Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘семейство и деца’ Category

AbrahamIsaac

„Защото съм го избрал, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят Господния път…“. Битие 18:19

 „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее“. Притчи 22:6

 

Някой беше казал, че „да станеш баща е лесно, да бъдеш баща, напротив е много трудно“. Аз бих добавил, че същото важи и за двамата родители. Възпитанието на децата е едно от най-важните неща в тяхното отглеждане и голяма отговорност за родителите. Да бъдеш добър родител не означава само да снабдяваш своето потомство с храна, облекло, дом и защита, но и да бъдеш добър наставник и възпитател.

В прочетения стих, Библията подчертава „възпитавай детето отрано“. Евр. дума, която се използва тук за възпитанието е „chanak“, която преди всичко означава „ да сложиш нещо в устата, да му дадеш да вкуси“, както например, когато се захранва едно дете, ние му даваме по-малко да дъвчи, с цел да се научи впоследствие само да се храни.

Целта на родителското възпитание е да предоставим на децата си да вкусят от вярата ни, морала ни, истините на Божието Слово, които впоследствие да продължат у тях самите. Библията ни обещава, че ако ние вложим у децата си добро възпитание, то ще се отрази върху него до края на живота му „дори когато остарее“. Каква огромна роля и въздействие може да има детското възпитание?

За много от нас, обаче това ни се струва твърде нереалистично. Примерът са хилядите деца по света, които са израснали в християнски семейства, но са далеч от Бога. Разбира се, израстването в християнско семейство, не означава автоматично, че детето е получило нужното добро възпитание от своите родители. Много християнски родители просто не се справят с възпитанието на децата. Но дори и да се справят перфектно, децата не са роботи, които, както ги програмираш, това да правят. Те са личности със свободна воля и често избират противоположното на онова, което ние бихме искали да бъдат.

Означава ли обаче това, че всички усилия да възпитаваме децата в пътя на  Бога са напразни? Означава ли, че Библията греши, когато казва, че ефекта на възпитанието трае цял живот на детето? Отговорът и на двата въпроса е – съвсем не! И аз бих желал се насърчим заедно от един библейски пример за това, как ролята на родителите във възпитанието на детето се отразява дори поколения наред.

Тези седмици се занимавам с историята на Авраам и неговото потомство. И бих желал да споделя с вас удивителни неща за това как дори при трудни деца, деца, които тръгват по своя път в живота, съзнателно или не, носят върху себе си поколения наред положителния ефект на родителското възпитание.

И така, библейската история ни открива, че Авраам не е само баща, но и родоначалник на различни племена. Началото обаче на неговото родителство е положено едва на 86 годишна възраст. След дълго време на очакване, първо му се ражда Исмаил от слугинята Агар, впоследствие Исаак, от жена му Сарра, а когато умира Сарра, Авраам се жени за Хетура и от нея се раждат още 6-ма сина. Всичко това разкрива невероятното изпълнение на Божието обещание към Авраам още докато беше бездетен, а именно, че Бог ще направи от него голям народ, и той дори ще стане баща на множество народи.

Заедно обаче с тази физическа награда от Бога, да има толкова много деца, Бог му възложи сериозна духовна отговорност, а именно, да ги възпита в Господния път (Битие 18:18-19). Мисията на Авраам беше не само да бъде родител, но и да предаде опита си с Бога на своето потомство.

Не зная дали знаете, но Авраам е призован от Бога от езическа среда. В Месопотамия царяло повсеместно многобожие, а Ур е известен с култа си към луната. Има данни, че същото е било и в Харан. Когато Исус Навин припомня историята на Израелския народ, той казва: „В старо време оттатък реката живееха предците ви, Тара, Авраамовият баща и служеха на други богове” (24:2). Изхождайки от тези факти, призванието от Бога за Авраам да напусне отечеството имаше дълбок богословски резултат в живота му. На Авраам за първи път след много столетия се явява Единния Всемогъщи Творец и Бог на цялата вселена. Тази среща с Бога е един огромен поврат в живота на Авраам. Авраам е призован от една идолопоклоническа среда, за да стане носител и пазител на истинската вяра в Бога.

Предвид родителската отговорност, върху Аврам лежеше огромния дълг да възпита потомството си във вярата в Бога и Неговия път. Този човек и неговите потомци от самото начало е трябвало да станат мисионери и проводници на божествената истина, където и да отидат. Съгласете се, една твърде тежка задача.

Как Авраам се справя с нея и какво се случва с неговото потомство? Без съмнение, самото раждане на децата в семейството на Авраам е вече важен фактор, те стават част от семейство, което се покланя и служи на истинския Бог. Децата стават свидетели на жертвите, които принася Авраам, на разговорите на патриарха с Бога. Да растеш близо до един такъв човек на вярата, какъвто е Аврам без съмнение носи силно изразен и богословски и нравствен обучителен характер. Един от най-успешните начини на възпитание на децата, и просто да им позволим да се приближат до нас, да бъдат с нас, когато се молим, когато четем Библията, когато ходим на църква и т.н.

Разбира се, това не е всичко, което прави Авраам. Бог му каза директно, че е избран да заповяда Господния път на синовете си, сиреч, активно да ги учи на вярата в Бога. Преди всичко, това означаваше да им предаде откровението за Бога, като един Бог, Всемогъщия Творец на небето и земята. Сред многобожието, което е заобикаляло това свято семейство, Аврам е трябвало да поучава децата си във вяра в един Бог.

 Второ, Авраам е трябвало да предаде на децата си и да ги насърчи към практическо приложение на вярата в Бога. Изразът „Господния път“ в Писанието има не само богословско, но и нравствено значение, в смисъла на определен начин на живот, подчинен на Божието откровение (Пс.81:13, 128:1). Така ролята на Авраам във възпитанието на потомството придобива още по-широк обхват, нравствен, сиреч, да предаде пример на истинско благочестие и святост пред Бога на децата си.

Трето, в контекста на Божието обещание и благословение върху потомството на Авраам, Бог беше заповядал обрязването като видим физически знак на принадлежност към заветните отношения на Бога с потомството на Авраам. Историята ни открива, че Авраам прилага обрязването към своите деца. Прилагайки обрязването Авраам приобщава децата си към Божият народ. Дали те ще изпълнят условията на завета, а именно, да ходят пред Бога и да бъдат непорочни, е друг въпрос. Но с обрязването те са приобщени от родителите си към Божият народ, аналогично с благословението, което ние извършваме върху децата в църква, въвеждайки ги под Божията протекция и благословение.

Четвърто, Аврам беше родител, който се молеше не само за странични хора, но и за децата си. Тук изпъква най-вече застъпничеството на Авраам за Исмаил в Битие 18:18. След потресаващата серия от изявления на Бога за Авраам, един естествен бащински импулс подтиква стогодишния патриарх да се помоли за сина си: „Исмаил да бъде благословен от Тебе“. В това ходатайство можем да видим как е вложена цялата обич и привързаност на Авраам към сина си, съчетани с оптимално използване на привилегията да се моли. Както ще се види по-късно това ходатайство се оказа епохално за потомството на Исмаил.

И така, пред нас е един колоритен родителски образ. В лицето на Авраам виждаме как един родител прави всичко възможно да насочи и възпита децата си в Господния път.

Какви са резултатите? Без съмнение, всеки ще потвърди, че най-добри резултати на Авраамовото бащинско възпитание се проследяват в живота на Исаак. Исаак е синът, който тръгва по пътя на баща си изцяло посветен в преживяването на неговия опит с Бога. Исаак съхрани напълно вярата на баща си, с него се утвърди завета на Бога с Авраам, и е изброен заедно с баща си сред героите на вярата в Евреи 11. Нещо повече, Исаак стана прародител на Исус (Мат.1:2). Едва ли има някой от нас, който да не желае неговите деца да бъдат като Исаак, сина на Авраам, попил у себе си в пълнота от възпитанието на баща си и вярата в Бога. Дано всички наши деца бъдат като Исаак!

Чрез семейството на Авраам обаче Библията ни казва, че не всички наши деца могат да бъдат като Исаак. И в най-добрите семейства има деца, които тръгват по собствен, различен от родителите си, път. И Библията и историята изобилстват с такива примери. Означава ли обаче, че възпитанието ни изобщо ще остане безплодно в живота им? Означава ли, че всички усилия, които сме положили да ги водим в Господния път, няма да донесат поне малък плод в живота на децата ни? Библията ни уверява, че това трудно може да се случи. Грижите, възпитанието и молитвите ни за децата ще оставят траен белег в живота им и дори тяхното потомство! Доброто духовно възпитание, което те получават от нас, докато са малки ще си запази ефекта върху тях. Дори да решат да потушат пламъка на вярата, който родителите са вдъхновили в детските им сърца, те няма да успеят да го направят – винаги ще остава една искра, която да им напомня и да ги подсеща за Бога. Има толкова много примери в тази връзка. Но ще се ограничим с тези в семейството на Авраам.

Да започнем с Исмаил. Писанието не ни дава подробна информация за духовното формиране на Исмаил, но с оглед на свидетелството в Бит.21:20 „Бог беше с момчето“, можем да кажем, че в определена степен и до определено време, примера на Авраам е бил запазен в Исмаил и той имаше Божието благоволение върху себе си, докато растеше.

Ходатайствената молитва на баща му за него също бе чута, и той получи огромно благословение от Бога, стана баща на етническо семейство с 12 колена (Бит.25:12-18), като своя племенник Яков.

Нещо повече, историята на развитието на неговото потомство показва, че искрата на истинската вяра наследена от Авраам не е угаснала поколения наред. Въз основа на местата им на заселване, а именно от Евил до Сур (и „източната земя“ в 25:6), както и начина им на живот (виж терминологията в 16 ст) става ясно, че Исмаил и неговите потомци са заселили Северна Арабия. Четири поколения по-късно, искрата на живата вяра продължава да гори сред потомците на Исмаил в лицето на праведния Йов. Зная, че много от вас не очакваха да чуят това име, но все повече библейски учени смятат, че Йов произлиза от Арабия, и е потомък на Исав, от Васемата, дъщерята на Исмаил (Бит.36:33 –  Йовав). В описанието за Йов се казва, че е бил най-знатният от всичките жители на изток. Когато Авраам изпраща синовете си от Агар и Хетура, той ги изпраща да населят, именно, източната земя. Народите, населявали изтока, са известни още като араби.

В историята на Йов четем още за тримата му приятели, теманецът Елифаз, шуахецът Валдад и наамецът Софар (2:11). Елифаз е бил от теманската земя – Теман е бил един от внуците на Исав, Валдад е бил от шуахската земя (Шуах пък е син на Аврам от Хетура). Всички тези свидетелства са много силни в полза на това, че земята Уц е била разположена в района, където са се били заселили потомците на Исмаил и Исав. И в образа на Йов, както и неговите приятели можем да видим, как се е запазила предадената от Авраам вяра в Истинския Бог поколения наред в потомството на Исмаил.

Маса (седмия син на Исмаил) е по-малко известен в Библията, както и мястото му на обитаване. Това, обаче което знаем е, че Маса е царски град. За Маса се споменава в аналите на Теглат-Феласар (асирийски цар).  В Притчи 31:1 се говори за Лемуил, като Массовия цар. Някои изследователи предполагат, че Лемуил е всъщност Соломон, но повечето днешни учени не са съгласни с това. Въз основа на поученията на Лемуил, както и Агур от Маса (Пр.30) можем, макар и условно, да заключим, че у потомците на Исмаиловия син, Маса, е било съхранено знанието за Всевишния, библейската мъдрост и нравственост.

Какво се случва със синовете на Авраам от Хетура? За тях знаем много малко, но дори от това малкото можем да заключим, че и у тях възпитанието получено в дома на баща си Авраам не е било безплодно. Те всички станаха също подобно на Исмаил родоначалници на различни племена и земи, населяващи Арабия и арабската пустиня. Казахме вече за Шуах и неговата земя, откъдето е Валдад, приятеля на Йов, който очевидно носеше у себе си вяра и познание за Всемогъщия, Бога на Авраам (8:3).

Другия син на Аврам от Хетура, всъщност може би най-известния от всички е Медиам. Сигурно си спомняте за мадиамските търговци, които отведоха Йосиф в Египет. Но мадиамската земя е най-вече известна с това, че там се скри Мойсей, когато бягаше от фараон. Там в мадиамската земя Мойсей срещна семейството на Йотор, един богобоязлив и дълбоко вярващ потомък на Авраам от Хетура, свещеник, за чиято дъщеря, Сепфора, Мойсей по-късно се жени. В Изход 18:11-12 четем, че когато Йотор чу за великите победи на Бога извършени сред Израел, той принесе жертви и всеизгаряния на Него. Така отново виждаме в лицето на Йотор, потомци на Авраам, които носеха у себе си предадената от патриарха вяра. Макар и синовете на Агар и Хетура да не са последвали изцяло пътя на Авраам, у тях се съхранило свидетелството за Бога поколения наред.

Обрязването е другото потвърждение за това. Макар и да не са схванали и преживели истинското значение на обрязването като приобщаване към Божият народ, потомците на Исмаил в лицето на арабите до днес носят Божият печат върху себе си и белега на завета с Авраам. Както дъгата е знак, който напомня за завета на Бога с Ной, така и обрязването им напомня за завета с Авраам.

А какво да кажем за последствията на благословението, което родителите измолват от Бога за децата си? Семейството на Авраам отново е живо свидетелство за това, как дори децата могат да останат извън завета и все пак да бъдат благословени. Макар Исмаил да не наследява „вечния завет“, понятно е, че заветът не е единственото средство за благословение. Бог го благослови премного. Молитвата на Авраам бе чута!

В Исая 42:11-12, потомците на Кидар са първи споменати сред езичниците в Божият план на спасение, а в 60:7 се предвижда времето, когато потомците на Исмаил – Кидар и Навайот ще се върнат при Бога и ще Му служат с благосъстоянието си. Има сериозни доказателства в полза на това, че това пророчество е алюзия към мъдреците от изток, които дойдоха да се покланят на Исус с даровете си (Мат.2:1-12), а именно че те са араби от потеклото на Исмаил.

Идентифицирането на Навайот (първенеца на Исмаил) с арабската Набатея води до още по-интересни заключения относно потомството на Исмаил. Според някои учени, Павел, оттегляйки се в Арабия, всъщност отива в Набатея, където е напълно възможно да е било началото на неговата мисионерска работа.  Така потомците на Исмаил може да са едни от първите, които чуват благовестието от Павел (Гал.1:15-17).

Извода, който можем да направим от всичко това е следния: доброто възпитание не гарантира, че децата ще последват нашата вяра и пример, това, което обаче е сигурно, че то ще остави траен отпечатък върху тях. Примерът с родителството на Авраам и неговата роля в развитието на потомството му е насърчение за всеки родител, който ходатайства пред Бога за децата си и ги възпитава в Господния път.

Ще завърша с изказването на Даниел Уебстър, виден американски сенатор от 19 век, който същевременно е бил и вярващ: „Ако работим върху мрамор, той ще изчезне; върху месинг, времето ще го заличи; ако издигаме храмове, те ще рухнат в прахта; но ако работим върху безсмъртните умове, и ги наситим с принципи, с праведен страх от Бога и обич към ближния, ние гравираме върху тези плочи нещо, което ще сияе за цяла вечност“.

Advertisements

Read Full Post »

След броени дни в София ще се проведе поредния гей-парад. Убеден съм, че много християни се възмущават в духа си поради тази гнусна пропаганда и ще се молят Бог да осуети това мероприятие. За да имаме обаче по-ясна и основана върху Библията позиция, реших да направя компромис с идеята на блога, и вместо проповед да публикавам тази статия, чийто автор е Ан Лемонт.

Въпросът за хомосексуалните отношения става все по-актуален в обществото. Хомосексуалистите се възмущават, че робите отдавна са свободни, жените са придобили равноправие, затова е време да се помисли и за техните права. И по всичко личи, че обществото върви в тази посока. Днес много хомосексуалисти «излизат от сянката» и открито заявяват ориентацията си. В немалко страни хомосексуалните двойки се узаконяват също както и хетеросексуалните. Те търсят подкрепа от различни социални организации и искат да имат равен като всички достъп до зачеване ин витро и т.н. Някои църковни водачи благославят такива еднополови връзки между хомосексуалните членове на църквите и вече има дори хомосексуални свещенослужители.

Твърденията на хомосексуалистите

Според много от хомосексуалистите, първо, те просто така са устроени. Второ, хомосексуализмът не причинява вреда на никого. Трето, ако тези отношения им харесват, защо някой трябва да им се бърка? Четвърто, според тях хомосексуалните и хетеросексуалните връзки са равностойни. Някои дори се осмеляват да твърдят, че Библията оправдава хомосексуалните отношения.

По природа са такива?

Откакто различни групи в обществото, подлагани на дискриминация (например жени, чернокожи или инвалиди), са придобили равни възможности с останалите, хомосексуалистите заявяват, че и те трябва да имат права. Презвитер Андрю Лансдаун, член на специална комисия за изследване на сексуалността на човечеството при Баптисткия съюз на Западна Австралия (BUWA), твърди, че „полът, расата и инвалидността на човека са свързани с това, което човек е, докато хомосексуалността е свързана с това, което той прави”[i]. В отговор хомосексуалистите изтъкват научни изследвания, които показват, че съществува биологична основа за хомосексуалното поведение.

Защитниците на „правата на хомосексуалистите” се позовават на данните от три изследвания[ii]: на Хамър за X-хромозомата[iii], на Левай за хипоталамуса[iv] и на Бейли и Пилард за еднояйчните близнаци хомосексуалисти[v]. В трите случая изследователите са заинтересовани да получат положителен за тях резултат, тъй като самите те са хомосексуалисти. Но изследванията им не издържат проверката, направена от други учени. Освен това „средствата за масова информация като правило не посочват недостатъците на методологията при тези изследвания, а обикновено прекалено опростяват резултатите им”[vi]. Днес няма никакви научни доказателства, че еднополовите отношения се определят от гените на човека.

Въпреки че е възможно социалните фактори да допринасят за предразполагането на човека към хомосексуален начин на живот, това не може да служи за оправдание на подобно поведение. Някои хора имат силно влечение да крадат или да пият алкохол, но те сами избират дали ще последват това влечение – решават да пият или не, да крадат или не. Те са отговорни пред закона за своя избор. В окончателния доклад на специалната комисия BUWA четем: „Човек в крайна сметка става хомосексуалист, като сам избира да бъде или да не бъде такъв и сам въвлича себе си в такъв начин на живот.”[vii]

Основания

Основополагащото учение за брачните и сексуалните отношения е описано в книгата Битие 1 и 2 гл. Когато питат Иисус за брака, Той се позовава на тези две глави (Мат. 19:1–12; Марк 10:1–12). Бог е сътворил мъжа и жената: „И Бог създаде човека по своя образ… мъж и жена ги създаде” (Бит. 1:27). Сътворени сме според Божия план като мъже и жени, за да се допълваме. Тоест Бог е сътворил Адам и Ева, а не, например, Адам и Стив и не Мадлен и Ева. Бог е постановил брак между мъжа и жената (Бит. 2:18–25). Съществуват много причини Бог да постъпи именно така.

Първо, взаимнодопълващата се структура на женската и мъжката анатомия несъмнено е създадена за нормални отношения между мъжа и жената. Ясно е, че човешкият организъм е предназначен и устроен за хетеросексуални, а не за хомосексуални отношения.

Второ, съединяването между мъжа и жената прави възможно хората да се размножават и да продължават рода си, както повелява Господ: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята” (Бит. 1:28). Същата заповед Бог повтаря за Ной след потопа (Бит. 8:15–17).

Трето, Бог дава на мъжа и жената взаимнодопълващи се роли, за да укрепи семейството. Жената е сътворена, за да бъде помощник на мъжа, от когото той се нуждае (Бит. 2:18). Но ролята на жената като помощник не показва, че тя е по-низша в развитието си или по важност. Действената и богобоязлива жена се описва в Притчи 31:10–31 като вдъхновяващ образец за подражание.

Никаква вреда?

Андрю Лансдаун отбелязва, че „хората, които живеят с еднополов партньор, са подложени в по-голяма степен на различни заболявания. Това са заболявания, свързани с хомосексуалните безразборни отношения. Освен това еднополовите актове спомагат за разпространяване на заболявания като анален херпес, хепатит В, чревни паразити, сарком на Капоши и СПИН”[viii]. Изследване, проведено в Канада, показва, че продължителността на живот при хомосексуалистите е по-малка с 8 до 21 години, отколкото при другите мъже.[ix]

Влияние върху околните

Нехристиянските психолози ни уверяват, че „децата, израсли в хомосексуални семейстава, по нищо не се различават от децата в обикновените хетеросексуални семейства. Това се отнася до тяхното умствено и физическо развитие, способността им за морални оценки, общата им представа за живота, умението им да общуват и половата им идентичност”[x]. Но хуманистите забравят един важен детайл: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него дори когато остарее” (Пр. 22:6). Не можете да учите детето на Божието Слово, ако вашият начин на живот се осъжда от Божието Слово. Всички християни са грешници, получили прошка по Божията милост, но начин на живот в еднополови отношения е непрекъснат, повтарящ се грях, за който няма покаяние.

Това не е ваша работа?

Активистите на хомосексуалното движение твърдят, че еднополовите отношения не засягат никой друг освен въвлечените в тях. Но това не е вярно. Бог, нашият Творец и Създател, е установил правила и Той категорично осъжда еднополовите отношения: „С мъж да не лягаш като с жена, това е гнусота” (Лев. 18:22; виж също 20:13). Неподчинението на толкова ясна заповед от Бога означава пряко отричане на Божия авторитет.

Някои хора упорито твърдят, че Законът на Стария Завет (включително Лев. 18:22 и 20:13) е отменен с идването на Иисус Христос. Но ние трябва да разглеждаме като задължителни тези аспекти от Закона, които се повтарят в Новия Завет.

Имат равни права?

Според някои хомосексуалните отношения се осъждат в Библията, защото са свързани с идолопоклонство (например III Цар. 14:24). Но Библията ги заклеймява и отделно от идолопоклонството (например Лев. 18:22). Те се разкриват в Писанието като ненормално и аморално извращение: „Жените им измениха естествената употреба на тялото в противоестествена. Така и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, като вършеха безобразие мъже с мъже” (Римл. 1:26–27).

Има и такива хора, които твърдят, че грехът в Содом се състои от отричане на традициите на гостоприемство или егоизъм, но не и от хомосексуално поведение. Несъмнено, викът против Содом и Гомора е силен, но и грехът на техните жители е тежък пред Бога (Бит. 18:20). Бог изпраща ангели в Содом и «преди да си легнат те, градските мъже, содомските жители, млади и стари, целият народ, обиколиха къщата и викаха на Лот: „Къде са мъжете, които дойдоха при теб тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем” (Бит. 19:4–5). Въпреки че староеврейската дума yadha не означава непременно „имам полови отношения с някого”, в контекста на разглежданите стихове тя се използва точно с такова значение. Изразът „познавам някого сексуално” съществува и в същата глава, когато Лот говори за двете си дъщери, които „не са познали мъж” (19:8)[xi]. Не би имало смисъл Лот да предлага девствените си дъщери, за да успокои разярената тълпа, ако грехът на тези хора е само липса на гостоприемство.

Пророк Йезекиил (16:49) осъжда Содом за себелюбието, преситеността с храна и безгрижното спокойствие, но това не значи, че не ги осъжда за еднополови отношения. „В следващия стих Йезекиил нарича греха им „мерзост”. Тук използва същата староеврейска дума, с която се описва грехът на хомосексуализма (Лев. 18:22).”[xii] Тази дума се употребява и за жертвоприношение на деца за езическото божество Молох, но никога не се използва за самолюбие и липса на гостоприемство. Дори като правен термин един тип еднополови отношения се нарича „содомия”.

Другият аргумент на хомосексуалистите е, че Йонатан и Давид са били хомосексуалисти, защото „Йонатан обичаше Давид като собствената си душа” (I Цар. 18:3), той съблича дрехите си в присъствието на Давид (18:4), „се целуваха един друг” (20:41)[xiii]. Но обичта на Давид към Йонатан е била не сексуална (ерос), а приятелска (филиа) любов. Йонатан не се съблича напълно пред Давид, а само сваля горната си дреха и оръжието си (I Цар. 18:4)[xiv]. Освен това тогава целувката е обичайна форма за поздрав (Юда целува Иисус Христос). Дори и днес в някои култури мъжете се поздравяват с целувка. В крайна сметка любовта на Давид към жените му, особено към Вирсавее (II Цар. 11 гл.), сочи хетеросексуалната му ориентация.

И другите аргументи в полза на хомосексуализма, взети уж от Писанието, могат лесно да бъдат оборени. Несъмнено хетеросексуалните отношения в брака са единствените, одобрени от Библията.

Наказание

Библията не само описва еднополовите отношения като мерзки, но и посочва наказание за тези, които са въвлечени в тях (Лев. 20:13). Именно поведението на такива хора води до унищожаването на Содом и Гомора (Бит. 19:24–25).

Хомосексуалното поведение се наказва от Бога в миналото, ще бъде наказано и в бъдещето. „Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито прелъстителите на юноши, нито хомосексуалистите, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство” (I Кор. 6:9–10).

Надежда

Но има надежда и за хомосексуалистите. Бог прощава и очиства човека, който се разкае за греховете си и се отвърне от тях, включително и от грях като хомосексуалното поведение (I Кор. 6:11). Когато Бог даде на такива хора опрощение, Неговата благодат внася в живота им сила, с която могат да живеят богоугоден живот (Римл. 6:5-6). Ако покаянието и новораждането са истински, предишното хомосексуално поведение на човека не бива да бъде пречка за членството му в църква или за служението му, тъй като всички християни са преобразени грешници.

Либералните църкви проявяват търпимост към хомосексуалния начин на живот в името на „любовта”. Те се борят хомосексуалното поведение да се признае за нормално, защото „нищо не могат да променят”. Но не само не са прави, а всъщност изобщо не проявяват любов към хомосексуалистите, защото за разлика от Библията ги принизяват до нивото на животните, водени само от инстинкта си. Като освобождават човека от морална отговорност, те пренебрегват неговата личност, докато Библията сочи, че сме сътворени по Божия образ (Бит. 1:26–27) и сме надарени със силата да правим морален избор.

Освен това благовестието говори за освобождаване от робството на греха, включително и от греха на хомосексуализма, докато „либералите” уверяват хомосексуалистите, че не могат да им помогнат за този проблем, затова ги приемат такива, каквито са. Но много хора са напълно освободени от греха на хомосексуализма чрез силата на Светия Дух. Само християните, които вярват в Библията, могат да предоставят такава надежда.

Заключение

Нашите убеждения за произхода ни определят нашето отношение към живота. Ако вярваме, че сме образувани от парче слуз в резултат на съчетание от непредвидими случайни събития и борба за оцеляване, е логично да твърдим, че никаква висша сила не съществува и ние можем да установяваме свои собствени правила. Но ако вярваме, че съществува любещ Бог, Който ни е създал и ни е дал заповеди, според които да живеем, непременно трябва да ги следваме. Бог излага Своите норми в Библията, като започва от основополагащото учение в книгата Битие.

превода е на списание „Прозорец“ (бр.4, г.2009)


[i] Lansdown, A. The „Rights” of Homosexuals. – Life News, February 1995, p. 1.

[ii] Randall, D. Bill Loader on Homosexuality. – Life News, September 1996, p. 4.

[iii] Hamer, D. et al. A Linkage between DNA Markers on the X Chromosome and Male Sexual Orientation. – Sciens, 1993, N 261, 321-327.

[iv] Levay, S. The Sexual Brain. Cambridge, Massachusetts, USA, MIT Press, 1993.

[v] Bailey, J., R. Pillard. A Genetic Study of Male Sexual Orientation. – General psychiatry, 1991, N 48, 1081-1096.

[vi] Matlin, M. Psychology. 3. ed. Fort Worth, Texas, USA, Harcourt Brace College Publishers, 1999, p. 366.

[vii] Excerpts from the Baptist Union of WA Document on Human Sexuality. – Life News, October 1997.

[viii] Lansdown, A. Op. cit.

[ix] Hogg, R. et al. Modelling the Impact of HIV Disease on Mortality in Gay Men. – International Journal of epidemiology, 1997, N 26, 657-661.

[x]Matlin, M. Op. cit.

[xi] Geisler, N. Christian ethics. Michigan, USA, Baker Books, 1989, p. 261.

[xii] Ibid., p. 262.

[xiii] Ibid., p. 259.

[xiv] Ibid., p. 265.

Read Full Post »


„…а домът на праведните ще стои”. Притчи 12:7

Живеем във време, когато определението „Моето семейство – моята крепост” придобива най-голяма смислова тежест. Днес, както никога преди, върху семейството се изсипва шквал от разнородни атаки – духовни, морални, политически и други. Неприятелските нападения особено върху автентичното християнско, библейско семейство са безпощадни. За да се опази семейството то трябва в действителност да бъде като крепост, като устойчив дом срещу опасните влияния на злото.

Да си представим образно какво се случва с днешното семейство, погледнете на (1) снимка. Подобно на този дом, над семейството са нависнали зловещи, тъмни облаци. Съвременните тенденции, като водата на снимката заплашват с корозия основите на християнското семейство. На (2) снимка виждаме разразена буря с гръмотевици. Същото преживява семейството днес, не само християнското. Гръмотевиците стават все по-начесто и по-близо падат, с все по-голям трясък. И мнозина семейства просто не устояват, претърпяват сериозни щети, а някои просто се рушат под удара на многоликата човешка умопомраченост.

Най-голямото предизвикателство за християнското семейство днес е, именно, устояването – да бъде здраво като крепост, като къщата, за която говори Христос в Проповедта на Планината. Там, Той оприличава разумния човек, който слуша и изпълнява волята на Бога, на човек, построил къща на канара. „и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; но…тя не падна, защото бе основана на канара” (Мат.7:24-25).

Такава е Божията воля и за семейството. Вече прочетохме в началото, „домът на праведните ще стои” – казва Божието Слово. Какво означава да стои, какво представлява крепкото християнско семейство? То е като крепост, а крепост е способност да издържаш на ударите, да преминаваш през всичките изпитания, проблеми и трудности, без да губиш любовта, мира, единството и най-доброто, което Бог е дал на човека. Тази крепост не се изгражда бързо и лесно. За създаването на едно здраво, любящо и задружно семейство няма кратки пътища. Нужни са време, упорита работа и жертви. Сълзите са също част от този труден процес, но както се казва в един от Псалмите „които сеят със сълзи, с радост ще пожънат”. За да се построи издръжлив на неблагоприятни метеорологични условия дом, се изисква прецизен и упорит труд, разумни и последователни действия. Същото важи и за семейството.

Преди няколко години, по време на една от предбрачните ми консултации се роди идеята да пресъздам изграждането на здраво библейско семейство, именно, в образа на дом, с характерната му конструкция и последователност в строежа. Вложих известно въображение, за да може всеки основен строителен детайл да намери своя духовен аналог в семейството. Не претендирам за изчерпателност и точност, но мисля, че е полезно да разгледаме изграждането на здраво библейско семейство, именно, по този начин. Хората често уподобяват семейството на дом. Дори в Библията почти навсякъде, където се говори за семейство, се употребява евр. дума баит, чийто първо значение е дом като сграда.

И така, нека онагледим процеса на изграждането на здраво, библейско семейство с това на здрава и устойчива къща.

1.        ОСНОВИТЕ.

Както при къщата, така и семейството основите са първата и най-важната стъпка в строежа. Върху тях се очаква да легне целия товар и при все това да издържат. Колкото по-дълбоки са те, толкова по-устойчива става къщата срещу корозията на дъждовните води. Затова фундаментът е винаги най-здравата част от сградата. Избира се най-здравия материал – обикновено това е камък, а с напредването на технологиите – железобетон.

От основите за семейството се очаква да бъдат също толкова стабилни, здрави и издръжливи. За мен, няма по-правилна и по-издръжлива основа за един брак и семейство, от тази на Бога. Не случайно, за Него е казано, че е твърда „канара”. Тук съм съгласен напълно с Давид, който пее в 2Царе 22:3 „Бог е канара моя, на Когото се надявам”. Само ако в Бога е нашата надежда, сигурност и строеж, било на живота или на семейството, ние можем да разчитаме на здрава основа.

Някой полагат в основите на семейството си друг материал – емоционалната си привързаност и любов, психологичната, социалната или астрологичната си съвместимост, и други…Но съгласете се, че това са пясъчни основи. На пръв поглед изглежда, че вършат работа, крепят семейството определено време, докато, разбира се, не дойдат трудностите. А като „придойдат реките”, като задухат ветровете основите се разклащат и семейството се накланя като кулата в Пиза, или направо рухва.

Полагайки обаче в основата на семейството Бога – Неговата воля и благословение, ние полагаме един здрав фундамент, който може да издържи силни сътресения и да опази къщата от срутване.

Основата Бог е единствения предвиден правилен фундамент за семейството още от началото. Бог създаде семейството! Той е семейния архитект. И когато вярата в Него, Неговата воля и благословение се поставят в основите, бъдете сигурни, че това е най-сигурния фундамент от всички останали. Семейството може да преминава през големи трудности, но ако основата му е живата вяра в Бога и Неговото благословение, то ще премине и устои, защото Бог е твърда канара, здрава опора или както се казва още в Словото „няма твърдиня като нашия Бог” (1Царе 2:2). От Бога идва силата да устояваме, от Бог идва и най-побеждаващата, всичко превъзмогващата любов агапе – „Ние обичаме, защото първо Той възлюби нас” – казва 1Йоан 4:19.

2.        СТЕНИТЕ.

След като са положени основите, идва реда на стените. Те обикновено са вертикални – разделят се на вътрешни и външни. Стените отделят вътрешната част от сградата от външния свят и я обособяват като жилище. От това дали е добре изолирана фасадата, зависи доколко външния студ или горещина ще влизат вътре. Те също трябва да бъдат построени така, че да издържат не само покрива, но и натиска отвън. Стените имат и защитна функция. Знаете какво се случва там, където стените са от крехък или тънък материал. Един юмрук и си вътре. Но опитай да удариш тухлена или каменна стена.

Стените са следващата по важност стъпка в изграждането на здрава и устойчива къща. Същото важи и за семейството! Разбира се, Бог участва в целия строеж, Той е проектанта и техническия ръководител. И това не бива да забравяме! В Пс.126:2 четем: „Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й”

Кои са строителите? – Мъжът и жената, а после и децата! А аналогът на стените според мен са библейските принципи за брак и семейство, които като добри стени първо обособяват дадена семейство като християнско и второ го защитават от натиска на злото и греха.

Библейските принципи за брак и семейство са толкова важни, както и стените за една къща. Можем да имаме перфектната основа, да сме вярващи и призовали Божието благословение върху семейството, но ако в самия процес на семейния живот оставим Бога някъде встрани – встрани от плановете и решенията на семейството, встрани от действията, които предприемаме, встрани от възпитанието на децата – такова семейство рано или късно се проваля първо във взаимоотношения, а после и в друго.

Каква полза от добрия конструктивен замисъл или добре изпълнени основи в един проект, щом като сме започнали да строим, започваме да видоизменяме, да променяме с цел икономия или улеснение? По-същия начин и със семейството, в чието основа е бил Бог, но в чийто градеж с цел улеснение са били включени човешки и плътски мнения, светски принципи и нагласи. Такова семейство силно ще пострада при някоя житейска буря. Понеже се е отклонило от нормите и стандартите на Бога, то не е защитено и е изложено на много опасности.

Затова решението е, да градим правилни, здрави стени на своето семейство, които са библейските принципи, Божиите правила за взаимоотношения, устройство и йерархия, грижа един за друг, вземане на решения, възпитание на децата, интимен живот, както и отношение към финансите (виж някои от тях в Битие 2:24; Ефесяни 5:22-25,33; 1Петрово 3:7; Евреи 13:4; Притчи 5:18-19, 22:6; Евреи 13:5 и др.). Това е материала, с който трябва да изграждаме и можем да изградим здрави стени на брака и семейството.

3.        ПОКРИВЪТ.

Самата дума ни подсказва, че става дума за покриване с цел предпазване. Основната функция на покрива е да не позволява проникването на дъжд, сняг и прах вътре в къщата.

Вероятно и от личен опит знаем, колко важно покрива да е здрав и да не тече. За тази цел обикновен редовно го оглеждаме и проверяваме, и ако има пукнатина или разместена керемида, ние го поправяме.

Същото важи и за семейството. Духовния аналог на покрива тук е личната святост пред Бога и чистота на всеки от членовете му. Както казахме вече, основната функция на покрива за една къща е да предпазва дома от дъжд, сняг и прах.Същата функция да предпазва има и светостта и моралната чистота в семейството, неговото духовно състояние, което е сигурна защита срещу всякакви духовни влияния – откъм духовните нечисти сили в поднебесните места, от стрелите на лукавия изпращани във формата на различни изкушения.

Където семейството духовно е здраво, пази себе си свято и чисто пред Бога, там трудно прониква врага, дори е невъзможно. И обратно, там, където има и малка пролука в нашата святост и чистота пред Бога, бъдете сигурни, че дяволът веднага ще се възползва от нея да ни навреди. Затова Библията ни призовава да бъдем святи (1Петрово 1:13-16, 2Коринтяни 7:1), в цялото си поведение, включително и семейното.  В друго място, в 1Иоан 5:18, се казва, че който се е родил от Бога и пази себе си, дяволът не се докосва до него.

Нека постоянно проверяваме себе си, изряден ли е покривът на светостта и чистотата ни пред Бога? Ако забележим пукнатина, нека веднага побързаме да я оправим, като изповядаме пред Бога греха си и получим прошка, за да се възстанови нашата духовна цялост. Пазете себе си, чисти!

4.        ВРАТАТА.

Вратата е също много важен елемент в една къща. Тя обезпечава достъп или обратно, ограничава проникването в затворено пространство. От качеството й зависи, колко лесно може да се влезе в къщата. Вратата е символ на защита от външни заплахи, но също така, и на гостолюбие.

Да започнем от нейните защитни функции. От какво? – от нежелани посетители, някой от които, дори се натрапват!  Те се появяват, още в момента, в който се ражда брака и семейството. И с времето, тези нежелани посетители могат да станат повече.  Това могат да бъдат близки, комшии, приятели, колежки или колеги или всеки друг човек, който по някакъв начин неправомерно желае да проникне във вашия брак и семейство.  Целта е ясна – да се наруши духовното или физическото единство. Средствата могат да бъдат – изкушение и съблазън, манипулация, шантаж или други.

Затова вратата на един брак е много важна, тя регулира „посещенията”, както и нивото на достъп. Тази врата е единството, верността в брака и семейството!

Нека припомним целта, която Бог поставя за брака – Битие 2:24 „ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът”. Ако това „остави” важи за най-близките, родителите, то колко повече за останалите.  Семейството трябва да е независимо, затворено за външно влияние – контрол и натиск от хора, дори близки и приятели. Трябва да се научи да затваря врата за всичко, което се противопоставя на единството в брака и семейството.

Вратата обаче е символ и на гостолюбието. В Библията гостолюбието е едно от качествата на зрелия християнин. Ап. Павел пише в Евреи 13:1-2 „Постоянствайте в братолюбието. Не забравяйте гостолюбието”. Смисълът на гостолюбието е в любовта и почитта, която оказваме на гостите си. Бъдете гостоприемно семейство. Отворете дома си както за вярващи, така и невярващи с цел взаимно насърчение, приятелство и благовестие.

5.        ПРОЗОРЕЦЪТ.

Прозорецът е отвор в стената на сграда, предназначен за достъп на светлина и чист въздух.

Какво представлява той в брака и семейството? Предвид функцията му да дава светлина, мисля да сложа тук съвместната молитва и изучаване на Библията. Тези моменти наистина привнасят светлина в брака и семейството.

Божието Слово често е сравнявано със светлината. В Псалм 119:105 „Твоето слово е светилник на нозете ми, И виделина на пътеката ми”; Псалм 19:8 „Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господня е светла, просвещава очите”; Псалм 119:130 „Изясняването на Твоето слово просвещава, Вразумява простите”.

Божието присъствие и ръководство, което търсим в съвместната молитва е също сравнявано със светлината. Давид пише в 43:3 Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят…Съвместната молитва и изучаване на Библията имат огромен просвещаващ ефект за семейството и привнасят светлина във взаимоотношенията .

Що се касае до функцията на прозореца да внася чист въздух, мисля, че като аналог в брака и семейството, можем да посочим – съвместните празници, разходки, почивки, които наистина действат освежаващо за цялото семейство и са чудесен лек срещу стреса и напрежението, което искаме или не, днес те просто нахлуват и в семейството.  Не бива да забравяме, че по времето на съвместните семейни почивки и мероприятия, се създават прекрасни условия за по-добро сближаване, което също освежава семейните взаимоотношения и действат изграждащо. Любопитен е фактът, че всички юдейски празници са предполагали участие на целите семейства (виж Второзаконие 16:11) Чудесен пример в тази връзка е и семейството на Исус, което заедно празнуват Пасха в Йерусалим (Лука 2:41-42).

Така според мен, можем да онагледим процеса на изграждането на здраво, библейско семейство, в което цари Божията благодат и благословение.

А ето и няколко обещания на Бога спрямо едно такова семейството и дом.

Притчи 3:33 – Проклятия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.

Притчи 14:11 – Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденства.

Исая 65:23 – Няма да се трудят напразно, нито ще раждат деца за бедствие; защото те са род на благословените от Господа, също и потомството им.

Read Full Post »