Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for ноември, 2012

 „Затова, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме.“ 2Коринтяни 4:1

Една стара поучителна приказка разказва как дяволът решил да продаде своите инструменти, с които си служил през вековете. Те били изложени на показ и гледката била отблъскваща. Един до друг били наредени инструментите омраза, завист, похот, измама, злонамереност и други подобни. Малко встрани от тях бил поставен отделно един доста обикновен на вид инструмент, твърде изхабен, но с най-висока цена.

Някой попитал какво представлява този инструмент.

– Дяволът отговорил: Това е обезсърчението.

– А защо цената му е толкова висока? – попитали отново.

Защото този инструмент ми е по-полезен от всеки друг – отговорил князът на мрака. Успея ли веднъж да проникна с него в човека, вече всичко мога да сторя. Много е изхабен, тъй като го използвам най-много, но малцина знаят, че той принадлежи на мен и че с него постигам много от своите цели.

Що е обезсърчение? Може би най-добре е да се опише със синонимните за него думи – състояние на обезверение, разочарование, обезнадежденост, песимизъм и малодушие. Обезърчението още можем да определим като състояние на отпадналост и нежелание да правиш каквото и да е в посока напред, състояние при което смесица от страхове, съмнения и разочарование те парализира и ти предпочиташ да не правиш нищо, а да стоиш на едно място потънал в отчаяние и черногледство.

Обезсърчението днес е модерно да се нарича още депресия и в това угнетено състояние за съжаление се намират много хора около нас. Някой от тях стигат даже до суицидни мисли, защото не им се живее и не виждат никаква светлина в тунела на своя мрачен живот. Тези хора просто се отпускат – външно, като престават да се грижат и поддържат себе си както трябва, а също и вътрешно, като се затварят в себе си погълнати изцяло от мрачни мисли и настроения.

Дяволът наистина е прав – успее ли да проникне с обезсърчението вътре в човека, може да прави, каквото си иска друго. И днес виждаме толкова много хора съсипани емоционално и физически в резултат на обезсърчение.

За жалост отровната стрела на обезсърчението не подминава и вярващите. Особено тези, които преживяват някаква беда, несполука или тежка болест. Тогава, както никога, дяволът атакува нашата вяра в Бога и увереност в Неговата грижа, търсейки начин да ни обезсърчи.

Как да се предпазим от обезсърчение? Как можем да се защитим от отровната стрела на обезсърчението? В думите на Павел към вярващите в Коринт можем да съзрем ясни и сигурни съвети, опитани от самия него.

Живота и служението на Павел не са били от лесните. Апостолът често описва обстоятелствата, в които е изпадал сам или с другите апостоли като трудни и даже извънредно трудни. Част от тях споделя още в същата 4 глава – угнетяване, недоумение, гонения, физически поваляния… Да не забравяме, че освен всичко това той носеше и неизлечима болест на тялото си, която според неговите собствени думи е била като трън в плътта, който постоянн го е измъчвал.

Но вижте какво казва Павел в 4:16 „Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашия външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява“. Каква увереност, каква ведрост има в тези думи? На какво отгоре бихме казали ние. Но Павел знае какво говори. И от неговия опит можем да почерпим мъдрост как и ние да не се обезсърчаваме, как да не губим увереността и силата в живота си. Той пише в 1 стих „затова, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме“.

Две са нещата, които посочва Павел тук, които могат да ни предпазят от обезсърчаване и евентуално да ни изведат ако сме изпаднали вече в това състояние – това е служението и милостта!

Нека поговорим малко за служението. Учените отдавна са открили, че, помагайки на другите, ползата е двустранна. Когато служим на някого, това активизира центровете на удоволствието в мозъка. Въз основа на това, според психолозите един от начините да се избавим от депресията е просто да помагаме на другите, да служим на онези, които са по-зле от нас.

От една страна, това ще ни абстрахира от мрачните мисли и настроения за нас самите, помага ни да се освободим от прекаленото самовглъбяване, от друга страна, усещането, че си в помощ на някого, че си кому-то нужен, повдига самочувствието и освобождава от депресията.

Павел не е бил квалифициран психолог, нито психотерапевт, но онова, което ни казва виждаме как днес се оценя даже от невярващи психолози. Служението е наистина един от начините да се предпазим от обезсърчението и да го победим, ако сме се вече обезсърчили.

Нека ви кажа нещо, обезсърчението и депресията като правило, съпровождат егоистичните хора, концентрирани само върху себе си. Те са погълнати от мисли само за своите чувства, за своето здраве, за своето благополучие и за това как хората се отнасят към самите тях. Единствения изход в такъв момент е да отведем поглед на другите около нас, поглед изпълнен с любов и служение. Колкото повече служиш на другите, толкова по-малко ти остава време и сили да се вглъбяваш в собствените си проблеми. Нещо повече, да се чувстваш полезен на някого осмисля твоя живот, дава стимул и цел да вървиш напред.

Да не забравяме, че служението, което Павел има предвид е също духовно. Тоест служение, което касае не само тялото, но и духа – служение на благовестието, на спасението. Осъзнаването, че чрез твоето служение някой е научил за Бога, за спасението или даже се е обърнал към Бога и се спасил, е величайша радост и удовлетворение.

Ние сме създадени да си служим един на друг, да си помагаме и взаимно да се изграждаме. И докато правим това, ние сме цялостни и пълноценни. Затворим ли се обаче егоистично в себе си идва депресията, идва обезсърчението. Защо днес депресията е толкова мащабна и силна, най-вече в цивилизованите страни, отговорът не е труден – поради развития индивидуализъм и егоизъм на обществото?

Започнете да служите, започнете да дарявате хората с благодат и да бъдете полезни за другите, – и що се касае техните физически потребности и духовни, и вие ще видите, че Павел е бил прав. Вижте с какво удовлетворение Павел пише за служението си в Коринт – 3:2-3.

А какво да кажем за милостта? Павел говори за нея като придобита милост. Тя също е силно противоядие срещу обезсърчението. Да знаеш, че някой мисли за теб, да знаеш, че някой се грижи за теб, и Неговото милостиво око не те оставя нито за миг, е лекарство против всякаква форма на депресия.

Този някой е Бог, Чиято милост е най-големия дар за човеците. Докато Асаф гледаше на себе си и хората около себе си, беше изпаднал в тежко отчаяние, но още щом погледна към Бога и Неговите милостиви дела извършени в миналото се насърчи (Псалм 77:10-12).

Спомнете си Йеремия, в своя плач записан в Библията той разкрива в какво състояние е бил изпаднал, когато бедствия сполетяха неговия народ и града Йерусалим. В 3 глава, той казва – забравих благоденствието, погина увереността ми, и описва своето горчиво състояние като пелин и жлъчка… Но не след дълго, той се съвзема и казва в 3:21-26 „Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда: че по милост Господня ние не бяхме довършени, понеже не чезнат щедростите Му. Те се подновяват всяка сутрин; голяма е Твоята вярност. Господ е мой дял, казва душата ми; затова ще се надявам на Него. Благ е Господ към онези, които Го чакат, към душата, която Го търси. Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа“.  Каква пълна промяна настъпва в чувствата на обезсърчения човек, когато мислите му се спрат върху Бога и Неговата милост?

Вярата в Бога и Неговата милостива грижа за нас е стожера на нашата личност, на нашите чувства и самооценка. Защо дяволът в трудни моменти гледа първо да ни усъмни в Бога, защото това е начин да ни обезсърчи? Не случайно, Петър пише в 1-то си Послание 5:7-9а „и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той ще се погрижи за вас. Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне. Съпротивете му се, като стоите твърди във вярата…“ Увереността в Божията милост и грижа, е жизненоважна, за да не се обезсърчим особено в страданията.

Нека се вслушаме в думите на Божието Слово. Нека се доверим на опита на апостол Павел, и го приложим с молитва в нашия собствен живот. Защото служението един на друг и съзнаването на Божията милост и грижа за нас е най-добрата терапия срещу обезсърчението.

Advertisements

Read Full Post »