилагат в живота и по този начин да го подобряват.

Когато четем книга Притчи, книгата на мъдростта, става очевидно, че мъдрите хора не се описват само в интелектуален план. Напротив, много малко се говори за тях като интелигенцията на обществото, и основно се подчертава живота им, който се отличава с – разбиране, праведност, търпение, усърдие, вярност, самоконтрол, скромност и т.н.  С една дума мъдреците били богобоязливи човеци, чиято мъдрост се е състояла не в статична, интелектуална почит към Бога, а в съзнателно развитие на ума и сърцето за постигане на благочестив живот. Тоест отново – мъдростта е повече практична, отколкото интелектуална.

Богословски, а именно това е и нашата основна цел, да видим мъдростта именно през очите на библейското богословие, – мъдростта е умение да следваме най-добрата и възвишена цел определена от Бога за нас, и да избираме най-сигурния подход и правилните средства за нейното постигане. Именно, това е същината на библейската мъдрост, да ни отведе до самата цел на сътворението ни, живот с Бога и според Неговата воля.

Или с други думи, истинската мъдрост е разбиране на Божията воля, разбиране на това, кое е добро и кое е зло, и умение да живеем и постъпваме съответно на това, което респективно означава – благоразумно и праведно. Тоест, моралната съставляваща е водеща в истинската мъдрост – да разпознаваш и правиш доброто.

Нека видим някой конкретни проявление на мъдростта, смятам, че това още по-добре ще ни разкрие същността на истинската мъдрост според Библията.

–                в следването на Божиите заповеди и наредби – Втор.4:5-6, Матей 7:24-25, тук се използва синонимната на „sofia” дума, която на  български е преведена като благоразумен или разумен.

–                в добро поведение и кротост – Яков 3:13

–                в отдалечаване от злото – Пр.14:16 „мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян”.

–                във вършенето на правосъдие – Пр.20:26 „мъдрия цар пресява нечестивите и докарва върху тях колелото на вършачката”.

–                в търсенето и приемането на съвет – Пр.13:10 „от гордостта произхожда само препиране, а мъдростта е с онези, които приемат съвети”.

–                в мисълта и подготовката за бъдещето – за земния и вечния живот – например, мравките в Пр.30, са наречени извънредно мъдри, заради тяхната далновидност, лятото се грижат за зимата (виж и мъдрите девици в притчата на Исус).

–                в търпението – Пр.19:11 „благоразумието на човека възпира гнева му…”, тук е използвана синонимната дума за мъдрост в Ст.Завет.

–                в смисленото и изцеряващо говорене – Пр.12:18 „намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като меч, а езикът на мъдрите докарва здраве”.

–                в желанието да се разпространява знанието и истината – Пр.15:7 „устните на мъдрите разпръскват знание, а сърцето на безумните не прави така”.

–                в различни други области на християнския живот – Яков 3:17

Всичко това разкрива обаче, онази мъдрост, която, както казва Яков в своето послание „слиза отгоре”, от Бога.

Има обаче и друг вид мъдрост, която е противоположна на предишната, защото вместо да води началото си в страх от Бога и към Бога, тя произлиза от земята, от греховното човешко сърце, горделива и надменна, и не признава авторитета на Бога. Яков казва за нея в 3:14-16.

Земна – защото със земни извори, идеи и цели…Животинска или душевна – защото не е плод на Духа, а на плътта, падналата човешка природа. Бесовска – защото в крайна сметка е производна на дявола, и води до действия и резултати, характерни за дявола, не за Бога.

Някой виждат в тази характеристика на Яков низходяща прогресия.

Павел също говори за земната мъдрост, в 1Коринтяни и я нарича мъдрост от този свят, която е „глупост е пред Бога” – 1Кор.3:19.

Тази характеристика е дадена, защото всички търсения на човешката мъдрост и действия изпускат най-важното – съществуването на Бога и спасението чрез  Христос. А в Псалм 14 се казва „каза безумецът в сърцето си „няма Бог”. Земната мъдрост не се опира върху Божият замисъл, а е самонадеяна, и се противи на него. В Римляни 1:21 се представя още по-добре истината за земната, човешка мъдрост и нейните корени.

Следващия въпрос е – как да придобием истинска мъдрост, как да станем мъдри в смисъла, който влага Божието Слово и който видяхме вече в нашите разсъждения?

–                Примирение с Бога – Еф.1:7-8 – първо прощение, после благодат, а след това „мъдрост и разбиране”.

–                Ходене с Бога в смирение, послушание и благоговение пред Него. Вече видяхме, именно, в страха от Бога е началото на мъдростта. Нека видим обаче още:

  • Пр.11:2 «дойде ли гордост, идва и срам, а мъдростта е със смирените».
  • В Пр.2:7 «Той запазва истинска мъдрост за праведните».
  • Еккл. 2:26 Той дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето Му; а на грешника дава грижи – да събира и трупа, за да го предаде отпосле ономува, който е добър пред лицето Божие..

–                Общение с мъдри човеци –  Пр. 13:20Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър. А другарят на безумните ще пострада зле”.

–                Поучение от Библията – колкото повече внимаваме в нея, размишляваме и изпълняваме онова, което четем, толкова по-мъдри ще ставаме.

  • Пс.119:97-99 „Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден се поучавам в него. Твоите заповеди ме правят по-мъдър от неприятелите ми…по-разумен съм от всичките си учители, защото се поучавам от Твоите свидетелства.”

–                И накрая, но не на последно място – винаги, когато усетим недостиг от мъдрост и необходимост от нея в конкретна ситуация – молете се – Яков 1:5: „нека проси от Бога”.

Какви са последствията за онези, които приемат Божията мъдрост и растат в нея, ползите от мъдростта?

–                Запазва живот – Еккл.7:12 мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

–                Щастие и благословение – Пр.3:13 „Блажен онзи човек, който е намерил мъдрост, и човек, който е придобил разум.”

–                Дългоденствие и успех – в същата притча 16 стих „дългоденствие е в десницата й, и в левицата й – богатство и слава”.

  • Пр. 21:20 „скъпоценно съкровище и масло се намират в жилището на мъдрия, а безумният човек ги поглъща”.

–                Защита и протекция – Пр.4:6 „не я изоставяй и тя ще те пази, обичай я – и ще те предпазва”. Една еврейска поговорка гласи: „Умния знае как да излезе от затруднено положение, когато мъдрия изобщо не попада в него”. .

–                Издигане и възвисяване – 4:8 „въздигай я и тя ще те въздигне; когато я прегърнеш, ще ти донесе слава”.

–                Сила и крепост – Еккл.7:19 „мъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града”.

–                Спасение от греха и кривите пътища на злото – Пр.2:10-17

Живеем във време на хаос и безредица в обществото, в различни области и въпроси. Става все по-трудно на хората да определят кое е добро и кое лошо, кое правилно и кое не правилно, дори кой път води до Бога, голямо объркване! Безредица има не само в морален аспект, но и в областта на вземане на решения.
„Главното е  мъдростта” – казва Соломон, и  днес определено има вакуум в тази посока. Както казваше навремето, английският философ Комингс: „Притежаваме огромни знания, на какво се случи с мъдростта?”

Живеем във време, когато този въпрос е още по-изострен. Светът е пълен с „всезнайковци”, а оскъден откъм елементарна мъдрост.

Чрез вярата в Христос и страниците на Библията Бог ни предлага Своята мъдрост, която определено както видяхме днес, се различава от класическата представа за мъдростта. За разлика от човешките философски разсъждения и умозаключения, библейската мъдрост ни помага да гледаме всичко в правилната им перспектива и да вземаме правилни решения съобразявайки се с Божията воля, и които касаят не само сегашния, но и бъдещия живот.

Ще се възползваш ли? – Притчи 4:7-9

Read Full Post »

    „Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме. Исус й каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.“ Йоан  4:19-23

  

Отдавна и в почти всички религии, битува мнението, че молитвата си има своите „святи” места, където може да бъде изречена и молещия се трябва да се моли само на определени места.

В исляма даже има конкретно споменати места, където е забранено вярващите да се молят. Според един от техните хадиси (устно предание за Мохамед), се забранява, например да се молиш в обор, посред пътя, в банята или на гробище.

В нашия православен контекст, обикновено се счита за правилно да се молиш пред светите образи – иконите, било вкъщи или в църква. Тези места се смятат за молитвени.

Сигурен съм, че всеки от нас рано или късно, си задавал въпроси относно мястото за молитва и сме се питали: „Къде да се молим?, или къде е правилно да се молим?

Какво казва Библията по този въпрос? Има ли посочени определени места, където молитвата е възможна, където съзерцанието, преживяването на Божието присъствие и разговор с него, е възможен, или невъзможен?

Първо, предвид истината, че Божието присъствие е навсякъде, Библията не регламентира твърдо някакво място за молитва. Защото Бог е навсякъде!

Спомнете си известния 139 Псалм, където Давид казва „къде да отида от Твоя Дух? Или от  присъствието Ти къде да побегна?” – 8-12 ст. Именно предвид това всеобхватно Божие присъствие във всяко ъгълче на света, молитвата стига до Бога независимо от това, къде я изричаме, дали в къщи или в църква, в колата или на улицата.

Според Божието Слово ефикасността на молитвата не зависи от мястото, където се изрича, а от духовното и сърдечното състояние на молещия се – доколко сърцето, духът и душата са въвлечени в молитвата. Значението не е в географските или някакви други характеристики, а в параметрите на вярата и искреността, с които се молим.

Спомнете си фарисея и бирника в притчата на Исус. Имаше ли значението мястото за молитва? Ако държим на мястото, фарисеят се помоли на най-доброто и свято място – в храма, и въпреки това, молитвата му остана празна, тя не беше чута. Ударението в молитвата не е религиозната ценност на мястото, а сърцето и вярата на молещия се!

Някой си мислят, че ако отидат в Израел, посетят историческите места на Исус и се помолят на някое от тях, това ще им даде изключително преживяване, молитвата им ще бъде много по-ценна и ефективна. Но това е заблуда!

Вижте на този интересен дебат относно мястото за молитва и поклонение, между Исус и самарянката …

Исус разговаря със самарянката. Посочва й греха, а тя сменя темата със спора между юдеите и самаряните относно мястото на поклонение. В отговора Си Исус дава прекрасно обобщение относно богопоклонението. Той казва на самарянката, че не мястото е важно – на този или онзи хълм, но това – как се покланяш – 23-24 стихове:

Първо, поклонение в центъра на което е Бог – „истинските поклонници ще се поклонят на Отца…

Второ, ако искаме да угодим на Бога и Той действително да бъде впечатлен от нашата молитва и поклонение, те трябва да са с дух и истина. Не мястото, а състоянието на сърцето е важно.

Тоест преди всичко, когато идваме да се покланяме на Бога, ние трябва да се приближим до Бога с нашия дух, с нашата духовна, нематериална същност, често представена още в Библията като сърце и душа. Молитвата трябва да идва отвътре нас, от нашия дух В Пс.51 се казва: „жертви на Бога са дух съкрушен, сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш”. Второ, Христос посочва истината. Тук трябва да посочим две проявления на истината – истината като познание, и истината като живот. Христос изобличава самарянката „вие се покланяте на онова, което не знаете”. Павел казва за юдеите, че имат ревност за Бога, но не според съвършеното знание.

Истината, като правилно знание е важна в поклонението. Когато идваме при Бога, трябва да знаем при Кого идваме. Правилното знание и разбиране за Бога, получено чрез Неговото откровение в Библията, не само обогатява нашето поклонение, но го прави достойно за Него. Без истината за Бога, няма да имаме и истинско, достойно за Него поклонение.

Но трябва да помним и другото проявление на истината – като искрен живот. Дали сме автентични, искрени, когато се молим, в противен случай ще чуем същите думи, които бяха казани в адрес на юдеите – „тези хора се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си, но сърцето им далеч от Мен” – Матей 15:8.

Ето такова трябва да е нашето поклонение и молитва!

И все пак, нека да кажем няколко думи за мястото. Вече разбрахме, че то не е най-важното в молитвата, нека обаче все пак разгледаме нещо.

В Старият Завет, като специално място за молитва е бил посочен Божият храм. Виждаме това в молитвата на освещението на храма, от Соломон (3Царе 8), както и чрез пророк Исая, Самия Бог казва: “защото Моят дом ще се нарече молитвен дом за всички народи” (56:7).

Оттук следва, че храмът, бе осветен и предназначен за молитва – място където израилтяните можеха да се молят както с обществени, така и с индивидуални молитви.

Но означаваше ли това единственост, уникалност? Това, че Бог отдели едно място, където да пребъдва името Му, и където да се открива на народа Си, не отменя вечната истина за Вездесъщия Бог. Той присъства навсякъде, също чрез пророк Исая, Бог казва – Исая 66:1-2

Така ние виждаме, как още в Старият Завет, при наличие на храма, който си оставаше свято и специално място за молитва, Самия Бог насочва вниманието на вярващите към сърцето и духа им, защото те са по-важни отколкото мястото.

Нека практически видим, как това се реализира от старозаветните вярващи. Внимателното изучаване на текста, открива, че те се молят на различни места, не само в храма; и техните молитви, въпреки, че са били изричани на други места освен храма, били не по-малко чувани и ефективни, от молитвите им в храма: Елизер, слугата на Авраам се моли извън града, до кладенеца и Бог чува молитвата му и му отговаря, като му посочи Ревека за жена на Исаак; Моисей се моли в пустинята, и то неведнъж; Исус Навиев призовава Бога на бойното поле;   Давид споделя, че се моли дори когато е на легло в Псалм 63; Пророк Илия се моли на върха на планината; Неемия се моли в присъствието на езическия цар Артаксеркс; Азария (Авденаго) сред огъня в пещта; Даниил се моли в своят дом; Йона в корема на рибата.

Както виждате местата за молитва за разнообразни, надминават даже нашето въображение. И всички тези молитви са били не по-малко ефективни от казаните в храма.

В Новият Завет срещаме също различни от храма и синагогата места, където вярващите се молят. Даже Исус се молеше в пустинни места, на планината, пред гроба на Лазар, в Гетсиманската градина. Първите християни: Петър на покрива на къщата; вярващите във Филипи, покрай реката; Павел и Сила в затвора; Павел на кораба със затворниците.

Има и много други примери, които ни уверяват и потвърждават думите на Павел към Тимотей на всяко място” (1Тим.2:8). Това означава буквално всички места на този свят, както казваше Тертулиан “където ще ни се представи случай, или ще има необходимост” да се помолим, тъй като Бог е навсякъде.

Read Full Post »

    „ И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия;и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи. И така, като отминаха Мизия, слязоха в Троада. А през нощта на Павел се яви видение: един македонец стоеше и му се молеше: Ела в Македония и ни помогни. И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.”  Деяния на Ап. 16:6-10

 

 Рано или късно в живота на всеки християнин, който търси Божията воля възникват редица въпроси относно Божието ръководство и неговата роля в живота ни, било за нашето дългосрочно планиране или за сегашен, краткосрочен избор.

Въпросите, които често си задаваме в тази връзка са: Как да планирам своя живот и служение? Как да разбера, какво Бог планира за мен, за да изпълня Неговата воля? Струва ли си да планирам занапред или по-добре да чакам, какво Бог ще ми покаже да правя? В какво се състои МОЯТА, а в какво БОЖИЯТА роля при вземане на решение?

Смятам, че днешния пасаж може да ни даде важна информация по тези въпроси, а може би и принципи що се касае Божието ръководство в живота ни и нашето планиране. Случилото се с Павел и другите апостоли по време на така наречената Егейска мисия е изящен пример за Божието ръководство.

Малко обаче предистория.

Павел се разделя с Варнава в Антиохия и взема със себе си Сила за да посетят църквите в Галатия, създадени чрез благовестието им по време на първото мисионерско пътуване. Целта им този път обаче е да осъществят така наречен „пастирски” надзор – да проверят духовното състояние, да насърчат и утвърдят тамошните църкви, а може би и да се убедят, че галатяните правилно са разбрали написаното послание.

По пътя за Галатия, Павел посещава Дервия и Листра, основаните преди няколко години там църкви. Лука добавя, че в Листра Павел отново се среща с Тимотей, който вече е укрепнал около 20 годишен младеж – ученик с одобрен от братята характер, пояснява Лука, който апостолът пожелава да вземе също със себе си на път към Галатийските църкви.

И така тримата – Павел, Сила и Тимотей се отправят към Галатийската и Фригийската земя, и четем в 4-5 стих…. И тогава когато целта да посетят църквите бе достигната, Павел и неговите спътници решават да тръгнат към Азия, към недостигнатите още с благовестие народи.

Именно тук е добре да подчертаем ролята и начина на планирането в живота и служението.

Примера на Павел и апостолите показват, че планирането е важно, и в планирането няма нищо лошо, напротив от нас се очаква да планираме. Подобно на Павел и апостолите обаче, планирането трябва да се осъществява съобразно изявената вече Божия воля. Нашите планове не бива да влизат в конфликт с онова, което Бог ни е разкрил вече в Библията.

За Павел Божията воля бе открита по пътя за Дамаск, когато Бог ясно му разкри какво очаква от него – да бъде апостол сред езичниците, да достига с благовестието народите, които се намираха под властта на различни гръцки, римски и други местни култове и суеверия. В посланието към Римляни, когато Павел говори за своята мисия, казва, че неговото призвание включва достигането на всички народи (1:5). Така, че съвсем естествено, въз основа на вече изявената Божията воля за него, той планира и решава да достигне и народите на Азия.

Днес, когато говорим даже за нашите ежедневни житейски планирания, трябва също винаги да имаме предвид изявената вече Божията воля. Ако нашите решения и планове се разминават с онова, което Бог ни е разкрил в Библията, те са неправилни, погрешни и в тях няма да имаме благословения. Ние трябва да планираме съобразно Божията воля, а не въпреки нея.

Има обаче още нещо, и това е намесата на Бога в нашите планове, даже тогава когато те са правилни и изрядни с Библията.

Планирането на Павел бе съобразно волята и призванието от Бога да достигне всички народи, и въпреки това, Бог се намеси да промени неговите планове – 6б. Оказва се, че планът е добър, правилен, но времето за неговото осъществяване не е дошло. Контекста на мисията на Павел показва, че така или иначе Павел стигна до Азия и градовете там, но по-късно от това, което първоначално е било замислено.

Ние трябва да бъдем също винаги готови и отворени за това Бог да се намесва и променя нашите планове, така, както на Него Му е угодно. Отгоре Той знае много по-добре, и вижда много по-добре от нас, кога е времето за това или онова. Ако е много рано, както в случая с проповедта на Павел в Азия, Бог променя посоката, движението, мястото и т.н, за да ни ръководи към нещо благовременно.

Тук възниква въпросът как Бог се намесва, по какво да познаем, че Бог се намесва, за да промени нашите планове и ни ръководи.

В случая с апостолите, Лука пише, че „им бе забранено от Святия Дух”. Най-вероятно това означава, че Павел и апостолите са получили непосредствено откровение от Бога, но може да означава и вътрешно подбуждение от Святия Дух в сърцето. Каквото е да е било обаче, Павел и апостолите се връщат обратно, убедени, че Бог пряко им открива волята Си за мисията в Азия.

По-късно, когато те стигат до Мизия, и опитаха да отидат във Витиния, отново Бог не им позволява, този път Лука пише „Исусовият Дух не им позволи”. Дали този път Божието ръководство се различавало от предишното не можем със сигурност да кажем, но по всичко личи, че Бог има други планове за тях и свръхестествено ги ръководи, засега само чрез забрани.

Представете си само за миг мислите на апостолите тогава и лутането в различни предположения накъде Бог ги насочва да служат. Помислеха за Азия, но им бе забранено. Помислеха за Витиния, но и там не бяха допуснати. Върнаха се безпрепятствено в Троада, ами сега накъде. Бог обаче, когато затваря една врата, отваря винаги друга.

Не след дълго, още през нощта, Бог изпраща на Павел видение – 9б. Полученото от Павел видение обясняваше всичко, което им се случи досега. Това е вратата, която Бог им отваря и тя се казва Европа. Бог недвусмислено им открива, че благовестието трябва да стигне и до Европа, и апостолите се отправят за първи път към Македония, западната част на империята. По-късно, Павел пишейки посланието си до Коринтяните, споделя, че случилото в Троада, всъщност бе отваряне на врата за Господнето дело в Македония.

Скъпи мои, примера с апостолите е един преобраз на начините на Божието водителство като цяло в живота на християнина. За да ни ръководи към нови решения, възможности, посоки, Бог също използва разнообразни начини. Те могат да са духовни – подбуждение, откровение – било лично или чрез Библията, съновидение.

Могат да бъдат обаче и естествени. За да ни укаже волята Си, подобно на овчар, който с камъчета събира овцете, Бог може да издигне естествени препятствия, да създаде определени обстоятелства, обикновено подредени така, че е трудно да не забележиш в тях Божията воля. В Откровение 3 глава, Бог се представя като отварящ и затварящ врати. Нека знаем, че Бог отваря и затваря определени обстоятелствени врати, нека се вглеждаме в обстоятелствата, вслушваме се в тях, защото Бог може да ни отговаря чрез тях и ръководи.

От примера с Павел и апостолите научаваме още нещо за Божието водителство и това е, че то има две страни, а именно, забрана и ограничение, от една страна, и позволение от друга. Духът им забранява да вървят към Азия, но им позволява в Европа.

В нашия живот можем да срещнем също и негативната и положителната страни на Божието водителство, на което в равна степен трябва да се доверяваме и се радваме, както на ограниченията, така и на позволението, като равно изходящи от Него.

Важен принцип обаче в рапознаването на Божието ръководство ни предлага отново примерът с апостолите. В 10 стих четем „дойдохме до заключение”. Тоест всичко, което им се беше случило, апостолите мислено и молитвено съединиха, свързаха, претеглиха – и забраната от Духа и видението с македонеца, и Божията воля да проповядват на езичниците, и така те стигнаха до ясното убеждение за Божия призив и ръководство да тръгнат за Европа.

В това виждаме принципен пример и за нас. Когато се опитваме да разберем Божието ръководство, да обръщаме внимание на всеки детайл, да претегляме нещата молитвено и с Библията, да изпитваме всичко, за да сме сигурни, че това наистина е Божие дело и воля.

Да вземем, например, вътрешните подбуждания и отношението към обстоятелствата в живота. Понеже най-много бъркаме при тях, затова ги давам за пример.

Например, някои казват: „Аз така го усещам, така ми се открива”. Няма нищо лошо в това, Бог, както вече казах, често използва близостта си с човека, за да му говори лично вътре в него, в нашия дух и съвест. Но има опасност и плътта да ни говори, а не само Бог.

За да бъдем сигурни, че онова, което ни се открива, и към което сме подбудени е от Бога, имаме нужда подобно на апостолите да изследваме, да сравняваме с Библията, да се молим Бог още по-добре да ни изясни това, за да стигнем до правилното заключение.

Също и с обстоятелствата. Нека се вглеждаме в тях, вслушваме се към всяка ситуация, защото Бог може да ни говори чрез тях, но в същото време бъдем внимателни – да не би да са в противоречие с Божието Слово или с някои морални условия.

Много християни се подвеждат от различни благоприятни обстоятелства, подобно на водачите на александрийския кораб, когато Павел пътуваше за Рим (Деян.27) Които като подухна южният вятър, си мислеха, че са постигнали целта си, но после всички знаем какви щети им нанеси това решение.

Колко кризи е породил „южният вятър” в живота на много хора, в лицето на мамящи признаци на добро време за действие или решение? Много често си мислим, “А, щом и това се сбъдва, щом и някои условия са добри, щом и тази врата е отворена пред мен, значи всичко е наред, мога да продължа”. А всъщност сме се подлъгали сериозно.

Преди да видим нещо попътно в обстоятелствата, нека молитвено ги изпитваме, да разсъждаваме и съпоставяме обстоятелствата с морала, с Божията воля в Библията, със здравомислието. За да стигнем до правилното и сигурно заключение за Божието ръководство, подобно на апостолите.

Библията ни съветва: „изпитвайте, що е благоугодно на Бога” (Еф.5:10), „Всичко изпитвайте; дръжте доброто” (1Сол.5:21).

Следващия принцип в успешното Божие ръководство е нашата готовност да слушаме Бога, да се подчиним на Неговото ръководство!

Впечатляващо е послушанието на Павел и неговите спътници. Те не спорят с Бога, нито роптаят, а смирено приемат новия призив от Бога за проповед в Европа.

Същото трябва да бъде и нашето отношение към Божието ръководство, ако искаме се осъществят Божията воля и намерение в живота ни. Именно в това е нашата роля в решението. Божията роля е да ни открие, да ни поведе, а нашата да Го последваме.

И последно, резултатът на Божието ръководство е винаги добра печалба.

Когато апостолите послушаха Бога и се връчиха на Неговата воля да променят посоката на пътуването си на Запад, резултатът бе колосален – огромен брой повярвали във Филипи, Солун, Берия, Атина, Коринт и създаване на църкви, които станаха по-късно стратегически християнски центрове за разпространение на благата вест. Много домове бяха отворени за Христос и готови да станат домашни църкви – дома на Лидия, на Ясон, на Тит Юст и т.н.

В новата мисия на Павел имаше огромен улов на души за Божието Царство. Всичко това показва, че когато Бог ръководи, печалбата е наистина е голяма. Той видя, че жетвата е побеляла в тези места и прати жътварите да я съберат.

Скъпи мои, Божието ръководство е дар не само за апостолите, а за всеки християнин. Той желае и може да те довежда до печеливши решения, до успешни избори, до нови победи и постижения, както в духовния, така и физическия живот.

Чуй какво казва Той в Пс.32 „Аз ще те вразумя и ще те науча на пътя, по който трябва да ходиш, ще те съветвам, като върху тебе ще бъде окото Ми”. Дали обаче ти ще Го пожелаеш е друг въпрос. Обещанието обаче е голямо! В Ис.30:18 се казва още „Блажени са всички, които Го чакат”. Ако се молиш и търсиш Божието водителство и направление, ще бъдеш блажен.

Но ако Му противостоиш и не приемаш Неговия съвет и ръководство в Пр.1 се казва „ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици”.

Клайв Луис има едно великолепно изказване: „Има два вида хора. Едните казват на Бога: „Да бъде Твоята воля“. А на другите Бог казва: „Е, щом така желаеш, да бъде според волята ти.“

От коя група си ти, скъпи приятелю?

Read Full Post »

     „И не само за тях се моля, но и за онези, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно. Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство…” Йоан 17:20-23а 

 

Стиховете, които прочетохме току що са част от молитвата на Исус преди Гетсимания. Вечерята беше завършила, хлябът и виното бяха раздадени, и точно преди да излезе с учениците навън, Спасителят вдига очите Си към небето и се моли. Моли се не само за Себе Си, но и за учениците и за всички, които биха повярвали в бъдеще време, даже след 2000 години, като нас, например. Колко мило е от Неговата страна, точно преди разпятието Си да мисли за нас, и да се моли за нас пред Своя Отец?

Това за какво се моли не е трудно да разберем – Исус се моли учениците да имат пълна радост, да бъдат опазени от лукавия, да бъдат осветени чрез истината, моли се за тяхната мисия, но като че ли най-главната нужда, която Христос представя пред Своя Отец в тази молитва е нуждата от единство. Близо 6 пъти Той повтаря в молитвата Си една и съща молба „да бъдат едно”.

Интензитета на тази молба и фокуса на единството в молитвата не е случайна. Христос знаеше и предвиждаше времето, когато сред повярвалите ще има хора от всяка раса, език и култура. Ще има бедни и богати, неграмотни и образовани, мъже и жени, млади и стари. Знаеше, че този нееднороден характер на църковната общност никак няма да бъде лесен, даже много труден що се касае единството между всички.

Сигурен съм, че Исус предвиждаше и времето, когато хората ще станат повече горделиви, себелюбиви, егоистични, както е в нашето време например, а егоизма и гордостта винаги създават предпоставки за сепаратизъм и разделения.

Ето защо приоритетната нужда в молитвата на Исус е единството. Единството е в центъра на Неговото молитвено време с Отец, в центъра на Неговите молитвените мисли. Неговите любящо сърце и очи са разбирали и предвиждали какво може да причини липсата на единството и че на Църквата няма да й по силите да бъде единна, затова ни предава на Своя Отец с думите: „опази в името Си тези, които си Ми дал, за да бъдат едно, както и Ние сме едно.” (11)

Първото нещо, което трябва да помним винаги що се касае единството е, именно, молитвата на Исус.

В онзи ужасяващ миг, когато тялото и душата Му предусещаха смъртта, нашия любящ Спасител е измолвал от Своя Отец за нас единство. Неговите собствени мъки са били засенчени от горещото Му желание учениците да бъдат едно, съвършени в единство. Това е Неговата воля, Неговото скъпоценно желание.

Ако обичаш Христос пази тази Неговата воля, скъпи приятелю. Помни Неговите желания и приспособявай живота си според тях. Преди да направиш нещо, което те разделя с другите вярващи, преди да си помислиш даже нещо разделящо, нарушаващо единството в църквата, помисли за Христос, Който се молеше за теб и за мен, да бъдем единни.

Второто важно нещо относно единството намираме в думите „да бъдат едно, както и Ние сме едно” (11,22)

С тези думи, Христос посочва най-съвършения пример на единство – единството на Святата Троица помежду Си, единството между Отца и Сина. Между тях цари такава уникална сплотеност, че в Писанието се казва: „Слушай Израилю, Йехова нашият Бог е Един Господ” (Втор.6:4).

Дори тогава, когато Христос дойде в плът, на земята, тази единност между Него и Отца не бе по никакъв начин наранена. Синът беше на земята, в човешки образ, Отец на небесата, и в този смисъл, Христос казва в 14 гл. „Отец е по-голям от Мен”, но въпреки това Те са единни. „Аз и Отец сме едно” – казва Той в Йоан 10:30.

Такова трябва да бъде и нашето единство, то трябва да бъде основано върху единството на Отца и Сина и да отразява това единство в света. Това е потресаващо предизвикателство и отговорност!

Следващото нещо, което Исус казва за единството е „да бъдат в Нас едно”.

Истинското и дълбоко единство между вярващите се случва тогава, когато те заедно пребъдват в Бога. И това се отнася не само до вярата, но и практиката на вярата. Не е възможно единство там, където един ходи в Бога, в Духа, а другия по плът. Духовния живот с Бога и във Бога е този, който сплотява и съединява, а плътския, живота в угаждане на плътта винаги разделя.

Ако погледнем още първата църква, например тази в Коринт, ние ще видим, докъде довежда живота по плът, а не по Бога, не по Дух. В 1Кор.3 глава много ясно ни се казва, че плътското довежда до завист, разпри, разделяне на „аз съм Павлов, аз съм Аполосов” и т.н.

Също така тези, които са плътски не могат да бъдат в единство с тези, които са духовни. Какво общо може да има между плътта и духа? Между тях винаги ще има пропаст, те трудно общуват помежду си, те не могат да се разбират, те не могат гледат в една и съща посока, защото единия се е в гледал в небесните неща, другия в земните, единия да угоди на Бога, другия на тялото. Те няма как да бъдат, както ние обичаме да казваме, на „един дух”.

Решението е във взаимния живот по Бога и по Дух. За да бъдат вярващите единни, необходимо е да бъдат всички в Бога, в единство на вярата, но и практиката на вярата, сиреч живот по Божията воля, живот по Дух. Нека помним това, и ако искаме да имаме истинско, дълбоко единство, нека всеки не търси своето, а Божието. Когато сме заедно в Бога, ще бъдем заедно и помежду си.

И последно, според думите на Христос в молитвата Му, целта на единството е благовестие (21б „за да повярва светът…”).

От думите на Исус произтича много сериозен извод – поставя се акцент не толкова на делата, а на самия характер на църквата, който според Него е вече мисионерски. Тоест, църквата като единна общност, чрез самото единство вече свидетелства на света за Бога.

Никога не бива да забравяме, че Църквата, вярващите не са призовани само да говорят за Христос, но и да показват Христос, да Го показват с живота си, с държанието помежду си, с единството си. И горко на този, който казва, че е вярващ, че е ученик на Христос, а няма достойния за това звание живот и отношение с братята и сестрите в църквата или извън църквата.  Ев. Йоан пише в Посланието си „всеки, който не върши правда, не е от Бога, нито онзи, който не обича брат си (или сестрата)” (3:10).

Християнството не е само говорител, но и екран, на който се отразява Христос. Подобно на този екран в църквата, на който се отразява картината от прожектора, така и нормалния християнски живот отразява Христовия образ и характер. А една важна част от Неговия характер е единството с Отца.

Когато хората видят в нас единство, единна общност, преодоляла всякакви бариери – расови, културни, полови и класови, това ще ги накара да помислят за Бога и да повярват. Нека помним, че единството не е само социологическо или богословско понятие, а мисионерско, защото свидетелства за Бога и Христос.

Деяния 4:32 – „А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа” … „и голяма благодат почиваше над всички тях” – един прекрасен еталон, по който трябва да се равняваме днес.

Read Full Post »

„И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, каза им притча: Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и беше стъпкано, и небесните птици го изкълваха. А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага. Друго пък падна сред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха. А друго падна на добра земя и като порасна, даде плод стократно А ето, значението на притчата. Семето е Божието слово. А посятото край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят. Падналото на канарата са тия, които когато чуят приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.  Падналото сред тръните са ония, които са слушали и като си отиват, задушават се от грижи, богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод. А посятото на добра земя са тези, които като чуят словото, държат го в честно и добро сърце, и дават плод с търпение…Затова внимавайте как слушате”. (Лука 8:4-15, 18б)

Античния гръцки историк и писател, Плутарх в своите съчинения пише: „Научи се да слушаш и ще извлечеш полза дори от онзи, който не умее да говори”.

Слушането е много важен духовно-физиологически процес в нашия живот. От това, кого слушаме, какво слушаме и как слушаме зависят много други процеси в жизнения ни път и дейност.

Но в същото време, се оказва, че умението да слушаме е едно от най-трудните и редки. Специалистите в областта на психологията твърдят, че близо 8 от 10 човека, не умеят да слушат. Ако това важи за злото, по отношение на покварното, слава Богу! Но ако неумението да слушаме важи за доброто, градивното, вечното, то съгласете се, това е много тъжна статистика.

В посочения пасаж, Христос отбелязва, че що се касае до Божието Слово, умеещите да слушат са още по-малко. От цялата нива, разделена на четири части, в която се сее доброто семе, единствено една част го приема, слуша и запазва, така че семето на Божието Слово да даде плод.

С това Христос ни казва, че не бива да се учудваме защо са малко истинските Негови ученици. Причината е ясна – малко са хората, които умеят да слушат истински и ефективно Неговото Вечно Слово. А без това слушане не може човек да има действителна и спасителна вяра. В Римляни 10:17 четем, че „Вярата е от слушането, а слушането – от Христовото Слово”. Докато не се научим да слушаме Бога, да приемем Неговото добро семе в сърцето си, в нас няма да има нито вяра, нито живот. Защото духовния и вечния живот идват отново от Божиите думи. Божието Слово е онова семе, което носи в себе си зародиша на духовния и вечен живот. Както семето на едно растение носи в себе си зародиша на неговия живот и развитие, така и Божието Слово носи в себе си зачатъка на Духа и на вечния живот. В тази връзка, Христос казва на учениците в Йоан 6:63 „думите, които Съм ви говорил, са дух и живот”.

Но семето само по себе си не може да направи нищо, ако не влезе в съприкосновение с подходяща почва. Потенциала на семето да покълне и роди плод не зависи само от него, а от почвата, от това как слушаме и приемаме доброто Божие семе.

И в този ред на мислите, Христос ни предупреждава: „внимавайте как слушате…” (18а)

Начинът, по който слушаме и приемаме Божието Слово е от изключително значение, значение за нашия живот тук на земята и там във вечността. „Затова, – казва Христос, внимавайте как слушате…” А малко по-рано, Лука пише, че Исус буквално извика: „Който има уши да слуша, нека слуша”.

И както винаги в Своите важни и дълбоки поучения, така и този път, Христос използва притча, за да ни обясни различните начини, по които хората слушат Словото Му и също така, да ни посочи онзи, който носи траен плод.

И така, семето е Божието Слово, сеячът е Христос, а почвата, в която се сее са човешките сърца.

Нека разгледаме различните видове почви, различните начини по които хората слушат и приемат Божието Слово и в смирение, искреност изпитаме себе си, коя почва сме ние?

Както казахме вече от отговора на този въпрос зависи дали Божието семе ще покълне в нас и ще даде плод, или ще се случи нещо друго с доброто семе.

И така, първата група слушатели са определени, като „посятото край пътя”. Или както още бих ги нарекъл аз – крайпътни християнски слушатели.

Преди да започнем обаче тяхното определение, искам да направя една важна бележка. И четирите групи хора можем да кажем, че се самоопределят като християни. Тук не става дума, както казва Мартин Лутер, за онези, които преследват Словото или онези, които не се прислушват до Него. И във всички тези почви виждаме хора, които слушат, които са разположени към Словото, но в различна степен.

И така, „посятото край пътя”, какво представляват тези хора? За тях се казва, че са слушали, но не така, че да повярват. Това са повърхностните, лекомислените слушатели на Божието Слово, които слушат, но не придават нужното значение на чутото, не се стараят да го разбират. Или както казваме ние, „от едното ухо влиза, от другото излиза”.

Това са хора, на които им се иска да бъдат християни, но не приемат Словото навътре в сърцето, а донякъде…”покрай пътя”, където то може лесно да бъде стъпкано и изкълвано. Христос казва: „тогава идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят”.

От тези думи, можем да заключим нещо важно за тези хора. Макар и близки до спасение, те остават вън от него. Макар и слушащи Словото, което дава живот, те остават вън от този живот, тъй като семето не успява изобщо да покълне. Понеже се намира „край пътя” то бива бързо ограбвано и потъпквано.

Равнодушието, плътските мисли, човешките учения, различни суеверия и обичаи са неща, които могат да ограбят и потъпчат бързо и лесно откритото семе покрай пътя. В случая, Христос ни разкрива, както влиянието на хората – да тъпчат не заровеното семе, така и влиянието на дявола – да отнема, да изкълвава.

Ето защо, Словото трябва да се слуша не разсеяно и равнодушно, но внимателно и да се пази в сърцето, в противен случай, то може да бъде бързо стъпкано и ограбено, от всеки, който мине. А без Словото, няма спасение. Никакви дела и свят живот, не могат да заместят влиянието на Словото в нас, само то, казва Павел „е Божия сила за спасение на всеки, който вярва…” (Римляни 1:16)

Втората група слушатели на Словото, са оприличени на „падналото на канарата”. Тук също, възможностите на Словото да поникне са нищожни, но все пак са повече, отколкото край пътя. Особено, като се има предвид обстоятелството, че тук под думата „канара” се има предвид не чиста скала, а тънък слой почва върху камък.

 В древна Палестина това било често срещано явление на нивите. Много почви са представлявали огромни пластове варовик, покрити с тънък слой земя. Поради малкото почва, земята бързо се стопляла и семето скоро пониквало. Но, уви, също толкова бързо и увяхвало. Липсата на достатъчно влага и хранителни вещества, се отразявало върху порасналото растение и то изсъхвало.

Това са чувствителните хора, хора на първите впечатления, които казва Христос – като чуят Словото, бързо го приемат (дори как го приемат!) – с радост, с възторжени чувства, с голям ентусиазъм. Но дълбочината, в което влиза Словото в тях не е достатъчна, за да се изгради корен и да устои на горещите изпитания.

Колко много са около нас такива слушатели, които бързо пламват, но и бързо угасват? Които тръгват след Христос, но при първата трудност Го изоставят!? Защото сърцата им са все още каменисти, съвсем малко разорани, съвсем малко е рохкавата почва в тях.

Това са „плитките християни”, с плитка почва за Словото у себе си. При тях семето се прибира много повърхностно, опазва се от тъпчене и ограбване, но умира от придошлите жеги. Тъй като тяхното разбиране и посвещение на Бога и Божиите неща са твърде повърхностни, недостатъчни да ги удържат в зноя на изпитанието. Христос описва тези слушатели, като хора, които „временно вярват”. Докато е свежо и влажно, докато всичко е наред, те са жарки и пламенни вярващи, но при първите знойни ветрове, те клюмват и изсъхват. Защото „нямат корен”.

От биологията знаем, че коренът на едно растение има ключово значение, точно тогава, когато повърхностна е суха и гореща. Колкото по-дълбок и изразен корен има дадено растение, толкова по-голям е шансът то да устои на агресивните прояви на времето.

Същото е и с вярващите, колкото по-задълбочено е приемането на Словото, не само с чувства, но сърце и воля, колкото по-задълбочено е познаването ни за Бога, толкова повече твърди ще бъдем в различните агресивни обстоятелства на живота. И обратно, ако се окаже така, че само чувствата ни са подпалени, но сърцето си е все така твърдо, не съкрушено – последствията ще са трагични.

Спомнете си множествата, които отстъпиха от Христос. Кой имаше вина в това масово отстъпление? Христос или хората, които подобно на падналото семе на канарата, бързо Го последваха, но понеже нямаха корен, вярата им бързо увехна и те отстъпиха.

Спомнете си Димас, пламенния ученик на Павел, който обаче скоро го изостави, понеже Словото в сърцето му не беше в нужната дълбочина.

Днес се случва същото – сърцето на мнозина прилича на камък, покрит с тънък слой почва. Няма достатъчно почва, която да изхрани семето…и то, макар и да покълне, бързо загива.

Ето защо, ап. Павел ни призовава да бъдем „вкоренени и утвърдени в Него и укрепени във вярата.., преуспявайки в нея с благодарност” (Колосяни 2:7).

Третата група слушатели на Божието Слово, Христос оприличава на „падналото сред тръни”.

Тези хора са различни от предните. При тях проблемът не е в плиткото и повърхностното приемане на Словото, а в плевелите или тръните, които задушават поникналото добро семе. Тук няма камък. Напротив, почвата е дълбока, добре разорана , достатъчно влажна и хранителна, с една дума – прекрасна, ако не са обаче бурените – „и заедно с него (семето) пораснаха тръните и го заглушиха”.

Проблемът на този вид почва е в това, че е замърсена, тя не е чиста. Този вид хора слушат, приемат Словото при сърце, заражда се вяра, която започва да расте, пуска корени надолу, но по-бавно от неоплевените бурени, които в края на краищата задушават добрите стъбла и те спират да растат, а в по-късен етап дори увяхват.

Това са колебливите слушатели – които хем приемат Словото, хем приемат и плевелите, като „светски грижи, примамката на богатството и житейски удоволствия”  Забележете, че при тези слушатели, Словото расте и дори може да формира плод, който обаче не успява да узрее, поради избуялите тръни.

Колко жалка е съдбата на тези слушатели? Те са най-жалките от всички. Имат ресурс, имат потенциала не само да приемат и изхранят семето, но и да го развият и то да даде плод. Но понеже са приели и плевелите – на земните грижи, богатство и удоволствие, те умират от задушаване.  Забележете, не от липса на вяра, не от липса на корен, не от липса на влага, но от липса на сила и светлина. Тръните са засенчили духовния поглед към небето, изсмукали са част от живителната им сила и те загиват от задушаване.

Скъпи приятели, ако в първите два вида почви трудно забелязваме себе си, то тук много от нас могат да видят себе си. Опасността от „буренясване” постоянно дебне много от нас. И за жалост това става прекалено лесно, неусетно.  Отворим ли сърцето си за плевелите, те бързо превземат ума ни и сърцето, така че да не остане място за Словото.

Със земните грижи шега не бива. Не само явния грях може да разруши духовния живот, но и грижите, земните дела, които заемат по-предно място от Словото. И започват да пречат, изсмукват духовно, така че да не остане сили и време за Словото, за вечните неща. Библията ни предупреждава, че не можем да служим на Бога и на мамона (богатството, по-висок стандарт на живот). Или едното или другото!

Във всеки от нас, споменатите от Христос плевели са заложени още от раждането ни. Затова приемането на Словото винаги трябва да е съпроводено с оплевяване, както и след това да не даваме място на плевелите в сърцето си.

Неоплевената почва лесно може да бъде превърната в добра, както и обратно – ако бъдем немарливи в приоритетите си и дадем място на плевелите да посеят в нас своето.

Последния отбор в днешната класация на слушатели, Исус оприличава на „посятото на добра земя”. Това са хората, казва Той, „които като чуят словото, държат го в честно и добро сърце и дават плод с търпение”.

Какво отличава тези Христови слушатели от останалите? Преди всичко в това, че, като чуят Словото, те не само го приемат, но усърдно го задържат в себе си. Същата дума е употребена в Лука 4:42, когато народът искаше да задържи Исус да не си отива от тях.

Добрите слушатели не само приемат, но и с голямо усърдие задържат Словото у себе си, с особена внимателност пазят Словото в сърцето си. Така, като е казано за Мария. Когато чу вестта на овчарите тя „пазеше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си”.

Добрите слушатели размишляват върху словото, изучават и „разбират” (Матей 13:23). А, като разберат, го претворяват в живота си. За тях Словото е духовен хляб, който трябва да се яде, а не само да се гледа и изучава. Само като започнем да се храним, хлябът дава живот и сила.

Но освен че задържат словото у себе си, добрите слушатели, постоянно обработват сърцата си, така че словото да расте безпрепятствено.

Забележете, тяхното сърце е „честно и добро”, буквално гръцката дума употребена тук означава „благоприятно”. Тоест сърцето им е една благоприятна среда за Словото, свободна от плевелите на грижите, примамката на богатството и житейските удоволствия.

Как е възможно това? – Като възлюбим Бога с цялото си сърце и с цялата си душа, така че да не остане място за друго нещо, и във всичко, което вършим да бъде водени от интересите на Божието Царство? Сами при такива условия може да узрее съвършения плод на вярата и на Духа – „честно и добро сърце”, без плевели.  Плевели се появяват тогава, когато отслабне позицията на духовните приоритети, на онова, което е честно и добро пред Бога.

Забележете още, добрите слушатели „дават плод с търпение” – може да се преведе и като „с постоянство”.

И така, какви слушатели сме ние?

Слушаме ли и приемаме ли така, Божието Слово, че то да расте свободно в нас и да дава зрял плод? Или нашето сърце все още не е добрата почва.

Притчата за сеяча е може би най-главната от всички притчи. За нея Исус каза, че ако не я разберем, едва ли ще разберем останалите притчи (Марк 4:13) Това ще рече също, че ако не се научим да слушаме подобаващо Божието Слово трудно ще напредваме като християни – във вяра, познание и духовен живот. Защото всичко това идва само тогава, когато Словото в нас оживява, расте и дава плод.

И така нека бъдем слушатели с добра „сърдечна почва” – искрени и открити за Словото, свободни от плевелите на земните грижи, богатството и житейските удоволствия.

Тези слушатели, забележете, получават правото да се наричат Христови, защото „Моя майка и мои братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват” (21)

И още, добрия слушател има силата да противостои на греха. Псалмопевецът споделя: „В сърцето си опазих Твоето слово, за да не ти съгрешавам”. (Псалм 119:11)

Ще завърша с призива на ап. Павел отправен към Колосяните (3:16) „И нека…Христовото слово да се вселява във вас богато…

Read Full Post »

„А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко като гледаше града пълен с идоли.  И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с ония, с които се случеше да се среща.”  Деяния на Апостолите 17:16-17

 Смея да кажа, че съм един от тези, които следят с голям интерес новините, както в България, така и по света. В този смисъл рядко ми се случва да изпусна вечерните емисии на първите две програми. Следя ги с голям интерес.

Така беше и в понеделник. Настанявам се удобно пред дивана…и… изведнъж, чувам: „Клюките били полезни за здравето…” Викам си това е шега…не може да бъде, наострих уши да чуя по-внимателно, но уви репортерката продължи: „злословенето по чужд адрес помага за добрия ни тонус..” и за да се подсили репортажа – уверено добави: – „…твърдят американски учени”.

Казах си, съвсем я втасахме…То не беше алкохола, не беше съжителството, сега пък и клюката… била безобидна и полезна!? Пороци и различни мерзости, които хилядолетния морал и Библията осъжда, днешното ни общество оправдава, че дори и „научно” ги обявява за полезни. Скоро сигурно побоя и убийството ще се окажат полезни за здравето, тъй като освобождават човека от натрупаната в него отрицателна енергия.

Скъпи мои живеем в едно много опасно време, време, в което духовните сили на нечестието завладяват все повече и повече света около нас. Грехът се представя не само за безобиден, но и дори полезен. Тенденцията да се подронва авторитета на Бога и Неговото Слово ще продължи. Хората все повече и повече ще се чувстват оправдани в греха си. А думата на учените все повече ще натежава срещу Божието Слово. Точно според предреченото от ап. Павел в 2 Тимотей 4:3 „ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти”.

Това, което се случва днес, е едно очевидно изпълнение на писаното в Библията. Това се изпълнява не само в света, но и в църквата. Виждаме не само как в света, но и в много църкви грехът буквално да се узаконява. Онова, което Бог нарича беззаконие, много днешни християни наричат законно и естествено. Това важи, както за конкретни, очевидни грехове, така и за определени поведения и отношения към Бога и църквата.

Например, ако преди, посещаването на църквата било приоритет за вярващите, явен израз на послушание към Бога, сега отсъствието от църковните събрания са нещо нормално, и (в повечето случаи) дори оправдано – „Виждате ли, нещата се промениха, много работа, ангажименти, семейството ми е невярващо и т.н.”

Ако в библейските времена жените, като се покайвали снемали външните си украшения, „кичене със злато или обличане със скъпи дрехи”, то днес е обратно, днес това се счита за ненормално, да си жена и да нямаш обици (че дори на по-специални места)…

В библейските времена жените са се отнасяли към съпрузите си като към господари, днес … – чшш, да не те чуе никой, ще ти се присмеят.

В библейските времена вярващите мъже са били ревностни да служат на Бога, били са толкова верни и посветени на Бога, че са отивали дори на меч, на клада заради това. Днес обаче, много вярващи мъже тънат в различни компромиси и тотална безотговорност към вярата…

Има и много други опасни разминавания с това, което днес се случва и това, което ни говори Божието Слово. Но не това е целта ми. Моята цел е разглеждайки покварата на съвременното ни общество, очевидното морално и духовно падение както в света, така и църквата, като какви бихме се характеризирали, ти и аз – възмутен или примирен?

Възмутен или примирен със случващото около себе си?

Преди по-малко от 20 века, ап. Павел влиза в Атина. По онова време градът е бил един от интелектуалните и културни центрове на древния свят. Но докато се разхождаше из града, апостолът го намира като „град пълен с идоли”.

Намирайки се на негово място мнозина днес биха подминали този факт, биха се примирили с множеството идоли (сега нали е модерно да си толерантен), но не и Павел, не и Божият човек, който имаше болка за света в праведната си душа. Чуйте още веднъж неговата реакция – „духът му се възмущаваше дълбоко”. Духът на апостола не е могъл да понесе видяното.

 Когато повярваме в Бога, ние се раждаме духовно. Това означава активен дух, посредством когото Святия Дух ни управлява и насочва. Бог влага в нашия дух Своите праведни мисли и чувства. Така, че ако сме водени от духа, ние реагираме на греха, на разврата, така, както реагира Бог – възмущаващо, непримиримо.

Ето това беше състоянието на Павел в онзи момент, в който виждаше как греха и беззаконието е завладяло прекрасния град. Той се възмути в духа си. Праведния му дух не е могъл да се примири с неправедното около себе си.

Впрочем, в Божието Слово ние намираме и други случаи на такова поведение в живота на праведните.

Така, например Мойсей като слизаше от планината със закона в ръцете си и видя народът долу да играе и да пляска пред идол, четем: „пламна Мойсевия гняв”.

За пророк Илия се казва, че, бидейки възбуден в ревността си за Бога от това, което се случваше в Израел, дори беше напуснал мястото на живеенето си, като отиде в пустинята.

Възмущаваше се и праведния Йов от своите неправедни приятели.

За праведния Лот пък се казва, че „се измъчваше от разпътното поведение на беззаконниците”.

Псалмопевецът в Псалм 119:158 стих, казва: „видях отстъпниците (СИ) и се погнусих от тях, защото не пазят Твоето Слово”.

Това състояние на духа съпровожда и служението на Христос.

Скъпи мои, какво чувстваме ние, когато се сблъскваме със злото и неговото оправдаване?

Имаме ли същото възмущаване в духа, каквото са имали старозаветните праведници, каквото е имал Христос, каквото е имал Павел, както и много други истински праведни човеци? Ако да, това е добре, това означава, че сте изпълнени с Божия Праведен Дух, Който не може да понася греха и неправдата. Но ако усещате в себе си склонност да не обръщате внимание или да се примирявате с беззаконието, това е сигнал, че нещо се случва с вашата вяра и ходене в Духа. Това означава, че губите духовната си чувствителност към греха и неправдата. За вас те стават нещо приемливо и нормално.

Загубата на възмутен дух от неправдата на този свят е свързана също със загуба на чисто духовно око.

За Христос е казано, че „очите Му (са) като огнен пламък”. Очите на духовния вярващ са същите – забелязват всяка нечистота и пламват срещу нея. Това са очите на истинските християни. За света обаче е казано, че дяволът ги е заслепил. Дяволът заслепява обаче и вярващите, ако те не са достатъчно бдителни в живота си.

Ето защо, Христос ни предупреждава: „Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак. Затова внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина”. (Лука 11:34-35)

И така, възмутен ли си или примирен с нечистото и неправедното около теб? Това е един прекрасен тест за това, колко обичате Бога и Неговата правда и колко силно мразите греха.

Когато обичаме, например, нещо да ядем – ние го желаем, ние се стремим към него, говорим похвално за него, но какво правим, с храната, която не обичаме – постъпваме ли по същия начин като с храната, която обичаме. Естествено, че не! Ние я отбягваме, ние се мръщим на нея, гнусим се от нея и говорим срещу нея.

Знаете ли, по същия начин можем да разберем и отношението си към греха? Ако се възмущаваме от него, ако не можем да го търпим, значи наистина не го обичаме, но напротив, мразим греха.

духът му се възмущаваше дълбоко”. А твоят дух?

Преди известно време разсъждавахме върху една молитва на Павел, тази за филипяните. Иска ми се да ви я припомня и да се помолим, подобно, за себе си и църквата ни:

И затова се моля, щото любовта ви да бъде все-повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна, за да изпитвате нещата, които се различават, за да бъдете чисти и без препънка до деня на Христос, изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исус Христос, за слава и хвала на Бога.” (Филипяни 1:9-11)

Read Full Post »

« Newer Posts - Older Posts »