Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for юли, 2014

исцеление

„Тогава Исус ходеше по цяла Галилея и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ сред народа. И се разнесе слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, измъчвани от разни болести и страдания, обладани от бесове, епилептици и парализирани; и ги изцели“.

Матей 4:23-24

 

Една огромна част от евангелския разказ за живота и служението на Исус на земята е свързана с болестите и тяхното изцеление. Почти няма епизод от историята на Спасителя, описана от Матей, Марк, Лука и Йоан, в който да не се случва директна или индиректна среща на Исус с човешката болест и страдание, в резултат на която болния получава чудесно изцеление.

Понякога тези чудеса се случват в отговор на вяра, друг път за да се внуши такава. Понякога изцеленията извършени от Исус демонстрират Неговото състрадание към хората, понякога с цел да се разрушат социалните бариери и да се предизвикат еврейските разбирания и закон относно съботата (Dictionary of Jesus and the Gospels, 1992). Достатъчно е да си спомним тук случая с човека, който имаше изсъхнала ръка и изцелението му в събота пред лицето на възмутените фарисеи.

Главният обаче акцент на всички тези знамения бе в това, че с идването на Исус дойде Божието Царство на земята.

Когато Христос идва на земята, Той идва с изключително важното послание, че Божието Царство е вече тук. С Него и в Негово лице Бог се намесва в хода на човешката история за да върне предишната перспектива за човеците да живеят под Негово управление, каквото е било в самото начало.

Когато грехът влезе в историята, всичко на земята се промени коренно. Божието Царство бе прекъснато от царството на сатана и на бунта – свят на зло и разруха. Грехът изврати всичко – човешки взаимоотношения, отношение към Бога, природата, брака, а също и физическото благополучие на хората, появиха се болести и страдания. Всичко се оказа под властта на греха и злото!

Когато обаче Исус идва на земята, Той дойде да възвести едно ново начало, нова епоха на мир и възстановяване, епохата на Божието Царство и свързаните с него последствия за човеците (Марк 1:15).

Не след дълго тези заявления на Исус относно дошлото Божие Царство на земята, намериха своите практически приложения. Пред очите на всички започнаха да се случват невиждани неща – тежко болни напълно се изцеляваха, обладани от демони също, усмиряваха се природни сили, дори смъртта отстъпваше пред Исус, и мъртви хора възкръсваха само с дума.

Така чрез тези удивителни събития бе засвидетелствана изкупителната и изцелителната сила на Божието Царство, което наистина слезе и започна да действа на земята, показвайки способността на Бога да изкупи и обнови творението, което носи върху себе си печата на греха.

Когато фарисеите подложиха под съмнение месианството на Исус, Същия им отвърна, че дори само изгонването на демони, осъществявано от Него вече доказва, че до тях е дошло Божието Царство (Мат.12:28), където няма място за сатана и неговите демони. В отговора пък на въпроса на учениците на Йоан Кръстител, дали Той наистина е Месията, Исус посочва като доказателство за това още по-широк периметър на действащата изкупителна сила на Божието Царство върху човеците (Лука 7:20-23).

С оглед на последното, виждаме как в мисията на Исус физическите изцеления заемаха наистина важно място. Те показваха, че Бог е способен и заинтересован не само да освободи човека от духовните последствия на греха, но и физическите, в лицето на различните болести на нашето тяло.

В Откровение четем за времето, когато Божието Царство напълно ще се осъществи в новата Вселена, и как това ще бъде време не само на духовно изцеление и вечен живот, но също и време на абсолютно физическо здраве, когато от болестите няма да остане и следа. Такава е Божия цел и намерение, която обаче още сега можем да предвкусим, ако чрез вяра в Исус допуснем Божието Царство да дойде в живота ни. Ако това се случи, ние ще станем свидетели на Божията изцеляваща и животворна сила в нашия собствен живот – и душа, и тяло.

Днес, обаче, 20 века по-късно, наблюдаваме две очевидни крайности в тълкуването на Божията изкупителна сила.

В единия случай въпросът с физическото изцеление заема феноменален дял в представите за Божиите действия и наблюдаваме в някои църковни кръгове буквално изцелителна епидемия (термин използван от Peter Masters, The Healing Epidemic, 1988). Особено, това се вижда в така наречените харизматични общества, където почти всеки е съсредоточен единствено върху знаменията и чудесата на „божественото“ изцеление.

В резултат на това, се появиха не малко популярни целители, които за да удържат такава публика и привлекат други, започнаха да съединяват хитри трикове на театралната хипноза с древни окултни техники. Други използват вярата под вида на свято въображение и внушение, в което молещия се, мислено си представя било себе си или други хора вече изцелени и освободени (Peter Masters, The Healing Epidemic, 1988). Какви ли не глупости и мошеничества се случват тогава, когато се нарушава разумното библейско равновесие, и когато човешката угода се поставя над волята на суверенния Бог.

Но също така днес можем да срещнем и друга крайност в представите за Божията изкупителна сила, а именно, да се подценява божественото изцеление на тялото. В единия случай това е игнорирането на нашите физически нужди в полза на духовните. Молитвата за изцеление се измества настрана, просто като излишна. В другия, това е скептицизма спрямо волята на Бога да изцелява днес. Изцеленията са въпрос на миналия примитивен свят на древността.

Нима обаче, Бог е престанал да върши и днес чудеса? Нима Онзи, Който е казал, че е същият вчера, днес и до века се е променил и силата Му за 20 века се изчерпала и не може да изцелява и върши чудеса? Нима е отслабнало изкупителното въздействие на Божието Царство върху човеците днес? Нито едно от тези неща не е възможно да се случи! Библията казва, че по-скоро, небето и земята ще преминат, отколкото Божиите думи.

А Бог е обещал още чрез Исая, че във и със Исус Христос ще дойде за нас не само духовно изцеление, но и физическо (Ис.53:4-5). Някои вярващи визират тук изключително духовното изцеление на душата от последствията на греха. Донякъде това е повлияло и върху не малко преводи на старозаветното пророчество. Еврейските думи обаче, които се използват в него ни разкриват по-пълна картина. Например, в 4 стих, „печалта“ и „скърбите“ на еврейски (mak-obe и khol-ee) са думи, които се използват в Стария Завет както за скръб, така и физически болести. С други думи, бъдещия Месия ще понесе върху Себе Си всички наши страдания, физически и духовни, и в Него вярващите ще могат да открият изцеление както на душата, така и тялото. Когато Исус дойде на земята и започна да изцелява физически болни хора, тези изцеления бяха веднага свързани именно с Божието обещание чрез пророк Исая (Матей 8:16-17, в цитата на грцк. се използва „νόσος“ – болест, заболяване).

Физическите изцеления обаче продължиха и след Исус, в мисията на учениците и първите християни. Чрез Яков Бог дава ясни напътствия дори към вярващите във всички времена, да се молят един за друг за да оздравеят.

Скъпи мои, божественото изцеление е напълно възможно и днес. Ако Божието Царство е дошло чрез Исус на земята за всеки вярващ, то това означава, че и неговите възможности и привилегии също. Въпросът е дали нашия поглед върху божественото изцеление е библейски ориентиран или примесен с човешки хипотези и хрумвания.

Тази сутрин ви предлагам да разгледаме този въпрос от гледната точка на Исус и Неговите изцеления. Убеден съм, че те могат да ни дадат нужните прозрения и изводи относно изцелението.

  • Болестите могат да имат нравствени и духовни причини, и затова тяхното изцеление е свързано с изповядване на греха и промяна на живота.
    • Още в Стария Завет Бог каза, че ако народът върши зло и не се бои от Господа, ще дойдат болести – Втор.28:58-59.
      1. Давид и неговия грях – физическа немощ („няма здраве в тялото ми“ – Пс.38)
      2. Мариам, сестрата на Мойсей и нейните критики срещу Мойсей – проказа (Числа 12).
      3. Анания и Сапфира (НЗ) – заради това, че скриха от стойността на нивата, не дадоха дължимото от парите си на Бога, бяха наказани дори със смърт (Деян.5).
    • Тази истина е потвърдена и в служението на Исус.
      1. Не сте ли се замислили защо понякога Исус първо прощава греховете, а после изцелява (напр. Мат.9:2)?
      2. Случая в къпалнята Витезда (Ин.5:14) – също очевиден намек на това, че болния е бил болен поради грях в живота си.

Не съгрешавай вече“ – елементарните познания на граматиката и синтаксиса ни показват, че тук става дума за прекратяване на действие, което се намира в процес на осъществяване. Тоест, формата на глагола с повелително наклонение в настояще време има смисъла „не продължавай да грешиш“. Тези думи явно предполагат, че паралитикът бил наказан за грях в живота си или грехове. Макар и не всяка болест да е следствие на грях, грехът очевидно може да ни доведе до заболяване, и даже сериозно такова. И пътят към изцелението върви през изповедта (Яков 5:16).

  • Служението на Исус обаче в същото време ни пояснява, че не всяка болест има нравствена причина.
    • Днес много се спекулира с темата грях. Има ревностни учители, които учат, че в основата на бедността и болестите задължително стои грях и неверие
      • Един истински случай: Дякон в църква отишъл да посети болна сестра. Поседял, послушал нейните оплаквания, кимнал с главата и рекъл със скръбен глас: „Колко ли трябва да грешиш, за да се разболееш така?“.
    • Явно учениците на Исус са мислели по същия начин, в същата логика. Когато видяха един слепороден човек, попитаха Исус: „Учителю, поради чии грях, негов ли или на родителите му, той се е родил сляп?”
    • Реакцията на Исус е забележителна: “Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела“.
    • Отговорът на Спасителя пояснява, че не всяка болест има нравствена причина. Би било твърде неразумно, ако кажем, че всички трудности се дължат на грях, и че само онези, които съгрешават страдат.
  • Болестите могат да бъдат вследствие на обладаване от бяс (нечист дух)
    • Ням човек – обладан от бяс (Мат.9:32-33). След като бесът е изгонен, забележете болестта изчезва!
    • Сгърбената жена – дух (Лука 13:11)
    • Момчето епилептик – зъл дух (Мат.17:15-18)
  • Служението на Исус показва, че Бог е способен да изцели всякаква болест
    • Глухота и свързаната с нея нарушение в речта (Марк 7:31:35)
    • Слепота (Мат.20:29-34)
    • Сакати или недъгави (Мат.15:30-31).

недъгави“ (на грцк. „κυλλός“) означава не просто хилав или болен, а човек, на когото може да му липсват части от тялото. Христос използва същата дума в Матей 18:8, описвайки човек, който няма ръце или крака. И когато Библията казва, че такива са оздравявали, знаете ли какво означава това? Означава, че те са получавали крака или ръце отново. За Бога няма нищо невъзможно!

    • Парализа (Марк 2:1-12).

Парализата е много коварна болест. Запазваш съзнанието си, но не можеш да се движиш, а често губиш изобщо чувствителност в парализираната част от тялото. С оглед на съвременните медицински открития, причините могат да бъдат инсулт, множествена склероза, или увреждане на гръбначния стълб. Обикновено такова състояние е неизлечимо, особено за тогавашното време. Но за Бога отново няма нищо невъзможно!

    • Проказа (Лука 17:12) – една от най-тежките болести в древността. Няма друга болест, която толкова силно да обезобразява човека като проказата – поразява буквално цялото тяло на човека – кожата, крайниците, очите, периферната нервна система и дори вътрешни органи.
    • Патологично кръвотечение (болната жена от 12 години, Марк 5)
    • Епилепсия и лунатизъм (Мат.4:24)
    • Треска (Матей 8:14-15, тъщата на Петър)
    • Бесноватост или обладаване от демони – духовна болест при която възниква пълен демоничен контрол и обсебване. Понякога е съпроводено с физическа болест, понякога обаче е изцяло душевна, като разстройство на съзнанието, лудост, свръхсила, като този в Гадаринската земя (Мат.8:28, Марк 5, Мат.15:28)

Колкото и да е „щедър“ целия този списък, той не е пълен. Затова Евангелието често казва просто „разни болести“. Всичко това обаче потвърждава, че за Бога няма нищо невъзможно, Той може да даде изцеление дори на най безнадеждно болните.

  • Начините по които Исус изцеляваше (важно е за оформяне на правилни изводи относно божественото изцеление по принцип)
    • Изцеление чрез лична молба (Мат.8 – прокажения, който дойде при Исус, поклони се и се помоли за изцеление)
    • Изцеление по молба на посредници (приятелите или роднините на паралитика, майката за страдащото от бяс момиче, юдейските старейшини за слугата на стотника и др. (Марк 2, Матей 15, Лука 7)
      • молете се един за друг, за да оздравеете“ (Яков 5)
      • Бог приема и насърчава ходатайството!
    • Изцеление без никаква молба, а изцяло по Божия суверенна воля (човекът с изсъхналата ръка просто си беше в синагогата, никой не молеше Исус за изцеление, напротив, четем, наблюдаваха Го отстрани, дали ще Го изцели – Лука 6:6-8)
      • вашият Отец знае от какво се нуждаете, преди вие да Му поискате…“ (Мат.6:8)
    • Внезапно изцеление, на мига (почти във всички споменати случаи на изцеление четем „начаса“, „веднага“).
    • Изцеление като процес – това е важно да се знае особено от нетърпеливите вярващи.
      • 10-те прокажени – „и като отиваха се очистиха“ (Лука 17).
      • Слепеца от Витсаида – поетапно, постепенно изцеление (Марк 8:22-25).

Ние не знаем защо Исус така направи, но това е важен детайл, който Писанието ни е оставило относно божественото изцеление. А именно, че то понякога може да бъде процес, поетапно изцеление. Нека да го имаме това предвид и в нашите очаквания за Божието изцеление. Бог има пълната свобода по отношение на начините и методите на изцелението, и не бива да фиксираме нещо, което Самия Той не е фиксирал като правило.

    • Директно изцеление чрез дума или докосване (преобладава в случаите на изцеления записани в Евангелията). Христос просто казва дума и изцелението се случва, дори дистанционно, както при слугата на стотника. В други, Христос изцелява с докосване – прокажения (Лука 5) и други болни (4гл).
    • Изцеление чрез външни или помощни средства.

Много християни днес си представят божественото изцеление само и единствено като непосредствена намеса на Бога, и гледат на изцелението чрез външни средства, като нещо по-малко божествено. Има и такива, които направо отказват такова изцеление, защото чакат, Бог директно да премахне заболяването им. Библията обаче ни казва, че Бог използва различни начини за изцеление.

      • Още в Стария Завет – изцелението на Езекия от Бога – посредством наниз смокини, който бе положен като компрес на цирея (Ис.38:21). Дали това изцеление бе по-малко божествено, защото не стана чрез директна дума, а странично средство?
      • В служението на Исус виждаме изцеление с дума и докосване, но също и чрез външни средства:
        • Плюнка (Марк 8).
        • Кал от земята ( Йоан 9).

Когато се молим на Бога за изцеление, нека не Го ограничаваме в средствата, които Той може да използва за нашето изцеление. Нито да характеризираме едни като божествени, а други не, защото във всеки случай, когато някой търси и уповава на Бога за изцеление и това се случва (дори да е с помощта на медицината), то този резултат е божествен, божествен е поради милостта на Бога и поради самия резултат, че сме оздравели. И на Него принадлежи славата за всичко!

  • Някои важни условия за изцелението.
    1. Вяра (лична – Марк 5:34 „твоята вяра те изцели“; на посредниците – Матей 9:2 „като видя вярата им“)
      • Същото се подчертава и в Яков 5 глава.
    2. Божията воля и замисъл.

Нашия удивителен Бог има нещо повече от сила да изцелява, и това е Неговият замисъл относно цялото мироздание и човечество. Писанието ни учи, че Бог не винаги извършва онова, което може да върши! Това важи и за изцелението. Когато някой не се изцелява проблемът не е в недостига на Божия сила за това, или в недостига на вяра от наша страна, а в Неговия план за нас (Peter Masters, The Healing Epidemic).

      • Исус възкреси Лазар и дори съвсем чужд мъртвец от Галилея, а собствения си баща (Йосиф) остави мъртъв да лежи в гроба.
      • Какво ще кажете за Йоан Кръстител. Исус залепи ухото на един слуга, а нима не можеше да върне главата на Йоан Кръстител, или да го възкреси? Дори Ирод допусна възкръсването на Йоан от мъртвите, но в замисъла на Исус това го нямаше.
      • Очевидно е, че Бог никога е нямал намерение да изцелява по чудесен начин всички вярващи, които се нуждаят от такава помощ! Затова може би е добре да се вслушаме в примера на прокажения и неговата молитва – „Гоподи, ако искаш, можеш да ме очистиш“ (Мат.8:2-3).

С Христос наистина настъпи една нова епоха на земята – Божието Царство слезе между нас. Хората отново могат да бъдат помирени с Бога, да живеят под Неговото управление и защита, да изпитват властта на Бога в прошка на грехове, победа над греха и в изцеление на болести. Нещо повече, за Христос се казва в Евреи 13, че е „същият вчера, днес и до века“. Това означава, че и днес, ние можем да Го търсим и разчитаме на Него в своите здравословни проблеми.

Нека обаче Му имаме пълно доверие – в начините, които Той ще използва, във времето, което Той ще определи – бързо или постепенно, също и в това, дали е волята Му да ни изцели изобщо. Той вижда по-голямата картината, която ние често не виждаме. Нека просто Му се доверим!

Advertisements

Read Full Post »

гардероб „Облечи дрехата си…“

Деяния 12:8

 

 

 

 

Колко просто и лесно звучи и колко трудно е да го направиш, особено когато гардеробът ти е толкова голям, колкото хангар за вертолети, какъвто притежава например, известния немски модел Клаудия Шифър.

Моят (квадрат и половина – два) ми доставя не малко затруднение когато трябва да избирам какво да облека, а това си е направо истинска главоблъсканица.

Облеклото може наистина да направи живота ни труден и сложен. И въпросът не е само в това колко имаш. Количеството може действително да бъде утежняващ фактор, но когато стоим пред гардероба ние рядко се питаме колко да облека, обикновено въпросът е – какво да облека. Може да имаш само няколко дрехи и отново да се чудиш с часове какво да облечеш.

Въпросите „какво“ и „как“ да се облека наистина правят понякога живота ни извънредно труден. И в такива случаи някои може би се питат – чия беше идеята да се носят изобщо дрехи? Ако ги нямаше всичко щеше да е много по-лесно и семпло.

Тази сутрин бих желал да отговорим на тези и други въпроси в светлината на Писанието, в което Бог ни е оставил, повярвайте, нещо поучително и за тази сфера от живота ни, а именно светът на облеклото.

 Откъде всичко започна

Книгата, която разкрива началата на този свят е Битие (евр. bereshith – начало или отначало). Именно това е и първата дума в Библията (Bereshit bara Elohim et hashamayim ve’et ha’arets – в началото Бог сътвори небето и земята) – 1:1.

И така, в първата глава ние виждаме как Бог създава земята, деня и вечерта, морето и животните, както и първия човек. Във втората глава Бог си взема известна почивка, след което създава втория човек – Ева, а в третата вече четем, 21 стих: „И Господ Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече“.Именно това е историческия момент, когато облеклото влезе в нашия живот, а с него и въпросите „как“ и „какво“ да си облека. Както виждате е имало време, когато е нямало дрехи, а хората са били. И това е било съвсем нормално. Четем в 2:25 „А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха“.

Днес излагането на голи части публично пред други хора се счита за психическо откло­не­ние и се нарича ексхибиционизъм, но в началото, да бъдеш гол без никакви дрехи е било на­пълно естествено и благочест. състояние, състояние в което Самият Бог е благоволил да бъдем.

Защо обаче Бог създава дрехите и облича с тях първите човеци?

Ключовата дума тук е „срам“. Между края на 2 глава, когато Адам и Ева бяха голи и края на 3 глава, когато Бог ги облича, се случва нещо. Това е съдбоносния момент на грехопа­дението, когато първите човеци се вслушаха в гласа на змията и престъпиха заповедта на Бога. Дяволът им каза, че като ядат от плода на дървото ще им се отворят очите, и те наистина се отвориха, но вижте в коя посока – 7 ст. – „Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи…“

Първото нещо, което Адам и Ева научават след греха си, е, че бяха голи. И това знание, забележете, им донесе срам. Те започнаха да търсят начин да покрият голотата си, защото се срамуваха. От този момент нататък в Писанието, голотата винаги е посочена като нещо, което е срамно, освен в контекста на брака – съпруг и съпруга.

И така, в началото – четем, човеците са голи и не се срамуваха, а сега – те са голи и се срамуват. Причината за такъв обрат в тяхното собствено възприятие и това на другия до себе си е в греха, който наруши първоначалното състояние на невинност при което не е имало срам, а сега всичко е различно – те самите изпитват дълбока необходимост от това да покрият интимните си части поради срам. Те вземат смокинови листа за да си направят препаска, но Бог в милостта Си към тях им предлага нещо по-добро и удобно и това са дрехите.

Каква невероятна благодат от страна на Бога към грешника? Дяволът го изкуси и захвърли, като смачкана салфетка. Но Бог въпреки бунтовния характер на човеците, проявява загриженост и ги облича. Поради, което облеклото става символ на Божията благодат към грешника.

Необходимостта от дрехите идва наистина в резултат на човешкия грях и последвалия срам, но самото им създаване, направяне от Бога се дължи изцяло на Божията милост и благодат. Които, между впрочем можем да видим не само в обличането на човека в Битие, но и в процеса на цялата ни човешка история, особено в изкупителната й част. Когато Бог още чрез пророк Исая обещава да облече духовно разголения грешник, с дрехи на праведноста или „бели дрехи“ за които четем в Откровение 3:17-18.

Спомнете си, какво беше направил сатана с човека в Герасинската земя – той се превърна в „човек, който имаше бесове и дълго време не беше обличал дреха…“, след като обаче Христос изгонва нечистия дух и бесовете освободиха човека, същия вече е облечен – 35 ст.

Такава е Божията благодат да облича онзи, когото грехът и дяволът са разсъблекли било физически или духовно. Затова, който умишлено се разсъблича пред други, всъщност изразява недоволство срещу Божията благодат, която търси да облече голия, а не да го разсъблече, както направи дяволът в Едемската градина, и го прави до днес навсякъде около нас.

Именно такава е историята на облеклото в човешкия ни опит и живот. Искам да запомним тази схема – голота – грях – срам – Божията благодат – дрехи. Дрехите първоначално възникват като необходимост да се справим със срама, а не за да се опазим от студа или слънчевата радиация. Ако човекът не беше съгрешил, може би ние никога нямаше да имаме дрехи – хубави панталони, ризи поли и рокли.

Впоследствие обаче можем да видим и други значения на облеклото:

  • Защитна функция – студ, жега и други природни фактори…
    • Пр. 31:21 „не се бои от снега за дома си; защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи“.
  • Сигнална функция – информация за социалния или религиозния статут, например, свещениците и царете – носеха специално облекло, което да ги различава от другите и да подчертава тяхната функция било на свещеник или цар. Същото се отнася и до различията в половете – мъжко и дамско облекло.
    • Свещеническа дреха – Изход 21:2-4 и т.н. „за слава и великолепие
    • Царско облекло –
    • 3 Царе 22:10 А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта: и всичките пророци пророкуваха пред тях.
      • Тамар – царска дъщеря – 2Царе 13:18 „А тя беше облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, се обличаха в такива дрехи…“
    • Мъжки и женски дрехи
      • Втор.22:5 „Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да се облича с женска дреха; понеже всички, които правят така, са мерзост за Господа, твоя Бог“.

Какво означава това обаче? И защо? В различно време и култури различни са и разбиранията за мъжки и женски дрехи.

В древния Израел е нямало панталони и рокли, така, че да може да се каже панталона е мъжка, а роклята е женска дреха. Облеклото им било почти идентично като форма и съставляващи части – долна туника (по-къса, като бельо) и горна туника (кетонет, като дълга риза или роба), пояс и връхна дреха, като мантия, която обикновено се облича отгоре на всички други дрехи и служи както за повече топлина, така и завършен външен вид.

Това, което отличаваше женската дреха от мъжката били цветовете, по-фината материя на платовете (Ис.3) и пояса, както и допълнителните орнаменти по дрехата, украшения, както и покривалото на главата. Погледнете на тези снимки…

  • Дрехи за специални случаи
    • Матей 22:11-12 – сватбарска дреха
    • Рут 3:3 „и така, умий се, намажи се, премени се и иди на хармана; но не се показвай на Вооз, докато не свърши да яде и пие
  • Украшение
    • 2Царе 1:24
    • Иер. 2:32 Може ли момата да забрави накита си, Или невестата украшенията си? Но людете Ми забравяха Мене през безбройни дни.

Днес, от библейските времена ни делят хилядолетия. Много неща се промениха в областта на облеклото и модата. И като качество, и като стил и като разбирания дори днес е много по-различно от времето преди даже няколко века.

Списание от 19 век съветва момичета да носят синкави дрехи, а момчетата розови – защото ги правели по-мъжествени. Какво ще кажете някой от братята тук да се облече в розово?

Идеите на различните части дори от дрехата са се променили. Копчетата например, в миналото са били символ на богатство, колкото повече толкова по висок статут в обществото е изразявал собственика – френския крал Франциск 1 – 13 600 копчета! Вие колко имате?

Модния прогрес е напълно естествен и нормален. Виждаме го дори в библейско време. Първо кожени дрехи, после вълнени, ленени, копринени и т.н. От една дреха постепенно модата прогресира – станаха няколко туники и тоги, появиха се царски одежди, сватбарски и други специфични според случая и обстоятелствата.

Днес разнообразието е много по-голямо и прогресът в областта на модата не спира. Възниква важния въпрос – какво да правим с тези постоянно променящи се модни тенденции, от една страна, и от друга – желанието да водим библейски начин на живот? Как да балансираме между реалностите на днешната култура и Божията воля изявена в Писанието? Има ли някакъв библейски дрес код (норма за облекло), който да спазваме? Тези въпроси стават все по-актуални и остри с напредъка на времето, в което живеем.

Първо, ако някой търси в Библията дрес код, като набор от благочестиви дрехи, такъв просто няма, поради простата причина, че Бог е устроил този свят да се развива, включително и в областта на облеклото. Това, което днес обличаме, тогава просто не е съществувало.

Формата се променя, същността обаче остава. Историческия и културния контекст се променя. Дори този по времето на Исус се различаваше от този на Мойсей. Принципите обаче са надкултурни и надвремеви. Има нещо като дрес код на приципите…Нека ги разгледаме…

Облеклото трябва да е:

  • Достатъчно за да скрие физическата ни голота
    • Това е била самата цел на Бога.
    • Препаската очевидно не е достатъчна, затова Бог направи дрехи за Адам и Ева!
    • Нека видим какво вижда Бог като голота и неприличие – Ис. 47:1-3 „до ко­ле­нете (бедрата – горната част на крака)“. Забележете, оголеното бедро се счита вече за голота и неприличност – къси поли, панталони, шорти?
  • Идентифициращо нашия пол – облеклото трябва се идентифицира с нашият пол – мъж или жена, да не се объркват (Втор.22:5).
    • Мъжете трябва да се обличат по подходящия за тях мъжествен начин и жените трябва да се обличат по подходящо женствен начин.
    • Във всяка култура има своеобразни мъжки и женски облекла и трябва да изхождаме именно от тези местни разбирания, както и производството, за да спазваме Божията заповед относно различията. Целта е да се различават, за да се избегнат съмненията в хомосексуализъм и травестизъм (Римляни 1:24-27, 1Кор.6:9-10)
  • Красиво, с вкус, но умерено – с други думи уравновесено, без излишна показност, помпозност и харчове (1Тим.2:9).
    • Някой е казал: „Има няколко видове християни – едни се обличат скъпо и с вкус, други се обличат скъпо и без вкус, други се обличат скромно и без вкус, а други скромно и със вкус.“
    • Забележете, Библията не забранява, напротив дори насърчава изрядното облекло, подредено с вкус, но със скромна (умерена) премяна, не „скъпи дрехи“ – трябва да избягваме показната демонстрация на богатство.
    • И в същото време, това не означава да се запуснем и да имаме неугледен външен вид. Например, младоженката в Песен на Песните е красиво украсена – огърлици, ухаещо облекло, хубави чехли – жена, която предизвиквала непрекъснато възхищение от възлюбения си.
  • Чисто – Екл. 9:8
      • В древността, когато хората са носели само светли дрехи, това означаваше просто „чисти“, обратното на „мръсни“!
      • Откровение 22:14 „блажени, които изперат дрехите си…“ Не сте ли го чели?
      • Преди всяка важна среща с Бога в древността израилтяните трябваше да изпират дрехите си. Миризливи и мръсни дрехи са били считани за неприемливи защото не съответстват на образа на Бога, и нашето идентифициране с Него.
      • Нашето облекло носи послание за хората в този свят, то трябва да прославя Бога и показва нашата вътрешна чистота в Христос.
      • Как си представяте да се срещнете с някого по улицата и да му благовествате ефективно, ако от вас се носи зловоние.
      • Или може да се окаже пречка за някого да седне до вас в църква, защото просто дрехите ви миришат на пот и други неприятни миризми?
      • Благовонни миризми – Пс.45:8 На смирна и алой и касия миришат всичките ти дрехи; Из слоново-костни палати струнните инструменти те развеселиха.
  • Благоприлично – 1Кор.14:40 – този принцип е универсален – бъди съобразителен с обстановката и порядъка на дадено място…бъди последователен в облеклото си – някои форми на облекло не са подходящи за определени места и моменти, но те могат да бъдат уместни за други условия – с банския и шортите на плаж, а не в църква!

И последно, помнете, че вашето облекло и външен вид изпраща винаги информация на отсрещните. „Облеклата никога не са лекомислие, те винаги означават нещо“. Това са думи на Джеймс Лейвър, известен английски дизайнер на костюми и интерпретатор на модата. Дрехите съобщават не само за нашия социално-икономически статус, но и нашите ценности, нагласи и дори характер. Например, може да погледнете как някои се облича и да определите дали той по природа е подреден или немарлив човек и т.н.

Библията ни съобщава за такива случаи, когато дрехите имат мощно послание и съобщение за това, което се случва вътре в човека.

    • 2Царе 3:31 – траур
    • Пр. 7:10 „и го посрещна жена облечена като блудница и с хитро сърце“ -съобщение за нашите нрави или липса на такива. Дрехите издават това, което е вътре в нас!
    • Битие 38:13-15 – Тамар променя дрехите си и с това изпраща определено съобщение на мъжете, че е блудница.

Нашите дрехи и начина по който се обличаме наистина говорят понякога дори много повече от устата. Ето защо в Стария Завет, Бог каза чрез Софония 1:8 „И в деня на жертвата Господня ще накажа първенците и царските синове, и всички, които са облекли чуждестранни дрехи“ (стил на обличане характерен за езичниците).

Нека се запитаме – какви послания изпращат или съобщават моите дрехи и външния ми вид към тези, които ме заобикалят? Не говоря за надписи, стихове от Библията дори по фланелките, а формите и стила на обличането, дали изпраща християнско послание? Дали е в съответствие с това, което вярваме, или е смесено съобщение?

облечи дрехата си и ела след мен“ – нека думите на ангела към Савел ни напомнят за дрехата, в която Бог благоволи да ни вижда и с която да вървим след Него – не само вътрешната, тази на праведността, но и външния начин на обличане, с който си поканен да вървиш след Него и други да довеждаш!

Read Full Post »