Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘биографични’ Category

андрей и Петър след Христос „На следващия ден Йоан пак стоеше с двама от учениците си. И като видя Исус, когато минаваше, каза: Ето Божия Агнец! И двамата ученици го чуха да говори така и отидоха след Исус. А Исус, като се обърна и видя, че идват след Него, ги попита: Какво търсите? А те Му казаха: Равви (което значи Учителю), къде живееш? Каза им: Елате и ще видите. И така, дойдоха и видяха къде живее, и този ден останаха при Него. Беше около десетия час. Единият от двамата, които чуха от Йоан за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симон Петър. Той първо намери своя брат Симон и му каза: Намерихме Месия (което значи Христос)”. Йоан 1:35-41

Днес, както знаете според народния календар е Андреев ден, в чест на единия от апостолите на Исус Христос, Андрей.

Разбира се както обикновено става с много от библейските имена, народът прибавя към тях и им приписва много неверни неща, измислени някак си да си паснат с националния фолклор или даже суеверия. Такова например е вярването, че Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. Или че, прогонва зимата и дългите нощи и какво ли още не, което няма нищо общо с истината, но обратно е едно грубо, просташко изопачаване на библейската личност и образа на апостол Андрей. Най-жалкото в случая е, че мнозина от тези, които наричат себе си християни вярват на всичко това и го приемат, и така са се вживели в тези пусти суеверия, че ги спазват от година на година. Да оставим обаче това, какво казват хората и в какво вярва народът, и да видим какво казва Библията, Първоизточника на информацията за всички апостоли, включително и за Андрей.

Когато говорим за Андрей и обстоятелствата около него, ние виждаме силата и въздействието на християнското свидетелство. От историята с Андрей можем да почерпим много поука, насърчение и кураж да свидетелстваме на хората за Христос, защото това свидетелство посято у някого, винаги принася плод, ако не на покаянието, то поне провокира сериозни размисли, въпроси и изводи.

Преди това, обаче нека видим първото свидетелство в този пасаж – свидетелството на Йоан Кръстител, което продължава от предишния пасаж, който завършва буквално с думите „и видях и свидетелствам, че Този е Божият Син”.

Йоан, като предтеча на Христос, когото Бог беше призовал да приготви пътя за Него, стоеше на своето място и изпълняваше повереното си от Бога служение. В един от тези дни, когато хората идваха при Него и се кръщаваха, като изповядваха греховете си, дойде и Христос, обещания Месия. Още щом Го съзря, Йоан започна да свидетелства за Христос, разкривайки Кой е Той 29 стих, „Ето Божия Агнец, Който поема греха на света!”

Споменаването на „Агнеца” тук от Йоан, и причисляването му към Христос, не е случайно. Пророк Исая нарича идващия Месия също Агне, водено на клане заради нашите беззакония (виж Исая 53).  Това е толкова важно относно Христос, че Йоан повтаря своето свидетелство и на следващия ден, четем той отново, като видя Исус, засвидетелства „Ето, Божия Агнец”.

Какво обаче се случи в резултат на това свидетелство? Свидетелството на Йоан падна толкова дълбоко в сърцето на двамата му ученика, че същите вземат решението да последват Христос. Единия от тях е Андрей. Въпреки, че първоначално е бил последвал Йоан и беше ученик на Кръстителя, когато разбира, че Христос е Месията, и е по-Горния от Йоан, както се изразяваше самия Кръстител, Андрей взема решението да последва Христос. Това е времето на неговото обръщение към Христос, и начало на едно ново ученичество, този път в школата на Спасителя. Ролята на свидетеля Йоан е била изпълнена, Неговото свидетелство даде плод и Андрей е сред първите ученици на Христос.

Тук можем да видим какво трябва да е проявлението и на нашето свидетелство днес. Ролята ни като благовестници за Христос е да запознаваме и довеждаме хората до Христос, до ясното разбиране за Него и ученичество с Него. Не сме ние учителите, не сме ние важните персони, които хората трябва да следват, а Христос. Това е смисъла на християнското свидетелство – да говорим и създаваме ученици на Христос, а не на себе си. И само, когато това се случва, именно по този начин, само тогава ще има и такъв траен плод на нашето свидетелство, какъвто е Андрей за Йоан. Четем в 37 стих – „И двамата ученици го чуха да говори така и отидоха след Исус”.

Разбира се, в самото начало на ученичеството при Христос имаме много въпросителни, включително и косвени такива, които на пръв поглед изглеждат като детско любопитство. Такова изглежда е бил и въпросът на Андрей, заедно с другия си съученик „Рави, къде живееш?”. Реакцията на Христос ни успокоява, че дори и на такива въпроси, Бог е готов да ни даде отговор. От друга страна, въпросът на Андрей и неговия съученик, може да ни говори за твърдото решение да последват Христос. Интересът към Неговото местоживеене може да бъде обяснен с желанието им да останат при Него повече време. И това наистина се случи, четем, в 39 стих „и този ден останаха при Него”.

И така, свидетелството на Йоан за Христос даде много добър плод в лицето на Андрей и другия ученик. Те последваха Христос и оттам насетне станаха вече Негови верни ученици.

Но свидетелството на единия, преминава в другия, в третия и т.н. Когато има истинско обръщение, има винаги и свидетелство. Всеки от нас е повярвал чрез нечие свидетелство, дори това да бъде свидетелството на природата (Псалм 19). Но когато повярваме в Бога и последваме Христос, и това наше обръщение е истинско, сърдечно, това безусловно поражда и у самите нас желание да свидетелстваме, да говорим за Онзи, Когото сме намерили.

Такива са обстоятелствата и при свидетелството на Андрей. Намирането на Спасителя, го накара бързо да намери брат си и да му сподели за намереното. Четем в 41 стих – „Той първо намери своя брат Симон и му каза: Намерихме Месия…”

Реакцията на Андрей е класически модел на поведение на християнския свидетел във всички времена.

Той незабавно започва да свидетелства първо на своите близки, домашни, семейство. Той отива при брат си Симон и му казва въодушевено „Намерихме Месия”. О, дано всеки от нас да бъде толкова възторжен свидетел, като Андрей за своите близки и приятели, пламенни в това да споделяме с другите, придобитите благословения от и в Бога.

Второ, Андрей не ограничава свидетелството си само с думи, но освен да каже на брат си, той го взема и го завежда при Христос – 42 ст. „като го заведе при Исус..”

Скъпи мои, думите са хубаво нещо, нужни са, но решителната покана и действие да доведем някого в църква, при Бога, при Христос, е много по-въздействащо. Андрей взема брат си и го завежда там, където Симон може да види Христос, да се срещне с Него. Правим ли същото и ние, когато искаме да кажем на някого за Христос? Довеждаме ли ги там, където те могат да видят, усетят и да се срещнат с Него, каквото място е църквата, в чийто събрания Христос присъства.

Трето, стремежът на Андрей да довежда другите при Христос не се ограничава само с Петър.

В 6 глава откриваме, как същия довежда при Христос момчето с петте хляба и две риби. И тогава, както всички знаете стана едно от най-големите чудеса на Христос – нахранването на 5000 души, без жените и децата. В 12 глава намираме случая с гърците, които искаха да видят Исус. Андрей, този път заедно с Филип, играят ключова роля в това тези хора да се срещнат с Христос.

За Андрей малко се говори, в сравнение с другите ученици на Христос. Той няма големи изяви, като другите, нито висока позиция в първата църква, нито писма и послания, каквито имат Петър и Йоан, но образа и характера му, каквито ни ги представя Библията, са не по-малко забележителни от другите апостоли.

Първо, Андрей е човек, който беше готов да бъде втори. Него неведнъж го наричат просто брата на Симон Петър. Очевидно е, че той беше винаги в сянката на Петър, макар, че Андрей беше един от първите ученици и причина самия Петър да повярва. Той обаче приемаше първото място на брат си Петър, и скромната си роля сред учениците, без да роптае или да отдава значение на място и почести, като пръв от учениците. Андрей е пример за всички онези, които скромно, вярно и безкористно заемат второто място, за които е по-важно да бъдат с Христос и да Му служат, отколкото да се наредят на челните места в Църквата.

И второ, Андрей се отличава изключително много с желанието си да представя другите на Христос. Той изпитва огромна радост и възторг, когато му се отдавало възможност да доведе някого при Спасителя. Той е човекът с мисионерско сърце. Веднъж, след като самия той се сприятелява с Христос, Андрей посвещава целия си живот, за да сближава другите с Него. В него виждаме великия пример на човек, който не се опитва да запази Христос само за себе си, но да Го направи достъпен и за останалите.

Скъпи приятели, нека бъдем днешните Андреевци в средата на Христовата църква и по отношение на духовната загриженост за онези, които са все още далеч от Христос.

Advertisements

Read Full Post »

      „В тридесет и шестата година от царуването на Аса Израелевият цар Ваас, като излезе против Юдея, съгради Рама, за да не оставя никого да излиза от Юдейския цар Аса, нито да влиза при него. Тогава Аса извади сребро и злато от съкровищата на Господния дом и на царската къща и прати при сирийския цар Венадад, който живееше в Дамаск, да кажат: Нека има договор между мене и тебе, както е имало между баща ми и твоя баща; ето, пратих ти сребро и злато; иди, развали договора си с Израелевия цар Ваас, за да се оттегли от мен. И Венадад послуша цар Аса и прати началниците на силите си против Израелевите градове; и те поразиха Иион, Дан, Авел-маим и всички Нефталимови житници-градове. А Ваас, като чу това, престана да гради Рама и преустанови работата си. Тогава цар Аса събра цяла Юдея и вдигна камъните на Рама и дърветата й, с които Ваас градеше; и с тях съгради Гава и Масфа. А в това време ясновидецът Ананий отиде при Юдейския цар Аса и му каза: Понеже си се уповал на сирийския цар, а не си се уповал на Господа, своя Бог, затова войската на сирийския цар се спаси от ръката ти. Етиопците и ливийците не бяха ли огромно множество, с твърде много колесници и конници? Но пак, понеже ти се упова на Господа, Той ги предаде в ръката ти. Защото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на онези, чиито сърца са съвършено разположени към Него. В това ти си постъпил безумно, затова отсега нататък ще те сполетят войни. При това Аса се разгневи на ясновидеца и го хвърли в затвор, защото се разсърди против него за думите му. И в същото време Аса притесни някои от
народа. И ето, делата на Аса, първите и последните, са записани в Книгата на Юдейските и Израелевите царе. А в тридесет и деветата година от царуването си Аса се разболя от болест в краката; обаче макар болестта му да ставаше много тежка, пак в болестта си той не потърси Господа, а лекарите”. –
2Летопис 16:1-12

Библията трябва да се разглежда, не само като учебно, богословско помагало, но и като нагледно пособие за практическия ни християнски живот и взаимоотношения с Бога. Божията благодат ни е дарила с книга, която чрез нагледни примери ни помага по-добре да схванем сложната, и същевременно необходима истина или тема.

Аса е един такъв типичен нагледен пример, чиято цел е да ни покаже съдбата на човека, който не уповава на Бога, а на хората.

Зная, че повечето от вас считат, че да се надяваш на човек е глупаво и безумно и обикновено води само до разочарование. Но въпреки това, често постъпваме точно така.

Както, например. Знаем, че превишаването на скоростта е опасно решение. Кой не знае това? Всички знаем, но въпреки това го правим. Докато не видим нагледно, какво става с някой, който е превишил скоростта, докато не видим смачкани като консерва коли, разхвърлени и разчленени трупове на хора, позволили да превишат скоростта. Тогава изведнъж придобиваме по-реална, не абстрактна, но действителна представа за това, колко е опасно да превишаваме скоростта. Всъщност, точно това е идеята на КАТ, чрез ужасяващи сцени показани на билбордове или клипове да спрат нарушенията по пътя.

Ние хората, имаме нужда от нагледен пример във всяка област, включително и в духовната, за да проумеем по-добре и по-ясно доброто и злото, полезното и лошото. И в този смисъл, Божието Слово е пълно с такива нагледни примери.

И така, кой е цар Аса? Аса е син на Авия или правнук на Соломон. Когато баща му Авия почина, Аса го наследява на царския престол в Юдея. По същото време, Юдейското царство е още съвсем крехко, след раздялата. Израелското царство постоянно воюваше срещу тях и ги отслабваше. Наследството на Аса никак не беше добро.

Но той уповаваше на Бога. В 14 глава четем, че Аса „върши това, което беше добро и право пред Господа, своя Бог”. В 14:4 „и заповяда на юдеите да търсят Господа Бога на бащите си, и да изпълняват закона и заповедите Му”. По-нататък четем, че премахна кумирите на слънцето, различни други мерзости из цялото си царство. Поднови Господния жертвеник. Тази негова духовна реформа привлече не само вниманието на Бога, но и на мнозина от Израел, противното на Юдея царство. В 15:9 четем, че „мнозина от Израел прибягваха при него, като виждаха, че Господ, неговия Бог, беше с него”. В 11-15 стихове четем, за подновения завет с Бога и благословените последствия от това решение. Когато четем всичко това пред нас застава един много силен образ на решителен, съвършено разположен към Бога и благоуспяващ цар.

Дори тогава, когато етиопците, решиха да нападнат Юдея и когато силите на Юдея бяха наполовин от силите на врага, Аса повежда победоносно и се прибира, четем с „твърде много плячка”. Етиопците буквално бяха смазани, казва Божието Слово, „смазани пред Господа и Неговото множество”. И тайната на този успех била очевидна – „Господ порази етиопците…” Аса се упова на Бога – 14:11.

Тогава след онази велика победа, Аса бе посрещнат от пророк Азария. Бог беше изпратил този човек, вижте с какви думи – 15:1-2. Обърнете внимание най-вече на „Господ е с вас, докато вие сте с Него”.

За жалост обаче, Аса или е забравил, или е подценил това Божие предупреждение. В 36 година от неговото царуване, срещу Аса излиза отново стария враг на Юдея, Израелското царство на чело с Ваас. Следейки хронологията се вижда, че близо 25 години, в Юдея е нямало война. Това малко царство бе пазено от Бога толкова дълго време, защото юдеите се бяха разположили към Бога твърде много начело с царя.

Но ето че сега отново се задава война. От контекста на 16 глава, можем да кажем, че тази война срещу Юдея, като че ли е била един вид изпитание за вярата и упованието им на Бога, и най-вече за Аса. За жалост обаче, това бе тест, в който Аса се провали….

Какво направи той? Когато разбира, че израелския цар е дошъл срещу него, Аса не извика към Бога, както беше с етиопците, не отива дори да се бие директно, но подкупва сирийския цар Венадад, онзи да отиде да се бие с Израел. Аса вади среброто и златото от съкровищницата на Господния дом и ги дава на сирийския цар. Той дори не се замисля да се допита до Бога, да предостави проблема с Израел на Бога, но постъпва по-човешки и това се оказва фатално както за царството му, така и в личен план.

Тъкмо може би тогава, когато Аса се тупаше самодоволно по гърдите, пристига Ананий, друг Божий пророк по онова време. Сърцето на царя вероятно е очаквало похвала, адмирации за „мъжкото” и „стратегическото” решение. Но няма такова нещо. Ананий застава пред царя с много тежки думи от Бога – 16:7-9. Вместо да се смири и се покае, Аса обаче се разгневява на пророка и го хвърля в тъмница. Не само него наказва, но и онези от народа, които споделяха мнението на Ананий.

И тук всъщност виждаме ясно проявено падението на Аса. Той се възпротивява на Бога и Неговите думи. Всеки греши, всеки може да се заблуди и извърши грях, но щом Бог ни изобличи и ние вместо с покаяние, Му отвръщаме с гняв и бунт, падението е неминуемо. Според казаното преди това пророчество (15:2) от Азария, можем да считаме, че Аса бил изоставен от Бога.

Неговото безумие проявено в доверие на човек му докара войни до края на живота, а както виждаме и тежка болест в краката. В която обаче той отново не потърси Бога, а лекарите (16:12).

От 16:7 стих, разбираме също, че Божия замисъл е бил да предаде най- яростните противници на Божия народ, сирийците в ръката на Аса, но ето че с поведението си, Аса всъщност ги спаси, той се обвърза с договор и така се лиши от славната победа над сирийците.

Колко жалко, когато това се случва? Когато Бог иска да ни дари победа, да ни даде нещо във владение, а ние в безумието си, се лишаваме от тази възможност.

Как стоят нещата с твоето упование на Бога, скъпи приятелю? Синдромът на Аса е често срещан и днес, в живота на много вярващи, които започват добре, започват духовно, а завършват по плътски, по човешки…

Нека вземем поука от живота на Аса и добре запомним, че нищо не може да убегне от Божиите очи – нито доброто, нито лошото, което вършим и всички един ден ще пожънем от онова, което сме правили. В 9 стих, Ананий казва, че „очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят...” Както те се обръщат да помагат, когато намерят сърце съвършено разположено към Него, така се обръщат и да наказват, там, където има отстъпничество.

Това ни казва Библията и в други места:

1Петрово 3:12 „Защото очите на Господа са върху праведните, И ушите Му към тяхната молитва; Но лицето на Господа е против ония, които вършат зло“.

Притчи 15:3 Очите Господни са на всяко място И наблюдават злите и добрите.

Йеремия 2:19 „велик в намерения и силен в дела, Чиито очи са отворени над всичките пътища на човешките деца, за да въздадеш на всеки според пътищата му и според плода на делата му”.

За едните Бог е мощен да помага, за други е мощен в гняв. Кое лице на Бога и какви действия от Негова страна ще видиш и изпиташ върху себе си, зависи от теб!?

Господ е с вас, докато вие сте с Него; и ако Го търсите, ще бъде намерен от вас, но ако Го оставите, Той ще ви изостави” (15:2).

Read Full Post »