Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for април, 2016

Resurrection

Матей 28:1-15

 

Надпис на надгробна плоча: „Тук лежи атеист. Облечен е красиво, но няма къде да отиде…“

„Идиот“, един забележителен роман, от петте най-велики произведения на Достоевски. Който го е чел, сигурно се сеща за репликата на главния герой, княз Мишкин, който възкликва: „те не стават просто атеисти, а непременно ще повярват в атеизма, сякаш това е нова вяра, без дори да забележат, че са повярвали в нищото“.

Ето защо днешния ден е толкова значим за нас. Ето защо Великден е Велик, защото това е денят на добри новини за нашата вяра. Това е денят, в който разбираме, че вярата ни не е в нищото. Това е денят, в който нашия живот се осмисля, така че да не бъдем красиво облечени, но без цел и посока…

Затова Павел пише, с основание, към вярващите в Коринт, ако Христос не е възкръснал, щеше да е напразна нашата проповед, напразна дори щеше да е нашата и вашата вяра, но ето Христос възкръсна от мъртвите… (15). И това променя всичко!

Днешния ден е ден на изключително значими вести. Това го виждаме и в онази възкресенска утрин, преди 2000 години. Вижте акцента в разказа на Матей. Осем пъти се използват глаголите „казвам“ и „съобщавам„. Очевидно е, че онова, което се случило тогава, съдържа мощно послание, което не търпи мълчание и дори отлагане.

Първо, Възкресението е триумфално послание!

Библейския текст, открива как няколко жени се отправят към гроба на Исус, с нагласа и чувства на поражение, но се натъкват на триумф. Отиват с надежда да оплачат Христос в тишина и ако е възможно да помажат тялото Му с благовония, съгласно еврейската традиция. Но до гробницата, пред погледа им се случват изумителни неща – земетресение, стражи вцепенени от страх и небесен посланик, който им съобщава, че Исус е жив и се запътил към Галилея.

Няма Го тук, Той възкръсна…“ – е вестта на ангела. Кратка, но изключително съдържателна и ценна вест. Защото тук не става дума просто за чудо и демонстрация на свръхестествена сила, но пълен триумф на Бога в историята.

Откъдето и да погледнем, възкресението е триумф на Бога. Триумф на сила и божественост. Триумф на живота. Триумф над силите на злото, които не успяха да Го надвият. Триумф на любовта, защото, както е написано, Исус умря и възкръсна за нашето оправдание (Римл 4). Триумф на Божието Царство. Възкресението е събитие, което завинаги промени света в който живеем. Защото означава, че Божието Царство наистина дойде между нас, а на Човешкият Син Му е въздадено за всички Негови изкупителни страдания.

Настъпи не просто един нов ден в историята, но едно съвсем ново, различно време в което Божията изкупителна сила напълно влезе да действа в историята ни. Чрез Възкресението и Петдесятница, оскверненият човек получи шанс да възстанови своята близост с Твореца и това ще продължи докато тази Божия изкупителна сила не освободи от робството на тлението, цялото творение – и нашето тяло, и небето и земята в които живеем.

В Христовото възкресение наистина всичко придобива смисъл и тържество. Ето защо, още щом чуха, виждаме реакцията на жените – „излязоха бързо от гроба… с голяма радост…“ Преди гроба те са изпълнени със страх, несигурност, болка и разочарование, но след като напускат гробницата – в сърцата им има надежда и радост. Това може да даде и направи единствено и само възкресението на Исус!

Но не и докато се занимаваме и разчитаме на зайчета, козунаци и яйца… – глезотии, които временно могат да погалят сетивата ни, но като дойдат проблемите, болката и смъртта, те са абсолютно безпомощни и ненужни.

Бях чел за един баща, чийто малка дъщеря е била починала. Било ужасна трагедия в семейството. И в смъртта на своето дете, бащата изведнъж открил какво означава наистина Възкресението. Той казва: Докато не срещнах смъртта, очи в очи, Великден беше само една дума, приятен ден с бъни зайчета и яйца…но когато някой толкова скъп за теб умира, Великден става всичко…абсолютно всичко…котва в свирепа буря…скала, на която да стъпиш…надежда, която те издига над отчаянието и ти вдъхва кураж да продължиш…Разбираш, как всичко зависи от Възкресението“.

Това е триумфалното послание на този ден. В какъвто и житейски лабиринт да попаднеш, във Възкресението можеш да откриеш винаги изход и надежда. Защото щом Исус е възкръснал, значи е Бог, Който може да отмести камъка и в твоя живот.

И може би дори днес, в живота ти има такива камъни, които пречат да живееш пълноценно, пречат ти да вървиш напред и бъдеш свободен и щастлив. Тогава, Възкресението има добра новина за теб, защото за Бога няма нищо невъзможно.

Ако искаш да видиш най-голямото доказателство за Божията любов? Отиди на кръста! Искаш ли обаче да видиш най-голямото доказателство за Неговите възможности и способности? Отиди в гроба!

И днес, Той все още може да мести камъни, колкото и да са тежки те, само се обърни към Него с вяра и ще вкусиш от Неговата сила и победа. А като вкусиш, ще видиш – казва Писанието, колко благ е Господ! Блажен е човекът, който се уповава на Него! (Пс 34)

Ето защо, Възкресението е още радостно послание!

Вижте как Самият Исус пресреща жените – „Радвайте се!“. Той ги поздравява с призив за радост, защото Възкресението обръща всичко в радост. Далеч, преди Фридрих Шилер да напише „Одата на радостта“, а Бетовен своята 9-та симфония, Самият Исус постави Възкресението в центъра на християнската радост.

И с това християнството е уникално, защото е религия на радостта. В нито една съществуваща религиозна система няма да намерите толкова радост, като в християнството. Ислям, будизъм, хиндуизъм, шинтоизъм и други, във всички тях има страх, терзание и угриженост. Когато в християнството, въпреки, че в центъра му стои страданието на Бога и кръста на Исус, в него има радост. И причината е във Възкресението!

Същите страдания и смърт на Христос в светлината на Неговото възкресение, стават основание за радост. В Посланието към Коринтяните, Павел пише и за страданието в живота на вярващите, и това как на фона на възкресението и бъдещата слава – в тях също няма място за отчаяние. Защото там където има възкресение, болката и смъртта накрая винаги се събират и обръщат в радост, отчаянието в надежда, а телесната смърт в радостта на вечния живот с Бога.

Затова реакцията на жените нека ни послужи за пример на нашия собствен отклик на Възкресението – да се приближим още повече към Христос и Му се поклоним с още по-голям ентусиазъм, дори в болката и страданието си, защото в крайна сметка Възкресението ще погълне всичко това.

Христовото възкресение е мощно послание към онези, които са потънали в разочарование, и мислят, че никога няма да видят Бога в живота си!

Всяка религия е имала и си има критична точка в своето съществуване. И това е, когато водачът изоставя своите адепти, и се прибира при предците си, защото е подвластен на смъртта като тях. Казват, че когато умирал Буда дори животните ридаели като хората. Особено слонът, чийто сълзи били най-големи. И днес, в будизма, слонът е свято животно.

Загубата винаги хвърля в скръб и отчаяние дори най-близките ученици. Същото се случи и с учениците на Исус, които видяха в кръста край на своите надежди и мечти. Някои се отправиха дори към родните си места. 

Но Христос възкръсва и отива при тях! Оказа се, че умиращият Исус не е изчезващ Бог, Който изоставя Своите хора, и зарязва онези, които са възложили упованието си на Него. Напротив, Той умира за да възкръсне и предостави още по-силно и трайно присъствие и близост между тях.

Вижте посланието, което им отправя Самият Исус чрез жените 10б. Сигурно забелязвате елементът на близостта тук, за която говорихме -„братята Ми“. Сега наистина те са братя, а не просто ученици. Кръстът промени всичко, кръвта осигури братска връзка между тях. А възкресението сложи край на всякакви недоразумения помежду им. И всички знаем какво изпитаха тогава онези, които си мислеха, че никога няма да видят Исус, които в страх си бяха дори заключили вратата на къщата, а Той застана пред тях. Разбира се, радост! Йоан пише, че всички се зарадваха, като видяха Господа.

Такъв е резултатът на Възкресението в живота на Христовите ученици, тогава и сега. Страхът и отчаянието нямат повече пагубно влияние върху тях, като преди, защото Онзи, на Когото се уповават, макар и да умря, възкръсна за да бъде с тях завинаги (20 ст.).

И последно, Възкресението е послание, което не оставя никого равнодушен, дори враговете!

Четем в 11 стих, как изплашените стражи се съвземат и тръгват да известят на първосвещениците. Те пък на свой ред, събират спешно съвета на старейшините и търсят решение в създалата се обстановка, и скоро излизат със своята безумна идея – да подкупят войниците за да излъжат, че Христос е откраднат.

Възкресението никога не оставя никого спокоен и равнодушен. Ако не го приемеш, то просто става за теб неудобно, дразнещо, трън в очите, но не и неутрално, защото е невъзможно да видиш живот, там където очакваш смърт и да останеш равнодушен.

Един мой колега (пастир на църква) в Щатите пътувал по малките селски местности, където нямало кой да извършва погребения. И при нужда той ходел редовно с колата на една погребална агенция. Един ден се връщали от поредното погребение, и той се почувствал изморен. Решил да си подремне. Тъй като били в катафалка, той си помислил, че няма да е зле направо да се протегне отзад и да си почине. По пътя, обаче, шофьорът е решил да спре на една бензиностанция и да зареди колата.

Служителят дошъл, сложил да се пълни резервоара, погледнал тялото вътре…катафалка, какво може да има друго… Докато резервоарът се пълнел, обаче, проповедникът се събудил, отворил очи, почукал на прозореца и помахал на служителя. И казва, че никога през живота си не е виждал човек да бяга толкова бързо…

Възкресението винаги разтърсва, събужда реакции, не оставя никого безразличен. Едни се радват, че се случи, други се ядосват, че се случи. Едните бързат да се поклонят, другите бързат да отхвърлят и потулят нещата.

Неутралност нямаше тогава, няма и днес! Защото, ако кръстът може да е просто една история за добър човек, който умрял за другите, то Възкресението променя всичко – добрият човек е Самият Божий Син, Живият, Който бе мъртъв, но сега е жив завинаги и държи ключовете на смъртта и ада. И това не може да остане без отговор! Или приемаш или отхвърляш!

Ще бъдеш ли като жените, които се поклониха на Исус, или като религиозните водачи, които отказаха да Го приемат? В единия случай ще имаш мир и надежда, в другия тревога и безцелност.

Кое е по-доброто? Мисля, че и ти го знаеш! Остава само да вземеш решение…

Advertisements

Read Full Post »

Judas

Тогава един от дванадесетте ученици, на име Юда Искариот, отиде при първосвещениците и попита: „Какво ще ми дадете, ако ви Го предам?“ А те му дадоха тридесет сребърника. И оттогава той търсеше удобен случай да Го предаде.“

Матей 26:6-16

И ти, ли Бруте?“- легендарните предсмъртни думи на Юлий Цезар, убит на 15 март, 44 г. от група заговорници, начело с Марк Юний Брут, когото Цезар е възприемал като син. Според римските историци, в началото императорът яростно се съпротивлявал срещу атаката на убийците, но когато видял сред тях Брут, престанал да се бори, дръпнал горната част от робата си върху лицето и задал известния въпрос: „И ти, ли Бруте?“.

Днес е Велика Сряда – денят на най-знаменитото предателство в историята на човечеството… Юда предава Исус!

Аз не зная кои са били причините Цезар, да бъде предаден от Брут, това, което обаче се случи между Исус и Юда е една наистина голяма загадка. Струва ми се, дори, че ако бихме могли днес да разпитаме Юда за мотивите на неговият избор, въоръжени с всички достижения на съвременната психология и полиграфски методи на изследване, едва ли бихме могли да стигнем до еднозначен отговор, защо все пак този ученик на Исус е станал предател.

Злото не е много лесно, за обяснение, явление, често е заплетено и преплетено до такава степен, че понякога десетки години не стигат на прокурори, следователи и съдии да разплетат нишката на нечие престъпление. Така и с предателството на Юда, трудно можем да посочим категорично какви са били истинските му причини и мотиви дори 20 века по-късно.

Едно обаче е ясно, че предателството е едно от най-ужасните явления в този свят, най-тежките и болезнени преживявания в живота ни като разумни личности.

И тази вечер ви предлагам да видим заедно някои важни истини за предателството през очите на това, което направи Юда спрямо Исус. Защото в крайна сметка, предателството е нещо от което не е застрахован никой, нито в ролята на предател, нито в ролята на предаден. Помнейки обаче за това как идва, какво се случва и какво следва едно предателство, струва ми се, че можем да бъдем по-добре подготвени когато дойде и по-внимателни, за да усетим заченките му в нашето собствено сърце.

Първо, предателството идва обикновено в най-важните периоди на живота ни, и затова е най-болезнено.

Каквото и предателство да вземем в Библията, като например, Йосиф и братята му, Далида и Самсон, Авесалом и Давид, Димас и Павел или Юда и Иисус, почти всички те се случват в най-неподходящи моменти от живота, преди или след някакъв успех, победа или просто ключов момент от живота.

Например, Павел е в Рим, в затвора, очаквайки последния съдебен процес и в предчувствие на наближаваща смърт, и пише до Тимотей за това как точно в този момент всички са го оставили, освен Лука, и споделя болката, която му е причинил най-вече Димас, един от неговите стари помощници, като го остави обиквайки света (2Тим 4). Нещо подобно се случи и с Исус – в най-важния момент от живота Си, когато е имал най-много нужда от близостта и лоялността на учениците Си, Той е предаден.

Предателството е в ръцете на тези, които са най-близо до нас (Ин 13:18).

Христос говори за хранене, защото както и днес, така и в древността това е било знаково, с дълбок символ на близост и приятелство. Врагът не може да те предаде, предава те онзи, който е бил възможно най-близо до вас!

Никой не е застрахован от предателска мисъл.

Предателството е в сърцето на всеки човек. Вижте какво казаха всички ученици – „Да не съм аз, Господи?“ (22ст). Дори онзи, който е имал честта да бъде толкова близо до Христос, в определен момент и в определени условия, може да се изкуши да извърши предателство – какъвто е Юда, например. Това показва, защо е толкова важно да бдим и се молим за да не паднем в това изкушение…

Предателството отваря възможност на враговете да нападнат (Мат 26:50).

Предателството им позволява да отидат там и да направят това, което сами по-трудно биха направили. Марк 1:11 – „те се зарадваха“. Това беше удобен и изгоден случай за тях.

Предателството никога не се случва изведнъж, напротив винаги има прелюдия, има история…

В случая с Юда, виждаме как неговата скрита алчност и страст към парите през годините (Ин 12:1-6), превърнаха този ученик от обикновен крадец в безочлив предател. Погледнете користния въпрос на Юда към първосвещениците в Мат 26:15 – „Какво ще ми дадете, ако ви Го предам?“ Увлеченията винаги започват като нещо безобидно и незначително, но имат склонността да се превръщат в необуздана страст, която накрая унищожава своя носител. От страстта до гибелта понякога ни дели само една крачка!

Алчността и сребролюбието продължат и днес да подклаждат огъня на предателство. Дори спрямо същия Исус! Не са малко днес вярващите, които вместо да търсят първо Божието Царство и Неговата правда, оставят живота си да бъде управляван от земни интереси и блага, което накрая ги погубва духовно и физически?

Затова Писанието съветва и предупреждава в 1Тим 6:8-10 „Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем от него. Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни. А онези, които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни желания, които потопяват хората в провала и гибел. Защото коренът на всички злини е сребролюбието, в стремежа си към което някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки.“

Случаят с Юда ни учи да бъдем внимателни към най-малките и на пръв поглед безобидни увлечения и наклонности, защото това, което днес ти се струва незначително, утре може да стане твърде значително.

Предателството може да има духовни причини (Ин 13:27).

Означава ли това обаче, че се снема отговорността от Юда? Не, защото хората не са роботи и са отговорни за своите действия, избори и решения, както и техните последствия. Да, Юда очевидно не е действал сам, дяволът го е подстрекавал към това, но моралната отговорност е напълно негова и постъпката му е определена като „злодеяние“ в Деян 1:18!

Предателството може да е част от Божият замисъл за живота ни (Мат 26:24, Деян 1:16).

И Исус и Петър потвърждават, че предателството на Юда е било включено в пътя на Исус към Голгота. То просто е трябвало да се случи и такъв е бил Божият промисъл за живота на Исус.

Може би предателството е понякога лошата необходимост за живота? Или неприятното преживяване е част от Божият план за нас по пътя към нещо по-добро и мащабно, като например, предателството в живота на Йосиф от страна на братята му и спасението на Израел в Египет (Бит 50:20)?

Какво да правим ако сме в ролята на предадени? Вместо да се сърдим, може би по-добре ще бъде смирено да го понесем (Ин 13:27б) и вместо гняв да покажем любов (Мат 26:50 – „приятелю“).

Може да изглежда, че Юда е нямал друг шанс, но това не е така. Дори и да било замислено от Бога това предателство, това не означава, че Юда не можел да се разкае и бъде възстановен, като Петър, например. Очевидно е трябвало да предаде Исус, но той е свободен да се върне при Него ако беше поискал! И това е добър пример за това как предопределението и свободната воля могат да си взаимодействат.

И последно, предателствата определено са най-тъмните времена на живота (Ин 13:30), както за онези, които са предадени, така и за онези които предават. И за Юда бе нощ, и за Исус! С тази разлика, обаче, че за Исус настъпи утро, а за Юда… уви – нощта се оказа вечна.

Примерът на Юда ни е даден за дълбоко назидание както за нашите отношения между нас, така и взаимоотношенията ни с Бога. Ние трябва да помним колко късо е разстоянието между приятел и предател и да бъдем внимателни към най-малките заченки на това изкушение в нас. Защото ако не го направим, то ще разруши нас и онези, с които сме близки.

Но също така имаме и модела на Исус за това как да се справим с предателството, ако сме в ролята на предадени. Впечатляващо е как Исус спокойно възприема предателството на Юда и се отнася към него с доброта и милост. И Той има какво да ни научи!

Затова молитвата е най-подходящата ни реакция в момент на предателство, освен поуката на Писанието. Защото можем да извикаме към Него, Който добре разбира болезнената реалност на едно предателство, и можем да потърсим съвет и помощ да се справим.

Read Full Post »