Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘спасение’ Category

След броени дни в София ще се проведе поредния гей-парад. Убеден съм, че много християни се възмущават в духа си поради тази гнусна пропаганда и ще се молят Бог да осуети това мероприятие. За да имаме обаче по-ясна и основана върху Библията позиция, реших да направя компромис с идеята на блога, и вместо проповед да публикавам тази статия, чийто автор е Ан Лемонт.

Въпросът за хомосексуалните отношения става все по-актуален в обществото. Хомосексуалистите се възмущават, че робите отдавна са свободни, жените са придобили равноправие, затова е време да се помисли и за техните права. И по всичко личи, че обществото върви в тази посока. Днес много хомосексуалисти «излизат от сянката» и открито заявяват ориентацията си. В немалко страни хомосексуалните двойки се узаконяват също както и хетеросексуалните. Те търсят подкрепа от различни социални организации и искат да имат равен като всички достъп до зачеване ин витро и т.н. Някои църковни водачи благославят такива еднополови връзки между хомосексуалните членове на църквите и вече има дори хомосексуални свещенослужители.

Твърденията на хомосексуалистите

Според много от хомосексуалистите, първо, те просто така са устроени. Второ, хомосексуализмът не причинява вреда на никого. Трето, ако тези отношения им харесват, защо някой трябва да им се бърка? Четвърто, според тях хомосексуалните и хетеросексуалните връзки са равностойни. Някои дори се осмеляват да твърдят, че Библията оправдава хомосексуалните отношения.

По природа са такива?

Откакто различни групи в обществото, подлагани на дискриминация (например жени, чернокожи или инвалиди), са придобили равни възможности с останалите, хомосексуалистите заявяват, че и те трябва да имат права. Презвитер Андрю Лансдаун, член на специална комисия за изследване на сексуалността на човечеството при Баптисткия съюз на Западна Австралия (BUWA), твърди, че „полът, расата и инвалидността на човека са свързани с това, което човек е, докато хомосексуалността е свързана с това, което той прави”[i]. В отговор хомосексуалистите изтъкват научни изследвания, които показват, че съществува биологична основа за хомосексуалното поведение.

Защитниците на „правата на хомосексуалистите” се позовават на данните от три изследвания[ii]: на Хамър за X-хромозомата[iii], на Левай за хипоталамуса[iv] и на Бейли и Пилард за еднояйчните близнаци хомосексуалисти[v]. В трите случая изследователите са заинтересовани да получат положителен за тях резултат, тъй като самите те са хомосексуалисти. Но изследванията им не издържат проверката, направена от други учени. Освен това „средствата за масова информация като правило не посочват недостатъците на методологията при тези изследвания, а обикновено прекалено опростяват резултатите им”[vi]. Днес няма никакви научни доказателства, че еднополовите отношения се определят от гените на човека.

Въпреки че е възможно социалните фактори да допринасят за предразполагането на човека към хомосексуален начин на живот, това не може да служи за оправдание на подобно поведение. Някои хора имат силно влечение да крадат или да пият алкохол, но те сами избират дали ще последват това влечение – решават да пият или не, да крадат или не. Те са отговорни пред закона за своя избор. В окончателния доклад на специалната комисия BUWA четем: „Човек в крайна сметка става хомосексуалист, като сам избира да бъде или да не бъде такъв и сам въвлича себе си в такъв начин на живот.”[vii]

Основания

Основополагащото учение за брачните и сексуалните отношения е описано в книгата Битие 1 и 2 гл. Когато питат Иисус за брака, Той се позовава на тези две глави (Мат. 19:1–12; Марк 10:1–12). Бог е сътворил мъжа и жената: „И Бог създаде човека по своя образ… мъж и жена ги създаде” (Бит. 1:27). Сътворени сме според Божия план като мъже и жени, за да се допълваме. Тоест Бог е сътворил Адам и Ева, а не, например, Адам и Стив и не Мадлен и Ева. Бог е постановил брак между мъжа и жената (Бит. 2:18–25). Съществуват много причини Бог да постъпи именно така.

Първо, взаимнодопълващата се структура на женската и мъжката анатомия несъмнено е създадена за нормални отношения между мъжа и жената. Ясно е, че човешкият организъм е предназначен и устроен за хетеросексуални, а не за хомосексуални отношения.

Второ, съединяването между мъжа и жената прави възможно хората да се размножават и да продължават рода си, както повелява Господ: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята” (Бит. 1:28). Същата заповед Бог повтаря за Ной след потопа (Бит. 8:15–17).

Трето, Бог дава на мъжа и жената взаимнодопълващи се роли, за да укрепи семейството. Жената е сътворена, за да бъде помощник на мъжа, от когото той се нуждае (Бит. 2:18). Но ролята на жената като помощник не показва, че тя е по-низша в развитието си или по важност. Действената и богобоязлива жена се описва в Притчи 31:10–31 като вдъхновяващ образец за подражание.

Никаква вреда?

Андрю Лансдаун отбелязва, че „хората, които живеят с еднополов партньор, са подложени в по-голяма степен на различни заболявания. Това са заболявания, свързани с хомосексуалните безразборни отношения. Освен това еднополовите актове спомагат за разпространяване на заболявания като анален херпес, хепатит В, чревни паразити, сарком на Капоши и СПИН”[viii]. Изследване, проведено в Канада, показва, че продължителността на живот при хомосексуалистите е по-малка с 8 до 21 години, отколкото при другите мъже.[ix]

Влияние върху околните

Нехристиянските психолози ни уверяват, че „децата, израсли в хомосексуални семейстава, по нищо не се различават от децата в обикновените хетеросексуални семейства. Това се отнася до тяхното умствено и физическо развитие, способността им за морални оценки, общата им представа за живота, умението им да общуват и половата им идентичност”[x]. Но хуманистите забравят един важен детайл: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него дори когато остарее” (Пр. 22:6). Не можете да учите детето на Божието Слово, ако вашият начин на живот се осъжда от Божието Слово. Всички християни са грешници, получили прошка по Божията милост, но начин на живот в еднополови отношения е непрекъснат, повтарящ се грях, за който няма покаяние.

Това не е ваша работа?

Активистите на хомосексуалното движение твърдят, че еднополовите отношения не засягат никой друг освен въвлечените в тях. Но това не е вярно. Бог, нашият Творец и Създател, е установил правила и Той категорично осъжда еднополовите отношения: „С мъж да не лягаш като с жена, това е гнусота” (Лев. 18:22; виж също 20:13). Неподчинението на толкова ясна заповед от Бога означава пряко отричане на Божия авторитет.

Някои хора упорито твърдят, че Законът на Стария Завет (включително Лев. 18:22 и 20:13) е отменен с идването на Иисус Христос. Но ние трябва да разглеждаме като задължителни тези аспекти от Закона, които се повтарят в Новия Завет.

Имат равни права?

Според някои хомосексуалните отношения се осъждат в Библията, защото са свързани с идолопоклонство (например III Цар. 14:24). Но Библията ги заклеймява и отделно от идолопоклонството (например Лев. 18:22). Те се разкриват в Писанието като ненормално и аморално извращение: „Жените им измениха естествената употреба на тялото в противоестествена. Така и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, като вършеха безобразие мъже с мъже” (Римл. 1:26–27).

Има и такива хора, които твърдят, че грехът в Содом се състои от отричане на традициите на гостоприемство или егоизъм, но не и от хомосексуално поведение. Несъмнено, викът против Содом и Гомора е силен, но и грехът на техните жители е тежък пред Бога (Бит. 18:20). Бог изпраща ангели в Содом и «преди да си легнат те, градските мъже, содомските жители, млади и стари, целият народ, обиколиха къщата и викаха на Лот: „Къде са мъжете, които дойдоха при теб тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем” (Бит. 19:4–5). Въпреки че староеврейската дума yadha не означава непременно „имам полови отношения с някого”, в контекста на разглежданите стихове тя се използва точно с такова значение. Изразът „познавам някого сексуално” съществува и в същата глава, когато Лот говори за двете си дъщери, които „не са познали мъж” (19:8)[xi]. Не би имало смисъл Лот да предлага девствените си дъщери, за да успокои разярената тълпа, ако грехът на тези хора е само липса на гостоприемство.

Пророк Йезекиил (16:49) осъжда Содом за себелюбието, преситеността с храна и безгрижното спокойствие, но това не значи, че не ги осъжда за еднополови отношения. „В следващия стих Йезекиил нарича греха им „мерзост”. Тук използва същата староеврейска дума, с която се описва грехът на хомосексуализма (Лев. 18:22).”[xii] Тази дума се употребява и за жертвоприношение на деца за езическото божество Молох, но никога не се използва за самолюбие и липса на гостоприемство. Дори като правен термин един тип еднополови отношения се нарича „содомия”.

Другият аргумент на хомосексуалистите е, че Йонатан и Давид са били хомосексуалисти, защото „Йонатан обичаше Давид като собствената си душа” (I Цар. 18:3), той съблича дрехите си в присъствието на Давид (18:4), „се целуваха един друг” (20:41)[xiii]. Но обичта на Давид към Йонатан е била не сексуална (ерос), а приятелска (филиа) любов. Йонатан не се съблича напълно пред Давид, а само сваля горната си дреха и оръжието си (I Цар. 18:4)[xiv]. Освен това тогава целувката е обичайна форма за поздрав (Юда целува Иисус Христос). Дори и днес в някои култури мъжете се поздравяват с целувка. В крайна сметка любовта на Давид към жените му, особено към Вирсавее (II Цар. 11 гл.), сочи хетеросексуалната му ориентация.

И другите аргументи в полза на хомосексуализма, взети уж от Писанието, могат лесно да бъдат оборени. Несъмнено хетеросексуалните отношения в брака са единствените, одобрени от Библията.

Наказание

Библията не само описва еднополовите отношения като мерзки, но и посочва наказание за тези, които са въвлечени в тях (Лев. 20:13). Именно поведението на такива хора води до унищожаването на Содом и Гомора (Бит. 19:24–25).

Хомосексуалното поведение се наказва от Бога в миналото, ще бъде наказано и в бъдещето. „Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито прелъстителите на юноши, нито хомосексуалистите, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство” (I Кор. 6:9–10).

Надежда

Но има надежда и за хомосексуалистите. Бог прощава и очиства човека, който се разкае за греховете си и се отвърне от тях, включително и от грях като хомосексуалното поведение (I Кор. 6:11). Когато Бог даде на такива хора опрощение, Неговата благодат внася в живота им сила, с която могат да живеят богоугоден живот (Римл. 6:5-6). Ако покаянието и новораждането са истински, предишното хомосексуално поведение на човека не бива да бъде пречка за членството му в църква или за служението му, тъй като всички християни са преобразени грешници.

Либералните църкви проявяват търпимост към хомосексуалния начин на живот в името на „любовта”. Те се борят хомосексуалното поведение да се признае за нормално, защото „нищо не могат да променят”. Но не само не са прави, а всъщност изобщо не проявяват любов към хомосексуалистите, защото за разлика от Библията ги принизяват до нивото на животните, водени само от инстинкта си. Като освобождават човека от морална отговорност, те пренебрегват неговата личност, докато Библията сочи, че сме сътворени по Божия образ (Бит. 1:26–27) и сме надарени със силата да правим морален избор.

Освен това благовестието говори за освобождаване от робството на греха, включително и от греха на хомосексуализма, докато „либералите” уверяват хомосексуалистите, че не могат да им помогнат за този проблем, затова ги приемат такива, каквито са. Но много хора са напълно освободени от греха на хомосексуализма чрез силата на Светия Дух. Само християните, които вярват в Библията, могат да предоставят такава надежда.

Заключение

Нашите убеждения за произхода ни определят нашето отношение към живота. Ако вярваме, че сме образувани от парче слуз в резултат на съчетание от непредвидими случайни събития и борба за оцеляване, е логично да твърдим, че никаква висша сила не съществува и ние можем да установяваме свои собствени правила. Но ако вярваме, че съществува любещ Бог, Който ни е създал и ни е дал заповеди, според които да живеем, непременно трябва да ги следваме. Бог излага Своите норми в Библията, като започва от основополагащото учение в книгата Битие.

превода е на списание „Прозорец“ (бр.4, г.2009)


[i] Lansdown, A. The „Rights” of Homosexuals. – Life News, February 1995, p. 1.

[ii] Randall, D. Bill Loader on Homosexuality. – Life News, September 1996, p. 4.

[iii] Hamer, D. et al. A Linkage between DNA Markers on the X Chromosome and Male Sexual Orientation. – Sciens, 1993, N 261, 321-327.

[iv] Levay, S. The Sexual Brain. Cambridge, Massachusetts, USA, MIT Press, 1993.

[v] Bailey, J., R. Pillard. A Genetic Study of Male Sexual Orientation. – General psychiatry, 1991, N 48, 1081-1096.

[vi] Matlin, M. Psychology. 3. ed. Fort Worth, Texas, USA, Harcourt Brace College Publishers, 1999, p. 366.

[vii] Excerpts from the Baptist Union of WA Document on Human Sexuality. – Life News, October 1997.

[viii] Lansdown, A. Op. cit.

[ix] Hogg, R. et al. Modelling the Impact of HIV Disease on Mortality in Gay Men. – International Journal of epidemiology, 1997, N 26, 657-661.

[x]Matlin, M. Op. cit.

[xi] Geisler, N. Christian ethics. Michigan, USA, Baker Books, 1989, p. 261.

[xii] Ibid., p. 262.

[xiii] Ibid., p. 259.

[xiv] Ibid., p. 265.

Advertisements

Read Full Post »

…Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Мат.27:38-46)

Едно от най-тежките и разрушителни чувства в човешката личност е това на самотата. Трудно може да се намери аналог на онова усещане, на онази духовна и физическа тежест, която изпитва човек, когато е самотен.

Майка Тереза, виден борец с нищетата, обичала да казва: “Самотата и усещането, че си никому ненужен – е най-ужасния вид нищета”.

Писателят, Виктор Гюго, пък пише за самотата следното: “Самота – колко отрова има в тази дума”.

И действително, колко отровна и убийствена е самотата, усещането, че си сам, че си никому ненужен…

Но защо Христос? Защо на Него?

Разбираемо е да бъде наказан със самота някой, който заслужава – Ирод, Пилат, Варава или онези груби разбойници отляво и отдясно на Христос. От Библията знаем, че самотата е вид наказание, с което Бог наказваше понякога Своя народ Израел, когато същия отстъпваше от Него.  Така, например четем, Неговите думи към Израел чрез пророк Исая в 54 гл. „оставих те…в изобилието на гнева Си скрих лицето Си от теб…”

Но защо Христос? Защо на Него е било отказано Лицето на Отца? Какво е посланието на Неговата самота и какво значение има за нас, тази ужасяваща оставеност на кръста?

 Надявам се отговорът на тези въпроси да ни смири, да ни изпълни със специална благодарност и благоговение в този свят възпоменателен ден.

И така, какво е посланието и значението на Христовата самота?

Преди всичко, Христовата самота ни открива колко ужасен е човешкия грях.

Божието Слово чрез пророк Исая в 53:5 стих, ни казва, че Христос беше наранен поради нашите престъпления. Римл.4:25 „Който бе предаден за нашите прегрешения” Нашия грях бе причината Христос да страда. Нашия грях бе причината Той да изпита онази тежка самота и оставеност.

Второ, Христовата самота ни открива колко тежък е Божия гняв върху грешниците.

Никога не бихме могли да разберем колко много е разгневен Бог на грешника, ако Христос не беше оставен. Това беше едно ужасяващо оставяне, оставяне на Син, на Син Който понесе грехът и престъпленията на целия свят върху Себе Си. В кн.Авакум 1:13, се казва, че „очите на Господа са твърде чисти за да гледа злото“.  Когато Бог Отец видя нашия грях върху Неговия възлюбен Син, Той се разгневи. Независимо, че това беше Неговия Възлюбен Син, Бог се разгневи дотолкова на греха, който Той беше понесъл, че в гнева си Го изостави.  А това беше най-страшното, което можеше да се изпита от Христос.

Исус твърдо издържа бичуването, презрението и хулите, без да промълви и дума. Изтърпя разбягването на учениците, предателството на Юда, отричането на Петър, подигравките около кръста.

Но нищо не можеше да Го разстрои, да Му причини толкова голяма мъка и страдание, колкото самотата, която изпита Той на кръста в онзи съдбовен 9 час, когато Бог Отец Го остави.

Неговият единствен стон в този момент, бе стонът за Своят Отец. Той не пита, защо Го разпъват, защо Петър се отрече, защо Юда Го предаде! Единствената мъка и болка, която Исус изрази в своя вик бе болката и мъката за Своя Бог, за Своя Отец. Всичко друго, Той понесе търпеливо и мълчаливо, но самотата, оставянето Си от Отца, Го накара не само да говори, но да вика, буквално, със силен глас – “Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” Възгласът на Исус всъщност означава, че е много тежък гневът на Бога върху грешника. Ако не беше Христос това щяхме да изпитаме ние.

страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог” – Евреи 10:31

Трето, Христовата оставеност разкрива колко голяма е Божията любов към грешника.

Ако не бе кръста, ако не бе онази вледеняваща самота, която порази Христос, ние никога не бихме разбрали колко много ни обича Бог, колко ценни сме в Неговите очи. Но както казва Самия Исус „…Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот”.

Бог осироти Своя Собствен Син, заради нас. Обикновено величината на една любов се измерва с величината на жертвата, на която е готова. Бог ни обича с безкрайна, неописуема любов. Той ни възлюби толкова много, че пожертва Своя единороден Син за нас.  Лиши собствения Си Син от животодаряващия Си поглед, лице и помощ. Защото докато Бог се усмихваше над Исус, нашето място все още оставаше незаето. За да бъде обаче извършена заместителната жертва, върху Исус трябваше да падне разгневения поглед на Бога и да бъде наказан.

Римл. 5:8 Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.

А какво да кажем за любовта на Самия Христос към нас? Ако може изобщо да се измери дълбочината на Христовата любов то със сигурност тя се измерва с дълбочината на претърпените страдания.

По време на атеистичната репресия, съществуваше степенна практика в обработването на вярващите, т.е. ако едно не помага, второ, трето и така се стигаше до най-ужасните и нетърпими страдания – мерилото на любовта към Бога и верността на вярващите.

Какво претърпя Исус? – предателство, хули, злословия, бичувания, трънен венец, кръст, но те не бяха сякаш толкова ужасни и тежки, защото нито веднъж тогава Исус не произнесе нито дума на оплакване и жалба, но тук, тук сякаш всички беше удвоено и утроено – Бог, Отец Го остави… Самия Емануил за миг осиротя. И Той извика…

Каква любов, каква саможертва заради нашето спасение?

Пр. Спомням си един трагичен случай в семейството на английски офицер. Един ден, когато бащата е бил с децата си в градината, чува странен шум, обръща се и вижда, как върху едното му дете лети цял рояк от оси.

«Хвърляй се на земята» – извикал бащата. Детето веднага е паднало, а бащата е снел якето си, и започнал да го размахва да привлече вниманието на осите върху себе си. След секунди, роякът е променил курса си, и се е нахвърлил върху бащата, нахапвайки го до смърт. Така бащата е спасил детето си.

Тази история ни помага да разберем целта и смисъла на Христовата любов – да поеме жилото на греха и на самотата върху Себе Си и да даде свобода, близост и присъствие на Бога в живота ни. Там на кръста, в момента на оставянето, Бог лиши Христа, от Божествената Му природа и на кръста увисна тялото на праведен човек, бе извършена наистина една заместваща жертва, чрез която имаме правото да викаме “авва, отче!” Да, това право, да се обръщаме към Бога, като към Баща, да се обръщаме към Бога, като Приятел, ни е дадено единствено благодарение на Христовата самота, която Той изпита на кръста.

Христовата самота трябва да се разглежда също като разрешаване на нашата, човешка самота и оставеност от Бога.

Бог е категоричен – вашите беззакония са ви отлъчили от вашия Бог” – Исая 59:2

Грехът е този, който раздели човека с Бога. И продължава да разделя Твореца с творението Си. Отделен от Бога човекът е обречен на самота. Може да удовлетворим всички свои материални и социални нужди но вътре отново ще срещаме леденото лице на самотата. Колко много хора задоволени отвсякъде, вътре обаче носят бремето на самотата? Това е доказателство, че нищо и никой не може да удовлетвори човешката нужда от общение, от обич и разбиране, освен Бога. Отделен от Него, човек винаги се чувства самотен, и тази самота е най-страшна!

Не скривай от мене лицето Си; не отблъсквай в гняв Твоя раб» – се моли псалмопевецът, осъзнавайки какво нещастие е да бъдеш оставен от Бога. Така сме устроени от Създателя. Ние сме създадени за общение с Него. Но грехът разделя, нарушава близостта ни с Бога. Държи ни далеч, отлъчва ни от Бога и ние оставаме сами.

Оставен от Отца, обаче Исус умря за нашия грях. Неговата смърт бе изкупителната цена на близостта ни с Бога.

Ап. Павел, отбелязва: “(Бог) за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога”. 2Кор.5

Парафразирайки думите на апостола, можем да кажем, “Бог направи самотен, Онзи, Който не познаваше самотата, за да не бъдем ние самотни”.

С вяра оправдан пред Бога, чрез жертвата на Исус, човек отново възстановява близостта си с Твореца и заживява в хармонични отношения и общение. Затова всеки вярващ, колкото и самотен да се чувства, той не е самотен на фона на едно такова общение с Бога.

Нашата самота бе прикована на кръста. Вярващия в Христос повече не е самотен!

Затова Бог дава специално име на Исус – Емануил – Бог с нас! Този, Който вярва и познал Исус, като Свой Личен Спасител пребъдва в мир и общение с Бога. Може да разчита на Божието присъствие винаги и навсякъде. И подобно на Давид да хвали Бога с думите: “Дори, и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.”

Христос беше оставен сам на кръстта, за да можем ние да бъдем с Неговият Отец и да не бъдем сираци, а синове, да не бъдем самотни, а в постоянно общение и присъствие на Бога. За мен това е най-яркия пример на жертва, да пожертваш Сина си за да спечелиш хиляди и милиони други – Гал.4:5-6

Нека направим няколко извода:

–                           да се поклоним пред Спасителя за Неговата жертвена любов. Помнете и благодарете. Една от основните цели на днешният ден, споменът за Голгота е да ни накара да благодарим и хвалим Спасителя.

–                           да намразим греха, който причини тези ужасни болки и оставеност на Божият Син. Скъпи мои, не нещо друго но нашите грехове оплетоха тръновия венец, вкараха ръждивите пирони в Неговите длани, и проляха невинна кръв. Не нещо друго, но нашия грях причини на Христос онзи сирачески вопъл на кръста.

–                           Нека намразим греха. Нека се отнасяме към греха като към убийца на Нашия скъп Спасител!И се прилепим към правдата, която радва Спасителя.

Нека по-често размишляваме върху думите на Христа «…защо си Ме оставил…», за да придобиваме все повече увереност в това, че Бог е с нас.

Не сме сами! Оставеният Христос е нашия Емануил, чрез Когото Бог е с нас.

Защото «когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си…за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението» – Гал.4

Нашата самота беше прикована на кръста заедно с нашия грях. В Христос Бог ни заръчва: «никак няма да те оставя и никак няма да те забравя». А това е толкова необходимо в това духовно разрушително време

Read Full Post »