Апостол Андрей и ние, в 21 век

 „На следващия ден Йоан пак стоеше с двама от учениците си. И като видя Исус, когато минаваше, каза: Ето Божия Агнец! И двамата ученици го чуха да говори така и отидоха след Исус. А Исус, като се обърна и видя, че идват след Него, ги попита: Какво търсите? А те Му казаха: Равви (което значи Учителю), къде живееш? Каза им: Елате и ще видите. И така, дойдоха и видяха къде живее, и този ден останаха при Него. Беше около десетия час. Единият от двамата, които чуха от Йоан за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симон Петър. Той първо намери своя брат Симон и му каза: Намерихме Месия (което значи Христос)”. Йоан 1:35-41

Днес, както знаете според народния календар е Андреев ден, в чест на единия от апостолите на Исус Христос, Андрей.

Разбира се както обикновено става с много от библейските имена, народът прибавя към тях и им приписва много неверни неща, измислени някак си да си паснат с националния фолклор или даже суеверия. Такова например е вярването, че Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. Или че, прогонва зимата и дългите нощи и какво ли още не, което няма нищо общо с истината, но обратно е едно грубо, просташко изопачаване на библейската личност и образа на апостол Андрей. Най-жалкото в случая е, че мнозина от тези, които наричат себе си християни вярват на всичко това и го приемат, и така са се вживели в тези пусти суеверия, че ги спазват от година на година. Да оставим обаче това, какво казват хората и в какво вярва народът, и да видим какво казва Библията, Първоизточника на информацията за всички апостоли, включително и за Андрей.

Когато говорим за Андрей и обстоятелствата около него, ние виждаме силата и въздействието на християнското свидетелство. От историята с Андрей можем да почерпим много поука, насърчение и кураж да свидетелстваме на хората за Христос, защото това свидетелство посято у някого, винаги принася плод, ако не на покаянието, то поне провокира сериозни размисли, въпроси и изводи.

Преди това, обаче нека видим първото свидетелство в този пасаж – свидетелството на Йоан Кръстител, което продължава от предишния пасаж, който завършва буквално с думите „и видях и свидетелствам, че Този е Божият Син”.

Йоан, като предтеча на Христос, когото Бог беше призовал да приготви пътя за Него, стоеше на своето място и изпълняваше повереното си от Бога служение. В един от тези дни, когато хората идваха при Него и се кръщаваха, като изповядваха греховете си, дойде и Христос, обещания Месия. Още щом Го съзря, Йоан започна да свидетелства за Христос, разкривайки Кой е Той – 29 стих, „Ето Божия Агнец, Който поема греха на света!”

Споменаването на „Агнеца” тук от Йоан, и причисляването му към Христос, не е случайно. Пророк Исая нарича идващия Месия също Агне, водено на клане заради нашите беззакония (виж Исая 53).  Това е толкова важно относно Христос, че Йоан повтаря своето свидетелство и на следващия ден, четем той отново, като видя Исус, засвидетелства „Ето, Божия Агнец”.

Какво обаче се случи в резултат на това свидетелство? Свидетелството на Йоан падна толкова дълбоко в сърцето на двамата му ученика, че същите вземат решението да последват Христос. Единия от тях е Андрей. Въпреки, че първоначално е бил последвал Йоан и беше ученик на Кръстителя, когато разбира, че Христос е Месията, и е по-Горния от Йоан, както се изразяваше самия Кръстител, Андрей взема решението да последва Христос. Това е времето на неговото обръщение към Христос, и начало на едно ново ученичество, този път в школата на Спасителя. Ролята на свидетеля Йоан е била изпълнена, Неговото свидетелство даде плод и Андрей е сред първите ученици на Христос.

Тук можем да видим какво трябва да е проявлението и на нашето свидетелство днес. Ролята ни като благовестници за Христос е да запознаваме и довеждаме хората до Христос, до ясното разбиране за Него и ученичество с Него. Не сме ние учителите, не сме ние важните персони, които хората трябва да следват, а Христос. Това е смисъла на християнското свидетелство – да говорим и създаваме ученици на Христос, а не на себе си. И само, когато това се случва, именно по този начин, само тогава ще има и такъв траен плод на нашето свидетелство, какъвто е Андрей за Йоан. Четем в 37 стих – „И двамата ученици го чуха да говори така и отидоха след Исус”.

Разбира се, в самото начало на ученичеството при Христос имаме много въпросителни, включително и косвени такива, които на пръв поглед изглеждат като детско любопитство. Такова изглежда е бил и въпросът на Андрей, заедно с другия си съученик „Рави, къде живееш?”. Реакцията на Христос ни успокоява, че дори и на такива въпроси, Бог е готов да ни даде отговор. От друга страна, въпросът на Андрей и неговия съученик, може да ни говори за твърдото решение да последват Христос. Интересът към Неговото местоживеене може да бъде обяснен с желанието им да останат при Него повече време. И това наистина се случи, четем, в 39 стих „и този ден останаха при Него”.

И така, свидетелството на Йоан за Христос даде много добър плод в лицето на Андрей и другия ученик. Те последваха Христос и оттам насетне станаха вече Негови верни ученици.

Но свидетелството на единия, преминава в другия, в третия и т.н. Когато има истинско обръщение, има винаги и свидетелство. Всеки от нас е повярвал чрез нечие свидетелство, дори това да бъде свидетелството на природата (Псалм 19). Но когато повярваме в Бога и последваме Христос, и това наше обръщение е истинско, сърдечно, това безусловно поражда и у самите нас желание да свидетелстваме, да говорим за Онзи, Когото сме намерили.

Такива са обстоятелствата и при свидетелството на Андрей. Намирането на Спасителя, го накара бързо да намери брат си и да му сподели за намереното. Четем в 41 стих – „Той първо намери своя брат Симон и му каза: Намерихме Месия…”

Реакцията на Андрей е класически модел на поведение на християнския свидетел във всички времена.

Той незабавно започва да свидетелства първо на своите близки, домашни, семейство. Той отива при брат си Симон и му казва въодушевено „Намерихме Месия”. О, дано всеки от нас да бъде толкова възторжен свидетел, като Андрей за своите близки и приятели, пламенни в това да споделяме с другите, придобитите благословения от и в Бога.

Второ, Андрей не ограничава свидетелството си само с думи, но освен да каже на брат си, той го взема и го завежда при Христос – 42 ст. „като го заведе при Исус..”

Скъпи мои, думите са хубаво нещо, нужни са, но решителната покана и действие да доведем някого в църква, при Бога, при Христос, е много по-въздействащо. Андрей взема брат си и го завежда там, където Симон може да види Христос, да се срещне с Него. Правим ли същото и ние, когато искаме да кажем на някого за Христос? Довеждаме ли ги там, където те могат да видят, усетят и да се срещнат с Него, каквото място е църквата, в чийто събрания Христос присъства.

Трето, стремежът на Андрей да довежда другите при Христос не се ограничава само с Петър.

В 6 глава откриваме, как същия довежда при Христос момчето с петте хляба и две риби. И тогава, както всички знаете стана едно от най-големите чудеса на Христос – нахранването на 5000 души, без жените и децата. В 12 глава намираме случая с гърците, които искаха да видят Исус. Андрей, този път заедно с Филип, играят ключова роля в това тези хора да се срещнат с Христос.

За Андрей малко се говори, в сравнение с другите ученици на Христос. Той няма големи изяви, като другите, нито висока позиция в първата църква, нито писма и послания, каквито имат Петър и Йоан, но образа и характера му, каквито ни ги представя Библията, са не по-малко забележителни от другите апостоли.

Първо, Андрей е човек, който беше готов да бъде втори. Него неведнъж го наричат просто брата на Симон Петър. Очевидно е, че той беше винаги в сянката на Петър, макар, че Андрей беше един от първите ученици и причина самия Петър да повярва. Той обаче приемаше първото място на брат си Петър, и скромната си роля сред учениците, без да роптае или да отдава значение на място и почести, като пръв от учениците. Андрей е пример за всички онези, които скромно, вярно и безкористно заемат второто място, за които е по-важно да бъдат с Христос и да Му служат, отколкото да се наредят на челните места в Църквата.

И второ, Андрей се отличава изключително много с желанието си да представя другите на Христос. Той изпитва огромна радост и възторг, когато му се отдавало възможност да доведе някого при Спасителя. Той е човекът с мисионерско сърце. Веднъж, след като самия той се сприятелява с Христос, Андрей посвещава целия си живот, за да сближава другите с Него. В него виждаме великия пример на човек, който не се опитва да запази Христос само за себе си, но да Го направи достъпен и за останалите.

Скъпи приятели, нека бъдем днешните Андреевци в средата на Христовата църква и по отношение на духовната загриженост за онези, които са все още далеч от Христос.

Моето семейство – моята крепост

„…а домът на праведните ще стои”. Притчи 12:7

Живеем във време, когато определението „Моето семейство – моята крепост” придобива най-голяма смислова тежест. Днес, както никога преди, върху семейството се изсипва шквал от разнородни атаки – духовни, морални, политически и други. Неприятелските нападения особено върху автентичното християнско, библейско семейство са безпощадни. За да се опази семейството то трябва в действителност да бъде като крепост, като устойчив дом срещу опасните влияния на злото.

Да си представим образно какво се случва с днешното семейство, погледнете на (1) снимка. Подобно на този дом, над семейството са нависнали зловещи, тъмни облаци. Съвременните тенденции, като водата на снимката заплашват с корозия основите на християнското семейство. На (2) снимка виждаме разразена буря с гръмотевици. Същото преживява семейството днес, не само християнското. Гръмотевиците стават все по-начесто и по-близо падат, с все по-голям трясък. И мнозина семейства просто не устояват, претърпяват сериозни щети, а някои просто се рушат под удара на многоликата човешка умопомраченост.

Най-голямото предизвикателство за християнското семейство днес е, именно, устояването – да бъде здраво като крепост, като къщата, за която говори Христос в Проповедта на Планината. Там, Той оприличава разумния човек, който слуша и изпълнява волята на Бога, на човек, построил къща на канара. „и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; но…тя не падна, защото бе основана на канара” (Мат.7:24-25).

Такава е Божията воля и за семейството. Вече прочетохме в началото, „домът на праведните ще стои” – казва Божието Слово. Какво означава да стои, какво представлява крепкото християнско семейство? То е като крепост, а крепост е способност да издържаш на ударите, да преминаваш през всичките изпитания, проблеми и трудности, без да губиш любовта, мира, единството и най-доброто, което Бог е дал на човека. Тази крепост не се изгражда бързо и лесно. За създаването на едно здраво, любящо и задружно семейство няма кратки пътища. Нужни са време, упорита работа и жертви. Сълзите са също част от този труден процес, но както се казва в един от Псалмите „които сеят със сълзи, с радост ще пожънат”. За да се построи издръжлив на неблагоприятни метеорологични условия дом, се изисква прецизен и упорит труд, разумни и последователни действия. Същото важи и за семейството.

Преди няколко години, по време на една от предбрачните ми консултации се роди идеята да пресъздам изграждането на здраво библейско семейство, именно, в образа на дом, с характерната му конструкция и последователност в строежа. Вложих известно въображение, за да може всеки основен строителен детайл да намери своя духовен аналог в семейството. Не претендирам за изчерпателност и точност, но мисля, че е полезно да разгледаме изграждането на здраво библейско семейство, именно, по този начин. Хората често уподобяват семейството на дом. Дори в Библията почти навсякъде, където се говори за семейство, се употребява евр. дума баит, чийто първо значение е дом като сграда.

И така, нека онагледим процеса на изграждането на здраво, библейско семейство с това на здрава и устойчива къща.

1.        ОСНОВИТЕ.

Както при къщата, така и семейството основите са първата и най-важната стъпка в строежа. Върху тях се очаква да легне целия товар и при все това да издържат. Колкото по-дълбоки са те, толкова по-устойчива става къщата срещу корозията на дъждовните води. Затова фундаментът е винаги най-здравата част от сградата. Избира се най-здравия материал – обикновено това е камък, а с напредването на технологиите – железобетон.

От основите за семейството се очаква да бъдат също толкова стабилни, здрави и издръжливи. За мен, няма по-правилна и по-издръжлива основа за един брак и семейство, от тази на Бога. Не случайно, за Него е казано, че е твърда „канара”. Тук съм съгласен напълно с Давид, който пее в 2Царе 22:3 „Бог е канара моя, на Когото се надявам”. Само ако в Бога е нашата надежда, сигурност и строеж, било на живота или на семейството, ние можем да разчитаме на здрава основа.

Някой полагат в основите на семейството си друг материал – емоционалната си привързаност и любов, психологичната, социалната или астрологичната си съвместимост, и други…Но съгласете се, че това са пясъчни основи. На пръв поглед изглежда, че вършат работа, крепят семейството определено време, докато, разбира се, не дойдат трудностите. А като „придойдат реките”, като задухат ветровете основите се разклащат и семейството се накланя като кулата в Пиза, или направо рухва.

Полагайки обаче в основата на семейството Бога – Неговата воля и благословение, ние полагаме един здрав фундамент, който може да издържи силни сътресения и да опази къщата от срутване.

Основата Бог е единствения предвиден правилен фундамент за семейството още от началото. Бог създаде семейството! Той е семейния архитект. И когато вярата в Него, Неговата воля и благословение се поставят в основите, бъдете сигурни, че това е най-сигурния фундамент от всички останали. Семейството може да преминава през големи трудности, но ако основата му е живата вяра в Бога и Неговото благословение, то ще премине и устои, защото Бог е твърда канара, здрава опора или както се казва още в Словото „няма твърдиня като нашия Бог” (1Царе 2:2). От Бога идва силата да устояваме, от Бог идва и най-побеждаващата, всичко превъзмогващата любов агапе – „Ние обичаме, защото първо Той възлюби нас” – казва 1Йоан 4:19.

2.        СТЕНИТЕ.

След като са положени основите, идва реда на стените. Те обикновено са вертикални – разделят се на вътрешни и външни. Стените отделят вътрешната част от сградата от външния свят и я обособяват като жилище. От това дали е добре изолирана фасадата, зависи доколко външния студ или горещина ще влизат вътре. Те също трябва да бъдат построени така, че да издържат не само покрива, но и натиска отвън. Стените имат и защитна функция. Знаете какво се случва там, където стените са от крехък или тънък материал. Един юмрук и си вътре. Но опитай да удариш тухлена или каменна стена.

Стените са следващата по важност стъпка в изграждането на здрава и устойчива къща. Същото важи и за семейството! Разбира се, Бог участва в целия строеж, Той е проектанта и техническия ръководител. И това не бива да забравяме! В Пс.126:2 четем: „Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й”

Кои са строителите? – Мъжът и жената, а после и децата! А аналогът на стените според мен са библейските принципи за брак и семейство, които като добри стени първо обособяват дадена семейство като християнско и второ го защитават от натиска на злото и греха.

Библейските принципи за брак и семейство са толкова важни, както и стените за една къща. Можем да имаме перфектната основа, да сме вярващи и призовали Божието благословение върху семейството, но ако в самия процес на семейния живот оставим Бога някъде встрани – встрани от плановете и решенията на семейството, встрани от действията, които предприемаме, встрани от възпитанието на децата – такова семейство рано или късно се проваля първо във взаимоотношения, а после и в друго.

Каква полза от добрия конструктивен замисъл или добре изпълнени основи в един проект, щом като сме започнали да строим, започваме да видоизменяме, да променяме с цел икономия или улеснение? По-същия начин и със семейството, в чието основа е бил Бог, но в чийто градеж с цел улеснение са били включени човешки и плътски мнения, светски принципи и нагласи. Такова семейство силно ще пострада при някоя житейска буря. Понеже се е отклонило от нормите и стандартите на Бога, то не е защитено и е изложено на много опасности.

Затова решението е, да градим правилни, здрави стени на своето семейство, които са библейските принципи, Божиите правила за взаимоотношения, устройство и йерархия, грижа един за друг, вземане на решения, възпитание на децата, интимен живот, както и отношение към финансите (виж някои от тях в Битие 2:24; Ефесяни 5:22-25,33; 1Петрово 3:7; Евреи 13:4; Притчи 5:18-19, 22:6; Евреи 13:5 и др.). Това е материала, с който трябва да изграждаме и можем да изградим здрави стени на брака и семейството.

3.        ПОКРИВЪТ.

Самата дума ни подсказва, че става дума за покриване с цел предпазване. Основната функция на покрива е да не позволява проникването на дъжд, сняг и прах вътре в къщата.

Вероятно и от личен опит знаем, колко важно покрива да е здрав и да не тече. За тази цел обикновен редовно го оглеждаме и проверяваме, и ако има пукнатина или разместена керемида, ние го поправяме.

Същото важи и за семейството. Духовния аналог на покрива тук е личната святост пред Бога и чистота на всеки от членовете му. Както казахме вече, основната функция на покрива за една къща е да предпазва дома от дъжд, сняг и прах.Същата функция да предпазва има и светостта и моралната чистота в семейството, неговото духовно състояние, което е сигурна защита срещу всякакви духовни влияния – откъм духовните нечисти сили в поднебесните места, от стрелите на лукавия изпращани във формата на различни изкушения.

Където семейството духовно е здраво, пази себе си свято и чисто пред Бога, там трудно прониква врага, дори е невъзможно. И обратно, там, където има и малка пролука в нашата святост и чистота пред Бога, бъдете сигурни, че дяволът веднага ще се възползва от нея да ни навреди. Затова Библията ни призовава да бъдем святи (1Петрово 1:13-16, 2Коринтяни 7:1), в цялото си поведение, включително и семейното.  В друго място, в 1Иоан 5:18, се казва, че който се е родил от Бога и пази себе си, дяволът не се докосва до него.

Нека постоянно проверяваме себе си, изряден ли е покривът на светостта и чистотата ни пред Бога? Ако забележим пукнатина, нека веднага побързаме да я оправим, като изповядаме пред Бога греха си и получим прошка, за да се възстанови нашата духовна цялост. Пазете себе си, чисти!

4.        ВРАТАТА.

Вратата е също много важен елемент в една къща. Тя обезпечава достъп или обратно, ограничава проникването в затворено пространство. От качеството й зависи, колко лесно може да се влезе в къщата. Вратата е символ на защита от външни заплахи, но също така, и на гостолюбие.

Да започнем от нейните защитни функции. От какво? – от нежелани посетители, някой от които, дори се натрапват!  Те се появяват, още в момента, в който се ражда брака и семейството. И с времето, тези нежелани посетители могат да станат повече.  Това могат да бъдат близки, комшии, приятели, колежки или колеги или всеки друг човек, който по някакъв начин неправомерно желае да проникне във вашия брак и семейство.  Целта е ясна – да се наруши духовното или физическото единство. Средствата могат да бъдат – изкушение и съблазън, манипулация, шантаж или други.

Затова вратата на един брак е много важна, тя регулира „посещенията”, както и нивото на достъп. Тази врата е единството, верността в брака и семейството!

Нека припомним целта, която Бог поставя за брака – Битие 2:24 „ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът”. Ако това „остави” важи за най-близките, родителите, то колко повече за останалите.  Семейството трябва да е независимо, затворено за външно влияние – контрол и натиск от хора, дори близки и приятели. Трябва да се научи да затваря врата за всичко, което се противопоставя на единството в брака и семейството.

Вратата обаче е символ и на гостолюбието. В Библията гостолюбието е едно от качествата на зрелия християнин. Ап. Павел пише в Евреи 13:1-2 „Постоянствайте в братолюбието. Не забравяйте гостолюбието”. Смисълът на гостолюбието е в любовта и почитта, която оказваме на гостите си. Бъдете гостоприемно семейство. Отворете дома си както за вярващи, така и невярващи с цел взаимно насърчение, приятелство и благовестие.

5.        ПРОЗОРЕЦЪТ.

Прозорецът е отвор в стената на сграда, предназначен за достъп на светлина и чист въздух.

Какво представлява той в брака и семейството? Предвид функцията му да дава светлина, мисля да сложа тук съвместната молитва и изучаване на Библията. Тези моменти наистина привнасят светлина в брака и семейството.

Божието Слово често е сравнявано със светлината. В Псалм 119:105 „Твоето слово е светилник на нозете ми, И виделина на пътеката ми”; Псалм 19:8 „Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господня е светла, просвещава очите”; Псалм 119:130 „Изясняването на Твоето слово просвещава, Вразумява простите”.

Божието присъствие и ръководство, което търсим в съвместната молитва е също сравнявано със светлината. Давид пише в 43:3 Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят…Съвместната молитва и изучаване на Библията имат огромен просвещаващ ефект за семейството и привнасят светлина във взаимоотношенията .

Що се касае до функцията на прозореца да внася чист въздух, мисля, че като аналог в брака и семейството, можем да посочим – съвместните празници, разходки, почивки, които наистина действат освежаващо за цялото семейство и са чудесен лек срещу стреса и напрежението, което искаме или не, днес те просто нахлуват и в семейството.  Не бива да забравяме, че по времето на съвместните семейни почивки и мероприятия, се създават прекрасни условия за по-добро сближаване, което също освежава семейните взаимоотношения и действат изграждащо. Любопитен е фактът, че всички юдейски празници са предполагали участие на целите семейства (виж Второзаконие 16:11) Чудесен пример в тази връзка е и семейството на Исус, което заедно празнуват Пасха в Йерусалим (Лука 2:41-42).

Така според мен, можем да онагледим процеса на изграждането на здраво, библейско семейство, в което цари Божията благодат и благословение.

А ето и няколко обещания на Бога спрямо едно такова семейството и дом.

Притчи 3:33 – Проклятия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.

Притчи 14:11 – Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденства.

Исая 65:23 – Няма да се трудят напразно, нито ще раждат деца за бедствие; защото те са род на благословените от Господа, също и потомството им.

Синдромът Аса!?

      „В тридесет и шестата година от царуването на Аса Израелевият цар Ваас, като излезе против Юдея, съгради Рама, за да не оставя никого да излиза от Юдейския цар Аса, нито да влиза при него. Тогава Аса извади сребро и злато от съкровищата на Господния дом и на царската къща и прати при сирийския цар Венадад, който живееше в Дамаск, да кажат: Нека има договор между мене и тебе, както е имало между баща ми и твоя баща; ето, пратих ти сребро и злато; иди, развали договора си с Израелевия цар Ваас, за да се оттегли от мен. И Венадад послуша цар Аса и прати началниците на силите си против Израелевите градове; и те поразиха Иион, Дан, Авел-маим и всички Нефталимови житници-градове. А Ваас, като чу това, престана да гради Рама и преустанови работата си. Тогава цар Аса събра цяла Юдея и вдигна камъните на Рама и дърветата й, с които Ваас градеше; и с тях съгради Гава и Масфа. А в това време ясновидецът Ананий отиде при Юдейския цар Аса и му каза: Понеже си се уповал на сирийския цар, а не си се уповал на Господа, своя Бог, затова войската на сирийския цар се спаси от ръката ти. Етиопците и ливийците не бяха ли огромно множество, с твърде много колесници и конници? Но пак, понеже ти се упова на Господа, Той ги предаде в ръката ти. Защото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на онези, чиито сърца са съвършено разположени към Него. В това ти си постъпил безумно, затова отсега нататък ще те сполетят войни. При това Аса се разгневи на ясновидеца и го хвърли в затвор, защото се разсърди против него за думите му. И в същото време Аса притесни някои от
народа. И ето, делата на Аса, първите и последните, са записани в Книгата на Юдейските и Израелевите царе. А в тридесет и деветата година от царуването си Аса се разболя от болест в краката; обаче макар болестта му да ставаше много тежка, пак в болестта си той не потърси Господа, а лекарите”. – 2Летопис 16:1-12

Библията трябва да се разглежда, не само като учебно, богословско помагало, но и като нагледно пособие за практическия ни християнски живот и взаимоотношения с Бога. Божията благодат ни е дарила с книга, която чрез нагледни примери ни помага по-добре да схванем сложната, и същевременно необходима истина или тема.

Аса е един такъв типичен нагледен пример, чиято цел е да ни покаже съдбата на човека, който не уповава на Бога, а на хората.

Зная, че повечето от вас считат, че да се надяваш на човек е глупаво и безумно и обикновено води само до разочарование. Но въпреки това, често постъпваме точно така.

Както, например. Знаем, че превишаването на скоростта е опасно решение. Кой не знае това? Всички знаем, но въпреки това го правим. Докато не видим нагледно, какво става с някой, който е превишил скоростта, докато не видим смачкани като консерва коли, разхвърлени и разчленени трупове на хора, позволили да превишат скоростта. Тогава изведнъж придобиваме по-реална, не абстрактна, но действителна представа за това, колко е опасно да превишаваме скоростта. Всъщност, точно това е идеята на КАТ, чрез ужасяващи сцени показани на билбордове или клипове да спрат нарушенията по пътя.

Ние хората, имаме нужда от нагледен пример във всяка област, включително и в духовната, за да проумеем по-добре и по-ясно доброто и злото, полезното и лошото. И в този смисъл, Божието Слово е пълно с такива нагледни примери.

И така, кой е цар Аса? Аса е син на Авия или правнук на Соломон. Когато баща му Авия почина, Аса го наследява на царския престол в Юдея. По същото време, Юдейското царство е още съвсем крехко, след раздялата. Израелското царство постоянно воюваше срещу тях и ги отслабваше. Наследството на Аса никак не беше добро.

Но той уповаваше на Бога. В 14 глава четем, че Аса „върши това, което беше добро и право пред Господа, своя Бог”. В 14:4 „и заповяда на юдеите да търсят Господа Бога на бащите си, и да изпълняват закона и заповедите Му”. По-нататък четем, че премахна кумирите на слънцето, различни други мерзости из цялото си царство. Поднови Господния жертвеник. Тази негова духовна реформа привлече не само вниманието на Бога, но и на мнозина от Израел, противното на Юдея царство. В 15:9 четем, че „мнозина от Израел прибягваха при него, като виждаха, че Господ, неговия Бог, беше с него”. В 11-15 стихове четем, за подновения завет с Бога и благословените последствия от това решение. Когато четем всичко това пред нас застава един много силен образ на решителен, съвършено разположен към Бога и благоуспяващ цар.

Дори тогава, когато етиопците, решиха да нападнат Юдея и когато силите на Юдея бяха наполовин от силите на врага, Аса повежда победоносно и се прибира, четем с „твърде много плячка”. Етиопците буквално бяха смазани, казва Божието Слово, „смазани пред Господа и Неговото множество”. И тайната на този успех била очевидна – „Господ порази етиопците…” Аса се упова на Бога – 14:11.

Тогава след онази велика победа, Аса бе посрещнат от пророк Азария. Бог беше изпратил този човек, вижте с какви думи – 15:1-2. Обърнете внимание най-вече на „Господ е с вас, докато вие сте с Него”.

За жалост обаче, Аса или е забравил, или е подценил това Божие предупреждение. В 36 година от неговото царуване, срещу Аса излиза отново стария враг на Юдея, Израелското царство на чело с Ваас. Следейки хронологията се вижда, че близо 25 години, в Юдея е нямало война. Това малко царство бе пазено от Бога толкова дълго време, защото юдеите се бяха разположили към Бога твърде много начело с царя.

Но ето че сега отново се задава война. От контекста на 16 глава, можем да кажем, че тази война срещу Юдея, като че ли е била един вид изпитание за вярата и упованието им на Бога, и най-вече за Аса. За жалост обаче, това бе тест, в който Аса се провали….

Какво направи той? Когато разбира, че израелския цар е дошъл срещу него, Аса не извика към Бога, както беше с етиопците, не отива дори да се бие директно, но подкупва сирийския цар Венадад, онзи да отиде да се бие с Израел. Аса вади среброто и златото от съкровищницата на Господния дом и ги дава на сирийския цар. Той дори не се замисля да се допита до Бога, да предостави проблема с Израел на Бога, но постъпва по-човешки и това се оказва фатално както за царството му, така и в личен план.

Тъкмо може би тогава, когато Аса се тупаше самодоволно по гърдите, пристига Ананий, друг Божий пророк по онова време. Сърцето на царя вероятно е очаквало похвала, адмирации за „мъжкото” и „стратегическото” решение. Но няма такова нещо. Ананий застава пред царя с много тежки думи от Бога – 16:7-9. Вместо да се смири и се покае, Аса обаче се разгневява на пророка и го хвърля в тъмница. Не само него наказва, но и онези от народа, които споделяха мнението на Ананий.

И тук всъщност виждаме ясно проявено падението на Аса. Той се възпротивява на Бога и Неговите думи. Всеки греши, всеки може да се заблуди и извърши грях, но щом Бог ни изобличи и ние вместо с покаяние, Му отвръщаме с гняв и бунт, падението е неминуемо. Според казаното преди това пророчество (15:2) от Азария, можем да считаме, че Аса бил изоставен от Бога.

Неговото безумие проявено в доверие на човек му докара войни до края на живота, а както виждаме и тежка болест в краката. В която обаче той отново не потърси Бога, а лекарите (16:12).

От 16:7 стих, разбираме също, че Божия замисъл е бил да предаде най- яростните противници на Божия народ, сирийците в ръката на Аса, но ето че с поведението си, Аса всъщност ги спаси, той се обвърза с договор и така се лиши от славната победа над сирийците.

Колко жалко, когато това се случва? Когато Бог иска да ни дари победа, да ни даде нещо във владение, а ние в безумието си, се лишаваме от тази възможност.

Как стоят нещата с твоето упование на Бога, скъпи приятелю? Синдромът на Аса е често срещан и днес, в живота на много вярващи, които започват добре, започват духовно, а завършват по плътски, по човешки…

Нека вземем поука от живота на Аса и добре запомним, че нищо не може да убегне от Божиите очи – нито доброто, нито лошото, което вършим и всички един ден ще пожънем от онова, което сме правили. В 9 стих, Ананий казва, че „очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят...” Както те се обръщат да помагат, когато намерят сърце съвършено разположено към Него, така се обръщат и да наказват, там, където има отстъпничество.

Това ни казва Библията и в други места:

1Петрово 3:12 „Защото очите на Господа са върху праведните, И ушите Му към тяхната молитва; Но лицето на Господа е против ония, които вършат зло”.

Притчи 15:3 Очите Господни са на всяко място И наблюдават злите и добрите.

Йеремия 2:19 „велик в намерения и силен в дела, Чиито очи са отворени над всичките пътища на човешките деца, за да въздадеш на всеки според пътищата му и според плода на делата му”.

За едните Бог е мощен да помага, за други е мощен в гняв. Кое лице на Бога и какви действия от Негова страна ще видиш и изпиташ върху себе си, зависи от теб!?

„Господ е с вас, докато вие сте с Него; и ако Го търсите, ще бъде намерен от вас, но ако Го оставите, Той ще ви изостави” (15:2).

Един рождествен въпрос – има ли днес място за Христос?

„И когато бяха там, дойде й време да роди. И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата”.  Лука 2:6-7

 

 

Близо 4000 г., евреите очакваха този Младенец. Още в Едем, преди оттам да бъдат изгонени Адам и Ева, Бог обеща Спасителя. Тогава Бог каза, че ще дойде ден, когато потомството на жената ще порази главата на змията. И започвайки от Адам, през вековете, юдеите с голямо старание се опитваха да проникнат в тайната и да разберат същността на Младенеца.

Колкото повече наближаваше денят на Неговото въплъщение, толкова повече и Самият Бог говореше чрез пророците, като разкриваше в различни детайли начина, мястото и целта на Христовото Рождество. Историческите справки за времето преди Христос, сочат, че целият народ е бил в очакване. С особено внимание юдеите следели пророчествата на Исая и Даниил за идването на Месия.

И ето, Той се ражда, в Юдея, във Витлеем, в града Давидов, в изпълнение на десетки библейски пророчества, но уви…за Святия Младенец няма място. Няма място за Онзи, Който бил очакван, Който дойде да спаси от греховете не само народа Си, но и целия свят.

Помислете само малко – защо Той дойде? Дойде да намери и спаси погиналото, да даде мир и покой на обременените, зрение на слепите, слух на глухите, изцеление на съкрушените. И въпреки това, за Него не се намери място!

Съгласете се, че няма по-нещастни думи в цялата рождествена история от тези „и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.” Царят на Царете, Божият Син, Спасителят на света бе поставен в кърмилката на животните, защото не се намери място за тях в гостилницата.

Самото споменаване на гостилницата от Лука, не е случайно. По стара юдейска традиция, по празниците или по време на преброяване, роднините приютявали дошлите отдалеч свои роднини, както и приятелите свои приятели. Тези, които нямали такива, били длъжни да отидат на хотел или на тогавашен език – гостилница, място в покрайнините на градовете, предназначено за странстващи пътници.

Изглежда, че Мария и Йосиф са оказали, именно, в такива обстоятелства. Макар Йосиф и да е бил от рода и дома на Давид, не са се намерили обаче никакви роднини, които да го приютят с бременната Мария. И ето те са пред вратата на своята единствена възможност – гостилницата. Преброяването обаче на Давидовите потомци, означавало да се съберат на едно място прекалено много хора. За разместването им в града нямало достатъчно място. Дори гостилниците са били препълнени. Да не забравяме, че нашите пътешественици са се предвижвали бавно. Мария е била в девети месец. Това правело пътуването бавно и тежко, пристигнали във Витлеем късно, когато всички места били вече заети, така дори и в гостилницата не се оказало място за тях. И тогава, Царят на Славата се ражда в обор, обиколен от почиващи животни, и положен в ясли, вместо бебешко креватче.

Защо? Защо – се питаме ние, така се е получило с Христос, с Онзи, Който е бил очакван, с Онзи, Който е Божий Син? Нима Бог не можеше да въплъти Своя Възлюбен на друго място, например в царския дворец, в дома на знатен юдей, или поне на достойно място в гостилницата? Разбира се, че можеше. „За Бога няма нищо невъзможно” – каза ангелът на Мария. В това не бива да се съмняваме изобщо. Защото ако за Бога беше възможно да произведе зачеване у Мария без мъжко участие, то колко повече да намери достойно място за Сина Си във Витлеем?

Но Всемогъщия Бог допусна това унижение на Исус. Той позволи на Сина Си да се роди в ясла не защото не можеше да Му приготви по-добро място, а защото чрез раждането в обора, Бог иска да ни каже няколко важни неща. Първо във връзка със Самия Младенец Христос.

Исус бе оставен да се роди в яслите, за да се покаже Неговото смирение. За Него бе казано още от пророка, че ще бъде презрян и отхвърлен, човек на скърби и навикнал на печал, като човек, от когото хората отвръщат лице, в когото нямаше благообразие и приличие. И това се изпълни още в раждането на Христос. Още в яслите ние виждаме смирението на Небесния Слуга, Който остави небесната Си слава, за да послужи на света и да ни изкупи чрез Собствената Си кръв.

Яслите бяха само началото на Неговото велико смирение, като Човешки Син, Който нямаше къде дори глава да подслони. В Матей  8:20 четем: „Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони”.  В Филипяни 2:6-7 се казва, че „като беше в Божият образ…се отказа от всичко, като все на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците…”

Исус Сам избра този път, за да понесе върху Себе Си нашата немощ и грях. На фона на човешката гордост, борба за власт и богатство, Той идва с кротост и смирение. Дори, посрещнат като Цар в Йерусалим на Цветница, за Него се казва „кротък и възседнал осле”.Такъв Го виждаме и на кръста – „презрян… наскърбен… наранен поради нашите престъпления и бит поради нашите беззакония; върху Него -  продължава пророка, дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме” (Исая 53)

Яслите и кръста стоят не случайно в началото и края на Христовия земен път. Те ни разкриват Спасителя, Който се снишава до човеците, приема образа на Слуга, за да ни спаси и отвори пътя към вечния живот.

Второ, с раждането Си в яслите, Христос се обявява за Цар и покровител на нищите, най-обикновените и унижени хора. Вижте с каква радост овчарите посрещнаха вестта на ангелите? Те се зарадваха твърде много на Исус, Царят, Който се ражда обаче в яслите на животински обор. И отидоха веднага да Го видят.

Ако Христос се беше родил в царски дворец, те никога не биха имали възможността да се приближат до Него. Човек се страхува да се приближи до трон, но да се приближи до яслите може всеки, дори хора без никакви обноски, могат да влязат и да видят Спасителя. С раждането Си в яслите, Христос ясно ни показва, че е дошъл да спаси погиналото, да приюти отхвърлените и възвиси унижените.

В Исус още от самото начало, тясно се преплита Божественото и човешкото, царственото и презряното….. В Него и знатният може да намери нещо за себе си и онзи, който е отхвърлен и унижен, защото Самия Той е започнал живота Си в обор.

Четох за едно дете, който е останало сираче и живял в село, където хората се грижили за него. Неговите връстници се присмивали над него, когато разбрали, че е бил роден в обор. От своя страна детето му било мъчно да слуша всичко това, до онзи ден, обаче когато е разбрало, че Исус – Царят на Царете, също е бил роден в ясли. Тогава момчето толкова обикнало Исус, че Спасителят станал Царят и на неговата душа.

Ето така, Исус достига и става Цар на обикновени, унижени и отхвърлени грешници. Разбира се, не само с яслите Си. Той е Първосвещеникът, Който ходи сред човеците, разговаря с тях, страда заедно с тях, допуска до Себе Си всеки, дори блудниците. Около Него е нямало никога бодигардове, всеки, можел да се докосне, да се оплаче и потърси помощ. За Него се казва, че ядеше с грешните и бирниците. Да, Христос се роди в яслите, за да покаже, колко уникално достъпен е за хората.

Ние се поразяваме колко Велик и Могъщ е Христос, когато лекуваше слепците, когато изгони демоните от човека в Гадаринската земя, когато прости греховете на паралитика, но в същото време, вижте колко достъпен е Той за обикновените хора, дори дечицата, които учениците Му нямаха търпението да изслушат, Той Ги взе в скута Си и благослови.

Затова «елате всички отрудени и обременени»  и намерете покой и мир за душите си. Ела…без оглед на раса, каста, образование или положение. Ела, докосни се до Него и бъди изцелен.

Раждането на Исус в яслите обаче, е показателен момент не само за Него, но и за нас, човеците.

Раждането на Исус в яслите, ни показва колко порочен е света, показва ни покварата и упадъка на нравите по онова време. А те не са по-различни от днешните.

Ако хората във Витлеем имали поне малко човечност, те не биха оставили жена по време на родилни мъки в обор. Но това се случи… Хората се бият в гърдите, че са добри и заслужават благоволението на Бога, но уви…правдата им нищо не струва, ако не могат да отстъпят и едно място на родилка.

В Своята Си велика мъдрост и правда, Бог беше подложил на изпитание човешката добрина и правда, да ни покаже за пореден път, че тя е недостатъчна и неспособна да ни оправдае пред Него.

Нещо повече, тогава в лицето на жителите и гостите на Витлеем, които не предоставиха място за Христос, Бог категорично ни показа, че „всички станахме като човек нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър” (Исая 64:6)

Раждането на Исус в яслите разкрива колко дълбоко грехът е навлязъл в човешката същност, и до каква степен той е обезобразил човешката душа.

Липсата на място за Христос дори в гостилницата, символично ни показва, колко е нежелан Той за хората, колко отхвърлен е Той в човешките сърца.

Сърцето на човека е вид „гостилница” за различни идеи, учения и желания. То е място, където могат да бъдат приютени различни хора и светогледи. За Христос обаче място в тази „гостилница” нямаше.

Вижте Ирод, който беше готов да приеме мъдреците, но не и Премъдрия Христос. Погледнете, на духовните лидери, които макар и да знаеха как и къде трябва да се роди Спасителят, също не намериха място за Него. Удивително е, че, именно, тези, които най-много очакваха, в действителност бяха едни от първите, които отхвърлиха Исус. Това са фарисеите и книжниците, богословите и религиозните водачи на Израел. Вместо да намерят място за Исус, те през целия Му живот показваха, че Той няма място при тях. И дори накрая, заедно с народа предпочетоха да дадат място на проклетия убиец Варава, но не и на Христос, не и на Спасителя, Който безрезервно ги обичаше и им служеше.

“При Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.” – така Йоан описва отношението към Христос в древността.

Днес ситуацията не е по-различна. Светът остава все толкова твърд в отхвърлянето на Христос. Погледнете на обществото, за Христос просто няма място. Няма място за Него и в образованието и в културния живот, и дори, ако щете в религиозния. Колко християни в България са дали в действителност място на Христос в своите сърца? Днес много така наречени християни отварят сърцата си и с лекота приемат и приютяват чужди за народа, вярата и културата ни, учения. Приютяват бесовските учения на изтока, но не и Христовото учение, което истински може да ги освободи.

На вратите на човешкото сърце днес хлопат много странници, търсейки място за подслон. Едните са по-внимателни, други по-натрапчиви и агресивни. Вижте как се налага източния мистицизъм, с неговите представи за Бога, йога и бойни изкуства. Погледнете как се налага окултизмът в „християнска” България. Имам чувството, че тази тенденция се засилва още повече.

Още нещо, повечето странници, които хлопат по вратите на нашите сърца са крадци и разбойници. А „крадецът – казва Христос, влиза само да открадне, да заколи и да погуби”. Причината е ясна – той нито е създал, нито е хранел, нито се е грижил, само се възползва от човека като пиявица.

Христос обаче не е като другите страници, които гледат да се приютят, за да вземат. Христос минава покрай нас, и хлопа на вратата, за да ни даде и предложи нещо, което никой друг не може да даде.

Сам Той казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно” (Йоан 10:10). От нас зависи дали ще Го пуснем, дали ще намерим място за Него.

Затова, в последния етап от своите разсъждения, бих желал да ви попитам: имали Христос място у вас?

По време на рождествената сцена във Витлеем, за Христос не се не намери място. 20 века, по-късно, обаче, има ли място за Христос във вашата „духовна гостилница”, сърцето? Има ли достатъчно място за Христос във вашите планове за живота? Във вашето семейство, кариера, учение и т.н?

Приятелю, имаш ли за Него място в своето сърце? Това е много важен въпрос. Зная, че за удоволствието винаги има място. За похотта и страстта също намираме място. Но за Христос, за Божия Син имаш ли място в сърцето си?

Искам да ти кажа, че когато Бог сътворяваше нашите с теб сърца, в тях имаше място за Него. За този момент се казва, че човека е бил създаден по Божий образ и подобие, и всичко беше твърде добро, докато врагът на човешките души не дойде и покори сърцата ни, още в лицето на Адам и Ева..

Това продължава и до днес. Дяволът чрез различни средства завладява човешките сърца, дори тези на християните, така че да не остане в тях място за Христос.

Но Спасителят и днес хлопа на твоето сърце. Той желае да влезе. Небесния гост търси подслон в човешкото сърце, не за друго, но да даде живот, радост и свобода. Всички ние имаме огромна нужда от Неговата „трапеза” за душата ни.

В Откровение 3:20, Спасителят казва: „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мен”.

В Йоан 14 гл. Христос обещава място на небето за всеки, Който Му даде място в сърцето си, докато е на земята. Той ни казва: „Ако ми дадете място тук, долу, Аз ще ви дам място горе. Ако Ме изповядате и прославите долу, Аз ще ви изповядам и прославя горе, в присъствието на Отца и ангелите”

Нека в този рождествен ден, се запитаме има ли Христос място в сърцето ми? Побързай да Му отвориш с думите: „Ела, Господи Иисусе!”

Бащинството – по вертикала и хоризонтала

„И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният”. Матей 23:9

 

Днес (3-та неделя от юни), в България както и в други десетки страни по света се отбелязва за поредна година международния ден на бащата.

В далечната 1910 година, на този ден, една дъщеря решава да основе ден на бащата в чест на своя собствен баща – ветеран от Гражданската война в САЩ – мъжествен, всеотдаен и любящ баща на 6 деца. Празникът веднага получава широка неофициална подкрепа от много хора, включително и политици. Официалното му признаване обаче идва през 1972 г, когато американския президент Ричард Никсън обявява този ден за национален празник на Бащата. След това празникът се възприема и от десетки други държави, а вече пет-шест години „Денят на бащата” се празнува и в България.

Идеята без съмнение е добра, и бих казал дори чрезвичайно необходима.

Живеем в свят, в който бащинството е поставено на карта. Крайния феминизъм, разводите, хомосексуализма и много други порочни тенденции в света подронват ролята и авторитета на бащинството. Правят така, че бащите да не се чуват, нито да се виждат. По принципа на Оскар Уайлд, ирландски писател и отчаян хомосексуалист.

В този смисъл подобни прояви, като днешния празник са полезни и нужни. Нужни са да ни напомнят за ролята на бащата в семейството, ролята на бащинството особено във възпитание на децата.

Библията в много места ни посочва, че бащинството е специална част в Божия план за семейството. То е толкова специално, че Самия Бог се отъждествява с него. И майчинството е важно, особено за първите години от живота на едно бебе. Но на бащинството, както Божието Слово, така и дори светската психология отдава по-голямо значение в изграждането и формирането на подрастващите вече деца. Навсякъде в Библията, където се говори за изграждане и формиране на децата, тази роля се отдава на бащата.

Ефесяни 6:4 И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господне.

Едва ли ще е пресилено, ако кажем, че въздействието на добрия баща е решаващо. Съществуват огромен брой изследвания, които сочат, че там, където има добре изразено бащинство рискът децата да пропушат, да пият алкохол, да вземат наркотици е много по-малък. А какво да кажем за ролята на бащата особено във формирането на мъжката същност и характер у момчетата? Това просто е наложително, жизненоважно е! Тези, които израстват без баща около себе си, се налага да градят мъжа в себе си от нищото.

Ще ми се, обаче, в деня на бащата да си поговорим най-вече за бащинството по вертикала, това на Бога. Бащинството на Бога е една дълбока и необятна тема. Трудно е да схванем необятното бащино сърце на Бога. Още по-трудно е да го обясним, да го облечем в думи. Но въпреки това, смятам, че Бог-Отец достатъчно се е открил, за да можем открием и намерим Баща си в Него. А когато това се случи животът тепърва започва!

Бог – Отец на нашия Господ Исус Христос.

Римляни 15:6 – „Щото единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос”.

Бащинството на Бога, не е започнало на земята, а още в небесата, от вечността. Вечния Бог е Баща на нашия Господ Исус Христос, и като такъв е изобразен в цялата Библия, както и от Самия Спасител (например, в израза ”моя Отец”). Този пример може да ни каже толкова много за бащиното сърце на Бога, за едни близки изпълнени с любов взаимоотношения между Отец и Син. „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си” (Лука 23:46)

Бог – Отец на всички, като Създател!

Отдавна хората се вълнуват от това, всички хора ли трябва да се считат за Божии деца? Вероятно има и между нас такива, които все още търсят отговора. Отговорът е и да и не!

Да, защото в онзи общ смисъл, който влагаме, когато говорим за Бога като Творец, всички хора са Негово творение, и поради това са Божии деца. Фактът, че сме деца на Бога по творение, се подразбира и от думите на Павел към атиняните в ареопага в Деяния 17 гл. „защото в Него живеем, движим се и съществуваме…и така, сме Божий род…” Яков също определя Бога като Баща на всичко в смисъла на сътворяване „всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините”. Този факт, може би още по-ясно се подчертава в Малахия 2:10, където пророкът задава два риторични въпроса: „Нямаме ли всички ние един Отец? Не ни ли е създал един Бог?” . Да, Бог наистина ни е създал и всички хора са Негови чада по творение. Ап. Павел, в Ефесяни 3:14-15 стих, споделя една своя молитва, като казва в нея: „Затова прекланям коленете си пред Отца…, от Когото носи името си всеки род на небесата и земята…”

Да, Бог е Отец на всичко, което е сътворил, Отец като Създател, но поради грехопадението на Адам и Ева, и последствията, които дойдоха върху цялото човечеството като греха и смъртта, Бог не е Отец в тесния смисъл на думата, не е личен Баща на всички. Така например, в 1Йоан 3:10 четем, че има деца на Бога и деца на дявола! Исус каза на Павел, че неговата мисия ще бъде да обръща хората от тъмнината към светлината и от властта на сатана към Бога (Деяния 26:18).

Няма такова нещо като всемирно бащинство или братство на човека – всички са деца на Бога и никой няма да отиде в ада. В лицето на Адам и Ева човечеството се отдели от Бога. Трагедията е била толкова голяма, че Самия Бог описва това отделяне като смърт, духовно умиране. Грехът донесе осъждение, вражда, раздяла между детето (разбирай човека) и Отца. В този смисъл, отношенията на човека с Бога са не повече от това между Създател и творение. Падналия човек изгуби личната връзка с Бога, и вместо синове и дъщери, станахме врагове на Бога (Яков 4:4).

Бог – Отец на отделни хора, като Родител, Баща.

Но в същото време Бащиното сърце на Бога е търсело начин да ни осинови отново. И това се случи, преди близо 2000 години, когато дойде Христос ”да потърси и да спаси погиналото”. Тогава Бог от любов към нас прати Своя Единороден Син, и забележете „за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението”…

Осиновяването е чрез Исус Христос „никой не идва при Отца, освен чрез Мен” (Иоан.14:6) Бог„ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исус Христос, по благоволението на Своята воля” (Ефесяни 1:5) Възстановяването на Бащинството и Синовството става единствено чрез вяра в заместителната и оправдателната жертва на Христос, която води след себе си едно ново раждане, раждане отгоре, от Бога, раждане на Божие дете.

В Йоан 1:12-13 се казва: „А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име. Които се родиха не от кръв, нито от плътско пожелание, нито от мъжко пожелание, но от Бога”. В друг библейски текст четем: „а сега в Христос Исус вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христос…защото чрез Него и едните и другите, имаме свой достъп при Отца, в един Дух. Затова вие сте вече странници и пришълци, а сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство” (Ефесяни 2:13, 18-19)

Благодарение на Христовата жертва, и вярата в нея, ние получаваме нов статут – статут на дете, както и ново състояние – състояние на мир, покой и Бащинско благоволение.

Придобиваме способност да изричаме онези услаждащи сърцето ни думи: „Авва Отче”. Тази способност ни я дава Святия Дух, Духът на осиновението – Римляни 8:14-17. Какви прекрасни блага носи възстановеното Бащинство на Бога и нашето осиновяване?

Ефектът на Бащинството върху децата(разбирай християните)!?

Върху самите тях:

-          нова самоличност – синове и дъщери на Бога!

• прошка – ние сме простени!
• Ние сме примирени. Не само простени, но и примирени. Отстранена е враждата и от двете страни. Общението е възстановено! Това означава също и доброжелателност от страна на Бога – липса на подозрителност, недоверие и враждебност. (виж Притчата за блудния син).
• Синове и дъщери – прилики с Отца. Ако кажете, че сте син или дъщеря на еди кой-си, то вероятно хората ще потърсят прилики у вас – следи от Божия характер!

-          Свободни – Божието дете вече не е роб, служещ на Бога по принуда, в страх. Библията казва в Римляни 8 глава: „не сте приели дух на робство…а дух на осиновение”…Това означава, че всичко, което тепърва вършим го правим като син и дъщеря на Бога, с радост, удоволствие, от любов към Отца. 1Ин. 4:18 В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха

-          Ставаме обект на специалната Бащина грижа, която Той проявява към децата Си.

1Петрово  5:7 и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас. Христос казва в Матей 6:26 „Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?”

Павел, отново в Римляни 8, отбелязва, че „сме Божии чада, и ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници на Христос”. Това означава, че имаме достъп до всички ресурси на Отца.

Вижте какво казва Павел на Филипяните, в 4:19: „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса”. Вярващия може да разчита на Бога за всяко нещо, като знае, че за Неговия Небесен Баща няма нищо невъзможно.

 Разбира се, в Своята грижа за нас, Небесния Баща проявява добрата с мъдрост. Ако за нас се казва „да бъдете мъдри относно доброто”, колко повече, това е характерно за Бога!

-          Обект на специална Бащина защита и сигурност – най-сигурното място е в ръцете на Баща си.

• Сигурност тук – по повод защитата на Божиите чада, Христос казва в Йоан 10:29 „Отец Ми, Който Ми ги даде е по-голям от всички, и никой не може да ги грабне от ръката на Отца”. За Израел – Втор. 32:10 – “пазеше го като зеницата на окото Си”.  Това важи и за християните, новия Израел - „ако Бог е с нас, кой е против нас” (Римляни 8:31).
• Сигурност там (вечността)– 2Коринтяни 5:1 „Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен”. „да не се смущава сърцето…в дома на Моя Отец има много обиталища…ще отида да ви приготвя място…така, че където съм Аз, да бъдете и вие” (Йоан14:1-3)

-          Обект и на специално обучение и възпитание. Бог е нашия Небесен Баща, а не небесния Дядо. Така, че нашето осиновяване включва обучение, ако се налага и чрез наказание – Евреи 12:5-11

Спрямо Бога, Бащата:

-          благодарност – 1Солунци  5:18 „За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса”.

-          Обич – „ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас” (1Иоан 4:19).  „обичам те тате” – любимите думи, които чувам редовно от сина си.

-          Уважение, почит – „…син почита баща си, а слуга – господаря си. Ако Аз съм Баща, къде е почитта към Мене”? (Малахия 1:6).

-          зависимост, доверие  – липса на тревога и парализиращо безпокойство!

• „не се безпокойте” – казва Христос. Павел повтаря същото на Филипяните (4:6-7) „Не се безпокойте за нищо; но за всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса”. Това са много силни и въздействащи думи!

-          Послушание – „послушанието е по-приемливо от жертвата” – казва Бог на Саул. Послушанието е белег на правилно отношение на децата към родители. Същото важи и за нас към Бога.

• „и който пази Неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в него” (1Иоан 3:24)
• Божието дете върши волята на Отца „който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра…” – така казва Христос за своите роднини!

-          вярност и чистота

• 1Иоан  5:18 Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава; но оня, който се е родил от Бога, пази себе си
• Яков 1:27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца  е това: да се грижи човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.
• 2Коринтяни  6:17 “Затова излезте от средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема; и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери”, казва всемогъщият Господ”.

Спрямо другите деца в Божието семейство – между нас, вярващите:

-          Ние сме братя и сестри – 1Иоан 3:1 Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада; а такива и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна.

-          имаме общ Баща – отношения на любов, грижа и т.н. „И нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела като не преставаме да се събираме заедно…(Евреи 10:24,25).

• Ние сме тясно свързани с другите Божии деца. „...така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части един на друг” (1Коринтяни 12).
• Някои конкретни характеристики дадени в Библията относно тези взаимоотношения вътре в църквата:
  • Ние трябва да се обичаме. Най-голямото ни задължение към другите Божии деца, така както и във взаимоотношенията ни с Бог е любовта (Римляни 13:8; 1Йоан 3:11, 23; 4:7,11,12; 2Йоан 1:5).
  • Ние трябва да се почитаме и да си служим (Римляни 12:10; Галатяни 5:13; 1Петрово 4:10).
  • Трябва да бъдем щедри и гостоприемни (Римляни 12:13; 1Петрово 4:5).
  • Трябва да правим всичко възможно да се изграждаме духовно, а не да се охулваме (Римляни 14:13).
  • Трябва да говорим истината (Ефесяни 4:25; Колосяни 3:9).
  • Трябва да си прощаваме (Ефесяни 4:32; Колосяни 3:13).
  • Трябва да се назидаваме един друг (Римляни 15:14).
  • Трябва да се молим един за друг (Яков 5:16).
  • Трябва да се утешаваме във време на нужда (1Тимотей 5:11).
  • Трябва да се насърчаваме в живот на святост (Евреи 3:13;10:24-25).

Извод:

Писателя и теолога Дж. И Паркър пише: „Ако искате да разберете колко добре един човек разбира християнството, вижте какво мисли по въпроса за това да бъде Божие дете и за Бог като свой Баща. Ако това не е мисълта, която стимулира и контролира неговото хваление и молитви и цялостния му живот, това означава, че той изобщо не разбира християнството правилно”

Нуждата от Бащинството на Бога днес е огромна. Наложително е ново осмисляне, нов прочит на тези забравени в съвременността взаимоотношения… А когато това се случи, животът тепърва започва.

В Библията ясно се казва „защото Един е вашият Отец – Небесният”. Ако е така, значи без Него ние сме сираци! А такъв живот едва ли може да наречем удовлетворяващ.

Можеш ли да кажеш, приятелю, че Бог е Твоят Баща? Ако все още не си познал Бога като Свой Небесен Баща, побързай да Го откриеш. Небесният Отец те чака! Той копнее да те осинови…

Йоан 1:12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;

И последно, когато осъзнаем и преживеем бащинството на Бога лично, то ви уверявам, че ще последва едно реформиращо осмисляне и на нашето собствено бащинство, това в нашите физически семейства. Аз съм от тези, които са дълбоко убедени, че доброто и пълноценно бащинство по хоризонтала (в семейството) е възможно само тогава, когато се осмисли и преживее бащинството по вертикала – това на Бога.