Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for май, 2012

     «Главното е мъдростта; затова придобивай мъдрост…» Притчи 4:7а

     Търсенето на мъдрост е свойствено на всички култури по света, от древността до днес. Има огромно изобилие от сборници с писмени произведения посветени на тези търсения. Дошли са още от древен Египет, от Месопотамия и най-вече древна Гърция, известна с легендата си за 7-те мъдреци.

Всички сме чували и за прословутата китайска мъдрост и източна философия. Ицзин, Конфуций, Лао-дзъ, Далай Лама и много други, днес са едни от най-популярните книги и източни учители-философи. Каква полза или опасност ни очаква в дебрите на източната философия е тема за друг разговор.

Иска ми се обаче да покажа с всичко това, че търсенето на мъдрост и любовта към мъдростта е свойствена черта на всички народи и култури по света, особено българите, начело със столицата София J

Всички ние съзнаваме, че имаме нужда от мъдрост, че в мъдростта е ключът на благополучния живот. Вземете даже същите народни поговорки – мисли и съвети, придобити и натрупани в житейския опит на предците ни, които ние всички наричаме народна мъдрост, и смятаме за спомагащи на добър и успешен живот. Тоест от мъдростта се очаква да води към добро и успех, към здравомислие и благополучие, и затова тя е желана, търсена и възхваляна.

Какво казва обаче Библията за мъдростта? Що е мъдрост според Бог и Неговото Слово? Има ли разлики, многостранна или праволинейна е мъдростта? И как да придобием мъдрост? – това са въпросите, които днес искам да повдигнем заедно с вас и на които с помощта на Божието Слово да посочим съответните отговори…

И така първо, какво казва Библията за мъдростта? Забележете, тук не става дума дали казва нещо, а какво казва. Защото всеизвестна аксиома е, че мъдростта в Библията е една от най-важните и големи теми. В Библията се говори за мъдрост даже повече, отколкото за вяра! Така, че въпросът не е в това дали говори, а какво говори Библията за мъдростта.

Разсъждавайки в тази насока, откриваме най-важното библейско съобщение за мъдростта и това, че истинската, съвършената и безупречната мъдрост, способна да дари човека със знание и умение за благословен живот идва от Бога.

Той е източник на мъдростта, казва Библията в  Йов 12:13 „… у Бога, пише Йов, е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум”. Соломон, който стана мъдър, именно, чрез Бога казва в Пр.2:6 „…Господ дава мъдрост, от устата му излизат знание и разум”.

В Новия Завет, когато Яков поставя въпроса относно недостига на мъдрост у някой, казва в 1:5: „нека иска от Бога, Който дава…” и то „щедро”. В друго новозаветно място, малко по-рано, в Лука 21 глава, когато Христос говори с учениците, че ще дойде време когато ще бъдат разпитвани от царе и управници, забележете какво им обещава Той в 15 стих „Аз ще ви дам уста и мъдрост, на която всичките ваши противници ще бъдат безсилни да противостоят или противоречат

Тук отново много ясно проличава, кой е източника и от кого идва мъдростта – от Бога, Който в 3 Лица – Отец, Син, и Святия Дух. И за 3-те ипостаси на Божествената Троица се говори в Библията, като начало и източник на мъдростта. Напук на някой йеховистки бръщолевици, в Новия Завет ясно се говори, че мъдростта също е дар на Святия Дух, сиреч, Той е Личност, Която притежава мъдрост и дарява с нея вярващите. В 1Кор.12:8 четем „на един се дава чрез Духа слово на мъдрост”.

И така, извора на съвършената мъдрост е Триединия Бог. И това е последователното, разумното и логичното обяснение на корените на мъдростта. Те не са в човека. И няма как да бъдат, след като ние сме творение, а Той е Творецът, от Когото идва и произлиза всичко. Не Конфуций или Далай Лама държат ключовете на мъдростта, а Живия, Всезнаещия и Мъдър Бог и Творец на всичко.

Оттук произлиза следващата важна истина за мъдростта. Понеже тя е у Бога и чрез Него идва до нас, то мъдростта е пряко зависима от нашето отношение към Него.

Когато говорим за мъдрост, която касае и земния живот и вечния, която касае и тялото и духа, превъзходната мъдрост, както се изразява Соломон, която идва от Бога, то тази мъдрост се ражда и расте, само и единствено в правилните взаимоотношения с Бога.

Най-ясното и категорично изявление в Библията по този въпрос намираме в началото на книга Притчи 1:7… същото четем и в 9:10. Отправната точка на мъдростта – е страхът от Господа – почитането и благоговейния трепет пред Бога, които водят към послушание на Него. Именно, това е началото и венецът на съвършената мъдрост.

По този начин Библията ни убеждава, че не можем да постигнем заобикалящия ни свят, да го разберем и да живеем пълноценен живот, ако сме далеч от Бога. И обратно, когато чрез вяра, любов и послушание на Него ние се приближаваме до Бога, тогава се научаваме на мъдрост и растем в нея.

страхът от Господа е начало на мъдростта” – казва Божието Слово . Без страх от Бога, ние не можем да имаме правилно мислене за Него и жизнените неща. В Псалм 111:10 се казва: „Начало на мъдростта е страхът от Господа; здрав разум имат всички, които изпълняват Неговите заповеди”.(СИ) Тоест здравия смисъл на всичко откриват онези, които се боят от Бога.

Мъдростта отново е поставена в зависимост от нашето отношение към Бога. Ако у Бога е мъдростта и разбирането за всичко, здравия смисъл и знание, за миналото, сегашното и бъдещето, тогава всичко това може да бъде достъпно само в близостта с Него, в отношения на вяра, любов и послушание. Както се казва в друг Псалм, 25:14, според Цариградския превод „Тайната Господня е с онези, които му се боят…”.

И обратно, там където страхът от Бога угасва, там се помрачава и мъдростта. В Римл.1 се казва много ясно, че когато някой познае Бога, но не Го прослави като Бог, не Го почете, а даже го размени с нещо лъжливо и суетно, то тогава биват предадени на развратен ум и безразсъдство.

Досега видяхме, кой е извора на мъдростта и как мъдростта има пряка връзка с отношението ни към Бога. Нека сега обаче видим в какво точно се изразява мъдростта – що е мъдрост в светлината на Библията?

Най-често използваната дума за мъдрост в Стария Завет е еврейската „hokma”, която буквално означава „умение”.  Много хора бъркат понятията „мъдрост” и „интелигентност”. Макар и да е възможно да бъдат смесени и двете в един човек, те са разнородни понятия. Мъдростта, както виждаме предполага разсъдливост, умение, способност, тогава когато „интелигентността” – образованост и знания. Едното е свързано с практическия живот на човека, другото са теоретични знания.

В Новия Завет най-често използваната дума за мъдрост е „sofia”, която също буквално означава умение, изкуство да живееш. Не е чудно, че даже в древногръцките творби на Херодот и Платон, например, „sofia” е използвана в същия смисъл – разсъдителност, житейска мъдрост и ум.

Чисто лексикално, изхождайки от етимологията на думите в Стария и Новия Завет, мъдростта е умение, способност правилно да живееш. Да, мъдростта включва интелектуално разбиране, но не се ограничава с това. Мъдрия човек не само знае, но умее правилно да приложи тези знания, в правилния момент, по правилния начин. Някой е казал: „Знанието е това, когато знаете, че доматът е зеленчук; мъдростта е когато не слагате домата в плодова салата”.

Хората в Библията не търсят мъдрост заради самата нея, но винаги, за да я прилагат в живота и по този начин да го подобряват.

Когато четем книга Притчи, книгата на мъдростта, става очевидно, че мъдрите хора не се описват само в интелектуален план. Напротив, много малко се говори за тях като интелигенцията на обществото, и основно се подчертава живота им, който се отличава с – разбиране, праведност, търпение, усърдие, вярност, самоконтрол, скромност и т.н.  С една дума мъдреците били богобоязливи човеци, чиято мъдрост се е състояла не в статична, интелектуална почит към Бога, а в съзнателно развитие на ума и сърцето за постигане на благочестив живот. Тоест отново – мъдростта е повече практична, отколкото интелектуална.

Богословски, а именно това е и нашата основна цел, да видим мъдростта именно през очите на библейското богословие, – мъдростта е умение да следваме най-добрата и възвишена цел определена от Бога за нас, и да избираме най-сигурния подход и правилните средства за нейното постигане. Именно, това е същината на библейската мъдрост, да ни отведе до самата цел на сътворението ни, живот с Бога и според Неговата воля.

Или с други думи, истинската мъдрост е разбиране на Божията воля, разбиране на това, кое е добро и кое е зло, и умение да живеем и постъпваме съответно на това, което респективно означава – благоразумно и праведно. Тоест, моралната съставляваща е водеща в истинската мъдрост – да разпознаваш и правиш доброто.

Нека видим някой конкретни проявление на мъдростта, смятам, че това още по-добре ще ни разкрие същността на истинската мъдрост според Библията.

–                в следването на Божиите заповеди и наредби – Втор.4:5-6, Матей 7:24-25, тук се използва синонимната на „sofia” дума, която на  български е преведена като благоразумен или разумен.

–                в добро поведение и кротост – Яков 3:13

–                в отдалечаване от злото – Пр.14:16 „мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян”.

–                във вършенето на правосъдие – Пр.20:26 „мъдрия цар пресява нечестивите и докарва върху тях колелото на вършачката”.

–                в търсенето и приемането на съвет – Пр.13:10 „от гордостта произхожда само препиране, а мъдростта е с онези, които приемат съвети”.

–                в мисълта и подготовката за бъдещето – за земния и вечния живот – например, мравките в Пр.30, са наречени извънредно мъдри, заради тяхната далновидност, лятото се грижат за зимата (виж и мъдрите девици в притчата на Исус).

–                в търпението – Пр.19:11 „благоразумието на човека възпира гнева му…”, тук е използвана синонимната дума за мъдрост в Ст.Завет.

–                в смисленото и изцеряващо говорене – Пр.12:18 „намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като меч, а езикът на мъдрите докарва здраве”.

–                в желанието да се разпространява знанието и истината – Пр.15:7 „устните на мъдрите разпръскват знание, а сърцето на безумните не прави така”.

–                в различни други области на християнския живот – Яков 3:17

Всичко това разкрива обаче, онази мъдрост, която, както казва Яков в своето послание „слиза отгоре”, от Бога.

Има обаче и друг вид мъдрост, която е противоположна на предишната, защото вместо да води началото си в страх от Бога и към Бога, тя произлиза от земята, от греховното човешко сърце, горделива и надменна, и не признава авторитета на Бога. Яков казва за нея в 3:14-16.

Земна – защото със земни извори, идеи и цели…Животинска или душевна – защото не е плод на Духа, а на плътта, падналата човешка природа. Бесовска – защото в крайна сметка е производна на дявола, и води до действия и резултати, характерни за дявола, не за Бога.

Някой виждат в тази характеристика на Яков низходяща прогресия.

Павел също говори за земната мъдрост, в 1Коринтяни и я нарича мъдрост от този свят, която е „глупост е пред Бога” – 1Кор.3:19.

Тази характеристика е дадена, защото всички търсения на човешката мъдрост и действия изпускат най-важното – съществуването на Бога и спасението чрез  Христос. А в Псалм 14 се казва „каза безумецът в сърцето си „няма Бог”. Земната мъдрост не се опира върху Божият замисъл, а е самонадеяна, и се противи на него. В Римляни 1:21 се представя още по-добре истината за земната, човешка мъдрост и нейните корени.

Следващия въпрос е – как да придобием истинска мъдрост, как да станем мъдри в смисъла, който влага Божието Слово и който видяхме вече в нашите разсъждения?

–                Примирение с Бога – Еф.1:7-8 – първо прощение, после благодат, а след това „мъдрост и разбиране”.

–                Ходене с Бога в смирение, послушание и благоговение пред Него. Вече видяхме, именно, в страха от Бога е началото на мъдростта. Нека видим обаче още:

  • Пр.11:2 «дойде ли гордост, идва и срам, а мъдростта е със смирените».
  • В Пр.2:7 «Той запазва истинска мъдрост за праведните».
  • Еккл. 2:26 Той дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето Му; а на грешника дава грижи – да събира и трупа, за да го предаде отпосле ономува, който е добър пред лицето Божие..

–                Общение с мъдри човеци –  Пр. 13:20Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър. А другарят на безумните ще пострада зле”.

–                Поучение от Библията – колкото повече внимаваме в нея, размишляваме и изпълняваме онова, което четем, толкова по-мъдри ще ставаме.

  • Пс.119:97-99 „Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден се поучавам в него. Твоите заповеди ме правят по-мъдър от неприятелите ми…по-разумен съм от всичките си учители, защото се поучавам от Твоите свидетелства.”

–                И накрая, но не на последно място – винаги, когато усетим недостиг от мъдрост и необходимост от нея в конкретна ситуация – молете се – Яков 1:5: „нека проси от Бога”.

Какви са последствията за онези, които приемат Божията мъдрост и растат в нея, ползите от мъдростта?

–                Запазва живот – Еккл.7:12 мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

–                Щастие и благословение – Пр.3:13 „Блажен онзи човек, който е намерил мъдрост, и човек, който е придобил разум.”

–                Дългоденствие и успех – в същата притча 16 стих „дългоденствие е в десницата й, и в левицата й – богатство и слава”.

  • Пр. 21:20 „скъпоценно съкровище и масло се намират в жилището на мъдрия, а безумният човек ги поглъща”.

–                Защита и протекция – Пр.4:6 „не я изоставяй и тя ще те пази, обичай я – и ще те предпазва”. Една еврейска поговорка гласи: „Умния знае как да излезе от затруднено положение, когато мъдрия изобщо не попада в него”. .

–                Издигане и възвисяване – 4:8 „въздигай я и тя ще те въздигне; когато я прегърнеш, ще ти донесе слава”.

–                Сила и крепост – Еккл.7:19 „мъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града”.

–                Спасение от греха и кривите пътища на злото – Пр.2:10-17

Живеем във време на хаос и безредица в обществото, в различни области и въпроси. Става все по-трудно на хората да определят кое е добро и кое лошо, кое правилно и кое не правилно, дори кой път води до Бога, голямо объркване! Безредица има не само в морален аспект, но и в областта на вземане на решения.
„Главното е  мъдростта” – казва Соломон, и  днес определено има вакуум в тази посока. Както казваше навремето, английският философ Комингс: „Притежаваме огромни знания, на какво се случи с мъдростта?”

Живеем във време, когато този въпрос е още по-изострен. Светът е пълен с „всезнайковци”, а оскъден откъм елементарна мъдрост.

Чрез вярата в Христос и страниците на Библията Бог ни предлага Своята мъдрост, която определено както видяхме днес, се различава от класическата представа за мъдростта. За разлика от човешките философски разсъждения и умозаключения, библейската мъдрост ни помага да гледаме всичко в правилната им перспектива и да вземаме правилни решения съобразявайки се с Божията воля, и които касаят не само сегашния, но и бъдещия живот.

Ще се възползваш ли? – Притчи 4:7-9

Advertisements

Read Full Post »

    „Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме. Исус й каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.“ Йоан  4:19-23

  

Отдавна и в почти всички религии, битува мнението, че молитвата си има своите „святи” места, където може да бъде изречена и молещия се трябва да се моли само на определени места.

В исляма даже има конкретно споменати места, където е забранено вярващите да се молят. Според един от техните хадиси (устно предание за Мохамед), се забранява, например да се молиш в обор, посред пътя, в банята или на гробище.

В нашия православен контекст, обикновено се счита за правилно да се молиш пред светите образи – иконите, било вкъщи или в църква. Тези места се смятат за молитвени.

Сигурен съм, че всеки от нас рано или късно, си задавал въпроси относно мястото за молитва и сме се питали: „Къде да се молим?, или къде е правилно да се молим?

Какво казва Библията по този въпрос? Има ли посочени определени места, където молитвата е възможна, където съзерцанието, преживяването на Божието присъствие и разговор с него, е възможен, или невъзможен?

Първо, предвид истината, че Божието присъствие е навсякъде, Библията не регламентира твърдо някакво място за молитва. Защото Бог е навсякъде!

Спомнете си известния 139 Псалм, където Давид казва „къде да отида от Твоя Дух? Или от  присъствието Ти къде да побегна?” – 8-12 ст. Именно предвид това всеобхватно Божие присъствие във всяко ъгълче на света, молитвата стига до Бога независимо от това, къде я изричаме, дали в къщи или в църква, в колата или на улицата.

Според Божието Слово ефикасността на молитвата не зависи от мястото, където се изрича, а от духовното и сърдечното състояние на молещия се – доколко сърцето, духът и душата са въвлечени в молитвата. Значението не е в географските или някакви други характеристики, а в параметрите на вярата и искреността, с които се молим.

Спомнете си фарисея и бирника в притчата на Исус. Имаше ли значението мястото за молитва? Ако държим на мястото, фарисеят се помоли на най-доброто и свято място – в храма, и въпреки това, молитвата му остана празна, тя не беше чута. Ударението в молитвата не е религиозната ценност на мястото, а сърцето и вярата на молещия се!

Някой си мислят, че ако отидат в Израел, посетят историческите места на Исус и се помолят на някое от тях, това ще им даде изключително преживяване, молитвата им ще бъде много по-ценна и ефективна. Но това е заблуда!

Вижте на този интересен дебат относно мястото за молитва и поклонение, между Исус и самарянката …

Исус разговаря със самарянката. Посочва й греха, а тя сменя темата със спора между юдеите и самаряните относно мястото на поклонение. В отговора Си Исус дава прекрасно обобщение относно богопоклонението. Той казва на самарянката, че не мястото е важно – на този или онзи хълм, но това – как се покланяш – 23-24 стихове:

Първо, поклонение в центъра на което е Бог – „истинските поклонници ще се поклонят на Отца…

Второ, ако искаме да угодим на Бога и Той действително да бъде впечатлен от нашата молитва и поклонение, те трябва да са с дух и истина. Не мястото, а състоянието на сърцето е важно.

Тоест преди всичко, когато идваме да се покланяме на Бога, ние трябва да се приближим до Бога с нашия дух, с нашата духовна, нематериална същност, често представена още в Библията като сърце и душа. Молитвата трябва да идва отвътре нас, от нашия дух В Пс.51 се казва: „жертви на Бога са дух съкрушен, сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш”. Второ, Христос посочва истината. Тук трябва да посочим две проявления на истината – истината като познание, и истината като живот. Христос изобличава самарянката „вие се покланяте на онова, което не знаете”. Павел казва за юдеите, че имат ревност за Бога, но не според съвършеното знание.

Истината, като правилно знание е важна в поклонението. Когато идваме при Бога, трябва да знаем при Кого идваме. Правилното знание и разбиране за Бога, получено чрез Неговото откровение в Библията, не само обогатява нашето поклонение, но го прави достойно за Него. Без истината за Бога, няма да имаме и истинско, достойно за Него поклонение.

Но трябва да помним и другото проявление на истината – като искрен живот. Дали сме автентични, искрени, когато се молим, в противен случай ще чуем същите думи, които бяха казани в адрес на юдеите – „тези хора се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си, но сърцето им далеч от Мен” – Матей 15:8.

Ето такова трябва да е нашето поклонение и молитва!

И все пак, нека да кажем няколко думи за мястото. Вече разбрахме, че то не е най-важното в молитвата, нека обаче все пак разгледаме нещо.

В Старият Завет, като специално място за молитва е бил посочен Божият храм. Виждаме това в молитвата на освещението на храма, от Соломон (3Царе 8), както и чрез пророк Исая, Самия Бог казва: “защото Моят дом ще се нарече молитвен дом за всички народи” (56:7).

Оттук следва, че храмът, бе осветен и предназначен за молитва – място където израилтяните можеха да се молят както с обществени, така и с индивидуални молитви.

Но означаваше ли това единственост, уникалност? Това, че Бог отдели едно място, където да пребъдва името Му, и където да се открива на народа Си, не отменя вечната истина за Вездесъщия Бог. Той присъства навсякъде, също чрез пророк Исая, Бог казва – Исая 66:1-2

Така ние виждаме, как още в Старият Завет, при наличие на храма, който си оставаше свято и специално място за молитва, Самия Бог насочва вниманието на вярващите към сърцето и духа им, защото те са по-важни отколкото мястото.

Нека практически видим, как това се реализира от старозаветните вярващи. Внимателното изучаване на текста, открива, че те се молят на различни места, не само в храма; и техните молитви, въпреки, че са били изричани на други места освен храма, били не по-малко чувани и ефективни, от молитвите им в храма: Елизер, слугата на Авраам се моли извън града, до кладенеца и Бог чува молитвата му и му отговаря, като му посочи Ревека за жена на Исаак; Моисей се моли в пустинята, и то неведнъж; Исус Навиев призовава Бога на бойното поле;   Давид споделя, че се моли дори когато е на легло в Псалм 63; Пророк Илия се моли на върха на планината; Неемия се моли в присъствието на езическия цар Артаксеркс; Азария (Авденаго) сред огъня в пещта; Даниил се моли в своят дом; Йона в корема на рибата.

Както виждате местата за молитва за разнообразни, надминават даже нашето въображение. И всички тези молитви са били не по-малко ефективни от казаните в храма.

В Новият Завет срещаме също различни от храма и синагогата места, където вярващите се молят. Даже Исус се молеше в пустинни места, на планината, пред гроба на Лазар, в Гетсиманската градина. Първите християни: Петър на покрива на къщата; вярващите във Филипи, покрай реката; Павел и Сила в затвора; Павел на кораба със затворниците.

Има и много други примери, които ни уверяват и потвърждават думите на Павел към Тимотей на всяко място” (1Тим.2:8). Това означава буквално всички места на този свят, както казваше Тертулиан “където ще ни се представи случай, или ще има необходимост” да се помолим, тъй като Бог е навсякъде.

Read Full Post »

    „ И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия;и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи. И така, като отминаха Мизия, слязоха в Троада. А през нощта на Павел се яви видение: един македонец стоеше и му се молеше: Ела в Македония и ни помогни. И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.”  Деяния на Ап. 16:6-10

 

 Рано или късно в живота на всеки християнин, който търси Божията воля възникват редица въпроси относно Божието ръководство и неговата роля в живота ни, било за нашето дългосрочно планиране или за сегашен, краткосрочен избор.

Въпросите, които често си задаваме в тази връзка са: Как да планирам своя живот и служение? Как да разбера, какво Бог планира за мен, за да изпълня Неговата воля? Струва ли си да планирам занапред или по-добре да чакам, какво Бог ще ми покаже да правя? В какво се състои МОЯТА, а в какво БОЖИЯТА роля при вземане на решение?

Смятам, че днешния пасаж може да ни даде важна информация по тези въпроси, а може би и принципи що се касае Божието ръководство в живота ни и нашето планиране. Случилото се с Павел и другите апостоли по време на така наречената Егейска мисия е изящен пример за Божието ръководство.

Малко обаче предистория.

Павел се разделя с Варнава в Антиохия и взема със себе си Сила за да посетят църквите в Галатия, създадени чрез благовестието им по време на първото мисионерско пътуване. Целта им този път обаче е да осъществят така наречен „пастирски” надзор – да проверят духовното състояние, да насърчат и утвърдят тамошните църкви, а може би и да се убедят, че галатяните правилно са разбрали написаното послание.

По пътя за Галатия, Павел посещава Дервия и Листра, основаните преди няколко години там църкви. Лука добавя, че в Листра Павел отново се среща с Тимотей, който вече е укрепнал около 20 годишен младеж – ученик с одобрен от братята характер, пояснява Лука, който апостолът пожелава да вземе също със себе си на път към Галатийските църкви.

И така тримата – Павел, Сила и Тимотей се отправят към Галатийската и Фригийската земя, и четем в 4-5 стих…. И тогава когато целта да посетят църквите бе достигната, Павел и неговите спътници решават да тръгнат към Азия, към недостигнатите още с благовестие народи.

Именно тук е добре да подчертаем ролята и начина на планирането в живота и служението.

Примера на Павел и апостолите показват, че планирането е важно, и в планирането няма нищо лошо, напротив от нас се очаква да планираме. Подобно на Павел и апостолите обаче, планирането трябва да се осъществява съобразно изявената вече Божия воля. Нашите планове не бива да влизат в конфликт с онова, което Бог ни е разкрил вече в Библията.

За Павел Божията воля бе открита по пътя за Дамаск, когато Бог ясно му разкри какво очаква от него – да бъде апостол сред езичниците, да достига с благовестието народите, които се намираха под властта на различни гръцки, римски и други местни култове и суеверия. В посланието към Римляни, когато Павел говори за своята мисия, казва, че неговото призвание включва достигането на всички народи (1:5). Така, че съвсем естествено, въз основа на вече изявената Божията воля за него, той планира и решава да достигне и народите на Азия.

Днес, когато говорим даже за нашите ежедневни житейски планирания, трябва също винаги да имаме предвид изявената вече Божията воля. Ако нашите решения и планове се разминават с онова, което Бог ни е разкрил в Библията, те са неправилни, погрешни и в тях няма да имаме благословения. Ние трябва да планираме съобразно Божията воля, а не въпреки нея.

Има обаче още нещо, и това е намесата на Бога в нашите планове, даже тогава когато те са правилни и изрядни с Библията.

Планирането на Павел бе съобразно волята и призванието от Бога да достигне всички народи, и въпреки това, Бог се намеси да промени неговите планове – 6б. Оказва се, че планът е добър, правилен, но времето за неговото осъществяване не е дошло. Контекста на мисията на Павел показва, че така или иначе Павел стигна до Азия и градовете там, но по-късно от това, което първоначално е било замислено.

Ние трябва да бъдем също винаги готови и отворени за това Бог да се намесва и променя нашите планове, така, както на Него Му е угодно. Отгоре Той знае много по-добре, и вижда много по-добре от нас, кога е времето за това или онова. Ако е много рано, както в случая с проповедта на Павел в Азия, Бог променя посоката, движението, мястото и т.н, за да ни ръководи към нещо благовременно.

Тук възниква въпросът как Бог се намесва, по какво да познаем, че Бог се намесва, за да промени нашите планове и ни ръководи.

В случая с апостолите, Лука пише, че „им бе забранено от Святия Дух”. Най-вероятно това означава, че Павел и апостолите са получили непосредствено откровение от Бога, но може да означава и вътрешно подбуждение от Святия Дух в сърцето. Каквото е да е било обаче, Павел и апостолите се връщат обратно, убедени, че Бог пряко им открива волята Си за мисията в Азия.

По-късно, когато те стигат до Мизия, и опитаха да отидат във Витиния, отново Бог не им позволява, този път Лука пише „Исусовият Дух не им позволи”. Дали този път Божието ръководство се различавало от предишното не можем със сигурност да кажем, но по всичко личи, че Бог има други планове за тях и свръхестествено ги ръководи, засега само чрез забрани.

Представете си само за миг мислите на апостолите тогава и лутането в различни предположения накъде Бог ги насочва да служат. Помислеха за Азия, но им бе забранено. Помислеха за Витиния, но и там не бяха допуснати. Върнаха се безпрепятствено в Троада, ами сега накъде. Бог обаче, когато затваря една врата, отваря винаги друга.

Не след дълго, още през нощта, Бог изпраща на Павел видение – 9б. Полученото от Павел видение обясняваше всичко, което им се случи досега. Това е вратата, която Бог им отваря и тя се казва Европа. Бог недвусмислено им открива, че благовестието трябва да стигне и до Европа, и апостолите се отправят за първи път към Македония, западната част на империята. По-късно, Павел пишейки посланието си до Коринтяните, споделя, че случилото в Троада, всъщност бе отваряне на врата за Господнето дело в Македония.

Скъпи мои, примера с апостолите е един преобраз на начините на Божието водителство като цяло в живота на християнина. За да ни ръководи към нови решения, възможности, посоки, Бог също използва разнообразни начини. Те могат да са духовни – подбуждение, откровение – било лично или чрез Библията, съновидение.

Могат да бъдат обаче и естествени. За да ни укаже волята Си, подобно на овчар, който с камъчета събира овцете, Бог може да издигне естествени препятствия, да създаде определени обстоятелства, обикновено подредени така, че е трудно да не забележиш в тях Божията воля. В Откровение 3 глава, Бог се представя като отварящ и затварящ врати. Нека знаем, че Бог отваря и затваря определени обстоятелствени врати, нека се вглеждаме в обстоятелствата, вслушваме се в тях, защото Бог може да ни отговаря чрез тях и ръководи.

От примера с Павел и апостолите научаваме още нещо за Божието водителство и това е, че то има две страни, а именно, забрана и ограничение, от една страна, и позволение от друга. Духът им забранява да вървят към Азия, но им позволява в Европа.

В нашия живот можем да срещнем също и негативната и положителната страни на Божието водителство, на което в равна степен трябва да се доверяваме и се радваме, както на ограниченията, така и на позволението, като равно изходящи от Него.

Важен принцип обаче в рапознаването на Божието ръководство ни предлага отново примерът с апостолите. В 10 стих четем „дойдохме до заключение”. Тоест всичко, което им се беше случило, апостолите мислено и молитвено съединиха, свързаха, претеглиха – и забраната от Духа и видението с македонеца, и Божията воля да проповядват на езичниците, и така те стигнаха до ясното убеждение за Божия призив и ръководство да тръгнат за Европа.

В това виждаме принципен пример и за нас. Когато се опитваме да разберем Божието ръководство, да обръщаме внимание на всеки детайл, да претегляме нещата молитвено и с Библията, да изпитваме всичко, за да сме сигурни, че това наистина е Божие дело и воля.

Да вземем, например, вътрешните подбуждания и отношението към обстоятелствата в живота. Понеже най-много бъркаме при тях, затова ги давам за пример.

Например, някои казват: „Аз така го усещам, така ми се открива”. Няма нищо лошо в това, Бог, както вече казах, често използва близостта си с човека, за да му говори лично вътре в него, в нашия дух и съвест. Но има опасност и плътта да ни говори, а не само Бог.

За да бъдем сигурни, че онова, което ни се открива, и към което сме подбудени е от Бога, имаме нужда подобно на апостолите да изследваме, да сравняваме с Библията, да се молим Бог още по-добре да ни изясни това, за да стигнем до правилното заключение.

Също и с обстоятелствата. Нека се вглеждаме в тях, вслушваме се към всяка ситуация, защото Бог може да ни говори чрез тях, но в същото време бъдем внимателни – да не би да са в противоречие с Божието Слово или с някои морални условия.

Много християни се подвеждат от различни благоприятни обстоятелства, подобно на водачите на александрийския кораб, когато Павел пътуваше за Рим (Деян.27) Които като подухна южният вятър, си мислеха, че са постигнали целта си, но после всички знаем какви щети им нанеси това решение.

Колко кризи е породил „южният вятър” в живота на много хора, в лицето на мамящи признаци на добро време за действие или решение? Много често си мислим, “А, щом и това се сбъдва, щом и някои условия са добри, щом и тази врата е отворена пред мен, значи всичко е наред, мога да продължа”. А всъщност сме се подлъгали сериозно.

Преди да видим нещо попътно в обстоятелствата, нека молитвено ги изпитваме, да разсъждаваме и съпоставяме обстоятелствата с морала, с Божията воля в Библията, със здравомислието. За да стигнем до правилното и сигурно заключение за Божието ръководство, подобно на апостолите.

Библията ни съветва: „изпитвайте, що е благоугодно на Бога” (Еф.5:10), „Всичко изпитвайте; дръжте доброто” (1Сол.5:21).

Следващия принцип в успешното Божие ръководство е нашата готовност да слушаме Бога, да се подчиним на Неговото ръководство!

Впечатляващо е послушанието на Павел и неговите спътници. Те не спорят с Бога, нито роптаят, а смирено приемат новия призив от Бога за проповед в Европа.

Същото трябва да бъде и нашето отношение към Божието ръководство, ако искаме се осъществят Божията воля и намерение в живота ни. Именно в това е нашата роля в решението. Божията роля е да ни открие, да ни поведе, а нашата да Го последваме.

И последно, резултатът на Божието ръководство е винаги добра печалба.

Когато апостолите послушаха Бога и се връчиха на Неговата воля да променят посоката на пътуването си на Запад, резултатът бе колосален – огромен брой повярвали във Филипи, Солун, Берия, Атина, Коринт и създаване на църкви, които станаха по-късно стратегически християнски центрове за разпространение на благата вест. Много домове бяха отворени за Христос и готови да станат домашни църкви – дома на Лидия, на Ясон, на Тит Юст и т.н.

В новата мисия на Павел имаше огромен улов на души за Божието Царство. Всичко това показва, че когато Бог ръководи, печалбата е наистина е голяма. Той видя, че жетвата е побеляла в тези места и прати жътварите да я съберат.

Скъпи мои, Божието ръководство е дар не само за апостолите, а за всеки християнин. Той желае и може да те довежда до печеливши решения, до успешни избори, до нови победи и постижения, както в духовния, така и физическия живот.

Чуй какво казва Той в Пс.32 „Аз ще те вразумя и ще те науча на пътя, по който трябва да ходиш, ще те съветвам, като върху тебе ще бъде окото Ми”. Дали обаче ти ще Го пожелаеш е друг въпрос. Обещанието обаче е голямо! В Ис.30:18 се казва още „Блажени са всички, които Го чакат”. Ако се молиш и търсиш Божието водителство и направление, ще бъдеш блажен.

Но ако Му противостоиш и не приемаш Неговия съвет и ръководство в Пр.1 се казва „ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици”.

Клайв Луис има едно великолепно изказване: „Има два вида хора. Едните казват на Бога: „Да бъде Твоята воля“. А на другите Бог казва: „Е, щом така желаеш, да бъде според волята ти.“

От коя група си ти, скъпи приятелю?

Read Full Post »

     „И не само за тях се моля, но и за онези, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно. Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство…” Йоан 17:20-23а 

 

Стиховете, които прочетохме току що са част от молитвата на Исус преди Гетсимания. Вечерята беше завършила, хлябът и виното бяха раздадени, и точно преди да излезе с учениците навън, Спасителят вдига очите Си към небето и се моли. Моли се не само за Себе Си, но и за учениците и за всички, които биха повярвали в бъдеще време, даже след 2000 години, като нас, например. Колко мило е от Неговата страна, точно преди разпятието Си да мисли за нас, и да се моли за нас пред Своя Отец?

Това за какво се моли не е трудно да разберем – Исус се моли учениците да имат пълна радост, да бъдат опазени от лукавия, да бъдат осветени чрез истината, моли се за тяхната мисия, но като че ли най-главната нужда, която Христос представя пред Своя Отец в тази молитва е нуждата от единство. Близо 6 пъти Той повтаря в молитвата Си една и съща молба „да бъдат едно”.

Интензитета на тази молба и фокуса на единството в молитвата не е случайна. Христос знаеше и предвиждаше времето, когато сред повярвалите ще има хора от всяка раса, език и култура. Ще има бедни и богати, неграмотни и образовани, мъже и жени, млади и стари. Знаеше, че този нееднороден характер на църковната общност никак няма да бъде лесен, даже много труден що се касае единството между всички.

Сигурен съм, че Исус предвиждаше и времето, когато хората ще станат повече горделиви, себелюбиви, егоистични, както е в нашето време например, а егоизма и гордостта винаги създават предпоставки за сепаратизъм и разделения.

Ето защо приоритетната нужда в молитвата на Исус е единството. Единството е в центъра на Неговото молитвено време с Отец, в центъра на Неговите молитвените мисли. Неговите любящо сърце и очи са разбирали и предвиждали какво може да причини липсата на единството и че на Църквата няма да й по силите да бъде единна, затова ни предава на Своя Отец с думите: „опази в името Си тези, които си Ми дал, за да бъдат едно, както и Ние сме едно.” (11)

Първото нещо, което трябва да помним винаги що се касае единството е, именно, молитвата на Исус.

В онзи ужасяващ миг, когато тялото и душата Му предусещаха смъртта, нашия любящ Спасител е измолвал от Своя Отец за нас единство. Неговите собствени мъки са били засенчени от горещото Му желание учениците да бъдат едно, съвършени в единство. Това е Неговата воля, Неговото скъпоценно желание.

Ако обичаш Христос пази тази Неговата воля, скъпи приятелю. Помни Неговите желания и приспособявай живота си според тях. Преди да направиш нещо, което те разделя с другите вярващи, преди да си помислиш даже нещо разделящо, нарушаващо единството в църквата, помисли за Христос, Който се молеше за теб и за мен, да бъдем единни.

Второто важно нещо относно единството намираме в думите „да бъдат едно, както и Ние сме едно” (11,22)

С тези думи, Христос посочва най-съвършения пример на единство – единството на Святата Троица помежду Си, единството между Отца и Сина. Между тях цари такава уникална сплотеност, че в Писанието се казва: „Слушай Израилю, Йехова нашият Бог е Един Господ” (Втор.6:4).

Дори тогава, когато Христос дойде в плът, на земята, тази единност между Него и Отца не бе по никакъв начин наранена. Синът беше на земята, в човешки образ, Отец на небесата, и в този смисъл, Христос казва в 14 гл. „Отец е по-голям от Мен”, но въпреки това Те са единни. „Аз и Отец сме едно” – казва Той в Йоан 10:30.

Такова трябва да бъде и нашето единство, то трябва да бъде основано върху единството на Отца и Сина и да отразява това единство в света. Това е потресаващо предизвикателство и отговорност!

Следващото нещо, което Исус казва за единството е „да бъдат в Нас едно”.

Истинското и дълбоко единство между вярващите се случва тогава, когато те заедно пребъдват в Бога. И това се отнася не само до вярата, но и практиката на вярата. Не е възможно единство там, където един ходи в Бога, в Духа, а другия по плът. Духовния живот с Бога и във Бога е този, който сплотява и съединява, а плътския, живота в угаждане на плътта винаги разделя.

Ако погледнем още първата църква, например тази в Коринт, ние ще видим, докъде довежда живота по плът, а не по Бога, не по Дух. В 1Кор.3 глава много ясно ни се казва, че плътското довежда до завист, разпри, разделяне на „аз съм Павлов, аз съм Аполосов” и т.н.

Също така тези, които са плътски не могат да бъдат в единство с тези, които са духовни. Какво общо може да има между плътта и духа? Между тях винаги ще има пропаст, те трудно общуват помежду си, те не могат да се разбират, те не могат гледат в една и съща посока, защото единия се е в гледал в небесните неща, другия в земните, единия да угоди на Бога, другия на тялото. Те няма как да бъдат, както ние обичаме да казваме, на „един дух”.

Решението е във взаимния живот по Бога и по Дух. За да бъдат вярващите единни, необходимо е да бъдат всички в Бога, в единство на вярата, но и практиката на вярата, сиреч живот по Божията воля, живот по Дух. Нека помним това, и ако искаме да имаме истинско, дълбоко единство, нека всеки не търси своето, а Божието. Когато сме заедно в Бога, ще бъдем заедно и помежду си.

И последно, според думите на Христос в молитвата Му, целта на единството е благовестие (21б „за да повярва светът…”).

От думите на Исус произтича много сериозен извод – поставя се акцент не толкова на делата, а на самия характер на църквата, който според Него е вече мисионерски. Тоест, църквата като единна общност, чрез самото единство вече свидетелства на света за Бога.

Никога не бива да забравяме, че Църквата, вярващите не са призовани само да говорят за Христос, но и да показват Христос, да Го показват с живота си, с държанието помежду си, с единството си. И горко на този, който казва, че е вярващ, че е ученик на Христос, а няма достойния за това звание живот и отношение с братята и сестрите в църквата или извън църквата.  Ев. Йоан пише в Посланието си „всеки, който не върши правда, не е от Бога, нито онзи, който не обича брат си (или сестрата)” (3:10).

Християнството не е само говорител, но и екран, на който се отразява Христос. Подобно на този екран в църквата, на който се отразява картината от прожектора, така и нормалния християнски живот отразява Христовия образ и характер. А една важна част от Неговия характер е единството с Отца.

Когато хората видят в нас единство, единна общност, преодоляла всякакви бариери – расови, културни, полови и класови, това ще ги накара да помислят за Бога и да повярват. Нека помним, че единството не е само социологическо или богословско понятие, а мисионерско, защото свидетелства за Бога и Христос.

Деяния 4:32 – „А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа” … „и голяма благодат почиваше над всички тях” – един прекрасен еталон, по който трябва да се равняваме днес.

Read Full Post »