Видима безсмислица, разочарования и безизходно отчаяние терзае милиони хора по света, когато срещнат лице в лице своята безцелност. А тя е особено трагична на фона на смъртта. Фактът, че смъртта съществува обезценява живота, превръща го в нещо временно и безцелно. И ако е така, къде е смисъла да живеем? – казват хората. За какво се борим за живота, след като трагическото острие на смъртта ще отнеме всичко?
Натъжени и видимо разочаровани вървяха и учениците към Емаус. Те с готовност споделиха мъката си с приближилия до тях Пътник. В Лука 24:19-21 стих четем какви бяха техните думи… В отговора на учениците съзираме съкрушени надежди, несбъднати очаквания…За тях Исус за малко да си остане просто един от великите пророци, чийто служба на света завърши със смърт….и нищо повече. Думите „а ние се надявахме” разкриват горчивината, която изпитаха в сърцата си тези ученици, поради внезапната смърт, постигнала Учителя им, защото с Неговата смърт приключиха и всичките им надежди за смислена промяна в Израел.
Това е почеркът на смъртта… обезценя и обезсмисля жизнените ни старания и надежди…Но Христос възкръсна!
